Тренировъчната площадка

Мястото, на което, драги играчи, подобрявате уменията на героя си.

Нагато реши,че днес ще подбри уменията си и ще научи някоя техника.Времето навън бе прохладно и приятно.По улиците на Иуа рещаше различни хора,в различни настроения,запътили се към различни места.
Скоро Нагато пристигна на тренировачната площадка,където бе решил да прекара голяма част от деня си.Тя бе заобиколена от дървета и скали,а наблизо имаше и малко езеро.Огледа се за джонин наоколо.

Ритсу Канетаки - отбор 1

Жената се появи до момчето.
-Мен ли търсиш?

Момчето огледа красивата жена и мило отговори:
-Да, вас търся.Вие сигурно сте моя учител?Тук съм за да науча елемента си.Трябва ми,за да зная какви техники трябва да науча.А какво трябва да направя?-попита.

Жената извади някакъв лист хартия от джоба си.
- Този лист е направен от специален тип дърво, изпълнено с чакра. Хартията реагира и на най-малкото количество енергия, в зависимост от природния елемент на шинобито, което я докосне. Реакциите са както следва:
- Katon: хартията ще се запали и ще се превърне в пепел;
- Fūton: хартията ще се раздели на две;
- Raiton: хартията ще се набръчка;
- Doton: хартията ще стане мръсна и ще се "разпадне";
- Suiton: хартията ще стане мокра/влажна.
За да разбереш своя елемент, прокарай чакра в този лист - каза сенсеят и му подаде хартията.

Нагато взе листчето и го постави между дланите си.Концентрира се.Представи си циркулиращата чакра в тялото си и я насочи към ръцете.Опита се  освободи малко количество от нея.
Усети,че дланите му са леко влажни и отвори очи.Надяваше се чакрата му да е или Катон или Суйтон.

-Суйтон.
Хартията беше мокра.

Тренировка за бързина

Един обикновен ден като всички други в Иуагакуре. Беше спокойно и тихо, от време на време можеше и да се почива в това скучно за Сакура село. Облаците все толкова упорито си стояха в небето и не позволяваха слънцето да се покаже в цялата си прелест. Розовокосата приличаше на някаква обелена семка покрай други, но с люспите си. Иуагакуре не беше село с дух. Улиците бяха често пусти, камъните сякаш бяха повечето местни жители в територията на Иуа. Хората или бяха стари, или в някои дни нямаше хора. Повечето млади юноши като Сакура предпочитаха да седят да тренират или да ходят по мисии, но това бе рядкост. По-скоро да избягат в Отогакуре и да се забавляват.
Момичето се намираше на една типична за селото площадка – приличаше на камениста пустиня, където тук-там земята се беше пропукала. За щастие, дърветата бяха повечко, но не всички имаха цветни, зелени корони, като всяко едно дръвче в Коноха, например. „Да започваме...” .Сакура стана от мястото си и реши да потича малко.
Като за начало тя разтегна цялото си тяло, от главата до петите. Раздвижи ставите си и след това направи няколко моста отгоре, за да бъде сигурна, че няма да бъде схваната. Когато беше покрай хора това й се струваше доста смешно упражнение, но накрая се изправи, върза косата си на опашка и погледна към дърветата, които ограждаха площадката, а по-навътре беше гората. Момичето тръгна да тича бавно, но след всяка стъпка забързваше, а като се чувстваше уморена забавяше темпото. Тя беше решила да не спира да тича, за да не разваля темпото си.
Първоначално просто тичаше по една линия, но когато усети, че е навлезнала в малката горичка се обърна рязко и започна да тича бавно, сякаш уж за удоволствие, заобикаляйки дърветата на зиг-заг. Постепенно забързваше темпото си, а на някои места се спъваше и падаше, заради прекалената скорост. „Мамка му!”, мислеше си тя, но след това се изтупваше и продължаваше.
Започна отначало. Първо беше бавна, но след това забързваше темпото си. Изведнъж едно дърво й се изпречи на пътя. Сакура се ококори леко, защото беше твърде късно да отбива. Розовокосата изпрати повечко чакра в стъпалата си и след като беше на един метър от дървото, тя отскочи и започна да тича по стъблото му. Момичето погледна напред и забеляза, че това дърво явно е доста високо, защото имаше чувството, че е на поне десетина метра, а все още не забелязваше клони. Тя погледна леко с крайчеца на окото си и забеляза, че е надминала предположимите метри.
Момичето се разсея в наблюдаване надолу и изгуби влияние върху чакрата на стъпалата си. Усети как политаше надолу, но този път беше решила да завърши тренировката си както трябва. Бързо извади един кунай и го заби в кората, но както бе забит в нея той не удържа на тежестта на Сакура и се плъзгаше надолу, а накрая спря. „Супер. Провалих се.”, зеленооката извъртя раздразнено очи и изпуфтя като огледа дрехите си, които вече на нищо не приличаха. Това не я накара да се почувства зле, въпреки, че ако другите я видят, сигурно ще се уплашат.
Момичето разклати глава и направи няколко крачки назад. Погледна нагоре към дървото и забеляза как върха му се вижаше като малка точица. Това надъха Сакура и се затича към стъблото, а междувременно отново пускаше чакра към стъпалата си. Когато отново достигна близост до дървото направи един лек отскок и започна да тича по стъблото. От време на време усещаше леки бабунки, които и попречваха, но тя не им обръщаше внимание и продължаваше да тича. Този път нищо нямаше да я спре, особено лекия й страх от височини. Сакура леко отклони мислите си: „Колко ли е високо?...” и понечи да погледне, но мисълта й, че може да се провали я спряха. Тя отново извади един кунай и го заби здраво в стъблото.
Този път успя да се задържи. Забеляза, че е стигнала на достатъчна височина и първият клон беше точно до нея. Надигна се леко нагоре и се хвана за клона, но се чу леко откършване. Накрая Сакура пак полетя надолу. „О, сериозно ли!?!” нацупи се и се приземи плавно, доколкото можа... но нейното „плавно падане” беше цопване в малкото езерце от другата страна на дървото.
- Чудно... сега съм и мокра... – Сакура изпуфтя и излезе бързо от водата. Изстиска вече мокрите си дрехи, косата и продължи да се инати да изкачи това дърво. – Няма да ти се дам толкова лесно, дръвченце.
Макар и цялата мокра, Сакура не се предаде и отново изпрати чакра в стъпалата си. Тя се затича и се подхлъзна. Стисна зъби и се замисли „Епа, много съм непохватна, мамка му!”. Отново се изправи и изпрати чакра към краката си. Затича се внимателно и скочи към стъблото, успя да се закрепи и започна да тича.
Момичето усещаше как леко се хлъзгаше, но този път щеше да се концентрира напълно. Тя не искаше да се предаде толкова лесно на дърво. Това й беше втори или трети опит и тя все още не виждаше върха.
Вече навлизаше в клоните. Това беше добър успех за Сакура. Подсмихна се.
Тя забеляза, че вече ставаше все по-трудно и по-нагъсто. Протегна ръка и се набра на един клон. Успя да се изкачи и отскочи. Огледа се и се хвана за друг клон.
Изведнъж усети, че един започва леко да се кърши.
- А, не! – протестира тя и отскочи бързо без да мисли накъде.
Явно имаше някакъв късмет. Успя да се приземи на дебел клон. Дори можеше да седне като хората, но тя не възнамеряваше да си почива. Изтърка набързо потта от челото си и продължи да отскача.
Най-накрая бе достигнала върха на клона. Задъхано оглеждаше хоризонта, който описваше „поляна” от короните на дърветата и сивото небе. Момичето се усмихна. Тя все още не беше приключила. Не и сега.
Отскочи надолу, към друго дърво. Протегна ръка и щом успя да хване клон, се завъртя със сила, отпусна ръката си и полетя надолу. Скоро отново бе стъпила на земята и леко се препъна. Опашката й беше разрошена, лицето й беше цялото в драскотини, а дрехите й бяха на парцалки. Въпреки, че се чувстваше като плашило, момичето продължи да тича, без да знае накъде. Реши да се затрудни още повече и призова клонинги, които бързо се скриха зад дърветата покрай нея.
Нямаше никаква трева покрай нея, а и копията не могат да я замерват с оръжия.
- Нападайте ме както можете! – розовокосата се провика силно, за да могат другите да я чуят.
Скоро молбата й бе изпълнена и литнаха десетки камъчета по нея. Едни бяха кръгли, други със заострен край, трети бяха толкова малки, че дори по-болезнени. Сакура първоначално усещаше всяко едно. Две-три влязоха в сандала й, а друго се пъхна под блузата й. Розовокосата не им обърна внимание и изчака втората атака.
На втория път имаше по-големи камъни. Този път тя се спря и извади кунай. Започна да отблъсква повечето с оръжието си и се чуваше звънлив звук. Изведнъж един огромен камък литна към Сакура и тя нямаше как да го отблъсне. Обърна се към него и го хвана с ръка. Цялата й длан изтръпна, а последваха и пръстите. Засилката на „оръжието”, хвърлено от клонинг беше доста голяма. Момичето стисна зъби и го захвърли настрани. Разтърси ръката си и я усети, сякаш е перце. „Не мога повече...”
- Стига! – розовокосата се провика отново и седна на земята. Не усещаше едната си ръка, краката й бяха изтръпнали, а видът й бе ужасен. – Трябва ми почивка...
Сакура легна по гръб и погледна небето. Изглеждаше все така облачно и мрачно. Камъните я обграждаха, дори й беше странно, че беше попаднала на малка горичка с дървета. Изкашля се веднъж-два пъти и след няколко минути се изправи. Пропука врата си, огъна гърба си, разтърси ходилата си и тръгна към началото на площадката. Не биваше да се отдалечава много.

Нагато се зарадва,защото искаше елементът му да е Суйтон.Точно като на баща му...Той искаше да бъде същия като баща си -силен,смел,верен на селото си.Баща му беше негов пример за подражание.След като разбра елемента си,той бе готов да научи и нови техники,свързани с водата.Имаше толкова много техники,бе му трудно да избере коя да научи за начало.Спря се на една лесна техника за начинаещи - Suiton:Mizurappa.
Каза си,че ще започва и зае позиция.Трябваше едни вид да изплюе водна вълна.Каза си,че няма да е толкова трудно и се окуражи.Вече не се притесняваше.
Направи началния знак и затвори очи.Представи си циркулиращата чакра в тялото му и я насочи към стомаха си.Предатави си как той се изпълва с голямо количество вода и от това му стана много неприятно.Чувство на тежест го обзе и сякаш бе способно да го повали.Но Нагато не се предаде.Пренабрегна го,отвори очи и продължи с изпълнението на техниката.Бързо и точно направи всички знаци и сложи ръка пред устата си.
-  Suiton: Mizurappa no Jutsu! -извика.Очавакваше да изпълни техниката перфектно,но не успя.От устата му излезе малко количество вода,колкото да напълни една кофа.Леко се подразни, че не успя, но поне лошото чувство го нямаше.
Започна да опитва отново.Концентрира се и спокойно затвори очи.Усети как спокойствието го завладява и реши, че е напълно готов на направи техниката.Отново си представи чакрата,която се движи из тялото му и я насочи към желаната точка - стомаха.Отново усети онова тъй неприятно чувство за тежест,когато си представи как стомахът му се изпълва с вода.В ума му изникна как изпълнява вярно техниката, което го окуражи още повече.Отвори очи и бързо, по-бързо от предишния път, започна да прави знаците.Сложи ръка пред устата си и усети желанието на водата в стомаха му да се излезе.Затова просто отвори уста.Видя как водата, като вълна  бързо излиза от устата му.Направи техниката точно, като искаше и трябваше.Почувства как се освобождава  от тежеста и зарадван от сполучливия си втори опит седна уморено на земята.
Земята бе влажна, но времето бе сравнително слънчево и приятно.Нагато се нуждаеше от кратка почивка,а след това щеше да научи още някоя друга техника.

/Сакура: 75 реда + 17т. бонус = 92, но в тренировката ти има повече елементи, свързани с издръжливостта, така че ти слагам +46 издръжливост и +46 бързина/

/Нагато: успешно усвоена техника + 11 чакра/

Скоро червенокосия бе пристигнал на площадката и  беше седнал на една голяма скала, за да си припомни отново информацията, която знаеше за техниката, предстояща да научи, а именно- Mizu Bunshin no Jutso. Знаеше, че тази техника е като Bunshin no Jutso, с едното изключение, че клонингите бяха от вода. Също така и разстоянието на клонинга от създателя му е ограничено. Когато клонинга бива атакуван и уцелен, той се превръща във вода."Това беше...мисля." помисли си Нагато и стана на крака.Избра си подходящо местенце, зае позиция и направи знака "Тигър". Вдиша въздух шумно и затвори очи. Концентрира се и се отдаде на спокойствие, преди да започне със съществената част. Беше на върха на спокойствието си, когато чу шум идващ от храстите. Отвори бързо очите си и стрелна поглед към мястото, от което идваше шумът. Нямаше никого, освен едно малко пухкаво зайче. Малкото животинче го бе стреснало. Нагато се успокои и продължи с работата си.
Отново затвори очи и се концентрира.Повторно в мислите му изникна цялата му чакра система. Представи си чакрата, тази синкава енергия, с помощта на която всяко шиноби можеше да използва техниките си, когато я усещаше из цялото си тяло се чувстваше така добре. Мислено структуира клонинга си. Първо си представи как вода, приела неговия вид стои до него, а после като с бои, добави и цвят.Тогава направи знака "Тигър".
- Mizu Bunshin no Jutso!- извика момчето и отвори очи. До него стоеше клонинг, негово копие. За да се увери, че клонингът е от вода, Нагато го атакува с кунай, и когато го уцели, той се превърна в локва. Реши да опита с по-голям брой клонинги.
Този път, без да затваря очи се концентрира. Зае позиция.Разпредели чакрата си равномерно и изпрати вълни от енергия из цялото си тяло. С отворени очи си представи четири клонинга до него, като отново първоначално те бяха само вода из въздуха. Направи знака и извика:
- Mizu Bunshin no Jutso! - до него стояха не 4, а 3 клонинга, което малко го разочарова. Но пак бе успял.Все пак бе доволен.

/Mizu Bunshin no Jutsu - усвоено джуцу;
+10 чакра/

  Тренировка за усвояване на  Чакра молд 4 (Прокарване на чакра през оръжие)


След около половин час Нагато отново се намираше на скалната площадка. Слънцето бе високо в небето и огряваше с лъчите си скалите и грижливо ги затопляше. Площадката беше с кръговидна форма, огромен кръг, с очертания от големи скали. Измежду скалите имаше големи величествени дървета, с огромни корони, предоставящи сянка, под която червенокосия си почиваше след тренировките. В Иуа рядко можеше да срещнеш диви животни, поради простата причина, че растителността не бе особено голяма, а скали имаше навсякъде.
Червенокосият младеж, без много да се бави, извади един кунай изпод робата си и го стисна здраво. Сигурен бе, че се е наранил, но не усещаше болка. С наранената си кървяща ръка, той прокара острието на куная по другата си ръка. Изтръпна от допира на студеното желязо по кожата му и от звука, който то издаде, щом го хвърли към една мишена на близко дърво. Запрати го с цяла сила, но кунаят не се заби в мишената. Той се удари в нея и падна на земята. Острието му не бе достатъчно остро,за да се забие безпроблемно. Точно, за това Нагато бе взел този кунай. С помощта на чакрата му, той желаеше да изостри върха му.
Бързо взе кунаят от земята и се върна на първоначалното си местоположение. Стисна го в дясната си ръка и се опита да концентрира голяма част от чакрата си към нея. Почувства енергията, движещата се от една точка до друга, минавайки през малки тръбички. След насочването, момчето успешно освободи чакрата си и усети нейното сливане със студения метал, който сякаш се затопли. Тогава прокара отново острието на куная по дланта си и неволно се поряза, но надълбоко. Заболя го, още как. След тренировката щеше да мине през болницата, а за момента просто забрави болката и запрати куная към дебелата кора на едно дърво. Чу звукът от успешното хвърляне и когато се приближи към дървото видя малката дупка в кората му.
Хвана куная в две ръце и го стисна с усмивка на лице, но заради това негово действие усети ужасна болка от раните в ръцете си-от първата безобидна и от втората дълбока рана. И двете му ръце бяха ранени, за това му се налагаше да се отбие до болницата, за да го превържат.

/Чакра молд - ниво 4 - прокарване на чакра през оръжие - усвоено;
+10 чакра/

Тренировка за бързина

Нагато се намираше в близост до площадката. Времето навън бе сравнително топло. Слънцето в цялото си величие, плуваше из небето и хвърляле топлите си лъчи на земята. Някои пухкави бели облачета от време на време закравиха слънцето и предоставяха сянка, но за кратко.Малкото растения бяха свели цвят надолу към стъблата си, защото от дълго време не бе валяло. В короните на дърветата тук-там се бе скрило някое мъничко птиче, бягащо от слънцето.
Скоро момчето бе на площадката, вече избрало какво ще прави. Нямаше да учи техники, или пък да усвоява чакра молдове. Щеше да тренира своята бързина и сила. Преди да започне, свали робата си и я захвърли към една скала, защото тя само би ограничавала движенията му. Остана с гола гръд, но знаеше, че няма от какво и от кого да се притеснява.
Каза си, че ще започне с подобряването на бързината си. Застана до една скала и за цел му бе да пребяга разстоянието от нея до едно дърво, което бе на около 10 метра от него за по-малко от 30 секунди.
Звучеше лесно, но той трябваше да скача върху скалите по пътя към дървото. Извади хронометъра от джоба на панталона си и отброи 30 секунди. Натисна копчето за стартиране и за секунда натика брояча отново в джоба си. Започна да тича, скачаше върху скалите, като внимаваше да не се нарани. Когато стигна до желаното място, хронометърът все още не бе издал онзи звук, с който оповестява за изтекло време. Нагато се усмихна и го извади от джоба си. Видя, че остават още 4 секунди. Хронометърът бийп-на и момчето изключи звука му.
След това, червенокосия реши да продължи с тичането, но този път да минава покрай скалите и да скача от дърво на дърво. Застана до едно дърво и започна с бягането. Минаваше бързо покрай скалите и скачаше по дърветата. Лекият ветрец развяваше косите му и атакуваше тялото му с вълните си. Стараеше се да не диша през устата си, за да си спести излишна умора.
Когато се умори, спря и поседна под едно дърво, което доброволно му предостави сянката си. Нагато отпи от бутилката си с вода и се отпусна назад. Гърбът му се опря в кората на дървото и грубата кора го одраска малко. След като си почина се изправи на крака и помисли какво друго ще направи. След кратко мислене реши. Щеше да направи свой клонинг, който да му помогне с подобряването на ловкостта му. Нагато бързо се концентрира, разпредели чакрата си, представи си клонинга и извика:
- Bunshin no Jutso!- Пред него се появи неговия двойник. "Не знаех, че изглеждам толкова добре..." помисли си той и се усмихна доволно.
Извади два куная от захвърлената си роба и ги подаде на клонинга си. Каза му какво да прави и започнаха.
Клонингът на Нагато го нападаше с оръжието, запращаше юмруци и ритници. Нагато се опитваше да избегне атаките като приклякваше, скачаше и блокираше юмруците на клонинга си. Отначало червенокосото момче ги избягваше трудно, но след дълга тренировка всичко ставаше все по-безпроблемно за него. Ловко  неутрализираше атаките и им отвръщаше, даже успя да вземе оръжието от ръката на клонинга си и го елиминира с него.
Уморен, Нагато се добра до скалата, на която бе робата му, заедно с бутилката вода и се отправи към сянката на едно дърво. Там той седна и си взе кратка почивка, доволен от резултатите.

/32 реда + 8т. бонус = 40 бързина и 16 кръв

П.С. тук нямаме графа за ловкост; клонингите Bunshin не могат да атакуват, те служат само за заблуда на врага и биват унищожени едва с докосване, да си знаеш занапред  /

/Боже, колко съм проста! Вече е само за бързина. И за напред ще знам, извинявам се./

/Ти пък... Не си проста.  /

Тренировка за сила 

Нагато пристигна на площадката за пореден път. Слънцето бе високо в небето, така горещо, както и преди, хвърлящо лъчите си навсякъде. Тук-там из небето плаваха бели облачета. Времето в Иуа бе такова.Дори след снощната вечер, Нагато бе готов за тренировки. Нямаше време за губене. Със себе си бе взел бутилка, робата си и няколко куная. Отново свали робата си и я остави под голямо дърво. 
Преди да започне отпи от водата си и я остави до плаща. Беше леко изпотен, заради топлината във въздуха. Той предпочиташе дъждовно и прохладно време, но в Иуа климатът не бе такъв. И все пак топлото време бе идеално за тренировки, но през горещото Нагато не издържаше. 
Преди да започне с физическата тренировка, момчето реши да направи малка разгрявка. Изправи се и сложи ръце на кръста си. Започна да се навежда напред, а после да се изпъва и назад. Повтори упражнението около десет пъти и започна с докосване на пръстите. Навеждаше се, докосваше пръстите на краката си и се изправяше. 
След като се бе разгрял, реши да започне с коремни преси. Легна на горещата и прашна земя, сложи ръце зад тила си и започна. Изправи се в седнало положение, с изправени крака обаче, не със свити колене, и с ръце на тила. После се отпусна назад. Отново се изправи и повторно се отпусна назад. Направи около петдесет коремни преси. 

-За първи път правя толкова упражнения. Пфю...- каза той и с опакото на ръката си избърса челото си. 
Продължи с набирания. Избра един висок и дебел клон и увисна на него. Първоначално започна с петнадесет набирания, после направи още десет. Когато ги правеше мускулите на ръцете му излизаха на показ. Дишаше равномерно, което му помогаше да не се уморява толкова. След още десет, усети как ръцете му изтръпват и се пусна. Приземи се на земята и за кратко си почина, защото ръцете леко го боляха. 
Отново взе голямата си бутилка с вода и отпи голямо количество от нея. Ставаше все по-топло и по-топло. Седна за кратко под сянката на дърво с голяма корона. Листата му бяха прошарени, изгорени Можеше да чуе песента на птичките, която го успокояваше. В небето нямаше облаци и слънцето свободно разпръскваше лъчите си. 
Нагато стана на крака и сложи ръце на кръста си. Помисли какво щеше да бъде следващата частнот тренировката. 
Лицеви опори. Нагато легна на прашната земя по стомах и се задържа с ръце малко над нея. Изпъна краката си и се задържа и с тях. Започна да свива ръцете си и така цялото му тяло се доближаваше до сухата земя. Първоначалната бройка на лицевите опори, които направи червенокосия бе тридесет. После направи още толкова. 
Стана му прекалено топло и спря с това упражнение. Последното, което щеше да направи, бе малко по-интересно от предишните му занимания. При последното му идване, си бе поставил няколко чучела до три-четири големи стари дървета, върху които щеше да упражнява силата си. Прекоси разстоянието, делящо го от най-близкото чучело за секунди. Застана пред него, удари юмрук в дланта на лявата си ръка решително и каза: 
-Ще вкусиш от силата на Нагато, дървено чучело!-подсмихна се той. 
Концентрира голяма част от чакрата си към дясната си ръка, и когато усети енергията в ръката си, я сви в юмрук и удари чучелото. То се разпадна и червенокосия усети твърдостта на кората на дървото. Пръстите му леко се одраскаха, но той не изпита болка. 
Застана пред друго дърво. Този път насочи своята чакра главно към долните крайници. Усети онова приятно гъделичкане и установи, че е постигнал желаното. Вдигна крака си и с него удари чучелото, което се разполови и изхвърча от силата на удара. Имаше вдлъбнатина в кората и Нагато се усмихна самодоволно. Продължи да тренира силата си на останалите чучела още около петнадесет минути, защото всички се бяха счупили.

/+45 сила; +18 кръв/

/+43 бързина; +18 издръжливост; +23 кръв /

Тренировка за усвояване на чакра молд 5(нишки)


След почистването в дома си, червенокосия младеж се отправи към площадката за тренировки, където щеше да подобри уменията си за предстоящите Чуунински изпити, които бяха така важни за него.
И за поред път Нагато се на намираше на така скалистата площадка с нова цел. А именно- чакра молд 5. Знаеше, че усвояването му ще бъде много по-трудно от прокарването на чакра през оръжие, но все пак не биваше да смята факта за трудност. "Нишките от чакра са главния елемент от кукловодството. Без нишки управлението на кукла не би било възможно." мислеше си Нагато, макар че не желаеше да става кукловод, смяташе че е важно да усвои и последния чакра молд.
Днес, като по чудо не бе толкова топло и времето беше идеално за тренировка. Слънцето беше закрито от белите облаци. Лек приятен ветрец подухваше и развяваше косата на Нагато.
-Е, май трябва да започвам.- каза той на себе си.
Застана под едно дърво и затвори очите си. Да си концентриран винаги бе плюс при всяко усвояване на техника или физическа тренировка. Изпъна ръката си и приближи пръсти един до друг. В ума му се появи циркулиращата му чакра, която той концентрира в областа на  ръцете си. Представи си как на върха на пръстите му има синкави нишки чакра, подобни на паяжина или прежда, оплетена около пръстите му. Освободи известна част от чакрата му и  докосна пръстите си на дясната си ръка с тези на лявата. После ги разделечи, отново ги доближи, извършваше движения подобни на тези, когато човек преде, като усилено се стараеше да не забрави вида на нишките, които очакваше да види. Съзнанието му беше пречистено, в него се намираха единствено мислите за нишки от чакра и как от пръстите му излизат такива. Продължаваше да прави движенията с ръцете си и отвори очи. Зарадван видя кал от пръстите и на двете му ръце, излизат дълги и тънки като конци нишки от чакра. Момчето забеляза, че нишките са станали достатъчно дълги и престана да прави движения с ръцете си. За момент помисли какво следва и нещо му проблясна.
Закрепи тънките като конци нишки към една малка пръчка. Отдръпна ръката си леко назад, и по нейна насока клечката се доближи до краката на  червенокосия. С помощта на чакра нишките повдигна пръчицата във въздуха и отново я пусна на земята. "Скъса" тънките връвчици. "Да, успях..." помисли си той. Истината бе, че му беше изключително трудно отначало, но щом зърна нишките, излизащи от ръцете му, сякаш всичко стана по-просто

/ молд + 11 чакра . /

Тренировка за усвояване на Suiro no Justo/C Ранг

След като Нагато свърши работата, която имаше у дома си, веднага се отправи към тренировъчната площадка, за да научи една наистина силна техника. Тя щеше да бъде полезна през предстиящите Чууниски изпити и не само.
"Тази техника се използва за улавяне на жертва в практически неизбежен воден затвор. Единственият недостатък на тази техника е, че потребителят трябва да запази поне една ръка във вътрешността на водната сфера, за да може жертвата да остане в затвора.Тази техника изисква достатъчно количество вода, което може да бъде предоставено.След като е в капан, целта не е в състояние да се движи или да диша, което се дължи на тежестта на водата. Водни клонинги могат да бъдат използвани в подготовката за техниката, които блокират атака на съперника." мислеше си Нагато, докато вървеше към площадката.
Съвсем скоро той се намираше отново на тренировъчната площадка, за да подобри уменията си. Обстановка бе същата, нямаше никого. Тива донякъде му предоставяше спокойствие, но и малко самота.
Щеше да тренира близо до езерото на площадката, за да може да използва водата, без която не би,било възможно изпълнението на техниката.
Влезе в езерото и спря, когато водата беше до глезените му. Усвояването на тази техника щеше да бъде трудно. Но имаше правото да опита, дори да се провали. Трябваха му три клонинга. Извърши Mizu Bunshin no Jutso безпроблемно.
Застана в излъчваща спокойствие позиция и затвори очи. Да се концентрира за пръв път му се стори ужасно затрудняващо. Представи си чакрата си, пътят по който тя вървеше, равномерното ѝ разпределяне. Това сякаш го успокои. Хладният ветрец бе единствения източник на приятни звуци около него. Усещаше, че е готов да направи техниката и отвори очи. Направи знаците Змия > Овен > Кон> Заек > Овен> Кон > Знак > Знак подобен на змия > Вол > пляскане с ръце. Правеше знаците бързо и точно. В началото, когато бе в Академията, му бе малко трудно да ги прави с бързина, но и точност, но сега му беше лесно. Изпъна ръката си, клонингите му също и каза:
- Suiro no Jutso!- гласът му звучеше уверен,непоколебим и плътен, съвсем малко дрезгав.
Част от водата в езерото като с магия се надигна.Около ръцете на клонингите започнаха да се оформят големи водни сфери.
В завършения си вид те изглеждаха невероятни. Красиви, водата, от която бяха съставени бе чиста, а и с негова помощ- опасна.
Каза на клонингите си да свалят ръце и скоро водата се върна отново в езерото. Нагато беше доволен, защото от първия път успя да изпълни техниката.