Тренировъчната площадка

Мястото, на което, драги играчи, подобрявате уменията на героя си.

Подухваше лек вятър. В колонка прелитаха листа, които се бяха откъснали от клоните си. Завъртяха се в кръг и след това изчезнаха. На тяхно място се появи жена. Бе кръстосала ръце и наблюдаваше Мадара от далеч. Ходеше бавно и обикаляше площадката, стараейки се да не я забележи. "Чернокосият е с Катон? Хм. Черни очи, тъмна коса... тази сила, тази ледена физиономия. Тази бушуваща се в него чакра... Учиха. Дали има Шаринган?"
Брюнетката продължи да наблюдава Мадара, докато той се опитваше да направи техника, свързана с елемента му. Когато той успя да постигне исканото, жената изчезна така, както се и появи.

/Усвоена техника; +13 чакра/

След като се наспа добре, Хаширама реши, че е време за тренировки, но не смяташе за добра идея да започва първо с техника. Искаше да свикне малко с факта, че вече беше шиноби, макар и само генин. Първото нещо, което му дойде на ума, бе Shunshin no Jutsu. Въпреки че много хора определят тази тренировка като джуцу, тя спадаше повече към General skill "техниките" - тези, които увеличаваха или издръжливостта, или интелекта, или бързината, или силата. Някои от тях - и чакрата.
Shunshin no Jutsu, специално, служи най-вече за повишаване на бързината. Тя е умение за движение с висока скорост, което позволява на нинджата да се придвижи на кратки или дълги разстояния с почти непреоследима светкавичност. В очите на наблюдателя прилича на телепортация и често бива бъркана с други техники. Необходимото количество чакра зависи от изминатата дистанция. Изисква се само един знак - Овен, и то за направата на дим, който да заблуди присъствуващия.
Хаширама знаеше колко силно потребна бе бързината на едно шиноби. Останалите неща също не оставаха по-назад, особено интелектът, но на това ниво дългокосият целеше да се развие в по-важните сфери, защото беше наясно колко тежък е Чуунинският изпит за генините. Някои дори намираха смъртта си, опитвайки се да получат титлата чуунин. Хаширама в никакъв случай не планираше да умира, затова не желаеше и да губи време. Оправи се набързо и се запъти към тренировъчната площадка, където щеше да развива скоростта си. По пътя си поздравяваше и познати, и непознати, и изглеждаше доста безгрижен, какъвто всъщност си беше, де. Естествено, не се знае какво ще му поднесе животът по-натам...
Когато пристигна на площадката, младежът извади хронометър от джоба си. Това беше единственото нещо, от което се нуждаеше, на този етап. Нулира го и го пъхна в джоба си - засега не му трябваше.
- Ще започна първо с леко бягане и чакра контрол, за да усетя точно къде има роля чакрата в цялата работа.
Хаширама се огледа и намери стартова зона, белязана с тебешир, но бледа, почти изтрита.
- Ех... Не се поддържат много тия площадки! Един ден, когато стана Хокаге, всичко ще бъде в изряден вид! - момчето се засмя на собствените си думи, защото му се струваше абсурдно да успее да стане Каге... не и в близките 10 години - поне така смяташе самият той и по такъв начин се преценяваше.
Когато престана с размислите, младежът застана на стартовата зона, изброи наум до 3 и започна да тича. В началото не усещаше никаква умора, но 5-10 минути по-късно чувстваше ужасно ускорен пулса си, чак дробовете го боляха.
- Ей!... Уж не пуша и водя здравословен начин на живот, пък се уморих толкова бързо... Май ми трябват повече тренировки - изсмя се Хаширама. - Време е...
Момчето не спря да тича, а забави леко крачката. Притвори очи и раздвижи чакрата в себе си. Концентрира голяма част от нея в краката си, а друга - в областта около дробовете. Тялото му изтръпна. Хаширама се замисли: "Ако си представя как чакрата ми "пробягва" напред, най-много да я изкарам от тялото си и да се пльосна... Трябва да има друг начин. Мисли, Хаширама, мисли!" - насилваше се той.
Изведнъж му хрумна идея. Дългокосият си представи как синята енергия се разтрептява в тялото му с голяма бързина и леко излиза от очертанията на краката му. Изведнъж момчето се стрелна напред светкавично. Отвори рязко очи и вдигна крак секунди преди да се удари в някакво дърво пред него, което му се бе сторило доста далеч преди да ги затвори. От количеството чакра в крака му, дървото почти се разполови.
- Значи така било... Обаче не е добра идея да затварям очи, особено ако се намирам на място с много "препятствия" - отново се присмя на себе си Хаширама. - А сега да включа и останалите елементи.
Момчето застана на едно място и направи знакът Овен. Появи се гъст дим. "Докато димът се разсее, трябва да съм изчезнал". Бързо раздвижи все още концентрираната чакра в краката си и усети как светкавично изчезна от мястото и се пренесе на около 50 метра от началната позиция.
- Мисля, че успях...

/Успешно усвоена техника;
Бързина +47т, +13т бонус - 60т
Чакра +23/

Тренировка за бързина

/50 реда + 20т. бонус = +70 бързина; +25 кръв/

След успешната си тренировка за бързина и научаване на нова техника, Хаширама реши, че имаше сили да тренира още. Следващата му цел беше Rakanken - боен стил, тайджуцу, фокусирано върху прости физически атаки като удари с длан, рамене, колена. Силата, с която се нанасят атаките, зависи от нападателят. Някои шинобита могат даже да довършат противника си, ако нападнат с Rakanken. Дългокосият беше силно заинтересован в този вид бойни стилове и за него беше голямо значение да умее поне някои от познатите, а и щеше да увеличи силата и донякъде бързината си, които играеха огромна роля в боевете.
За да изпълни успешно Rakanken, Хаширама се нуждаеше от дърво. Не му беше трудно да намери. Все пак Селото скрито в листата разполагаше с доста дървесина. На тренировъчната площадка дърветата буквално бяха през метър около тревната площ, на която стоеше мъжът. Тъмнокосият се огледа и си хареса един огромен дъб, който беше висок поне 14-15 метра.
- Докато не го съборя с удари, няма да си тръгна оттук! - постави си цел Хаширама.
На пръв поглед беше невъзможно да сгромоляса човек такова грамадно дърво, но все пак говорехме за обикновен човек, а не за шиноби. Младежът вярваше, че можеше да повали това чудо, макар и на този етап да не бе особено опитен и силен.
Е, дойде време да започва... Застана в близост до дървото и доближи ръцете си бавно една до друга. Плъзна единия си крак бавно назад и сви коляно с другия. Изпъна лявата си ръка напред, а дясната остана на заден план. Секунди по-късно, с всичка сила, Сенджу нанесе удар на кората със стоящата по-назад ръка. Започна системно и все по-бързо да бие само с дланите си по дървесината, но нищо не се случваше. Енергията в него започна да кипи. Скоро към ръцете бяха добавени и коленете. Кората на дървото само леко се лющеше, но, като цяло, дъбът не помръдваше. С увеличаването на силата, с която блъскаше по него, Хаширама покачваше и бързината докато атаките започнаха да се забелязват все по-трудно. Панталоните на момчето се напоиха с кръв, а дланите му посиняха, но това не го спря. Беше си наумил как да събори дървото, обаче сега тренираше за друго и то не за какво да е, а за сила и бързина. Имаше за цел, без да използва нищо от шиноби сферата, да успее да нанесе поне малки, но видими щети на дървото. От скоростта започнаха да хвърчат трески. Някои се забиваха в кожата на момчето, но то реши да ги махне по-късно, за да не прекъсва тренировката си. Малко по-късно добави и рамене. Служеше си с кунг-фу бойни пози, понеже знаеше, че Arhat Fist /Rakanken/ беше тясно свързан с този стил.
Тренировката продължи около половин час, че и малко повече. Около Хаширама беше пълно с трески и пръски кръв, чувстваше как дланите, коленете и раменете му пулсираха, беше посинял чак до лилаво и сърцето му туптеше силно.
- Добре... Време е за истинската част - тази, с която ще мога да си замина вкъщи с мисълта, че съм усвоил тази 'техника'.
Дългокосият се отпусна и накара чакрата в тялото му да бушува. Разпредели голяма част от нея в зоните, с които беше удрял. С длани започна да сипе удари върху дъба. Вече не усещаше никаква болка, а по-скоро нещо като щипене. Дървото леко се надигна от земята и се показа част от корените му. Хаширама приклекна и продължи с блъсъци с коляно. Най-малко си служеше с раменете поради неудобство, но се стараеше да "борави" и с тях, защото може би все някога щяха да бъдат единствената му възможност да оцелее. Това го нахъсваше да действа и с тях както можеше.
Дъбът се надигаше все повече и повече. Точно когато беше на път да се сгромоляса, Хаширама подскочи във въздуха. Съсредоточи максимално чакра в едното си коляно. Извъртя се като на бавен кадър и нанесе най-силният от всичките си удари...

/+31 бързина; +31 сила/
/усвоена техника; +21 чакра/

Чакра молд - ниво 4

Изучаването на техники без завършен чакра контрол далеч не бе най-добър избор и резултатите си проличаваха доста болезнени, съдейки по ръцете на дългокосия мъж.В крайна сметка целите на Мадара се различаваха от самоубийство по много критерии.А изучаването на Катон елемент без добра подготовка чисто и просто сочеше, че потребителят на елемента е станал успешно камиказе и иска по-екстравагантен начин от харакирито, например усвояване на пиромания.Е, да, това си беше чиста лудост и Мадара сам разбираше и си даваше сметка, че явно не беше жар птица феникс, за да изгори и да се прероди от пепелта.Затова по-рано накупи всичките тези оръжия.Следващата стъпка беше прокарване на чакра през оръжие.
Стоеше на тренировъчната площадка неподвижно и седнал по турски.Събираше чакра в ръцете си със затворени очи.Искаше да се увери, че всяко разклонение на циркулиращата система беше в ред и чакрата се изпускаше на равни интервали и в умерени количества.След като беше сигурен в проверката си и всичко вече стоеше на ниво, изправи се и извади един кунай.Прокара пръсти по студената му повърхност, порязвайки леко пръст.Някак си допирът с метал го успокояваше, колкото и необичайно да звучеше фактът.А гледката на капка кръв по студената режеща повърхност го удовлетворяваше и едва ли не му даваше сигурност в начинанието му.Но можеше ли да значи друго?Кой знае...
Хвана китката на ръката си с другата и стисна оръжието здраво.Вгледа се напред и реши чрез сетивата си да осезае кога имаше резултати.Бавно насочи доза чакра и зачака да се случи нещо.Но засега - нищо.Изофка и погледна пред себе си.Защо не се получаваше и къде точно бъркаше?С як карашик хвърли куная към един камък.Изкача, обърнат на другата страна, да чуе издрънчаване, но единственият звук, който наруши тишината, звучеше по-скоро като пропукване.Извъртя се наново към нея посока и повдигна вежди високо.
''-Забил се е?!''
Отиде при острието и приклекна, за да огледа по-добре.Изглежда все някакъв поток премина през материята.Хвана с два пръста оръжието и започна да го дърпа.Уви, не помръдна и на милиметър.
''-Разбирам...''
Хвана здраво дръжката и подръпна, прокарвайки чакра през дланта си, която се срещна с неодушевения предмет и успя да се просмуче през него.
''-Чакрата е като топлината.Металът е отличен проводник.Виждам вече как точно става.Ако засиля малко, ще мога да я видя.''
И след секунда точно засия съвсем лека синя светлина.
''-За това говорим.''

/успешно усвояване на Чакра молд 4; +14 чакра/

Чакра молд - ниво 5

От чакра контрола оставаше само едно ниво - последната пета стъпка, наричана още Chakura no Ito.Мадара се почеса зад тила и се качи на най-близкото дърво.Скъса малък и тънък, още зелен на места, клон барабар с листата му.Chakura no Ito представляваше много тънки нишки с дебелината на канап, изтъкани от чакра "конци" чрез много силно съсредоточаване.Обикновено чакра нишките се виждат от обикновените хора, но ако потребителят е усвоил идеално молда и е на добро ниво с техники, изискващи това умение, те дори могат да бъдар невидими.Обикновено Chakura no Ito се използва от кукловоди за ръководене на кукли, предмети и дори хора.Тези низове с размерите на струна също могат да трансферират чакра от едно място до друго.
''-Не ми е необходимо идеално изпълнение, нужно ми е да съм сигурен в стабилността на силите си.''
Хвана с една ръка клона и я изпъна напред, а другата я надвеси над него, разтваряйки и заобляйки пръсти все едно държи ябълка, точно като пиянист.Смръщи вежди и си представи как кръговете и теченията се насочват към пръстите му.Също като предното ниво на молдовете - онова, в което трябваше да прокара чакрата си през оръжие, правейки го още по-режещо и тънко.Просто в ума му имаше кордаж в синкав цвят.Отвори очи и погледна към пръстите си.Успокои чертите на лицето си, отпускайки се.Суровата физиономия в никакъв случай нямаше да му помогне да изпълни задачата си.Поне да я махнеше, най-малко му трябваше да се натоварва излишно с какво ли не.
Отпусна си мускулите на лицето и загледа привидно спокоен напред.От пръстите му едва-едва се проточиха две дебели и с нарушена повърхност върви.Докато се докоснаха до листата, веднага се изпариха, изсъсквайки леко като електрическа, скъсана жица.
''-По-спокойно, Мадара...Колкото по-тънки, толкова по-здрави.''
Отново се концентрира и този път успяха да изтекат малко по-обработени и сравнително по-тънки.И все пак потокът през тях бушуваше и заплашваше да скъса връзката всеки момент.
''-Кукловод...Нека помръднем едно от листата.''
Изчаквайки малко, но достатъчно време да се стабилизира, дългокосият се увери, че е възможно леко да мръдне палец.Опита, но не беше убеден дали е успял, все пак изглеждаше толкова "чуплива" синята линия.Надяваше се, че постига някакъв вид резултати.

/Чакра молд - ниво 5 - нишки - усвоен;
+12 чакра/

След като отпочина от предишната тренировка, Хаширама се озова отново на тренировъчната площадка. Този път целта му беше да тренира издръжливостта си, защото осъзнаваше, че нея въобще не я беше пипнал, а тя си бе доста важна. Какво е едно шиноби, ако не може да издържи на малко болка? За целта Хаширама си бе приготвил някаква тренировка, разработена от японски доктор, доста популярна. Името ѝ бе "Табата". Методът представлява правене на едно упражнение за 20 секунди без прекъсване, след което се взима почивка от 10 секунди преди да се продължи с цикъла, който е 8 пъти. Това позволява да се натовари добре тялото само за около 5 минути за едно упражнение. Упражнението дава мускулна издръжливост и обем.
Дългокосият намери идеално място, на което да тренира - равна поляна с добре окосена трева и без дървета наоколо. Седна на земята и разтвори свитък, който носеше със себе си. В него бяха идеално описани подходящи упражнения за "Табата". Мъжът им хвърли бърз поглед. В повечето бяха описани тренировки с щанга, но той не разполагаше с такава в момента. В полезрението му попаднаха и упражнения със собствено тегло - лицеви опори, набирания, клекове и т.н. Хаширама реши да избере лицевите, защото те му бяха най-удобни за това място. Преди да започне обаче беше нужна загрявка.
Младежът се изправи и започна да прави най-разнообразни движения за раздвижване на мускулите си - от въртене на главата в кръг до тичане на място. Когато усети, че пулсът му многократно се ускори, Хаширама вече бе готов да започне с изпълнението на японския метод. Застана в позиция за планк, като ръцете му бяха опънати, а тялото му - право и стегнато - главата, раменете, торса и краката бяха в една линия, като дъска. Разтвори пръстите си сякаш „сграбчи” земята с тях. Представи си, че трябваше да задържи лист или молив подмишниците си и стисна ръцете си, така че да активира лопатките си. Увери се, че тазът му не пропадаше. Натисна с пръстите на краката, така че тялото му да бъде изцяло стегнато, след което се пусна надолу, докато гърдите му не опряха земята. Тялото му беше в една линия през цялото време. Лактите му описваха буквата Т. Хаширама се стремеше да ги държи по-близо до тялото, а не настрани, защото това беше груба грешка при изпълнението. Повтори движението, което беше извършил, и наум броеше до 20, след което внезапно спря. Изчака точно 10 секунди и отново започна 20-секундни лицеви.
Изведнъж усети как тялото му рязко се отпусна и тазът му пропадна.
- Тц... това си е сложничко...
Но все пак момчето не се отказа. Трябваше на всяка цена да изпълни метода и то идеално! На 4-тия цикъл направи още една грешка - усети се, че не беше изпълнил няколко от опорите правилно, защото гърдите му не опираха земята или пък тазът му пръв, преди тях, стигаше дотам. Да, дългокосият вече чувстваше болка и ужасяваща умора... Беше чувал, че този метод не бе за всеки, и, въпреки че не вярваше да е чак толкова сложно, се оказа точно обратното. "Подцених тренировката и не загрях като хората, но не мога да се откажа сега! Още само два сеанса ми остават..." - помисли си той. Тялото му вече беше изтръпнало до немай къде и болката не се усещаше толкова, но изпълнението на лицевите ставаше все по-трудно - чувстваше се сякаш имаше товар върху себе си. "20...19...18...17..." - броеше секундите на последния цикъл младежът. Ръцете му трепереха и вените на тях бяха изпъкнали. Виеше му се леко свят, всеки мускул му беше затегнат като със стомана. Наближаваше края... "4...3...2..."... това беше! Методът бе успешно изпълнен с малко грешки.

/+51 издръжливост/

След като направи успешна тренировка за издръжливост, Хаширама реши, че имаше сили да потренира и чакрата си. Все пак не я беше хабил по време на "Табата", а и осъзнаваше, че бе изгубил много ценно време, докато се размотаваше и не тренираше. Едва ли оставаше много време до Чуунинските изпити, а той трябваше да ги вземе на всяка цена! Естествено, знаеше, че със сегашните си способности нямаше много големи шансове да го направи. "Хм... ако упражня чакра контрола си и го тренирам до последно, ще мога да изпълнявам по-лесно и бързо техниките, които ще науча и тези, които умея на този етап" - замисли се той. Всяко шиноби беше наясно или поне трябваше да бъде, че без да може да държи във властта си енергията в себе си, нямаше голям смисъл от научаването на опасно джуцу или нещо от сорта.
Хаширама извади от един от джобовете си кунай. Огледа го хубаво и се подсмихна. Нарочно не го бе наострил. Искаше да види доколко можеше да владее чакрата си и колко мощна всъщност беше тя. Затвори очите си и мислено се откъсна от външния свят. Концентрацията не беше нещо трудно за този мъж, въпреки че в академията бе сгафил, "благодарение на онова момче", поне 4-5 пъти и със сигурност бе раздразнил оценяващия го сенсей. Но това вече нямаше никакво значение. Хаширама бе минал академията и му предстоеше нещо доста по-вълнуващо и сложно. Когато успя напълно да се съсредоточи, последва раздвижването на чакрата във всяка една от точките. Дългокосият я мърдаше наляво-надясно, и бързо, и бавно, за да я приведе добре в движение и да свикне тялото си с нея. Вече бе забравил как всеки един мускул от тялото му го наболваше по онзи ужасяващ начин /да, мускулната треска/. Най-после дойде време за истинската част. Тъмнокосият стисна здраво куная и бавно насочи чакрата си към ръката, с която го държеше. Внимаваше да разпределя с прецизност, за да не оплеска нещо. Със сигурност на моменти имаше навика да оплесква нещата. Синята енергия бавно се движеше по каналчетата на крайника му. "Сега трябва само да я изкарам и то много деликатно.". Ръката на младежа започна да изтръпва от натрупаната чакра. Явно беше наложимо да се действа малко по-бързо от очакваното. "Мога да го направя!" - нахъса се Хаширама. Съсредоточено започна да изкарва енергията навън, представяйки си я как се влива в острото оръжие. Около куная в миг се появи тъмносиня светлина. Шинобито стисна още по-здраво оръжието и отвори очи, "не изпускайки" за миг концентрацията си. Обърна острието към ръката си и направи разрез. Започна да шурти силно кръв. Генинът оцъкли очи - не го очакваше. Въпреки това, той не пожела да пусне оръжието. С ранената си ръка откъса част от горната си дреха и по някакъв странен начин успя да се превърже. Парцалът бързо се напои с алената "течност". "Днес явно не ми е ден... но така е, щом не внимавам!" - скара се сам на себе си мъжът. На моменти му беше като навик да си прехвърля вината. Гледаше много реално като цяло на нещата. Нищо не си обясняваше със случайности.
Момчето се огледа и метна куная към най-близкото дърво. Оръжието се заби почти изцяло в твърдата кора.
- Предполагам, че съм готов.

/усвоен молд + 14 чакра :р/

Katon: Endan - C/Ц ранк

Мадара слезе от дървото и седна на тревата да събира чакра.Вече се смрачаваше, луната грееше, песнопойките се скриваха, а техните нощни приятели - совите и бухалите, излизаха навън, за да заемат свой ред, озвучавайки цяла Коноха, която впрочем основно се състоеше от обширна гориста местност.За тренировки от сорта на огнените техники и по-разрушителните действия, на така наречените тренировъчни площадки имаше отделни зони за целта.Мадара се насочи към случайна посока с цел търсене на такова място.Бавно крачеше, докато не попадна на идеалната напълно изчистена от треви, камениста поляна с добри запаси от водни ресурси точно до нея.
Перфектно.Точно това беше необходимо за днешната техника от огнен елемент.Списъците с Катон техники с всеки изминал ден ставаха все по-дълги и по-дълги, а лесните техники се брояха на пръстите на двете ръце едва ли не.Естествено, говорим за тези, които стават за битка, а не за измислици от типа на светещи, огнени топчета или палене на лагерен огън.Не.
Katon: Endan.Новата цел за деня.След като имаше всички чакра молдове усвоени, Мадара можеше вече да мисли по-мащабно за бъдещето.И бавно, малко по малко, да достига целите си, които се равняваха на сила, още сила, много сила, плашеща сила.Не мислеше много за последния етап.Когато го правеше, си мислеше наум какъв смешник е по този начин, правейки си планове, които засега нагледно не бяха осъществими в този период.Предпочиташе да изгради основата, върху която да стъпи, след което да има за какво да се гордее и да си вдига егото до такава безбожна степен нависоко.Затова избра за днес леко странна цел.
Katon: Endan изисква потребителят да задържи достатъчно количество масло в устата си, да концентрира чакрата си и да изплюе колкото може по-далеч, запалвайки целта.Чернокосият не разполагаше за момента с такива средства, дори не беше сигурен има ли откъде да ги купи, затова щеше да опрости малко версията.
Направи знак за събиране на чакра и затвори очи за по-добра концентрация.Не след дълго прогледна отново, премига два пъти и се загледа в далечината.Самото име на техниката значеше "огнен куршум", точно както си обясняваше сега мъжът действията, необходими за извършване по-нататък.Бавно сплете пръсти в "змия -> агне -> маймуна -> глиган -> кон -> тигър".Завършвайки "ритуала" към джутсуто, той тежко си пое голямо количество въздух и стисна език между зъбите си.Отново онова парещо чувство се зададе в стомаха му, обливайки тялото му с топли и студени вълни.Причерня му пред погледа, но черноокият знаеше, че това е част от цялото, особено още в началото, когато шинобито не е свикнало да контролира чакрата си.Нещо напираше в зоната на хранопровода му, усещането, че ще повърне, се уголеми.
-Katon: Endan!
Изричайки тези думи, веднага направи кръг пред устата си и побърза да се отърве от тези мъчения, плюейки топка огън, подобна на Гоукакю но джутсу.За жалост не беше много стабилно и веднага се появи гъст пушек.
''-Тцк.Не успях от първия път.''
Отново застана в подходяща стойка, леко приведен напред и с разтворени донякъде крака.За техника се казва, че е възможно за минута да се изстрелят повече от един огнени куршума, но естествено, за тази цел бяха нужни много тренировки.Разтърси глава.Не му трябваше да ги мисли сега тези неща, нека времето да покаже какво щеше да се случва по-нататък.
-Katon: Endan.
Прецени, че това е достатъчно.Извърши всички знаци с ръцете си бавно, за да е сигурен, че няма да пропусне някой.Пое си дъх и издуха силно.Дали се беше справил?

/Katon: Endan - усвоена; +18 чакра/

Тренировка за сила

Мадара затегна бинтовете около ръцете си.Откакто се беше случил предния инцидент с огнената техника, чернокосият не смееше буквално да ги махне докато тренира каквото и да било.Не смяташе да се осакатява.Макар и мускулите на тялото му да изглеждаха задоволително по неговите критерии, които си беше поставил сам, реално ако му плеснеха шамар, шансовете да падне докато го докоснат и да не може да удари както си трябва противника, бяха повече от сигурни на над сто процента.Това беше причината да реши днес да се направи на мъж, правейки някакви силови упражнения.Замисли се за кратко за лицевите опори, но според него бяха губене на време.По-нататък щеше да се учи да издържа масата си, сега искаше да придобие някаква здравина в ръцете си.За един ден нямаше да се получи, но това нямаше да го измори много, способен бе да се занимава с нещо в продължение на много години, ако е нужно, само и само да постигне желания ефект.Естествено, за друг, освен за себе си, такъв вид услуга беше недопустима задача и щеше да се изнерви безкрайно много, но нека оставим това настрана.
Разходи се наоколо, за да потърси някое от онези малки и симпатични пънчета, на които генините се учеха да боксуват, когато искат да се занимават с тайджутсу.Е, да, Мадара нямаше за цел сега точно този вид техники да изучава, просто имаше необходимост от нещо такова.Не след дълго и пред него се изпречи търсената цел.Ухили се злобно и плесна с ръце, потърквайки ги грубо една в друга.Застана пред съоръжението, макар и прекалено опростено за думата, която употребяваха шинобитата за това нещо, и опипа повърхността.Беше се деформирала от толкова много бой, който в стечение на годините беше хвърлен върху тази дървесина.
Изпука врата си, пръстите на ръцете си и се изпъна.Направи пет минути упражнения за разгрявка от типа на въртене на рамото, врата, изпукване на китките и какво ли още не.Преценявайки, че това е достатъчно, младежът си пое дъх за успокоение и загледа чукана.Щеше да започне с горе-долу познати за него неща, а след това да премине и към класическите тренировки на нинджите.
Ъперк на голямо и малко разстояние.Сви юмруци и вдигна ръцете на нивото на брадичката си, подгъвайки ги в лактите.Изпъна гърба си и напрегна раменете си.Разтвори краката си, давайки единия напред и подгъвайки го в коляно, а другия опънат назад почти като дъска.Рязко даде по-надолу ръка, след което като дъга я издигна нагоре и удари под ъгъл в пъна.Изохка тихо, не очакваше да се срещне с такава сила и да си обели пръстите чак.Подухна им слаба струя възхуд с уста, за да облекчи болката и веднага след това отново зае позиция.Засили се и удари с другата ръка.Стисна зъби, за да игнорира това неразположение, надигна издадения назад крак и замахна напред, удряйки странично.Пусна го и нанесе един след друг десен и ляв прав с юмруците си.Малко кръв текна от кокалчетата на ръцете му, но това не пречеше и не беше причина да спира сега.
''-Сменям движенията вече с други.Тези не вършат особена работа.''
Изпъна пръстите на ръцете си и удари с длан веднъж.Получи леко зачервяване.Повтори същото с втората си ръка.Потрети отново с дясната.Идваше ред на лявата.Болеше, имаше шанс да му текне сълза, но стискаше зъби и се опитваше да издържи колкото може повече на тези телесни повреди, които сам си нанасяше.Замахваше и забиваше с всичка сила в дървото.Усети леко претръпване към болката.Най-вероятно кожата му щеше да загрубее след този тип тренировка, но какво му пукаше, нали е нинджа!
Зачести ударите и отново вкара краката си в движенията.Забиваше колкото може по-бързо и по-злобно.
''-Стига толкова, друг път повече.''
Разтръска ръце и нещо му прищрака в ума.Имаше повече от странна идея, но се надяваше да проработи.
''-Или пък няма да приключа засега.''
Свали бинтовете от ръцете си и наново ги уви, правейки нещо от сорта на белезници с тях.Провери доколко са затегнати, опъвайки ги рязко в двете посоки - едната напред, другата назад.Изглеждаха достатъчно здраво вързани и нямаше опасност да се шибне в лицето, докато се опитва да извършва някакви странни...неща.
Този път нямаше да удря по някаква цел, а щеше да използва въображението и представите си, гледайки в нищото.Щеше да имитира битка, но самостоятелно.Така и направи.Запристъпва на всяко изпъване напред бавно, слагайки крак пред крак на моменти и връщайки по някоя друга крачка назад.Не се сещаше къде е виждал подобен боен стил и дали въобще е ставал свидетел на подобно нещо, но подобни движения подпомагаха много за ръкопашните боеве.
Минаха се, не минаха, около тридесет минути поне.Мадара продължаваше с едно и също.Умората го беше затегнала здраво, мускулите на корема го стягаха от болка и най-после активистът спря.
-Утре отново.
Тихо изрече и се засмя.Опъна се, огледа се дали не е оставил нещо, за да не забрави някоя вещ.Тръгна към къщата си за малко почивка, някоя друга хапка храна и за планиране на утрешния си ден.

/+67 сила; +25 кръв/

Точно в полунощ, Хаширама вече бе на тренировъчната площадка. Луната грееше силно, чак заслепяващо и около нея можеха да бъдат забелязани милиони звездици. "Явно времето утре ще бъде хубаво. Така или иначе ще го проспя... най-вероятно" - засмя се той. Днес си беше "заплюл" да тренира силата. "Чуунинските наближават, а аз изоставам, което не е хубаво... Не се знае какво ме чака там, така че няма да е лошо да се стегна повече тия дни" - довърши мисълта си мъжът и реши да запретва ръкави.
Упражненията, с които щеше да развива силата си, бяха от street фитнеса. В един свитък Хаширама по-рано си беше подбрал няколко тренировки и правилното им изпълнение. "Какво трябва да знам за подобен тип тренировки...? Този тип упражнения натоварват цялото тяло, увеличават издръжливостта на мускулните влакна и увеличават силата. Те може да бъдат използвани за стресиране на мускулите в период на застой и да доведат до отключване на нов растеж. Всяко едно упражнение, изпълнено със собственото тегло, помага за по добра координация, стабилност, обща сила на тялото, заздравяване на централната част на тялото наречена „ядро”. Тези тренировки са подходящи както за начинаещи, така и за напреднали. Тренировките със собственото тегло са препоръчителни за хора, които имат желание да изградят едно симетрично и здраво тяло. Историята на този тип трениране датира още от преди новата ера, тогава различни упражнения са били включвани във военната и бойна подготовка на гладиаторите. Тренировките са се усъвършенствали и разнообразявали през годините докато стигнат до днешните десетки варианти на изпълнение. Основната идея тук е да се извлече максимална полза при силови упражнения без допълнителна намеса на свободна тежест. Самите упражнения обикновено се разделят на 3 групи: упражнения за начинаещи, упражнения за средно напреднали и упражнения за напреднали. Аз ще изпълнявам тези от първия раздел, че ще взема да се сецна..." - засмя се на себе си Хаширама. "А сега стига съм разсъждавал, че нощта ще мине."
Първото упражнение беше лицеви опори от наклон. Дългокосият се огледа около себе си и намери неравност, приличаща на мини хълм или по-скоро на камилска гърбица, която беше висока около 50 сантиметра. Отиде до нея и зае позиция за лицеви опори като постави ръцете си на неравното място, а краката му бяха на земята. По този начин намаляваше част от тежестта си и улесняваше изпълнението. Сега трябваше да изпълни 30 повторения. Нямаше да му бъде кой знае колко трудно, защото, и без това, неотдавна отново бе правил лицеви и то стандартните, а тази беше по-лесна, понеже разстоянието между гърдите и земята бе по-малко. Привеждането в изпълнение на упражнението започна. Както се и очакваше, операцията не беше сложна. Единственото, което Хаширама усети, бе напрягането на мускулите и раздвижването на кръвта. "Не загрях, но както и да е... Не вярвам да ми се отрази чак толкова зле..." - помисли си той и продължи.
След като придоби сила и техника, с които изпълни спокойно повторенията, можеше да премине към следващия тип лицеви опори - лицеви опори на колене. Това пък направо си беше детска игра! "Сериозно ли това трябва да направя...?" - гледаше глупаво младежът към свитъка пред себе си. "Е, пак е нещо... Започвам" - даде си знак наум и застана на колене, а с ръцете зае поза за лицеви опори. Спусна тялото си напред и надолу, а лактите задържа широко отворени встрани. При това изпълнение също, малко или много, ползваше част от тежестта на тялото си. Повторенията бяха по негов избор и, понеже упражнението беше елементарно, Хаширама направи около 150 повторения. Чак на стотното усети някаква умора. "Това определено няма да го ползвам, когато тренирам издръжливостта си.".
Навън беше едва 01:00ч., а младежът вече беше почти готов. Това някак го ядоса. За пръв път се чувстваше нервно, само защото грам не беше изморен. Трябваше му нещо много повече... "После ще помисля какво друго мога да направя, но няма да се оставя само с това!" - закани се той.
Последната част бяха набирания, но, тъй като наоколо нямаше лостове, се наложи мъжът да намери голям и издръжлив клон. Лутането беше поне 10-минутно поради тъмнината, но накрая търсенето беше успешно. Хаширама застана под клона, хвана се с две ръце за него и започна да се издига нагоре, докато коленете му не достигнаха нивото на лактите. Крайниците му трепереха - най-сетне нещо различно в тази тренировка! Дългокосият реши да пробва нещо ново и бавно започна да се надига още по-нагоре. Така застана на клона на ръце. "Брей! Издържа ме, бе!" - пошегува се той с теглото си, въпреки че телосложението му беше идеално.
Когато постоя няколко секунди в хоризонтално положение, започна да се превърта. Ръцете му се нараняваха и боляха ужасяващо. Как не се бе сетил за ръкавици... Ама сигурно щеше да му се наложи да бие път чак до Отогакуре за тях. И все пак чувстваше, че щяха да му потрябват за нещо, не знаеше и той за какво, затова намисли малко преди Чуунинските или, ако щеше да учи някоя техника от елемента му, да намине и да си закупи. След като се превъртя няколко пъти, отново застана в поза за набирания. Започна, колкото се можеше по-бързо, да се издига и пуска надолу. Вече 15 минути, че и повече, краката му не бяха стъпвали на земята, а ръцете му отмаляваха. Мускулите ги чувстваше повече от стегнати. "Аз ще взема и маса да натрупам, бе.". Незнайно защо му стана смешно и прихна да се хили, но ръцете му не издържаха на "трепетите" и младежът бързо си намери майстора на твърдата почва. Добре, че беше сухо, та не се изкаля...
- Май ми стига вече с тази "сила"... и последната ми дейност обяснява защо обичам да тренирам на тъмно. Щях да разсея някого със сеира си! - каза Хаширама на глас и пак избухна в смях, чак сълзи му потекоха.
Защо - и той не знаеше.

/ +68 сила; +26 кръв/

След тренировката за сила Хаширама не беше никак уморен. Луната все още грееше силно на небето, а звездите блещукаха ли блещукаха... "Има много време до зазоряване. Ще увелича издръжливостта си, а после ще отида да прочета някоя книга в библиотеката, че имам необходимост" - разсъждаваше наум дългокосият. Той извади друг свитък от единия джоб на панталоните си и зачете: "Как се развива издръжливост?... Общата издръжливост се характеризира с изменения във вегетативните функции, в биохимичните и морфологични процеси, които възникват при изпълняване на слабо интензивна работа. Функционалните възможности на човека при упражнения, които изискват издръжливост, се определят от една страна от съответните двигателни навици – нивото на овладяната техника, а от друга страна, от аеробните и анаеробните възможности. Ето защо, ако един човек е повишил нивото на своите аеробни способности, например с бягане, това подобряване ще окаже положително влияние при изпълнението на други движения, особено при високо интензивни спортове каквито са например бойните. Неспецифичния характер на аеробните възможности се използва в спортната практика за повишаване на функционалните показатели на сърдечно – съдовата и дихателната система. Особено ценни са походите до планински върхове, равномерното бягане, ски спорта, гребането, колоезденето и дори полската работа. Средства за развиване на общата издръжливост са продължителното бягане с ниска скорост и комплексното използване на повторения. Също така може да се използва бягането с променлива скорост, като се редува бавно с бързо бягане. Може също да се опита бягане за около 300-400 метра в умерено темпо, което е последвано от ходене за 1-2 минути, след което се прави спринт 50-100 метра и отново ходене. Необходимо условие за ефективното изпълняване на скоростните и силови тренировки за издръжливост е добрата подвижност и възбудимостта на нервните процеси. Влошаването на тези показатели при тренировката води до намаляване на ползата от упражненията, развиващи силата и скоростта и ускорението."
- Добре, това ми трябваше. Ще започна с бягане със слаба интензивност.
Бягането със слаба интензивност бе насочено към подобряването на техниката на бягане и спринтиране заради акцента си върху правилно изпълнение на беговото движение. Упражнението представляваше бягане с много ниска скорост. Това обаче спомагаше усвояването на правилната бягаща техника, а именно: посрещане на повърхността с пръстите, а не с петата. Хаширама вече бе наясно с точния начин на тичане. Оставаше само да се запретне. Той изправи торса си и започна да тича. Стараеше се първо пръстите му да докосват земята, а после петите. Понякога се получаваше точно обратното, но това не го накара да спре. Не трябваше да престава. Все пак правеше това за издръжливост.
Младежът тичаше по някаква пътечка и гледаше земята пред себе си. "В колко красиво село живеем само..." - помисли си той. Доста обичаше природата и си личеше. Заглеждайки се наоколо, той не усети кога му минаха 10 минути в тичане, но скоро умората си каза думата. Мъжът застана на едно място и тъпчеше, за да не прекратява движението. Следващото, което планираше да направи, бе "високо коляно" - друг вид бяг, при който движението бе абсолютно същото, с малката разлика, че коляното се вдигаше на такава височина, каквато позволяваше тялото. Изискваше повече сила в глезените и прасците, а тя идваше чрез създалата се кинетична верига. Без да забавя темпото, Хаширама смени техниката. Вдигаше колената си до нивото на корема и постепенно забързваше движението, докато не стигна до спринт. Умората се увеличаваше, но той не се отказваше. Не се знаеше вече колко път бе изминал, а нямаше как и да разбере. Не носеше в себе си нито часовник, нито хронометър, защото бе преценил, че и двете нямаше да му трябват.
Скоро техниката се смени с подскоци - отново бягане, но с друг вид изтласкване от земята. Всеки един подскок бе придружен с опъване нагоре на същата ръка. Иначе казано, когато отскачаше с десния крак, левият бе свит, дясната ръка се изпъваше нагоре, а лявата оставаше надолу. Приземяването отново се случваше с "атака" на пръстите и следваше пускане на цялото стъпало. Торсът - изправен.
По този начин Хаширама сменяше всякакви видове бягане. Краката му вече отмаляваха, а и не само те - все пак при различните движения се ползваха и другите два крайника, а и се стягаше и коремът по някакъв начин. Накрая мъжът спря и издиша.
- Едва си усещам тялото... Трябваше да ползвам и за сила някои от тези упражнения, но не се сетих.
Навън все още бе тъмно, но предстоеше зазоряване - около 04:45ч.
- А защо сега не приключа с последния молд...? - каза си той.

/+65 издр. ; +22 кръв/