Тренировъчната площадка

Мястото, на което, драги играчи, подобрявате уменията на героя си.

Нов ден, ново начало.
Именно с тази мисъл се събуди червенокоска. Побърза да се оправи и да излезе за първата си тренировка. Отиде на тренировъчната площадка и се огледа за сенсей. Желаеше първо да научи чакра елемента си и след това да реши какво да прави с тренировката, която си бе обещала.
Скръсти ръце и огледа околността в търсене на джонин.

Хомура Таромару - джонин на 1 отбор в Киригакуре.

Мъж на около 35 се приближи към нея.
-Момиче, кого търсиш?
Щом съзря лицето й, веднага си спомни за регистрационната карта на Карин.
-Ти май ще си ми ученичка.Аз съм сенсеят ти - Хомура Таромару.Падна се в отбор първи - при мен.

- Супер. - отвърна малко несигурно. Този мъж й изглеждаше... добър учител, но все пак това щеше да си проличи от тренировките.
- Така, няма да увъртам - как да разбера какъв елемент притежавам?

Зачуди се как едно обикновено листче ще покаже какъв елемент притежава, но реши да не спори със сенсея си. Все пак в шиноби света имаше прекалено много чудни и необятни неща... Една хартийка, която показва елемента явно бе едно от тях.
Взе листчето и го закрепи между дланите си. Представи си чакра потока и после насочи чакрата към ръцете си. Концентрира се и се помъчи да изкара малко количество от нея като го насочи към листчето. Усети нещо и разтвори длани. Погледна към листчето, а после и към Таромару.

Хомура Таромару - джонин на 1 отбор в Киригакуре.

-Огън!Това е Катон.Изгорила си го.

-О! - единственото, което излезе от устата й бе учудване. Тя, Карин Узумаки от селото скрито в Мъглата притежаваше огнен елемент. Много интересно как щеше да се тренира при цялата тази влага.
"Колкото по-голяма трудност, толкова по-интересно." - помисли си.
След секунда се усмихна на сенсея си.
- Някаква препоръка какво да тренирам сега?

- Добре, благодаря. - кимна червенокосата и направи крачка назад.
- Ще отида до библиотеката, а после ще се върна за да се науча на някоя техника. - усмихна се и много нетипично за нея, помаха на учителя си. Отдалечи се от тренировъчната площадка отправяйки се към библиотеката.

След като се запозна с основите на огнения елемент Карин бе готова за първата си тренировка. Смяташе да последва съвета на учителя си, въпреки че не бе особено сигурен, да научи Гоукакю.
В книгата пишеше за всички познати нинджа техники от този елемент /позволени, разбира се/ и огнената топка бе едно от най-основните джутсута.
Застана на позиция и събра пръстите си в началния знак. В книгата пишеше, че трябва да събере чакра в стомаха си и след това да я затопли. Не бе сигурна как успя, но някак си усещаше какво трябва да прави.
Изпълни всичко дотук, но след затоплянето на чакрата й стана ужасно горещо. Побърза да направи нужните за техниката знаци и сложи ръка пред устата си.
-Katon: Gōkakyū no Jutsu! - единственото, което излезе от устата й бе тъмен дим и много, много кашлица.
Може би и трябваше малко повече време за да подходи правилно, за това реши при следващия опит да не бърза, а да усети нещата.
Отново събра ръцете си в знак тигър и побърза да концентрира чакра в стомаха си. След като я затопли отново й стана неприятно и топло, но реши да подтисне чувството и да продължи с техниката. След затоплянето на чакрата обаче й се наложи да действа малко по-бързо от предвиденото, но със сигурност по-бавно от първия път.
Сложи ръка пред устата си и след секунда се появи не особено голяма, но пък прилична на вид огнена сфера.
Ухили се, че има прогрес, но реши все пак да опита още веднъж.
Процедурата се повтори, ала този път топката бе малко по-голяма от предишния път.
Беше й ужасно горещо, чувстваше се уморена, но все пак направи още няколко опита, всеки от които по-добър от предишния.
Накрая се отпусна на земята, благодарна на хладнината й. Трябваше да си почине малко, а после щеше да реши какво да прави.

/Katon: Gōkakyū no Jutsu - усвоена техника/
/+10 чакра/

Карин се озова на тренировъчната площадка с нова цел - Hosenka no Jutsu. Искаше да се развива като нинджа и бе наистина целеустремена относно това.
Залагаше предимно на интелекта си, ала много добре знаеше, че по-трудното бе да се развие физически и ето защо упорито тренираше предимно над това.
От книгата, която бе прочела в библиотеката добре знаеше разликата между Гоукакю и Хосенка. Ако при Гоукакю отиваше определено количество чакра, то при Хосенка количеството чакра, нужно за изпълнението на техниката зависеше единствено от броя на огнените топки. Карин се надяваше да направи поне три, въпреки че щеше да се зарадва и на две. За това, като всяка уважаваща себе си перфекционистка сложи в графата си 5, въпреки че бе сигурна, че повече от 4 не може да направи.
Разкара досадните мисли от главата си и се концентрира.
Направи началния знак и зае позиция. Методът с Хосенка бе същия като с Гоукакю. Една от разликите обаче бе, че при Хосенка вместо една трябваше да контролира няколко огнени топки... едновременно. Усещаше, че ще е като кукловодството. Просто не трябваше да се проваля.
Представи си схема на циркулиращата чакра и събра известно количество от нея в стомаха си. Загря чакрата и онова неприятно парене отново се появи. Задържа го малко по дълго и събра малко повече чакра, за да може да направи няколко огнени топки.
Трудното бе да раздели чакрата на части, а след това и да я контролира. Но тази чакра бе нейна и като всяко друго нейно притежание трябваше да й се подчинява... поне в известна степен.
Направи нужните за техниката знаци, сложи ръка пред устата си и освободи чакрата.
Получи се една наистина голяма огнена топка, но целта й сега бе Хосенка, а не Гоукакю. И все пак се зарадва на опита.
Концентрира се отново и събра нужното количество чакра. Затопли я и сложи ръка пред устните си. Този път се концентрира доста над това да раздели чакрата, по равни части, ако е възможно, и да я контролира изцяло.
- Katon:Hōsenka no Jutsu! - изплю събралата се чакра и за огромна нейна изненада целият й труд не бе напразен. Получиха се 3 еднакви сфери, значително малки, но все пак по отделно контролирани.
Влагата не им позволи да горят дълго и скоро пламъците бяха задушени от мъглата.
Радостна Карин реши да направи още няколко опита. При някои се получиха две, при други само една, най-вече се получаваха три, а веднъж даже четири.
Тренировката й бе отнела часове, но все пак бе страшно полезна. Беше истински радостна, че е успяла и вътрешно усещаше гордост към себе си, за дето макар и сама, се справяше умело с всичко изпречило й се на пътя и постигаше с труд и усилия всичко, което желаеше.

/Katon:Hōsenka no Jutsu - усвоена техника/
/+10 чакра/

След като се събуди и прозорецът бе поправен Карин се завърна на тренировъчната площадка. В интерес на истината слънцето още не бе започнало да изгрява, но сутрешният му прасковен цвят започваше да се забелязва на хоризонта.
След посещението на стареца, чието име ту забравяше, ту си припомняше не успя да спи особено добре. Цяла нощ се въртя в леглото сънувайки неща, които не желаеше да си припомня.
Отърси се от мислите превзели главата й и се насочи към тренировката.
И днес щеше да тренира техника. Този път бе избрала Katon: Endan.
Самата техника по нищо не се различаваше от Гоукакю, освен по името и по формата си. А и за нея се изискваше малко повече чакра отколкото за стандартната огнена топка.
Самото име на техниката загатваше за вида на огъня, а именно - подобие на куршум. Просто формата на огнената топка бе малко по-разтеглена отколкото при Гоукакю, където бе почти съвършено кръгла.
Зае позиция и се концентрира. Представи си схемата на циркулиращата чакра, която честно казано винаги и помагаше доста. Едва ли повечето нинджи правеха техниките си така, но да си представиш как става самата техника бе доста по-добре отколкото да се провалиш в изпълнението й, просто защото се правиш на велик и всичкоможещ.
Събра чакра в стомаха си - малко повече отколкото за Гоукакю и я затопли. Надяваше се, че подходът й към техниката е правилен - така поне пишеше в книгата, която бе прочела. Скоро трябваше да посети библиотеката отново.
Паренето стана ужасно и Карин побърза да направи нужните знаци.
Змия - Овен - Маймуна - Глиган - Кон - Тигър
Сложи ръка на устните си и изплю събраната чакра.
- Katon: Endan!
Да махне от себе си горещата чакра бе облекчение, но пламъкът да мине покрай ръката й бе един от минусите на Катон. И тъй като бе тренирала доста често щеше да й се наложи да бинтова ръцете си.
Заболя я, но не се отказа. Първият път се получи почти Гоукакю, но с малко по-големи размери. При втория обаче огнената топка бе разтеглена, пламъците по нея бяха като къси, остри зъби, които сякаш се бунтуваха един срещу друг.
Явно бе успяла с техниката. Усмихна се доволна от себе си. Много доволна. Опита още веднъж но ръцете я боляха наистина много. Може би в следващите ден два трябваше да посети библиотеката или да потренира нещо друго.
Тръгна си от тренировъчната площадка след изгрев слънце.

/Katon: Endan - усвоена техника/
/+10 чакра/

Рано сутринта, към 06:00 часа сутринта, Итачи вече се бе събудил. Изми се, облече се и излезе от дома си, без дори да се нахрани. Беше решил вече с какво щеше да оползотвори деня си - тренировка за сила. Момчето се запъти към високите скали в покрайнините на града, близо до дома му. Не носеше със себе си никакви принадлежности. Знаеше че можеше да му потрябват, защото никога едно шиноби не можеше да бъде сигурно кога и къде щеше да се появи опасност.
След 20-30 минути чернокосият вече беше пристигнал в скалистата част на Киригакуре. Мъглата цареше дори тук, даже изглеждаше още по-гъста. Итачи смръщи вежди - това не му се хареса. Имаше за цел да се изкачва по някоя скала само с една ръка, но нямаше никаква гаранция, че бе в пълна безопасност. Съществуваше вероятност да се появи даже свлачище. "Хм... Ако такова нещо би ме спряло, тогава какво шиноби ще ставам..." помисли си той, малко раздразнен от себе си и лекото притеснение, таящо се в него. Момчето незабавно свали тениската си и я завърза на кръста си. Хвана се с една ръка за студения камък, а другата сложи зад гърба си. Стисна здраво скалата и стъпи с единия си крак. Надигна се бавно, усещайки напрежение в ръката си. Секунди след това вдигна и другия си долен крайник. Не използваше и грам чакра за това, което правеше. Започна бавно да се изкатерва и след около 10 минути вече не виждаше земята под себе си от мъглата. Не можеше даже да прецени къде се намира, но не спря и за миг, а продължи. Някои мускули го заболяха понеже не беше свикнал на такова натоварване.
Минути по-късно се чу силен шум. наподобяващ гръм. Итачи смръщи вежди и притвори очи. "Събуди" чакрата си и концентрира голяма част от нея в стъпалата си. Залюля се на ръката, с която се придържаше към скалата и я отпусна. Превъртя се във въздуха и се закрепи на крака на метър-два от мястото, на което се намираше. Гърмът започна да става все по-силен... Случваше се това, от което Итачи се опасяваше - свлачище. Едър камък удари зоната, където момчето се катереше само преди минута. След него последваха още няколко по-едри парчета скали и много прах. Теренът под чернокосия се разтресе, но той реагира бързо и отново отскочи. В мига, в който краката му се отдалечиха на метър от земята, там падна огромен камък отново. Итачи скочи върху него и започна да се мята от къс на къс все по-нагоре и по-нагоре, а като чуеше някой по-силен гърмеж, отскачаше по-нависоко, защото знаеше, че, колкото по-мощен е трясъкът, толкова по-обемист е отломъкът.
Свлачището изглеждаше така, сякаш никога нямаше да спре, но това не раздразни Итачи. Беше голямо напрежение за него, защото трябваше да бъде концентриран хем в това да слуша шумовете, хем да внимава да не свърши затрупан, хем да контролира правилно чакрата си. Честно казано, не му беше кой знае колко трудно, но главно адреналинът го държеше и все пак цареше нереално спокойствие на лицето му.
Минути по-късно тропотът изчезна, а късовете скали - с него. Итачи подскочи и висна на хладния камък отново само на една ръка. Под краката му нямаше никаква опора. Момчето цялото беше прашно, а тялото му - изтръпнало, но това не го спря да продължи. Намираше се едва на средата на това, което му оставаше да измине. Беше твърдо решен да изкачи цялата скала, независимо дали щеше да му се наложи да посещава болницата след това. Естествено, неприятностите не свършиха само до свлачището - колкото по-нагоре се покачваше, толкова по-студено ставаше и започна да се появява вятър. Въпреки огромното търпение на Итачи, някои мускули вече започнаха да му отказват и ръката бавно се изплъзваше от скалата. Тогава момчето реши да опита с друго - отново сбра чакра в стъпалата си и застана на място, което беше достатъчно обширно, че да може човек да стъпи там нормално. Чернокосият приклекна, подскочи високо и започна чрез скачане и превъртане да стъпва по скалата. Допираше само пръстите на краката си и директно отскачаше. Усещаше как мускулите в тялото му се разтягаха и извършваха движение непрекъснато.
Итачи повтори това няколко пъти, след което се хвана отново с една ръка, но не с ранената, а с другата. Няколко къса скали по-нагоре наподобяваха лостове от камък. Момчето се завъртя няколко пъти на единия "лост" и когато набра достатъчно скорост, се пусна и се метна на другия, отново захванат само с една ръка. Наближаваше краят на скалата. Студът вече не се усещаше от чернокосия понеже тялото му вреше и кипеше. Вятърът не правеше грам впечатление. Минути по-късно няколко слънчеви лъчи успяха да си прокраднат място измежду облаците - това означаваше, че наближава краят. Итачи отново се закрепи на стъпалата си и изтича до горе.

Успешна тренировка за сила!
/Сила: 51т. + 20 бонус за добро оформяне на текст, пълно изписани редове... > 71т. сила/

След като излезе от магазина за оръжия, Итачи пое път към тренировъчната площадка на селото. Докато вървеше, се сети за думите на стареца. "В теб бушува сила, момче. Не си пропилявай таланта" - това беше словото на възрастния. "Сила... талант... Талантът е дарба, а силата е нещо, което се гради с времето, с волята, с желанието... От една страна двете думи са тясно свързани, но от друга - едва ли". Чернокосият нямаше идея защо това изказване на побелелия се въртеше в главата му... или може би имаше. Много често си бе мислил дали уменията му са просто плод на талант, или всичко сам постигаше, борейки се. Вярно, не беше срещал трудности досега или поне не познаваше добре мъчението в шиноби сферата. Всичко, което бе осъществил до този момент, не му беше никак затруднително.
- Защо ли го мисля толкова...? - каза си на глас момчето.
За него тези разсъждения бяха загуба на време и безсмислица. Той беше тръгнал да тренира, а не да размишлява върху думите на човек, когото дори не познава...
Скоро наближи площадката. Там, както винаги, господствуваше мъглата. Това село бе толкова мрачно и същевременно толкова спокойно... Едва ли някой бе способен да се смрази и едновременно да се чувства несмущаван. Итачи пък не чувстваше нищо. Природата му бе толкова празна... Ако можеше да опише вътрешния си свят, сигурно щеше да охарактеризира черния цвят. Дълбоко обаче зад тази тъмнина, най-вероятно съществуваше капчица радост или белег от човешко съществуване...
След минути чернокосият се намираше вече на тренировъчната площадка. Заобиколен от неяснота и от нищо друго... Извади от чантата си нунджакото и го огледа. Оръжието се използваше предимно в бойните изкуства. Състоеше се от две пръчки, свързани в единия крак с въже или верига. Чрез него можеше да се развие по-голяма бързина в движението на ръцете и да се подобри стойката. Но Итачи имаше друго предвид с него - щеше да тренира четвърто ниво на чакра молд - прокарване на чакра в оръжие. Нунджакото му се струваше най-добрият вариант от всичките изложени там понеже можеше да се използва по много начини. Момчето хвана единия му край и бързо го завъртя. Ориентира се в мъглата и удари едно близко дърво. Не се получи нито драскотина, въпреки че краищата на оръжието бяха железни. Това само се хареса на Итачи - щеше да му бъде по-лесно да следи дали има подобрение в работата си.
Момчето затвори очи и стисна здраво края, но после го отпусна. Спря да мисли за заобикалящия го свят и раздвижи бързо чакрата в себе си. Концентрира я чевръсто в ръката, с която държеше нунджакото и бавно започна да я изкарва извън себе си. Отново улови стабилно края и усети как чакрата мудно, лека-полека, се вля в оръжието и сякаш го изпълни. Итачи рязко отвори очите си и удари дървото. На кората се появи вдлъбнатина на малка дълбочина, но голяма ширина. Явно имаше ефект.
За втори път чернокосият затъмни поглед. Накара чакрата си да се движи още по-енергично. Нунджакото леко започна да пари в ръката му. Итачи смръщи вежди и мислено избута чакрата по-навътре в него, а в началото остави количество, колкото да успее да контролира. Постепенно засили още повече енергията в изделието за бойни изкуства. Изведнъж то сякаш леко пламна - признак, че Katon течеше в чакра каналите на Учихата. Момчето отново удари по дървото и в миг отряза стъблото му. Тонове дървесина се свлякоха тежко на земята и сякаш предизвикаха земетръс.
"А сега, за да съм сигурен, че съм овладял абсолютно този чакра молд, ще си направя експеримент" - помисли си младежът. Поогледа територията около себе си и видя малко езеро. Отиде до него, развъртя нунджакото във въздуха и го стовари върху водата, но то не потъна, а остана върху повърхността, изплисквайки само няколко едри капки настрани. Момчето пристъпи върху равнището  и рязко хвърли оръжието нагоре. В миг си представи как чакрата се връща в тялото му и сякаш дори усети този процес, след което подскочи и хвана нунджакото. И двата края на оръжието бяха студени - чакрата с максимална скорост се бе оттеглила от него. Момчето отново го хвърли нагоре и мислено изкара голямо количество енергия от себе си. Хващайки оръжието, почувства топлината и силата в него.
- Мисля, че това трябваше да постигна.

Някъде дълбоко в короната на дърво стоеше мъж, облечен с дрехи на Кири и бандана на челото. Наблюдаваше Итачи. Гледаше движенията му, поведението му. Изражението на момчето му изглеждаше толкова безчувствено. Сякаш бе сляп, но осъзнаваше всичко. Мъглата бе гъста, но непознатия мъж все още гледаше към Итачи. Извади цигара и я запали. Бавно си дърпаше от нея и гледаше замислено. "Върши го с лекота..."

/Успешен опит за постигане на чакра молд 4; +15т чакра бонус/

След като купи каквото й бе нужно червенокосата се озова на тренировъчната площадка. Огледа се, но не видя никого. И без друго сенсеят й едва ли можеше да й помогне особено що се отнася до огнения й елемент. Трябваше да действа сама... както винаги. Това, че в голяма част от ситуациите се справяше сама не бе нещо лошо. Именно така се учеше да бъде отговорна за действията си, а и за последствията от тях.
Въздъхна и се огледа. Все още не виждаше никого. Щеше да й бъде от полза ако все пак сенсеят й бе тук поне, за да й каже дали се справя добре.
Сви рамене и отвори нинджа чантичката си. Извади и размота тела, а след това извади и един кунай. Завърза жицата в единия му край и се огледа за дърво. Наистина тази мъгла създаваше кофти усещане. Все едно си абсолютно сам и скрит и едновременно сякаш всичко и всички те наблюдават. Ако трябваше да си признае когато пристигна в селото като по-малка Карин не можеше да спи по цели нощи заради зловещото усещане създавано от мъглите на Кири. Но в крайна сметка се пребори с това... донякъде и то сега не й създаваше особени проблеми. Но все пак си бе зловещо.
Остави мислите настрана и си набеляза дърво. Хвърли куная по него, а след това провери дали е забит добре. Така и беше...
Отдръпна се доколкото й позволяваше размотаната жица и се загледа в забития кунай. Чудеше се как да освободи ръцете си, но едновременно с това да държи жицата, за това просто я захапа. Направи началния знак и концентрира чакра в стомаха си. Вече беше доста по-лесно от предишните пъти. С всяка научена техника контролът над огнената чакра ставаше все по-прецизен, успешен и добър.
След като затопли вече насъбралата се чакра направи знаците за техниката, за която бе чела в книгата от библиотеката.
Ryuka no Jutsu не бе по-различно от всяко друго дотук изучено от Карин джутсу с изключение на това, че за направата му бе нужна тел.
От устните й излезе огън, който се насочи по жицата и стигна до куная, а след това и до дървото.
Естествено уловката на джутсуто бе, че трябва да насочваш огъня. Един вид да му задаваш пътя докато се движи по жицата. За щастие Карин не бе забравила за този малък детайл и благодарение на чакрата си горе-долу безпроблемно успяваше да насочва огнения пламък според волята си...
"Мисля че се получи" - замисли се, но все пак реши да повтори опита още няколко пъти като избягваше да изрича името на техниката, за да не изпусне захапаната жица и да се изгори. Все пак с огъня шега не биваше...

/Katon: Ryuka no Jutsu - усвоена техника/
/+10 чакра/

Тренировъчната площадка не се бе променила. Тя бе все така мъглива, хладна и неприветлива. Но все пак щом природата бе предоставила на Кири подобен климат, то жителите на селото трябваше да се нагодят към него.
Карин въздъхна и се огледа. Отново нямаше никого. Зачуди се къде ли се шляеше сенсеят й. Също се замисли за отбора си... който не бе виждала. Надяваше се да има такъв и скоро да се срещнат.
Червенокосата щеше да опита нещо ново... Или иначе казано щеше да тренира ловкост, бързина, сила и умения с кунаи и шурикени едновременно. ( :ДД )
Вероятно бе също толкова сложно колкото звучеше, но Карин бе много нахъсана.
- Буншин но Джутсу! - пред нея се появи абсолютното й копие. Някаква самовлюбена частичка от нея й нашепваше, че е доста красива, но освен това даваше вид и на умно и силно момиче.
- Ясен ли е планът? - гласът й бе по-топъл от обикновено, но това вероятно се дължеше на факта, че говори на себе си.
- Естествено. - отвърна копието и преди оригинала да се усети другата Карин бе извадила кунай и го бе запратила по истинската. Червенокосата ловко го избегна затичвайки се към клонинга си. Последва схватка с кунаи, а ударите на метала се чуваха ясно и силно. И двете не пестяха енергия и усилия.
Понякога й се искаше да фрасне себе си. Ето сега бе моментът.
Докато двете се биеха Карин изведнъж се наведе рязко и заби куная си в корема на клонинга. От него разбира се остана само дим, а Карин мислено се прокле, че може да се върже на нещо такова.
Направи още един клонинг и отново последва ръкопашен бой придружаван от звуците на удрящ се метал в метал. Докато двете момичета си раздаваха юмруци истинската отскочи назад и бързо направи знаците за огнена топка като преди това събра чакра в стомаха си.
Клонинга бе пометен от пламтящата топка и се наложи да направи трети. Щом се позамисли обаче реши да направи два клонинга едновременно. За щастие й се получи, въпреки че не бе опитвала да го прави преди. Трите се затичаха колкото можеха като едновременно с това опитваха да се уцелят с кунай или шурикен.
Карин си бе обещала, че няма да прави повече техники, за да може да се потруди малко повече.
Усети се, че тича доста бързо и намали темпото, за да й останат сили. Радваше се, че срещу две от своите й беше по-трудно. Единственото кофти в цялата ситуация бе, че всички мислеха по един начин. Но в това нямаше особена изненада. Нали все пак бяха нейни клонинги...
Изведнъж се озова сама в близост до няколко дървета и малко езерце. Огледа се и предположи, че копията й са се скрили и й готвят изненадваща атака. Жалко, че мислеше като тях. Извади два куная и ги завърза с тел, а след това ги метна един срещу друг опъвайки жицата.
Копията й изскочиха от скривалищата си и както можеше да се предположи бяха в опасна близост до жицата.
Е, какво пък... щеше да наруши собственото си правило.
- Katon: Ryuka no Jutsu! - насочи огъня, който умишлено бе в повече по протежение на цялата жица. Клонингите й бяха изненадани и не успяха да се отдръпнат навреме. Изчезнаха в облаци от дим.
Карин се засмя и седна на земята. Не, че клонингите й не бяха разбрали какво се кани да направи... просто не знаеха, че всъщност може да го направи. Или не вярваха бе по-правилната дума.
Червенокосата остана седнала известно време на земята поемайки жадно големи глътки въздух.


/П.П. Нямам идея за какво е тренировката. Аз едно мислех, то май друго стана... :ДД Каквото прецените, че е това да е ;3 ;д/

/Нека е издържливост: +54 точки/
/+15 кръв/

След като отпочина Карин стана и се огледа. Искаше да попита нещо учителят си.