Тренировъчната площадка

Ветровете духаха силно, въздухът беше влажен - напълно обичайно време за Киригакуре.Дъждове, влага и мъгли.Комбинация, обичайна за селото.Нищо ново нямаше под слънцето.А като заговорихме за слънце, то се намираше зад огромните дъждовни облаци, които обграждаха необезпокоявани територията.В момента не валеше, тъй като не бяха достатъчно напоени, но нямаше и изпарения, тъй като навред беше еднакво студено.Напротив.Дори по запотените стъкла на сградите кондензът продължаваше с пълни сили.Нинджите се опитваха да поддържат огражденията на тренировъчната площадка край езерото в изряден вид, но все още земята представляваше само киша, блато, кал и камъни.Просто "идеално", така да се каже, за всякакъв вид физическа подготовка и каляване.Обито стоеше качен на скалата, на която упражняваше умения с чакрата си миналия ден.Гледаше втренчено в наводнената, втечнена земна кора и с безценна физиономия се чудеше къде, от свят широк, се е тикнал той?На всичкото отгоре си беше сложил тънки дрехи и тениска с къс ръкав.Добре, че почти не усещаше студ и за толкова време беше живял и в ледникови земи, и в горещини, за да не му правят чак толкова голямо впечатление теченията, кое от кое по-студено и брулещо.Намеренията му, докато идваше насам сутрините, по тъмно още, бяха да прави коремни преси, лицеви опори, да свикне да ходи на ръце, но изглежда времето не смяташе така.Замисли се за научаване на Katon техника, но пък отново нямаше подходящи условия, особено за огън.И измисли в това време какъв елемент ще се старае да схване след този, който по кръв си му беше даденост - Suiton.Суйтон за тези воднисти пустинни земи звучеше повече от идеално.Така си и беше реално, не само на звучене, но и на изглед.Все пак цял един народ няма как да са прости и глупави, за да се заловят в тези краища да учат децата си от крехка възраст на точно тази природна стихия.Елементът, който намираше едва ли не като символ приложение в тази страна, оправдаваше климатичните особености и пораждаше някаква възхита в населението в тази област.
Обито въздъхна и скочи в калта.Краката му се изпръскаха до коляна.Измрънка под носа си.Изглежда щеше да се наложи оттук нататък да е така и полека-лека да свикне с този минус.Един от многото.Изпъна гръб и се загледа, докъдето му стига поглед напред.Без това беше тук.Щеше да потича малко.Нагласи се във висок старт.В ръката си държеше един камък в ярък цвят и с много необичайна форма.Беше го открил по пътя насам.Изглежда ветровете го бяха изтъркулили от плажовете.Защо го взе от земята, първоначално не знаеше, но после прецени, че ще му служи за отбелязване, тъй като от едната страна имаше остър като писец връх.Вдигна ръка и го хвърли на що-годе прилично разстояние.И пак му дойде малко.Изпуфтя.Искаше по-голяма отсечка.
''-Няма така да стане.Нека се огледаме па-а-ак...Май до онова дърво е някак по-добра идея.И сега ще е голям майтап да се пребия в тези гадости тук.''
Изтласка се със засилка напред и се затича първоначално бавно, както му се вика - спортно ходене.Стана му смешно, но се сдържа.Реши вече да стане сериозен и увеличи малко "конете" и скоростта.Всичко беше напълно добре, докато не се препъна в собствените си крака или в някакъв клон, не знаеше и той, и не се строполи по лице.Само се надигна малко, отвори очи и единственото бяло нещо вече беше склерата на очите му.Замига тъпо, стана, отърси се и реши да го играе небрежняк, макар и сега точно на този резил да не беше лека задача ролята му.Затича се на спринт напред.Прокара чакра през краката си за секунди.Подсмихна се за момент.Вече владееше по-добре ходенето по вода явно.А и по дърво.Влагаше две умения в едно - да се задържи над локвите и втечнената земя.Засега успяваше и дори не усещаше голяма умора или напрежение.Опита се да бяга с най-бързата скорост, на която е способен.Хронометър или часовник си нямаше в себе си днес, а и не му трябваше.Не обичаше всичко да му се отмерва до точната стотна.Вярваше, че времето и пространството си може напълно сам да контролира, без никаква чужда намеса.
По едно време усети напрежение в стомаха и дробовете си.Погледна към небето.Слънцето вече леко беше блеснало, което значеше, че облаците са се изместили леко.Дали имаше вече два часа откакто тичаше?Не усещаше мокро по себе си и калта беше засъхнала по него.Приличаше досущ на негър.Ако отидеше в Кумогакуре така, перфектно щеше да се слее с основното население на града.С изключението, че му липсваше все пак една отличителна черта - нито беше рус, нито червенокос, каквито бяха повечето в него град.
''-Стига толкова тичане.''
Наби спирачка и се спря.Отиде до близкото езеро и си погледна външността.Не му се връщаше вкъщи, но можеше ли да стои така?И в същия миг скочи във водата и се гмурна до дъното.Как не беше замръзнало това място?!Та това си беше сигурно под 10-те градуса!Издигна се на повърхността.Концентрира се и насочи потоците на чакра към ръцете си.Внимателно опря длани в повърхността и се напрегна малко.Издигна се едва-едва на колене над водата.
''-Успях да изляза така.Това е добре.''
Вече не беше мръсен, но пък за сметка на това - мокър до кости.