Тренировъчната площадка

-Още не ми се ходи в гробищата.И не е никак рано.Скоро ми дойде наум, че искам да съм шиноби - станах шиноби.Не мисля, че е място да говорим за опасности.Нямам какво да губя и съм никой, така и ще си остане.Съществувам, за да си задоволявам желанията.
Скъса една дълга тревичка и я захапа.

- Добра идея е да си Никой. Но Никой ли си реално, ако говориш за себе си на другите?

Погледна го в очите и поклати глава.
-Аз съм Никой.Да станеш Никой е постижение.Чувствам се победител в живота.Не е игра за малки деца, нито приказка за лека нощ.Не говоря за себе си, а за идеалите си.Някой си, когато имаш минало, настояще и бъдеще.Когато имаш човек, за когото си заслужава да живееш, очакваш да намериш такъв или си имал в близкото минало и искаш да отмъстиш.Какво ме крепи - това не е утрото.Не очаквам нищо от кръговрата.И не философствам напразно.Това, което изживявам...Мисля, че се нарича съществуване.

Итачи изслуша момчето с интерес.
- Мисля, че това, което казваш, успя да промени вижданията ми за теб.
На лицето му отново се появи някаква загадъчна усмивка.
- И все пак... 'Никой' би трябвало да си има име. Или греша?

След първата минута, в която ги наблюдаваше от разстояние, Югао реши да се отдалечи малко повече. Не я интересуваше особено какво си говорят. Момичето седна до едно дърво, облегна се на него и, наблюдавайки ги, неусетно заспа.

-Да, Никой си има име.И тъй като сме съотборници, най-вероятно, нарушавам шиноби правилата и уви, казвам ти дори фамилията си."Обито Учиха" е.Ами ти, Ромео, как се казваш?Или мога да ти сложа прякор, романтико?
Засмя се и му подаде ръка.

- Итачи Учиха - отговори чернокосият и стисна ръката му, игнорирайки останалото, казано от съотборника му.

Присви очи и го изгледа изпитателно, след което повдигна вежди.
-Учиха казваш...Този проклет клан.Много го обичам.

- Няма смисъл да се опитвам да променям мнението ти. Вероятно си имаш своите причини.

/ Някой трябва да пише вече, че Югао умря в съня си /

/Обито скоро ще драсне  /

/Обито до вчера беше скапан отСЕкъде, не ме винете, не ме бийте, яжте и пийте, аз черпя./

-Нещо такова.И сега какво следва?Ще се занимаваме с простотии ли?
Наклони глава и изпука врат.

- Зависи какво точно имаш предвид под "простотии".
Итачи извади кунай и започна да го върти на средния си пръст. Засега нямаше намерения да напада, просто си играеше.

-Точно за тези.Сега най-малко ми е до спаринг.
Зацъка с език, спря да крачи наоколо и се загледа в листата на дърветата.

Итачи отиде до същото дърво и седна на земята, облягайки се на кората му.
- Винаги ли бягаш така? Сигурно е интересно да се... бяга - каза той и се изсмя.
Разкриваше се контекст в думите на чернокосия, но какъв всъщност беше той...?

Izon написа:

Сенсеят кимна.
- Всичко, за което се сетиш, прави с нея. Ако има нещо за допълване, ще ти кажа.

Карин кимна и взе катаната в ръце. Беше... интересна. Най-обикновена на пръв поглед, но сякаш бе направена точно за нейната длан - пасваше чудесно. За миг се замисли защо всъщност желае да се научи да я използва... Това не бе играчка и можеше с лекота да отнеме човешки живот... Но в следващия миг поклати глава припомняйки си, че пътят на нинджата е осеян с много кръв. Дали собствена, или чужда,... но все пак кръв.
Хвана по здраво катаната този път с двете си ръце. Нямаше никаква представа какво точно трябва да прави, за това се отдалечи малко и замахна с нея.
Добре, че я държеше с две ръце защото за малко да си отреже главата... а в позицията й това би било похвално. Преглътна и реши да не се бори срещу въздуха. Огледа се за нещо... някакъв предмет на тренировката й, нещо което щеше да й помогне. Загледа се в едно тренировъчно чучело. Най-вероятно беше позволено да тренира върху него с катана, въпреки че имаше шанса след края на тренировката горкото чучело да е трайно съсипано.
Реши да не му мисли много и се запъти към въпросното. Стойката й беше малко... вдървена. Ако трябваше да си признае, беше я страх да не си отреже някой крайник. Може би по тази причина бе изправена сякаш е глътнала пръчка, а катаната стърчеше право напред, здраво хваната в ръцете й. Застана пред чучелото и без много да му мисли замахна.
Срамно или не... резултатът беше един - малко слама се разлетя наоколо, но нищо повече. Дори ако някой погледнеше чучелото щеше да каже, че не е докосвано.
Карин изскърца със зъби. Беше бясна. Дори бе сигурна, че малкото разхвърчала се слама не бе заради невероятните й нарастващи умения, а само защото оръжието като поначало си беше остро. Срам и позор.
Зададе си да не поглежда и за миг към учителя. Не желаеше да види подигравка в очите му или пък укор.
Тя. Щеше. Да. Се. Справи. Точка.
За малко да замахне отново, този път абсолютно бясна, когато всъщност се сети нещо. Или по-точно, нещо, което бе забравила да направи.
Едва не се плесна по челото.
Разбира се, че за да е ефективно всичко трябваше да прокара чакра през катаната. Щеше да е същото като с куная - нали, за това се бе наложило първо да научи това умение и чак след това, боравене с катана.
Усмихна се тихо. Зае позиция и все така хванала катаната в двете си ръце започна да концентрира чакрата си и да я насочва към ръцете.
Много странно, но усети как енергията преминава от дланите към дръжката на катаната и после чак до острието й. Беше... вълнуващо.
Хвана по здраво оръжието и със сила замахна към сламеното чучело... без да губи и за миг концентрация.

/Боравене с катана - Левел 1 - усвоено

П.С. за следващите нива трябват малко повече описания, защото това все пак е катана, а не кунай или пила за нокти  разсъжденията ги остави малко настрана, когато пишеш тренировки за този вид оръжие/

-Бягство.Не бих казал, че се отървавам.Иначе го разбирай какво ти си искаш, мен ми е сякаш не особено належащо да съм мъж и половина в очите ти.Сега ме извини.

- Не че намекнах нещо подобно... Съвсем скоро ще разбереш. Не остава много време, Обито Учиха. Твърдиш, че си човек без цел, но имаме едно много силно общо между нас... Пак ще кажа - съвсем скоро ще разбереш.

-Би ми било интересно.Нека видим какво ще се случи.Засега те оставям, но ще се виждаме често...Итачи.

Дългокосият не отговори нищо. Изправи се и започна да се оглежда наоколо. Изглеждаше така, сякаш бе забравил всичко и всички около себе си... а може би наистина беше така. На дърветата пред погледа на момчето имаше мишени с ръждясали кунаи, забити в тях. Това го караше да се чувства леко странно, самият той не знаеше защо. Без да вади особени реакции, Итачи се обърна и погледна Югао.
- Още ли спиш? Приключих с отегчителния разговор - каза спокойно той. - Явно сенсей няма наоколо. Хайде, нападай.

Югао отвори едното си око и погледна към Итачи, след което въздъхна и се изправи, изтупвайки прахта от дрехите си.
- Както пожелаеш - промърмори момичето и направи Bunshin no Jutsu и докато все още имаше пушек от появата на клонинга, се скри зад едни храсти. Накара клонинга да се доближи малко към Итачи и развали техниката, отново карайки пушек да се появи и метна няколко куная в негова посока през пушека. След това направи Kawarimi, защото знаеше, че Итачи ще разбере къде се е скрила и щеше се размени с един клон от дърветата зад него.

Когато пушекът се появи, Итачи се подсмихна. "Хитра е... но е очевидно какво цели" - помисли си той. Метна шурикени на всички посоки, защото нямаше как да знае откъде точно се целеше Югао. Скочи и се превъртя във въздуха за по-сигурно. Не затвори очите си, за да проследи посоката, от която идваше оръжието. Знаеше, че момичето можеше да бъде навсякъде, но не и там. Преди димът да се бе разсеял, момчето направи бързо Bunshin no Jutsu, след което се скри в някакъв храст.

Югао се остави един от кунаите, които метна Итачи да я уцели, за да може да се активира Каваримито. След като се размени с клона, изчака пушекът да се разсея и метна няколко куная срещу Итачи, но скоро след това осъзна, че всъщност това е било само клонинг. Явно се беше скрил някъде. Нямайки си представа откъде ще й дойде следващата атака, Югао отново направи Каварими и се огледа наоколо. След като не успя да открие Итачи, направи един клонинг и го изпрати напред.

Итачи видя клонинга, но не посмя да разкрие местоположението си, защото си имаше наум, че, все пак, можеше това да не е истинската Югао. Зачака още малко, след което просто излезе и се показа.
- Не знам по каква причина, но обичам да се бия открито. Дали е в плюс или минус, няма значение. Битката ще продължи вечно, ако и двамата се крием, нали така, Югао-чан?