Тренировъчната площадка

Понеже селото не беше кой знае колко голямо, 10 минути по-късно Хаширама вече се намираше на тренировъчната площадка. Днес щеше да научи първата си Doton техника - Shinjū Zanshu no Jutsu. А какво представляваше тя? Това джуцу крие потребителя под земята и му позволява да дръпне врага в почвата. След него може да последва друга атака. Техниката първоначално е била използвана за изтезание - след употребата ѝ използващият я е режел врата на противника. Хаширама нямаше намерение да прави последното. Той не си падаше особено по насилието, но нямаше как да пропусне да научи джуцуто. Със сигурност някой ден, а може би и много скоро, щеше да му потрябва.
Е, вече беше време да започне. Реши първо да направи малко разсъждения. "Техниката е D-rank и не би трябвало да е нещо сложно. Целта е да вляза под земята, а как ще стане това?... Естествено, че чрез чакрата! Трябва да заимствам от джуцутата в академията. Ще взема за пример Kawarimi no Jutsu. Тогава нинджата замества себе си с някакъв предмет, най-често дънер. Тук няма какво да заменявам, но тактиката е подобна - чакрата и изобщо присъствието пак отива на друго място. Е... ще направя опит с нещо.".
Тогава дългокосият застана близо до един от храстите на земята. Целта беше да се вмъкне в близост до него и да го хване - сякаш бе човек. Техниката нямаше знаци, но всяко неопитно шиноби като Хаширама трябваше да използва ръцете си, за да добие по-добър чакра контрол. Той ги доближи една до друга в знака Тигър и затвори очи. Първото, което направи, бе да раздвижи чакрата си, а след това насочи част от нея в стъпалата. Бе решил да я прехвърли в земята. Не цялата, но поне по-голям дял от нея. Когато усети, че вече бе на предела си, той си представи как образът му се появява под земята. Умишлено бе източил поне 2/3 от енергията си, за да не се получи Bunshin. Не че имаше някаква опасност на този етап, де, но за всеки случай...
- Doton: Shinjū Zanshu no Jutsu! - извика силно мъжът.
Изведнъж усети тялото си някак затиснато. Не можеше да отвори очите си и само едната му ръка бе свободна и издадена над земята. Той я стисна в юмрук и сграбчи нещо. Оказа се храста, до който преди малко беше застанал. Мъжът го дръпна рязко и понеже беше със затворени очи и максимално концентриран, успя за секунди да върне чакрата на мястото си. Растението се намираше почти вдън твърдата почва.

-

/Шино, нямаш право да учиш тази техника! Сложили сме я като А-ранк тук: https://narutoarmy.bulgarianforum.net/t35-topic , а ти имаш право само на D и C на този етап!/

/От сайтът където научих за тази техника, пише ранг - НЕИЗВЕСТЕН. Как да съм сигурна, че вашата преценка е точна? Като тази техника може да ми помогне много на чуунинския, а без нея... Знам, че вие решавате дали ще усвоя или не, дадена техника. Но поне ми отговорете логично, защо да се доверявам на вас, че техниката е от А ранг? Като естетсвено може да е по-нисък ранг, нали?/

/Техниката е от този ранк, защото има способност да убива опонента. Мислиш ли, че един генин може такова нещо? Реално погледнато, това не е като анимето, където Наруто е способен на всичко. Ако желаеш да спориш с някого, давай със създателя на страницата с тези джуцута. По-добре си запази някъде написаното и го пост-ни, когато е годно за това!/

За Хаширама:
/Усвоена техника; +10 чакра/

След като приключи с предишната техника, Хаширама реши да продължи с подобна - Doton: Moguragakure no Jutsu. Така и така вече бе загрял с това влизане под земята. Това джуцу обаче имаше малко повечко предимства от Shinjū Zanshu. Като за начало, при вливането на чакра в пръстта, нейната структура се усещаше от тялото на потребителя като фин пясък. Така той може да се движи под земята като къртица и да усеща къде е противникът чрез магнетични сили. Способен е и да осезае какво се случва на повърхността и по този начин да замисли изненадваща атака. В края на краищата, пръстта възвръща своето първоначално състояние и от използващия техниката не остава и следа. Хаширама усещаше, че това джуцу щеше да му е безкрайно полезно за изпитите. Не бе много сигурен дали имаше шанс срещу повечето противници, но пък можеше да използва малкото оставащо време, за да развие способностите си. В интерес на истината, младежът се стремеше повече да стане силен за себе си и да бъде полезен за селото, а не да минава Чуунинските. Те се провеждаха достатъчно често и за него нямаше значение дали щеше да стане чуунин сега или след 2-3, че и 4-5 месеца. Сега реши да се съсредоточи максимално върху научаването на техниката. При нея, също както при предишната, не бяха нужни знаци. Хаширама обаче имаше нещо друго наум - искаше да избегне произнасянето на името на техниката. Така щеше да е един ход пред врага, а и това, дали щеше да изкрещи наименованието или не, нямаше особено голямо значение. Джуцуто, така или иначе, ако беше научено, естествено, щеше да проработи...
Дългокосият доближи ръцете си една до друга в знака Тигър и също, като при Shinjū Zanshu, концентрира чакра в краката си. Преди обаче да я освободи, реши да я раздвижи колкото се може повече. Все пак целта беше да превърне пръстта в пясък, което нямаше идея как щеше да се случи. Както и да е, момчето нямаше какво да губи. Разполагаше с достатъчно време и реши напълно да се загуби в концентрацията си. Видимо Хаширама не беше от най-концентрираните хора, но, когато се налагаше, ставаше доста сериозен. Затова и не му отне много време да забрави за света около себе си. Когато това се случи, той започна да прехвърля чакра в земята. Усещаше как повърхността ставаше все по-мека. Това се стори някак невъзможно за Хаши, но той не посмя да отвори очите си, защото щеше да загуби съсредоточаване и да се провали.
Тялото му потъваше буквално в земята, сякаш имаше плаващи пясъци около него. Момчето усили чакрата около себе си и се отпусна максимално. Все пак трябваше по някакъв начин да диша под земята и единствения начин, за който се сети, бе да сътвори външна обвивка с енергията си. Изведнъж усети как се спря на едно място. Тялото му вече не пропадаше. Той внимателно отвори очи и видя, че се намираше под земята, но почвата около него бе твърда. Той опита да помръдне ръце и успя с лекота. Сети се какво всъщност представляваше техниката и се подсмихна. Установи, че под земята, чрез тази техника, можеше да прави всякакви движения. Не можеше обаче да определи дали имаше способността да чувства какво се случваше на повърхността. Реши да сътвори клонинг, докато още бе под земята. Доближи ръцете си една до друга. В тялото му все още имаше предостатъчно чакра, понеже тази техника не хабеше много, а пък Bunshin-ът едва ли щеше да му представлява трудност. Момчето направи необходимите знаци за клонинга и отдели съвсем малко енергия на повърхността.
- Bunshin no Jutsu! - извика силно той.
Над него се появи клонинг. Хаширама го накара чрез контрол да ходи напред-назад и затвори очи. Съсредоточен максимално, а може би и без чак толкова усилия, той усети добре, всичко, случващо се над него. Чувстваше се така, сякаш можеше дори да види ходилата на "противника". Той отвори рязко очи и вдигна ръка над земята. Изведнъж се вдигна дим - момчето беше уцелило точното местоположение на копието си. На лицето му се появи усмивка и той внезапно излезе над земята. Веднага щом концентрацията му се изпари, почвата започна да се втвърдява.
- Май съм готов и с това.

/+18 чакра; усвоена техника/

Тренировка за издържливост

Шино тъкмо се завърна ото Отогакуре и беше време да потренира издържливостта си, защото от последните си тренировки бързо се умаряше, а това въобще нямаше да му е от полза на Чуунинския изпит.
За да подобри издържливостта си, си беше донесъл въже, на което щеше да скача, а за останалите части от тренировката не му бяха нужни никакви принадлежности.
Когато стигна и си намери една скътана между дърветата полянка, извади въжето, нави го няколко пъти около пръстите си и го стисна здраво. Тъкмо щеше да започне да скача, като се сети, че от Отогакуре се бе сдобил с тежки ръкавели. Изваи ги и за първата си тренировка ги сложи на глезените си. Отново хвана здраво въжето и започна да скача с умерено темпо. Един час скача с непроменено темпо, но вече усещаше умората в краката си. "Ще ме тресе мускулната като свърша."-помисли си и в същото време увеличи скоростта на скоковете. Направи над хиляда скока, за около три часа, като някои бяха двойни, със завъртане, със усукване на въжето и каквито още се сетеше да направи до като въртеше.
След като приключи краката му пулсираха. Умората му беше видима, но все пак тренираше за издържливост и нямаше право да се отказва точно сега. Тренировъчната площадка беше с над 50км обиколка."Десет обиколки, 5 умерени, 4 засилени и 1 на максимална скорост."-постави си задачата. След това отиде до края на тренировъчната (имам предвит до някоя ограда или нещо такова) и остави там няколко от насекомите си, които образуваха нещо като знаме, което да го ориентирва. Пое няколко пъти дълбоко въздух и тръгна.
Първите 5 обиколки бяха затрудняващи, но на лек бегом беше лесно да ги вземе, поне за един Шиноби бе лесно. Следващите четири го затрудниха. Усещаше как стъпалата му пулсират от болка, а мускулите му сякаш се вкаменяваха от постоянното напомпване. Когато приключи и с тях дойде време и за последната, най-трудната обиколка, а тежестите на краката му никак не улесняваха нещата. "ЩЕ У-С-П-Е-Я!"-повтаряше си Шино през цялата обиколка, в която вложи душата си. Най-накрая я завърши. Когато пресече финишът обозначен от буболечките и те се върнаха в тялото му. Момчето останало без сили се струполи на земята по гръб и си даде няколко минути почивка, преди следващото и последно нещо, което смяташе да направи, за да подобри издържливостта си. Всъшност последното нещо бяха три навързани едно след друго неща. Клякания, набирания и коремни преси, висейки на краката си. А бяха навързани, защото между тях нямаше да прави почивки, никакви!
След като си пое въздух, с малко недоволствие се изправи, върна се на полянката, сложи ръце на тила си и започна кляканията. След мачителни 500 клякания, Шино усещаше, че краката му потдават, за това се радваше, че следват набиранията.
На полянката имаше два лоста на около 40-50 сантиметра един от друг. Шино се приближи до единият и здраво го хвана, започвайки набиранията, които също бяха 500 на брой. Всъшност от всичко, това му беше най-лесно за изпълнение, понеже в упражненията му, ръцете играеха само второстепенна роля, повече работеше с краката. За това, след като приключи набързо с набиранията се залюля на лоста и преметна краката си на другия лост и започна последната част. 500 коремни преси. Не бяха кой знае какво, понеже удома си беше правил и по 1000, но след всичките неща, които бе правил днес, те му се виждаха като изкачване на Еверест. С много пот и усилия успя да завърши и пресите. След които реши да си почине, излегнал се на земята поне половин-един час преди да се прибере и да поспи.

/+45 издръжливост; +17 кръв/

Понеже слънцето на небето все още не бе изгряло, Хаширама реши да научи последните две техники, които бе планирал за тази вечер. Първата беше Oboro Bunshin no Jutsu, която щеше да комбинира с втората - Doton: Dochū Eigyo no Jutsu. Хаширама гледаше да подбира джуцута, които на изпита щяха да вършат максимално добра работа. А какво представляваха този вид Bunshin? Това бяха клонинги, които приличаха на сътворени от мъгла - през тях можеше да се минава и служеха по-скоро за заблуда на врага. Те нямаха умението да нападат и не беше известно по какъв начин можеха да бъдат разрушени. Само потребители на специални очи можеха да имат предимство пред този вид клонинги. Хаширама нямаше идея срещу кого щеше да се изправи, но имаше голяма вероятност да не е срещу носител на Sharingan, Byakugan и т.н. А и дори да му се случеше, можеше пък врагът да се окаже не чак толкова силен. Във всеки случай точно тези клонинги щяха да бъдат безкрайно полезни. Те също нямаха сянка и можеха да бъдат объркани с обикновен Bunshin, което си беше чиста преднина пред врага.
Дойде време само да се помисли по какъв начин щяха да бъдат сътворени копията. Хаширама реши да направи обикновен Bunshin и след това да опита да го усъвършенства до Oboro. Дългокосият затвори очите си и доближи ръцете си една до друга. На изпита обаче трябваше да внимава, защото дори едно мигане можеше да му коства прекалено много. Овен → Змия → Тигър - знаците бяха направени по най-бързия начин, а чакрата - точно и прецизно отделена, за да сътвори перфектно копие на Хаширама. След като изпълни техниката, той отвори очи и огледа внимателно клонинга, за да види дали беше 1:1 с него. Все пак не трябваше да допуска нито една грешчица в Bunshin-а, защото това щеше да му изиграе една доста гадна роля занапред. Когато установи, че клонингът беше същият като него, той отново затвори очите си и се замисли: "Ако през Oboro копията може да се минава, без да се нарушава вида им, съответно те са с минимално количество чакра в системата им. Ще се опитам да издърпам част от енергията в тях - това ще ги направи по-лесни за контролиране и поддържане, а и най-вероятно ще отслаби напълно съществото им и ще ги направи да приличат на генджуцу.".
Време беше за същинската част. Хаширама започна бавно да дърпа от малкото чакра в клонинга и от време на време отваряше съвсем малко очи, за да следи вида му. Той не се променяше ни най-малко, което успокояваше дългокосия и го караше да вярва, че ще успее. Внезапно реши да направи проба и посегна плахо към клонинга. Преди да го докосне обаче дръпна ръката си леко назад. Искаше да бъде максимално спокоен, защото за него това беше един доста важен фактор - спокойствието. Когато се увери, че не тръпнеше целият, отново посегна към копието и допря крайник до тялото му. Нищо не се случи - клонингът не изчезна. Хаширама повдигна вежди и изпъна ръката си още. Тя сякаш се сливаше с Bunshin-а. Момчето потърка очи с другата си ръка, за да бъде сигурен, че това не бе плод на въображението му. Той доста често не вярваше в собствените си успехи, но това пред него си беше чиста реалност.
- Господи... - само това успя да каже и все още не вярваше на това, което виждаше.
Та той бе правил чисти предположения за тази техника и само бе чувал за това, което представляваше тя! Нищо повече! "Дали съм се справил или си въобразявам..." - чудеше се той.

/+15 чакра; усвоена техника/

Дойде време за научаване на последната тренировка, която Хаширама си бе поставил за цел - Doton: Dochū Eigyo no Jutsu. Тя беше партньорско джуцу на Oboro Bunshin no Jutsu, но не беше задължителна за изпълняване с нея, а просто помощна. Служеше за тихо дебнене и нападение, като риба под водата, и после внезапна поява на повърхността, само дето в случая не беше вода, а почва. Естествено, по-ефикасна беше, когато се изпълняваше на многолюдно място и точно поради тази причина предишната техника беше добра за партниране.
Честно казано, момчето нямаше ни най-малка идея каква беше разликата между това джуцу и Moguragakure. Струваха му се напълно еднакви. Тук също имаше движение под земята. Може би разликата беше, че това не се усещаше и не правеше поражения на земната повърхност, а при другото беше точно обратното. Да, точно така! Хаширама трябваше да материализира тялото си до такава степен, че структурата му да прилича на онази на клонингите! Щеше да постигне това с чакра контрол, но нямаше да бъде много лесно. Младежът всъщност никога не се бе замислял колко добра трябваше да бъде енергията му за неговия елемент. Дали беше така и при останалите?... Най-вероятно...
Слънцето вече бе на път да изгрее. Беше някъде 05:30ч. и тъмнината бавно се заменяше от светлината. Хаширама погледна към небето и се усмихна. Сети се за някои неща, но после разтърси глава. Спомените са си спомени. Не трябваше да губи време с тях. Затвори очите си и се абстрахира напълно... доколкото можеше, де... Пак нещо го разсейваше. Той разбра, че нямаше как да продължи и му трябваше малко почивка. Отвори очите си и седна на земята, облягайки се на едно дърво. Загледа се в небето и стоя така поне час. Само той си знаеше за какво мислеше...
Когато прецени, че си бе починал достатъчно, се изправи и продължи с онова, с което се бе заловил. Първоначално направи Oboro Bunshin-и, около 3-4 на брой, след което отново започна да прави опити за съсредоточаване. Този път нищо не го разсея. Може би на моменти му се налагаше просто да седи и да си мисли... нищо друго. После всичко се връщаше по старому. Такъв си бе Хаширама...
Чакрата в тялото му се движеше бавно и голяма част от нея бе отишла в клонингите, така че щеше да му бъде по-лесно да направи така, че и неговата да прилича на тяхната. Вече знаеше точния вид на системата им. Не, че я виждаше, но я усещаше. Все пак бе част от него.
Изведнъж скоростта ѝ се забърза максимално и Хаширама насочи голям дял от нея към корема си. Намеси само един елемент от Doton: Moguragakure no Jutsu - навлизането в земята. Гледаше да не смесва много-много техниките, за да добие пълна представа за разликите между тях.
Под земята беше същото - лесно за вървене и пръстта се усещаше като фини песъчинки. Хаширама усещаше всеки един клонинг над себе си. "Тази техника наистина може по-скоро да се използва с Oboro Bunshin-ите и е даже по-ефективна от Moguragakure. Когато изляза над земята, ще приличам на поредния клонинг, а не на истинското си тяло поради факта, че структурата на тялото ми е подобна на тази на Bunshin-ите. Ще изненадам много приятно врага, но трябва да внимавам да не бъда нападнат. Трябва винаги да атакувам в гръб. Като цяло, май е това..." - така завърши мисълта си Хаширама, излезе над земята и развали техниките.

/+15 чакра; усвоена техника/

[b]

Тренировка за боравене с катана - ниво 1

[/b]

След като Шино приключи в библиотеката, реши че му е време да се научи да използва катана-та която си бе купил. Все пак не му трябваше оръжие с което не може да борави. За тази цел, на тренировъчната площадка си имаше специални места, на които можеше да се научиш да боравиш с различни оръжия. Шино никога не беше ходил на полето създадено за убочение с катана и това щеше да е първото му стъпване на него терен.
Изтича от вкъщи до тренировъчното поле и се ориентира на къде трябва да тръгне. След като достигна обозначеното място отвори очи в почуда.
Тук тренираш сам, като имаш различни изпитания през които минаваш и предмети, които трябва да унищожиш само с катана, без помощ на чакра или какъвто и да е вид джуцу. Шино извади едната си катана, която бе закачил за кръста си, а другата си висеше окачена на гърба му. Стегна хватката си около дръжката й и огледа първото препядствие. Когато го изучи с подробности, тръгна да бяга на пред. От лявата му страна, на зиг-заг, бяха наредени дънери, а върху всеки дънер имаше различни плодове, от най-малките, като моровинка, до най-големите, като диня например. Първата част бе елементарна, но важна. До като бягаш трябваше да сасичаш плодовете. За да може да се научи нинджата на концентрация и точност се започваше от по-големите плодове, до като се стигнеше до съвсем малките, за които се искаше точност и концентрация, понеже с размерите си бяха по-трудни мишени. Шино успя да се справи с това, минавайки през местата на дънерите, без проблем разполовяваше всеки плод. "За сега добре!"-помисли си отправяйки се към второ ниво.
Второ ниво, представляваше дълъг коридор, в който на различна височина от въжета висяха, колкото и да е гадно, различни трупове на животни, макар и само макети. На това ниво Шиноби трябваше да се научи да прилага сила върху катана-та, защото едно бе да съсечеш плод, съвсем друго - плът. Шино реши да не бърза през този коридор, а да приложи прицизността и концентрацията от първо ниво, за да може с по един удар да разрязва макетита на истински трупове. Първите бяха лесни - гризачи, птици, малки бозайници. Втората част от коридора беше с по-едри мишени, като овце, кози, телета, глигани и други животни, които имаха среден размер. Третата част на второ ниво вече беше трудна. Тук телата бяха огромни. От въжетата висяха трупове на крави, коне, различен едър дивеч. Тук Шино се забави най-много, на места удряше и по два пъти, за да може да разполовини изцяло трупа. "Макар и само макети, тук трябва да имаш здрава психика."-помисли си Шино до като вървеше към третото ниво.
Трето ниво представляваше голяма поляна, която трябваше да обикаляш. По земята имаше скрити сензори или нещо такова и когато го настъпиш от земята се вдигаха различни чучелата. Но не беше само това. Чучелата бяха различни. Едни бяха безащитни селяни, а други носеха ликовете на издирвани нинджи. Това ниво те учеше на бърза мисъл, за да можеш да отреагирваш бързо ако попаднеш в определена ситуация. Шино започна разходката си. Първите му няколко чучела, се прщаваха с главите си, а някои бяха разчленявани. След това започнаха да изкачат старици, майки, деца, селяни и други добри хора, а между тях по някой лош. Това не му беше особено трудно, но се препоти няколко пъти, като за малко не навреди на няколко баби и двама-трима селяни. Но понеже не ги беше пипнал с катана-та си, това не му се броеше за минус.
След като приключи, Шино се отправи към четвърто ниво. То предтсавляваше даски и колове, издигнати на по няколко метра от земята. Беше дълго двадесет и пет метра. Целта беше да пазиш баланс на дъските и колчетата и същевременно да посичаш с оръжието си, спусналите се препядствия, които бяха от миналите нива. Шино скочи на първата дъска, след това продължи, но зад себе си усети движение, за това се обърна замахвайки с катана-та и разсече една тиква. Следващите му стъпки бяха подобни на първата. Ня няколко пъти едва не падна, но успешно се беше придвижил до финалната дъска.
"Май че успях!?"-помисли си той, като прибра обратно катана си и седна да си отдъхне малко.

/боравене с катана - +1 ниво/

Тренировка за бързина

Оказа се, че след тренировката с катана, Шино е препълнен с енергия за изразходване. За това реши да подобри бързината си. Състави си на ум кратичък списък с неща които трябва да изпълни и чрез които най-вероятно щеше да стане по-бърз, понеже в момента се движеше, по собствени думи, не по-бързо от костенурка. Отново беше забравил, но бързо сети за тежките ръкавели и бързо ги нахлузи колкото се може по-ниско на краката си, защото по такъв начин, увеличаваше тежеста върху долната част на краката и по собствена преценка, така след като ги махнеше щеше да е много по-бърз.
Намери си един храст до оградата, по който бяха нацъфтели някакви цветя и беше единствен, за това си го набеляза като "Старт" и съответно "Финиш". За всеки случай, остави няколко насекоми там. Вече знаеше, че площадката е над 50км ако тръгнеш да я обикаляш по края, за това първата му цел беше за един час да пробяга цялото разстояние. Знаеше, че ако концентрира чакра в ходилата си, както беше направил преди време, щеше да ги измине много бързо, но смисълът беше в това, на Чуунинския изпит да се движи бързо без да хаби чакра, така щеше да има повече за техники. Сложи един нулиран хронометър в джоба си, преброи до три на ум и когато тръгна, натисна копчето на хронометъра. Първата обиколка я взе за два часа и половина. Почина си малко и отново застана на старта. Отново преброи, натисна копчето на хронометъра и тръгна да бяга. Вторият път успя да подобри рекорда си с половин час. Отново и отново повтаряше процедурата, до като на края не закръгли точно на шейсет минути. Направи си една по-дълга почивка и реши да подобри отново рекорда си. Повтаряйки за пореден път процедурата, на края подобри рекорда си с десет минути, но за един Шиноби, всяка секунда, бе важна, а да не говорим за минута.
След като доволен от постижението си, си почина под едно дърво на сянка. Забеляза, че на около тридесет и пет метра, по права линия има друго дърво, а на пътя на тези метри, нямаше пречки. Стана, подскочи няколко пъти за загрявка. Приклекна, слагайки единият си крак подпрян на дървото, взе хронометъра, занулен, в ръка и казвайки "Старт" в ума си натисна и копчето за засичане. Отиване и връщане му костваха двадесет секунди. "Много е."-помисли си недоволен той и постави на бързо задоволяващ го резултат. Единадесет секунди, отиване и връщане, по негови сметки, половин секунда губеше, за да се извърти, така че чисто му оставаха десет секунди. Пробва веднъж, два пъти, три пъти. Успя да слезе на тринадесет секунди. Знаеше че всичко е от тежестите, но също така бе запознат и с факта, че ако успее с тежестите да ги направи единадесет секунди, без тях щеше без проблем да ги свали на седем-осем секунди, които го устройваха идеално. Помъчи се още пет-шест пъти и накрая, естествено, успя! Съкна ги на единадесет секунди. "Поне и с това приключих."-помисли си доволно и се огледа за нещо друго, с което да тренира бързината си.
Последното нещо, което от доста време искаше да направи, сега идеално щеше да му помогне със скоростта. В целият парк имаше над осемстотин големи дървета, имаше и фиданки, но те не го устройваха. Целта му беше за тридесет минути, нещо съвсем нормално след предишните тренировки, да обиколи всички дървета, а за да не се обърка имаше множество червени лентички с габърки, които лесно щеше да закача до като скача по клоните, поне беше ловък с пръстите. Избра си едно дърво и закачи синя лентичка на него, до тридесет минути, трябваше да се е върнал на него, след това, за да провери дали е закачил навсякъде, щеше да прати няколко буболечки бързо да проверят, така поне щеше да им създаде някаква работа, поне за малко. В ума си преброи до десет, за да може да се създаде карта в ума му, натисна бутона на хронометъра и тръгна. След двадесет и девет минути и петдесет и девет секунди, той кацна на началното дърво, забивайки последната червена лента. След това изпрати едно доста голямо количество насекоми да провери дали се е справил. и след няколко минути, получи добрата новина, че е изпълнил успешно задачата си.
След като изпълни всичко това махна тежките ръкавели. Чувстваше се много по-лек. Реши да се пробва нещо и отново застана до онзи храс. Тръгна да тича с хронометър в ръка и след тридесет и седем минути, беше обиколил цялата площадка по периферията. Това дори надмина неговите очаквания. Направи упражнението с двете дървета и по точни сметки за седем секунди и половина измина разстоянието. Малко го понамързяваше, но направи отново това с лентичките и дърветата, но този път си ги събираше. И да, отново подобри рекорда си.
"Това е яко."-мислеше си той, до като тичаше към вкъщи поне два пъти по-бърз от преди.

/+59 бързина; +19 кръв/

Тренировка за боравене с оръжия - ниво 2

След една дълга и хубава почивка, съчетана с разходка из селото, ей така, безцелно. Шино се отпусна хубаво и реши да увеличи уменията си с кунай. Отиде до тренировъчната площадка, която му се беше превърнала във вори дом. Имаше едно много подходящо място на площадката, където можеше да усвои следващото ниво на кунаите. Когато стигна огледа хубаво мишените си. И започна убочението си.
Първите мишени бяха неподвижни. Отдалечени на по два метра една от друга по диагонал. Тук, просто трябваше да упражни точността си и да улучи в центъра, е не беше задължително, но Шино си падаше перфекционист и за него различно от идеалното не съществуваше. С първите осем мишени се справи с лекота, но при последните две се забави малко, като трябваше да се прицели по-точно. Когато това приключи си прибра кунаите и мина на вторите по трудност мишени.
Те бяха дървени чучелата, окачени по клоните на дърветата и постоянно се люшкаха, някои по-силно, други съвсем бавно. Най-далечното чучело беше на петдесет метра от линията, която трябваше нинджата да спазва. Повечето ги уцели без проблем, но тези които бяха над тридесет и пет метра, му се налагаше да цели по два пъти, но все пак успя и продължи нататък, като събра отново кунаите си.
Третите по трудност мишени, бяха въртящи се на стойки чучелата, но освен че се въртяха, се движеха и наляво-надясно по релси. Тук, освен че трябваше да улучиш всяко чучело, трябваше да уцелиш ябълката в края на колоната от чучела. Те бяха девет, а ябълката десетата мишена. С улучването се справи, но повече време му отне с ябълката. Тази част от мишената, изпитваше търпеливостта на нинджата, а нинджа без търпеливост е лесна мишена, дори и за плячката си.
"Това не беше много трудно."-замисли се Шино и се опъна да подремне на шарена сянка под едно дърво.

/+1 ниво на боравене с оръжия/

На следващият ден щяха да се проведат Чуунинските изпити. Днес беше последният му шанс да тренира, за това, Шино се взе в ръце и си постави задачи, които трябваше да изпълни. Като за начало искаше да подобри още бързината си. След миналата тренировка на истина бе бърз, но знаеше, че за да стане Чунин не е достатъчно.
Отиде на тренировъчното поле, в неговият център, имаше писта за бягане. Тя имаше поне десет улеа и имаше място за всеки решил да побяга за удоволствие или за тренировка. Шино създаде един Bunshin, който се беше научил да прави в академията. Сега този клонинг, щеше да му е опонент в няколкото изпитания, които си беше поставил и на практика щеше да се опитва да надмине себе си.
Той не сваляше тежките ръкавели от глезените си, макар че го забавяха, ставаше ли дума за бързина, щом ги отстраниш скоростта ти неизменно нараства. Отново намери онова храстче. Този път не му трябваше хронометър. Щом веднъж беше успял за четирдесет минути, сега трябваше да ги смъкне, като победи себе си.

-Три, две, едно, старт.-каза той и двамата тръгнаха да тичат.
 
В началото клонинга беше едно рамо пред Шино, но към средата се изравниха, а на края Шино го изпревари едва с един метър. Това не беше лош резултат, но за да е сигурен, че няма да се изложи на Чуунинските с бързината си, реши да повтори обиколката. Да, но този път, нямаше да е една, а щяха да са две обиколки. На края и двамата едвам изнемогваха, но не намаляха скоростта си. За щастие, Шино беше на три метра пред клонинга си, когато пресече финиша и доволен седна да си почина, а Буншин се разпадна.
Когато си почина и се увери, че буболечките също са добре, отново създаде Bunshin. Този път, щяха да използват и чакра. Шино си намери едно хубаво високо дърво, а до него имаше още едно, със същата височина. Тук работата беше такава, че трябва да концентрираш идеално чакрата си, за да не допускаш грешки и да можеш да се изкачиш и да слезеш по стеблото на дървото. Но преди да започнат, Шино създаде още един Bunshin, който щеше да следи кой е пристигнал първи. Понебе възможностите и на двамата бяха равносилни. Вторият клонинг махна с ръка за "Старт" и предизвикателството започна. Двете дървета бяха високи по сто-сто и двадесет метра всяко. А да се изкачиш на такава височина и да знаеш, че трябва да си бърз, за да не загубиш съревнованието, поставяше допълнителни препядствия. Повтаряйки това състезание над петнадесет пъти, най-накрая Шино изпревари себе си с четири секунди и половина. Отново последва почивка за него и за клонингите.
Третата част, която беше измислил, беше сътворена от миналата му тренировка за бързина. Две дървета на разстояние тридесет и два метра, приблизително. Двамата с клонинга трябваше за една минута да направят петдесет отивания и връщания. Допълнителният клонинг засичаше минутата и резултатите на другите двама. Първият път успяха да направят само двадесет, вторият път - тридесет, третият-тридесет и шест и така на осмия път и двамата направиха по петдесет. Но нали трябваше да надмине себе си. Шино и Буншина, повториха състезанието още два пъти, до като Шино не успя да направи една дължина повече от клонинга си.
Когато приключи тренировката си и клонингите се разпръснаха, седна и се облегна на едно дърво, за да си почине, защото веднага след това трябваше да почне със следващата си тренировка.

/Моля те, поправи си тренировката, защото нямаш писмено научено Mushi Bunshin! Използвай само техниките, с които разполагаш!/

/Оправих го, възможно е някъде да съм пропуснала, но вече не са клонинги от буболечки, а обикновени Буншин./

/+40 бързина; +16 кръв/

Тренировка за усвояване на Mushi Bunshin no Jutsu

Когато Шино беше още дете и не бе достатъчно голям, за да се запише в академията на Коноха. Баща му отделяше много време да му показва какви неща може да прави един Абураме, само ако е в хармония с Кикайчи. Баща му му беше казал, че Каге Буншин, който се създава чрез изплитане на чакра и заключване с печат е много добър клонинг, но Абураме, имаха собствена техника, с която си създаваха много надежни клонинги, тя се казваше Mushi Bunshin no Jutsu. Още от ранна детска възраст Шино създаваше такива клонинги, но с помощта на чакрата на баща си. Като той свързваше Кикайчи по такъв начин, че да създадат идеален негов образ, а баща му, чрез своята чакра, предаваше облика на сина си върху тялото от инсекти. Сега трябваше сам да го направи, а и беше доста подходяща техника за усвояване, след тренировката за бързина, защото в момента беше изморен, а ако му се наложеше да създаде Mushi Bunshin, до като е в битка, никой нямаше да го чака.
Седна на земята в поза "Лотос". Затвори очи и закрепи по-силно симбионичната връзка между него и Кикайчи. Изпразни ума си от всички трвоги и всякакви други мисли и в душата му настъпи, пълна вътрешна хармония. Всеки Абураме му казваше: "Ако си в хармония със себе си, си в хармония и с природата. Тогава Кикайчи истински ще ти помогнат.". Сещайки се тези думи, Шино без проблем създаде тялото си от насекомите, това поне го правеше и като малък. По-трудната част беше да придаде образ на това тяло. Изравнявайки духовната и телесната енергия, Шино създаде в ума си образ на тялото от инсекти, и той се появи и върху реалното тяло на клонинга. "За сега, добре!", помисли си той и разруши с лекота Mushi Bunshin-а до себе си.
Следваше втората и последна стъпка. Трябваше до като тялото се изгражда, моментално да се създава и образ върху него. Шино, намерил веднъж вътрешен покой, успявайки доброволно да подчини Кикайчи, бързо започна градежа на тялото, започвайки от краката. С малко количество чакра, до като клонинга беше изцяло готов, образът върху него беше прекалено блед. "Повече чакра и по-бурзо?!"-помисли си, до като Кикайчи се прибираха обратно в тялото му. Вторият път, когато постепенно започна да изгражда клонинга, се получи. С всеки нов ред от буболечки се създаваше идеален образ на определената част от тялото. Когато приключи и огледа резултата, остана много доволен. Но не приключи до тук След това повтори изграждането по-бързо още два-три пъти. И щом се увери, че всичко е като по конец, седна под едно дърво и си почина малко, преди следващата тренировка.