Тренировъчната площадка

/Mushi Bunshin no Jutsu - усвоена; +12 чакра/

Тренировка за усвояване на Tetsuzankō

След като си почина от тренировката за бързина и създаването на Mushi Bunshin no Jutsu, Шино реши, че е време с Mushi Bunshin no Jutsu да усвои нова техника. Нямаше да е особено трудно, но все пак, трябваше да е сигурен, че го умее за Чуунинския изпит.
За да се изпълни Tetsuzankō, трябваше да се създаде един Mushi Bunshin, и клонингът със създателя си, да нападнат от двете страни противника, и така да го изхвърлят на страни, успявайки да му нанесат поражение. За него това беше важна техника, защото беше доста лесна, но можеше много да му помогне на изпита, на мисии и др.
Шино създаде, вече с лекота, Mushi Bunshin no Jutsu и след това един обикновен Буншин, който щеше да играе ролята на противника. Шино и Mushi Bunshin-а се сриха от погледа на Буншина, който застана в бойна позоция, готов да се отбранява. Шино реши, че да тръгват до като противникът е на щрек е прекалено опасно и затова с Mushi Bunshin no Jutsu създаде още един клонинг, който беше пратен да занимава противника. До като Mushi Bunshin-а и Bunshin-а се атакуваха, главно с тайджуцу, Шино и другият Mushi Bunshin наблюдаваха сражението, скрити в клоните на дърветата. Когато откриха пролука, двамата изкочиха от храстите и се затичаха възможно най-бързо към противника си. В същото време, Mushi Bunshin-а, който се биеше с противника се разпадна, влизайки обратно в тялото на младия мъж. Когато стигнаха противника, Шино и клонинга му се блъснаха в него, успявайки да го запратят на няколко метра назад, ако това беше истински човек, а не клонинг, щеше да го заболи. Когато противникът падна на земята с голяма скорост Буншин-а се разпадна във въздуха и от него не остана следа. Шино успя да изпълни Tetsuzankō, но реши да не се надценява, за това повториха атаките на различни места на площадката. Удряха противника от различни страни, до като изчерпаха всички възможни избори.
След като Шино научи себе си и Кикайчи на Tetsuzankō, доволен от стореното, легна под един храст на сянка и реши да си подремне малко преди следващата тренировка, която трябваше да изпълни на сто процента.

/изсмучи си от пръстите още 2 реда, ако може  съжалявам, че те връщам за толкова малко, ама... правила/

/Така добре ли е? Че попълвах думички тук-там, за да създам желания обем   , че имам още да поствам :ДД /

/Tetsuzankō - усвоена; +10 чакра

П.С. За D-ранк са достатъчни и 15 реда, ама за C нека са 20  /

/Обсъдихме и преценихме, че техниката би следвало да е от по-висок от C-ранк! Запази си я и, когато станеш Чуунин, я пост-ни!  Съжалявам, че пак те връщам заради ранкове, ама... правила.../

Усвояване на Dainamikku Entori

От свои приятели, доста добри в тайджуцуто, Шино беше чул и за Dainamikku Entori. То представляваше летящ удар. До като целта е заета или некординирана, спокойно можеше да му се приложи тази техника от тайджуцуто. На тази техника имаше два варианта за ритника, понеже ударът се изпълняваше само с крак. Първият беше без чакра, а вотирят с чакра. А вече дали ще разсееш противника си или няма, къде ще направиш удара, за да вреди повече или по-малко, зависи от целта ти, това вече си беше личен избор. За да усвои техниката колкото се може по-добре, Шино се нуждаеше от стабилен клонинг, за това щеше да използва Кикайчи за целта. Създаде един Муши Буншин, вече поне се бе научил да създава образа върху тялото от насекоми бързо, разясни му само, че ще учи нова техника, а той трябва да се защитава, колкото се може по-добре. Когато клонинга кимна, че е разбрал, Шино скочи в обраслите с листа, клони на дърветата, а клонингът тръгна да тича след него. Разиграваха нещо като игра на куче и котка. Когато клонингът спря, за да се ориентира, от две посоки полетяха два шурикена, не, Шино не беше създал още клонинги, просто се възползваше от бързината си. До като клонинга отбягваше оръжията, летящи към него с много висока скорост, Шино реши, че това е неговият шанс и излезе от скривалището си. Когато вече се беше засилил и се намираше на добро разстояние от клонинга, скочи във въздуха с крак вдигнат на пред, удряйки копието си, право в гърдиде. А от удара, той се заби в стеблото на дървото точно зад него. "Ухаа..."-помисли си, изумен от силата на удара, Шино. Помогна на копието си да се съвземе, след което отново изчезна някъде из гъстите клони. Муши Буншина отново тръгна по следите му. Скачаха от клон на клон в продължение на десетина минути, до като клонингът не усети движение зад себе си. Обръщайки се, видя как създателят му отново във въздуха се опитва да го ритне, но беше достатъчно бърз и избегна удара. След като не успя да приложи ударът крак, в който е концентрирана повече чакра, Шино нямаше друг избор, освен да се сръжава с опонента си. Двамата си раздаваха главно тайджуцу техники, но понякога се намесваше някой шурикен, кунай или дори нинджуцу техника. При последният си удар, който засегна копието, Шино забеляза, че има време за втори опит на Dainamikku Entori. Когато вече летеше във въздуха, с крак изпънат на пред, в стъпалото си концентрира чакра. Когато този удар изненада клонинга в гръб, кракът му освен, че го запрати на няколко метра от началната му позиция, беше разрушил структурата на Кикайчи, точно там, където беше ударил кракът му.
Доволен, че е с една тайджуцу техника по-напред, Шино прибра обратно в тялото си, буболечките и отиде до една площадка, където щеше да тренира силата си, но след една почивка, понеже се беше поизморил от цялата гонитба и битка с клонинга си.

/+11 кръв и усвоено/

Тренировка за сила

След дългата тайджуцу тренировка, Шино дълго си почиваше, но реши да потренира и малко за силата си. Чуунинският изпит наближаваше и в случая не важеше правилото "Не учи преди изпит.", понеже на практика това не беше учене, а трениране.
Когато стигна до мястото, където по принцип тренираше за сила, се огледа, имаше ново приспособление и реши да го изпробва. То беше малко странно и необичайно, но изглеждаше надежно. Имаше пет големи камъка, по петдесет килограма, които трябваше да се качват на пет колони. Най-ниската колона беше на половин метър, а всяка следваща с половин метър по-висока. Първите три качвания бяха сравнително лесни, за младия и силен мъж. Четвъртото искаше повече време за поставянето, а последната колкона му костваше много усилия, понеже петдесет килограмов камък, трябваше да го качи на два метра и половина височина. Когато приключи и с петте камъка, ръцете го боляха. Камъните не бяха чак толкова тежки, но бяха неудобни за хващане, а това увеличаваше усилията, които трябваше да положиш, за да ги вдигнеш. След това отиде на едно равно място, което беше хубаво напичано от жаркото слънце. Легна на земята по корем, после долепи длани до земята, вдигна се с рацете си и започна да прави лицеви опори. Първо направи двеста опори, а малко след това, след кратка почивка, направи още триста и седемдесет. След двете тренировки, в които ръцете играеха ключова роля, мускулите му пулсираха, усещаше, как става по-силен. После се огледа и видя двата лоста, на които беше тренирал преди време, за да подобри издържливостта си. Отиде до тях, като щеше да прави набирания, но някак си, да вдига само собственото си тегло, не му се струваше достатъчно, за това от подръчни материали си направи тежести по, приблизително, двадесет килограма и тогава започна набиранията. Като за начало направи сто и петдесет, но след кратката почивка, с усилие, направи още триста. Премахна измислините тежести и ги остави на страна, понеже някой друг можеше да се възползва от тях или той да ги ползва следващите пъти, когато идва за тренировка. Отново хвана лоста с ръце, залюля се и прехвърли краката си на другия, като отпусна тялото си на зад, а краката му служеха за закачалка. Следваше една от любимите му тренировки. Щеше да прави коремни преси на лоста. Харесваше му как кръвта навлизаше в главата му и уросяването му се подобряваше, като започваше да мисли доста по-добре, и за това тези преси можеше да ги прави много дълго време. За един час висене от лоста, беше направил над хиляда коремни, като знаеше че може и още, но за мускулите на корема му, беше препорачително да не се напрягат повече.

-Това май стига за днес.-каза си той, слизайки от лоста.

След като прибра нещата си и си облече дрехите, които беше махнал по-рано, за да не му пречат при тренировките, се запъти към портите на Коноха, а от там щеше да изтича да се запише за Чуунинския изпит, за да може утре да не се тревожи за това.

/+45 сила; +14 кръв/

Тренировка за боравене с катана - ниво 2

След като успешно се записа за Чуунинския изпит и се върна обратно в Коноха, Шино се върна на тренировъчната площадка. Този път, само с оръжията си, а за момента смяташе неговото да е само една катана. Навлизайки в някаква гориста местност на площадката, той създаде няколко Mushi Bunshin-а и им раздаде шурикените и кунаите си. Първата част от продължението на обучението с катана беше да отклонява летящите към себе си оръжя, за това беше раздал кунаите и шурикените си на клонингите. Сега Шино седеше с катана в ръце по средата на една поляна, обградена с много дървета и храсти. Застанал на щрек, напрегал слуха си и сензорите си за движение, Шино чакаше клонингите да започнат атаката. Не след дълго един шурикен полетя към него от храстите и едвам-едвам успя да го отбие с катаната, запращайки го в храстите, така го връщаше и на клонингите, за да продължат да го нападат. Щом първият шурикен беше хвърлен, след това от всяка посока, на всякаква височина полетяха оръжия. Някои се налагаше да избягва със скок, залягане, избягване, но повечето ги отклоняваше обратно към храстите с катаната си. Цялото нападение продължи над два часа, до като на края с лекота отбиваше всеки летящ остър предмет от себе си. Приключвайки с първата част, Шино събра оръжията от клонингите си и те един по един се разпаднаха и върнаха в тялото му.
След като приключи с първата част, беше време да се научи да използва катаната, срещу катана. Хубавото за случая беше, че така малко или много щеше да научи и Кикайчи да боравят с катана, понеже те щяха да помагат. За щастие, за тази тренировка, Шино си имаше втора катана, която даде на клонинга от Кикайчи, след като го създаде. Клонингът отлично знаеше ролята си - на противник. Битката започна, като Кикайчи се опитаха да нанесът първия удар, но той беше доста лек и Шино го блокира със своята катана. Последва на истина разточителна битка с катани, между Шино и Кикайчи клонинга. Понеже и силите им бяха равностойни, битката щеше да се проточи още, ако Шино случайно не бе попаднал на незащитено място на противника си, до като отбягваше удар. А щом видя мястото, не пропусна да го удари с острието на уръжието си. Така кракът на клонига беше отстранен и те просто се върнаха в тялото на приемника си. "И с това приключих."-помисли си той прибирайки втората катана.
Третата и последна част от тренировката му с катана, беше най-забавна, а може би и най-странна. В целият парк имаше много чемширени храсти, които бяха на истина огромни. Целта на тази част беше да поработи върху прецизността си, силата и бързината си с катаната, така че да оформи различни фигури от тези храсти без да използва нищо друго, освен катаната. Първо започна с едно средно голямо храстче. На него се бави над половин час, до като на края не оформи един малък стол. След това се престраши и мина на по-големите чемширени храсти. Придавайки им най-разлчини форми. Имаше жерави, жаба, коне, котета и кучета, големи маси, различни мебели, а някои дори и приличаха на хора, каквито и всъшност би трябвало да бяха. Между тях вече имаше и различни видове. Кацащ жерав, отлитащ, хранещ се и други. Предметите също, ако беше някой шкаф, то можеше да е отворен на много нива - леко, средно, полу, изцяло отворен и др. Да, това беше една от най-забавните части в обучението му и предполагаше, че забавата ще е в малки количества. Все пак да бъдеш Шиноби, не беше забавно, а отговорно и Шино го разбираше съвсем точно. А най-красивата от всички фигури, беше знакът на Коноха, точно пред главният вход за влизане на тренитовъчната площадка.
Завършвайки нивата, които сам си беше поставил, Шино прибра катаната и се прибра утях си, защото имаше нужда от малко здрав сън, на легло, а не под сянката на дърветата, върху твърдата земя. А и след всичко, което бе направил днес, заслужаваше един хубав сън.

Тренировка за изтъняване на нишките /вече усвоени всички молдове, просто упражнение за подобряване/

Нямаше време!И то никакво.За момент луда паника го обзе, но после се окопити.Имаше все още време.Малко, но достатъчно.И нямаше да губи време с преумора, а напротив.Щеше да си стабилизира добре чакрата предварително, за да има достатъчно в запас там.Каква ли излагация щеше да е, ако му свършеше чакрата, преди да е успял да си довърши битката.Кое го навеждаше на мисълта за битки?Хах, винаги имаше на такива места подобно нещо.
''-Имам нужда от тактика.Нямам все още пробуден шаринган, макар и да минах годинките за целта му отдавна.Замислям се имам ли въобще или съм прескочен в кръвната линия...Както и да е.Сега имам малко време на разположение, за да си тренирам две належащи на този етап неща, а ако остане още - ще науча още една катон техника и ще тръгвам.Просто няма за кога.''
Застана неподвижен в средата на площадката и се фокусира.Концентрира и насочи цялото си внимание върху най-омразното си нещо - нишките.Едва успя да ги изучи, а сега дори щеше да ги тренира.А си беше обещал на себе си да не ги поглежда повече, каквото и да се случва.Явно нямаше избор.Огледа се около себе си за нещо, което да може да захване с тях.Когато видя един мърдащ от вятъра клон, кимна сякаш на себе си и затвори очи.Изрисува всичките си чакра центрове в съзнанието си и се смръщи.Не беше чак толкова трудно в крайна сметка.Той вече владееше чакра контрол, смееше да твърди, че му е сравнително по-добър от в самото начало, а и логично да беше така.Системите му бяха готови.Чакрата течеше равномерна, циркулиращите кръгове също бяха на ниво.Отвори очите си и премига.Първоначално ги присви от слънцето, намиращо се по посока, към която седеше обърнат.Пристъпи към клона и разтри ръце една в друга, което му напомни задължително да мине да си купи ръкавици за катон техниките, когато отиваше към изпитите за записване.
Изпусна от пръстите си тънки нишки, които се захванаха бързо към листенцата.Смръщи вежди и се опита да ги прави колкото може по-тънки.Като конец около вретено.И колкото може по-бледи.Като струна на китара в обстановка с равномерна светлина.Не знаеше получава ли му се, тъй като той, като потребител, си ги виждаше и усещаше повече от ясни, но какъв смисъл имаше да занимава хората, а пък нямаше техника сенчест клонинг, че да си огледа резултатите и те да се върнат в главата му, щом го освободи.Затова оставаше само да се предовери.
По едно време усети лекото мърдане на листенцата в пръстите си.Повдигна вежди и се подсмихна.Значи не тежаха толкова в такъв случай.Уви, дали се беше получил желан ефект?

До Шино:
/+2 ниво/

До Мадара:

/+12 чакра/

Тренировка за издържливост

Като приключи с катаната, Шино реши отново да обърне внимание на издържливостта си. Нямаше време за офлянкване, изпитът щеше да започне след броени часове.
Намери си отново една полянка. Отново си беше с тежките ръкавели, понеже с тях си затрудняваше работата. Като за начало, реши да започне с коремни преси на лоста. Прехвърли краката си и се отпусна назад. Пое веднъж дълбоко въздух и започна да прави пресите. С равномерно тембо, защото тук смисълът не беше в това да напряга много мускулите си, а да направи колкото се може повече. След един час, който щеше да отделя за всичко в момента, беше направил над осемстотин преси и колкото и да не напрягаше мускулите си, просто беше невъзможно да не ги използваш, и усещаше че го наболяват. След това, реши да продължи на лоста. Обхвана го здраво с ръце и увисна на него. Подсигурявайки се, че е хванал удобно лоста, започна с набиранията. Също след един засечен час, беше направил хиляда осемдесет и три набирания, беше ги броил, въпреки че не знаеше причината. Приключвайки с набиранията се огледа. До лостовете бяха измислините му тежести, които ползваше за силовите тренировки. Взе ги, легна на земята по корем и ги остави на гърба си. След това започна да прави лецеви опори. След един час и четирдесет килограма повече тежест, усещаше че мускулите на ръцете му пулсират, но беше успял да направи около деветстотин опори.  След това, махайки тежестите от гърба си, седна на земята, сгъна краката в коленете и отброи двеста коремни преси. Бързо приключи с тях и реши да задейства малко краката си. Както миналият път, започна да обикаля целият площад. На първата обиколко му беше лесно, втората също, след това, всяка следваща го затрудняваше, защото краката му започваха да натежават. След като беше направил двадесети и една обиколки на тренирвъчния площад, седна и си отдъхна. Когато вече си почина, отиде под сянката на едно дърво. Сложи ръце зад тила си и разкрачи малко краката си, след което започна да прави клякания. Бавни и прицизни, след един час, те наброяваха седемстотин и четирдесет. Хубава тренировка си беше направил, но му се искаше да направи още нещичко. Сети се за въжето, което носеше. Извади го и го ови около китките си, после го хвана с ръце и започна скоковете. Някои скокове бяха по-вабни, други по-бързи. В продължение на час, не знаеше приблизително колко скока е направил, знаеше че са много. А не ги беше броил, защото до като скачаше се съсредоточаваше върху различните скокове. Понякога правеше тройно скокове, при тях, скачайки във въздуха, трябваше въжето да мине три пъти отдолу. Двойни скокове - които представляваха същото, но с две минаванията на въжето. Някои от скоковете бяха с крастосани въжета. А по едно време, когато му омръзна да седи и да скача на едно място, просто на лек бегом тръгна да обикаля една полянка, до като продължаваше да си скача на въжето.

-Това май ми стига.-каза си Шино и прибра въжето, след това се отправи към библиотеката, за да почете малко, а след това смяташе да се отдаде на почивка до като дойдеше време за началото на изпита.

/+40 издръжливост; +14 кръв/

Гунбай - ниво 1

Денят напредваше все повече и повече.Жива душа нямаше наоколо, всички тичаха към този изпит и тръпнеха в очакване за него.Чернокосият се притесни да не го изпусне, но после си отдъхна малко, мислейки си, че времето е напълно достатъчно, а и нямаше как да се появи меко казано без нито едно умение там.Щеше да е повече от безобразие, ако се изложи по този начин.Имаше си гордост в крайна сметка, не искаше да я загуби по толкова лесен начин.Да не говорим колко по-силни бяха всички от него на този етап, а той...
Донесе със себе си и гунбая си.Искаше да се научи на малък трик с него, за да може да издържи чуунинските.На атака не беше крайно силен, но поне на защита можеше да докара нещичко, ако се постараеше в последните няколко часа, които впрочем се брояха на пръстите на едната ръка.Въздъхна и откачи предмета от гърба си.Огледа го.Беше толкова фино направен, а всъщност нямаше чупене с голи ръце.Материята на този тип оръжие беше повече от здрава и подходяща за отблъсване на дори огнени и водни атаки, ако се прокарваше правилната доза чакра през него.
''-Вече се усещам по какви количества изпускам и прокарвам през проводниците, което е добре.Знам хубаво четвърти молд, който беше чакра в оръжието.Сега няма да е различно, просто ще трябва мъничко старание, тъй като материята е по-особена.''
Вгледа се в дръжката и я стисна с две ръце.отново се намръщи и насочи всеки един поток в една точка.Колко напрежение за един ден само!Но си заслужаваше, стига да успееше да го направи качествено.Какво се разбираше под успешно, един бог знаеше.
''-Сетих се!''
Когато прокара най-сетне енергията през повърхността на гунбая, той извади един кунай и с всичка сила се опита да го забие, а с другата ръка държеше здраво дръжката и регулираше потоците.
''-Приплъзна се!''
И наистина, оръжието се приплъзна по повърхността.Това беше достатъчно.Прибра куная и отново окичи на гърба си придобивката си.

/Гунбай - +1 ниво; +11 чакра/

Katon: Hōsenka no Jutsu - C/Ц ранк

Щеше да направи последната си щриха и това е.После щеше да се отдаде на 20-30 минути почивка преди изпитите.Избра си последната техника в кариерата му на генин, ако въобще преминеше пустите изпити, а именно Katon: Hōsenka no Jutsu.
''-Тази техника представлява малки топчици от огън, направени чрез чакра.Има много лош обсег, но е подходяща за отклоняване на вниманието и директна атака след това.Изнемощение създава, когато са около 5-6 топки около противника.Не е точна и ловка техника, но не е за подценяване, особено по-горните й нива, които смятам да разуча един ден, най-вероятно в едно доста по-далечно бъдеще.Е, мисля да се опитам, пък каквото стане.Нямам вече време за глупости.''
Отскочи от мястото си и се приземи върху един висок и издължен камък, напомнящ миниатюрна скала.Вече си игра с чакрата си предостатъчно по-рано, така че можеше направо да започва.Затопли я със знак в стомаха си, а след това изпълни следните няколко в точната им последователност: плъх, тигър, куче, вол, заек, тигър.Правейки тигър за последен път, Мадара затвори очи и отпусна мускулите си.Тук важно беше спокойствието в името на точните и добри ефекти, а нервите можеха да си отпочинат малко, ако искаше най-добрите си резултати да излязат на бял свят.
''-Добре...Мисля, че съм готово.''
-Katon: Hōsenka no Jutsu!
Погледна пред себе си и се опита да изглежда спокоен.Около него се сътвориха 4 малки топки.Сега оставаше менталния контрол на чакрата в тях.Все пак те бяха от огън, но този огън беше преработен.Не му стана ясно защо си игра да топли енергията в стомаха си, но като за начинаещ може би не беше лоша идея, че се сгря лекичко.
Докато мислеше, хоусенките се изпариха.Намуси се и започна отначало.Когато изпълни ритуала към джутсуто, отново се провикна:
-Katon: Hōsenka no Jutsu!
Дали се беше получило?Дано!Дано!Само това му трябваше и щеше да престане да се товари излишно предварително.Ала изглежда пак не се получи.Прекалено много напрежение влагаше.
Докато мислеше, хоусенките се изпариха.Намуси се и започна отначало.Когато изпълни ритуала към джутсуто, отново се провикна:
-Katon: Hōsenka no Jutsu.
Това щеше да е последният му опит, а дано беше и успешен.Опира се отново да насочи кълбетата пред себе си с чакрата си, преди да изчезнат.Успя ли?

/Katon: Hōsenka no Jutsu - усвоена; +14 чакра/

Закъсняваше ли?Дано не!Затича се бързо.

Тренировка за Katon: Karyūdan

След като стигна тренировъчната площадка, беше време за следващата Катон техника, която трябваше да научи, по-силна, подходяща за нивото му.
Katon: Karyūdan беше нещо като Огнена топка джуцу. Изпълняваше се по подобен начин, но тук различното беше, че изтрелваш шест огнени снаряда, които се самонасочват към врага. Техниката беше от ранг Д, така че Шино беше решил, че едва ли ще тази техника, ще му създаде каквито и да е проблеми. Тя служеше за близък и далечен бой. За бъдещите му по-високи мисии, щеше да му е от полза, беше сигурен в това.
Намери си една чиста голяма поляна. Създаде един обикновен Буншин, защото срещу него можеше да използва всякакви техники, без да навреди на себе си или на Кикайчи. Буншина започна да бяга на зиг-заг, така снарядите, трябваше да се насочат към противника.
Шино направи началният си знак и концентрира много чакра в дробовете си. После само направи един печат с ръце (Tora/Тигър) и издухвайки чакрата от дробовете си, във въздуха се оформиха шест огнени снаряда, насочвайки се към мишената. Обаче само един снаряд се беше насочил правилно. Шино повтори и потрети джуцуто. Но не получаваше желаният резултат. Всеки път, в който Буншин-а беше олучван, той просто беше захвърлян на далеч.
Шино се замисли над това, как да подсили атаката си. Но не се сети нищо друго, освен да ползва повече чакра, а когато издишва огнените снаряди да се опита да нацели точно противника си, понеже в момента ги изтрелваше безразборно. Събра още по-голямо колкичество чакра в дробовете си, загря я, а когато започна да изстрелва снарядите, ги прецелваше точно в Буншин-а. Този път, повтаряйки техниката по същия начин три пъти. На края четири от шестте снаряда се бяха насочили в точната посока и добре успяваха да следят движещата се мишена.  
С една мишена се справи и то доста добре. Но... Като Чуунин, трябваше да може да прави всичко безупречно и то не само срещу един враг.
Създаде нови два Буншин-а, които започнаха да бягат на където им скимнеше. Шино направи техниката и по три снаряда се разпръснаха да гонят мишената. Бяха точни, но само по един снаряд успяваше да повали мишената, през всичките седем опита, които беше направил.
Дълго се опитва да насочи снарядите...и се опитва...и се опитва... Първо по един точен, после по два... На края Буншините бяха разпръсквани от три точни огнени снаряда.

-Успях!-каза си той доволно и избърса устата си от изгорялото.

Щеше да направи още няколко тренировки, но след Чуунинския изпит, нямаше сили, за това реши да се прибере.

/Не знам дали вече мога да науча тази техника, ако не мога, само кажте /

/+12 чакра и научена техника/

Тренировка за боравене с катана (ниво 3)

 

Чуунин... И сега какво? Тренировки... И с малко късмет някоя по-интересна мисия с нов отбор в последствие...?! Но това не бяха неща, за които Шино искаше да мисли сега. За много кратко време беше напреднал изключително много, беше станал и чуунин. Но...сегашното му положение изобщо не му харесваше. Според собствените си изисквания беше слаб и неук. Умееше едва по две нива от боравенето с катана и с други оръжия като шурикени и кунаи. Сега смяташе да потренира с катаната, от доста време не я беше ползвал и нему трябваше много, но...никога не знаеш.
Разхождайки се из Коноха срещна един свой приятел, Чирото Хакими (измислям си го), той беше чуунин, но не можеше да се развива повече, понеже му беше забранено след много жестока битка в изключително сложна мисия, от която едва се беше измъкнал жив. Но за това пък, беше изключително полезен за тренировки.

-За какво искаш да ти помогна Шино?-попита го той, след като седнаха на една полянка зад загражденията на тренировъчната площадка.
-Искам да увелича уменията си с катаната.-отвърна му с равен тон, той.
-Директен бой?-запита, с леко повдигната вежда, Чирото.

Шино само кимна и се загледа в ясното небе. Полъхваше лек ветрец и носеше сладък мириз на цветя. Двамата дълго стояха и си почиваха, понякога си казваха понещо, Шино му разказа за изпита си, нормален разговор между двама чуунина.
Когато решиха да започнат с тренировъчната битка се отдалечиха на четири-пет метра един от друг. Уговорката беше тренировката им да се проведе в три нива. Първо - защита, второ - атака, трето - комбинация. Откраднаха малко от идеята на един от етапите на Чуунинския изпит, след като Шино беше разбрал последователността им.
Щом трябваше да почне с тренировка за защита, значи Чирото щеше да атакува. Дам... Но не обикновени атаки. Бързи, прецизни, безмилостни... Така тренираха чуунините. Друго е да си чуунин, по-сложно и опасно от генин нивото, дори и в тренировките.
Чирото се скри някъде из грастите, беше светкавично бърз, жалко само, че вече не можеше да изпълнява службата си... Шино стоеше по средата на чистата полянка и се оглеждаше внимателно. Пръстите му съвсем леко бяха стиснали дръжката на катаната. За добра защита трябваше да е изострил всичките си сетива: слух, обоняние, усет, както и беше направил. Усети светкавично към него да се приближава острието на чуждата катана. Сви силно пръсти и измъкна катаната си. Чуваше се само свистенето на въздуха, галещ остриетата. От време на време ударът на металите един вдруг извъняваше. Тренировката за защита беше доста дълга, изключително изморително и леко болезнена. На Шино му беше забранено да атакува и само се защитаваше, но Чирото беше на моменти по-концентриран и ловък с оръжието и му нанесе няколко дълбоки рани.
Вторият кръг започна веднага след последната атака на чуунина. Сега Шино само щеше да гони и атакува, Чирото - да се защитава. Ролите се смениха. Уви... Шино доста потича из храстите, за да намери противника си. Ако не беше издържлив, с тези рани, нямаше да може да изкара до последният кръг. Нанасяше прецизни движения. Но явно от прекаленото му съсредоточаване върху прецизността, забравяше силата и бързината на удара, което правеше ударите безполезни и лесни за избягване.

-СТЕГНИ СЕ!-извика му Чирото в разгара на атаките на младия чуунин.

Шино се ядоса, че трябваше да му направят подобна забележка и взе че се стегна. Намали прецизността си до толкова, колкото да се съсредоточи малко повече върху бързината, ловкостта и силата. Удар, след удар, след удар. Чирото на истина беше много силен. Ударите на Шино бяха почти перфектни за убиване, но той ги избягваше и парираше с такава ловкост и грация, че чак да му завидиш. Второто ниво беше изключително изтощително за Шино. Катаната беше доста лека, но след няколко стотици удара, които нанесе върху противника си, умората показваше рогата си. Втори кръг от обучението му приключи веднага, след като нанесе една лека драскотина върху лявото рамо на противника си.
И започна третия кръг. Тук вече стана страшно. И двамата силни, и двамата надъхани, и двамата изморени, но непоклатими, двама истински чуунини от Коноха. Третият кръг беше най-кратък, но най-опасен. Тук трябваше и да се биеш, и да се защитаваш. Трудно, особено преди това като си размятал катаната наляво-надясно почти три часа и си забравил да си направиш някаква разгрявка преди тренировка. Шино се сдоби с още дузина прободни рани, кървеше отвсякъде, болеше го всеки мускул. Чирото също имаше няколко рани и някои също по-сериозни. Пощижение за младият чуунин беше всяка реска оставена от него по тялото на силен чуунин, като Чирото.
Третият кръг от тренировката им не продължи повече от двайсетина минути. След като приключиха се проснаха изморени на земята и после всеки превърза раните се. Когато пулсовете им се успокоиха и от устите им можеше да излезе някакъв звук под формата на дума, че и на изречение, си благодариха един на друг за забавната тренировка и всеки тръгна по пътя си.