Тренировъчната площадка

/Suirō no Jutsu - усвоена; +13 чакра/

Тренировка за усвояване на Kirigakure no Jutso/ D rang

И отново ден за усилени тренировки, но напълно си заслужаваше, защото Нагато желаеше да не остане неподготвен за предстоящите Чуунински изпити, за него от голяма важност, но провалът все пак не го плашеше.
Времето днес беше необичайно хладно и мрачно, а вятърът бе силен. Клоните на дърветата се извиваха под команда на вятъра. Слънцето бе закрито от тъмните облаци, а те витаеха из обширното небе. Въздухът беше натежал и хладен.
Нагато беше седнал на една скала и размисляваше. Припомняше си информацията, която знаеше за Kirigakure no Jutso." Целта на джутсуто е да бъде създадена гъста мъгла. Техника е полезна при неочаквани атаки, скриване от врагове и подобни. Безпроблемното виждане при такава мъгла е невъзможно за всички нинджи, дори за тези притежаващи Шаринган." помисли той. Мъглата би била наистина полезна в битка, особено ако си безшумен, защото да атакуваш без да си чут или забелязан, ще е по-лесно. Общо взето, Нагато смяташе да научава техники, които си заслужават, защото слаби и ненужни джутсута не биха му помогнали на Изпитите.
Младежът тръгна с бавни крачки към езерото на площадката.
Скоро бе там. Навлезе във водите му. Бяха студени, за това се задържа на повърхността на водата. Припомни си това, което знаеше за изпълнението на джутсуто.
Генинът вдиша дълбоко и успокояващо и издиша. Представяше си циркулацията на чакрата си и накрая я освободи из въздуха, запрати частици от нея и във водата. Нагато вдигна едната си ръка във въздуха изпъната, а два от пръстите си изправи. Другата си ръка сви пред гърдите си и направи същия знак.
-Kirigakure no Jutso!- извика той внезапно.
Част от въздухът наоколо започна да се сформира в гъста, непрогледна мъгла. Всичко в околността бе завладяно от мъглата, но това не продължи много дълго. След десетата минута мъглата бавно, бавно започна да се издига и Нагато вече успяваше да наблюдава безпроблемно.
Успя да се справи с това тъй трудно джутсу, според думите му. " Не беше толкова сложно, все пак е техника D ранг." помисли си той и се засмя. "Трябваше да я усвоя още преди време" мислеше си завръщайки се към сушата.

/+10 чакра и усвоена техника/

Тренировка за издръжливост и сила

Нов ден, ново начало на усилени тренировки за Нагато. Напоследък се бе съсредоточил в научаването на нови джутсута и беше позабравил физическите тренировки. Е, днес бе ден точно за такива. Искаше да подобри издръжливостта си и силата си с една обща тренировка.
На площадката бе пусто. Понякога си мислеше, че само той я посещава редовно. А може би и сенсейката му обикаляше наоколо, а той никога не успяваше да я види. Е, а и досега нямаше техника или тренировка, която да го е затруднила. Времето днес бе по-топло от вчерашния ден, по-приятно за разходки, но не и за тренировки. Нагато можеше да чуе песента на някои птички, шумоленето в храстите и да погледа разбунтуваната игра на листата, предизвикана от вятъра. Съблече кафявия си плащ и го остави на някаква скала. Първо започна с упражненията, защото предстоеше сериозно физическо натоварване, и ако не разгрееше мускулите си, имаше по-голяма възможност за травми, които биха могли да опропастят плануваната тренировка. Първата част от разгрявката бе да пораздвижи кръстта си напред-назад, за да избегне схващане.
Сложи ръцете си на кръста и започна да се навежда напред, изправя и изпъва назад. Повтори още 10 пъти и продължи с докосване на палците. След краткото упражнение продължи с последното. Седна на земята. Сви левия си крак, а другият му бе изпънат. Извърна се по посока на десния си крак и се изви колкото може назад. Запази тази поза около 30 секунди. Усети леко напрежение в корема и гърба си,а точно такъв трябваше да е ефекта. Направи същото и по посока на левия си крак. С това приключи кратката си разгрявка, но все пак тя бе полезна и можеше да предпази която и да е част от тялото, която ще бъде напрегната.
Следваще съществената част, кояти реши да стартира с бягане."Бягане с бавно, равномерно темпо е добре – нормализира се пулсовата честота, нормират се дихателните екскурзии – доста здравословно. За това ще започна с него." разсъждаваше Нагато. Избра си място, от което постави начало на бягането си. Ръцете му заеха позиция свити плътно до тялото му, а пръстите му образуваха юмруци. Щеше да избяга около 100-тина метра с еднотипно темпо, а после малко, по лалко щеше да го забърза. Бягаше в права линия до един момент, а после започна и бягане с препятствия. Прескачаше дупки, минаваше през камъни. След стотния метър рязко увеличи темпото. Започна да бяга по-бързо в продължение на 100-150 метра. Пулсът на генинн започна да се ускорява, което значеше че с ускорението му идва и умората. Точно такава бе целта му, все пак тренираше издръжливостта си, а частта с упражненията за сила, щяха да подпомогнат издръжливостта. Продължи с тичането, като увеличи темпото до края на възможностите си. Усещаше как дишането му се затруднява, но продължаваше да бяга. Умората бе на лице, но Нагато не и позволяваше тя да вземе власт над него. Потича още 50-100 метра и скоро спря. Не си почина нито минута, а веднага започна с коремни преси.
Седна на земята за миг, за да се поуспокои пулсът му, а после св отпусна на твърдата почва. Тревичките леко погъделичкаха лицето му и червенокосия се засмя. Повдигна съвсем малко главата си и сложи ръце на тила си. После отново я отпусна назад, при което се удари, но не го заболя. Захвана се с изпълнението на коремните преси. Надигаше се до седнало положение, без да сгъва коленете си и отново се отпускаше на земята без да си взима почивки. Коремните му мускули бяха напрегнати и Нагато чувстваше гоояма умора, но въпреки това не се предаде и стигна успешно до последната част от днешната му физическа тренировка, а именно лицеви опори. Нагато зае позиция за лицеви опори. Започна да се привежда и надига. Почувства напрежението в мускулите на ръцете си след около 40 повторения. Ставаше му все по-горещо и по-горещо.
Изправи се с онова усещане за лекото, но и умора. Седна под сянката на дървото, под което обичайно си почиваше след тренировки или размишляваше. Почина си и се замисли какво друго може да направи днес.

/+28 издръжливост & +21 сила; +19 кръв/

Тренировка за сила и усвояване на Rakanken
След като си почина малко у дома си, Нагато веднага се облече, хапна на бързо нещо, колкото да не усеща глад и се отправи към площадката за тренировки, където щеше да подобри нивото си на сила. Чуунинските изпити бяха много близо, имаше ден-два , за да понаучи още нещо и да се подготви за подобаващо представяне. Дори и да не станеше Чуунин, искаше да загуби или спечели с достойнство и честна игра. Знаеше, че няма да е лесно, тъй като всички бяха силни на този етап, но това не го притесняваше. Беше уверен в себе си и в способностите си.
След половин час отново стоеше на площадката, позната му до болка. Обстановката тук започваше да го успокоява и го караше да се чувства като във втори дом, но без къща. Времето беше както обичайно, приятно топло, и отново топъл ветрец подухваше. Листата на клоните на дърветата танцуваха своя танц, с помощта на вятъра и тихо шумоляха. Днес Нагато започна тренировката си без да се разгрее, нещо наистина необичайно за него и се надяваше това да не доведе до сериозни травми. Даде начало на тренировката си, като започна с набирания. Избра си един стабилен клон, способен да го издържи и на идеалната височина, за да може да го достигне. Хвана се с ръцете си за него и започна да се набира. При набиране мускулите му се показваха. Усети напрягането на мускулите си след петдесетото набиране и сложи край на тази част от тренировката, за да последва друга. Следваха коремни преси с усложнено изпълнение. На същия клон, на когото правеше набирания, щеше да прави и коремни преси. Качи се на клона и седна на сего. Краката си уви около клона, а ръцете си сложи на тила. Отпусна се назад, като по този начин увисна клона и веднага усети нахлуването на кръв в главата му. " Дано краката ми не се предадат, в противен случай 100℅ ще падна и счупя някоя кост..." помисли си генинът. С много усилия даде старт на извършването на коремни преси, защото все пак да си с главата надолу и да правиш коремни преси, не е много лесно. Коремните му мускули се напрягаха и Нагато усещаше това и точно поради тази причина, той отново седна на клона и за кратко за да си отпочине след 60 коремни преси. Виеше му се свят, защото бе дълго време с главата надолу. Слезе от дървото и за кратко си почина. Следващи в списъка бяха лицеви опори, които правеше всеки път при тренировки за сила. Нищо ново и трудно за него. Легна по стомах на сухата почва и се надигна на ръцете си, а лявата му попадна върху един камък, който леко я одраска. Премести дланта си на друго място, а след това започна да привежда тялото си надолу, към земята. После отново се надигаше. Отново почувства онова напрягане на мускулите си и ръцете му започнаха да треперят след шестдесетата лицева опора. Изправи се, избърса с опакото на ръката си потта от челото си, вдиша дълбоко и продължи нататък.
Днес щеше да научи Rakanken. Тайджутсу, което би му помогнало на изпитите и не само. За него се изисква сила, а и то я увеличава. Узумаки знаеше, че след последната част от тренуровката щеше да има травми, за това взе бинта, който беше взел със себе си и го уви около ръцете си. Веднага след това с поглед си избра едно дебело дърво, на което да тренира и застана пред него. Желаеше от себе си да пробие кората и вътрешността му, предполагаше че няма да е чак толкова сложно и болезнено, или може би щеше да е...? Е, това не го интересуваше, тъй като смяташе да изпълни целта си каквото индамму коства. Приближи се още крачка и спря пред него. Изпъна лявата си ръка напред и сви пръстите си в юмрук, а другата отдръпна назад и също сви пръстите ѝ в юмрук. Малко след това нанесе удар на кората първо с лявата си ръка, а секунда по-късно и с дясната. Кокалчетата го заболяха от ударите, в които влагаше много сила. Бинта на ръцете му се напои с кръв, но това нямаше значение, Нагато щеше да отиде в болницата. Редуваше удари с дясна и лява ръка, движенията му ставаха все по-бързи и трудно забележими. Скоро включи в действие и краката си, които нанасяха силни удари на дървото, като от тези удари получаваше синини. Първоначално на кората имаше само една голяма вдлъблатнина, а по-късно тя един вид падна. Узумаки нанасяше удари един след друг, без почивка и след отрицателно време в стъблоти на ниското, но дебело дърво, се появи една голяма дупка. То се прекърши, и бавно започна да пада. Червенокосият се отдръпна на страна, за да се предпази и чу шума от падането. Цялото тяло го болеше. Ръцете, краката. Кръв се стичаше от ръцете му, панталонът му бе прогизнал също то червената течност. Свали кървавите бинтове и бавно уви около ръцете си други, а след това за кратко си почина. Умората и болката бяха големи, наистина големи, но за да бъде нинджа, трябваше да привикне към това.
Стана и тръгна към болницата.

/ +20 кръв; +60 сила; научена техника /

След посещението си в болницата и кратката почивка у дома, Нагато отново се намираше на площадката. Този път му трябваше помощта на сенсейката му. Желаеше да научи Кай, което премахваше генджутсу. Огледа се за нея.

На площадката се появи Ритсу Канетаки, сенсея на Нагато.
- С какво мога да помогна? - попита тя и се усмихна.

-Здравейте, сенсей. Бих искал да науча Кай, за да мога да премахвам генджутсу и ще ки тряжва помощта ви.- отговори той и зачака отговора и.

Зачуди се за момент, а след това подаде свитък на Нагато.

/Копнах ти инфо, за да не те обърквам: The ninja needs to stop the flow of chakra in their body, and then apply an even stronger power to disrupt the flow of the caster's chakra; this is called Genjutsu Dissipation (幻術解, Genjutsu Kai). This can also be done by an unaffected ninja by applying a sudden surge of chakra into the affected person.[7] In addition, tailed beasts can break their jinchūriki out of genjutsu in a similar fashion if they have a good enough cooperation, as seen in Killer B's case./

Нагато взе свитъците и прочете съдържанието им, а след това, когато вече знаеше какво да прави каза:
-Бихте ли ме уловили в някое генджутсу?

Сенсеят кимна, отдръпна се и вкара Нагато в нисък ранк генджуцу.

След като бе уловен в генджутсу, Нагато предполагаше, че трябва да вижда разни илюзии, да се чувства притеснен, да се страхува, но нито едно от изброените  не бе на лице. Очакваше чудовище да го нападне, да го разкъса, очакваше нападение от нещо или някого, но то все още не се появяваше, а това го дразнеше, защото искаше да достигне до съществената част по-скоро.  Обстановката около него си беше все същата- накъдето и да погледнеше виждаше скали, камъни, дървета, нищо различно от обичайното. Климатът си бе еднакъв, нямаше признаци, че е било направено генджутсу. А може би това бе затишие пред буря, неочаквана атака. Оглеждаше се, потропваше с крак нервно, чакаше. Изведнъж топла вълно го обля, а след нея студена. Не отдаде на това голямо внимание и продължи с анализите си. Съвсем скоро отново усети топлина да го превзема и осъзна, че това може да е признак, че  генджутсуто е задействано.  Остана нащрек и не се разконцентрира. Внезапно почувства как ръка хваща крака му и затяга  захвата си,  опитвайки се да го дръпне надолу и сякаш ръката се стараеше Нагато да се озове под земята. Малко невъзможно, но според него такива бяха намеренията и. Той не погледна към нея, не мигаше, не се движеше, сякаш бе спрял и да диша. Опита се да надигне ръката си и да я раздвижи, но не успя, защото сенсейката му  клонингите и бяха хванали всички негови крайници. Направи опит да раздвижи пръстите су, ала отново без успех.  Чувстваше тялотонси вкаменено, неспособно да извършва свободни движения, но общо взето нямаше нищо плашещо или нещо, което да атакува психиката му. И точно, когато смяташе, че генджутсуто на сенсейката му е прекалено слабо, а и от нисък ранг,  от прашната земя започнаха да излизат още клонинги на жената, но не изглеждаха кати от човешка плът, а все едно бяха от камък. Като статуи. Всички те държаха в ръцете си дълги, тънки мечове. "Сигурни възнамеряват да ме набучат с всеки от тях, колко притеснително..." помисли си той свеждайки поглед към земята, откъдето излизаха все повече дубликати на сенсейката му.  Клонингите се приближаваха към него с бавно темпо, което беше мъчително. Страхуваше се, а това не бе на добре, и то от някакви копия на добра жена. Небето придоби кървав цвят, а почвата черен. Сякаш всичко вещаеше за кръвопролитие. Притеснениети му можеле да се забележи, капки пот се стичаха от челото му. Генджутсуто успя да разклати психиката му, определено.  Огледа се и забеляза, че вече никой не  го  държи за ръцете и краката, всички бяха в армията, приближаваща го.  С много усилия раздвижи ръцете си и  пръстите му образуваха началния знак.  Смяташе да задейства изпълнението на Кай и затвори очите си. Опита някак да замръзи потока на чакрата си, ала това му се струваше невъзможно, все пак бе привикнал с постоянните и движения. Концетрира се доколто  бе възможно, направи опит да се успокои. Малко трудно, но все пак изпълни целта си. Тогава, вече съсредоточен в действията си, си представи  циркулиращата си чакра, както винаги правеше в Академията, и в ума му тя спря движението си. Усети  прекратяването на онова приятно усещане, което изпитваше щом се опитваше да доминира над чакрата си. Направи необходимия за осъществяването на техниката знак.
- Kai !- извика  генинът.
Отвори очи и забеляза, че небето бе с естествения си цвят, земята също, а копията на сенсейката му един по един изчезваха. Това дали значеше, че е успял?

/Genjutsu Kai - усвоена; +16 чакра

П.С. Kai има само един знак!/

Kasumi Juusha no Jutsu

След като си почина и поспа малко в дома си, генинът Нагато беше готов за тренировки, но този път малко по-различни, сложни и нови за него. Щеше да научи нещо по-силно, по-полезно за Чунинските изпити. А именно генджутсу. Джутсута от различен тип, от когото не бе научавал техники. Джутсуто, което си бе избрал да научи щеше да бъде  коз в ръкава му на изпитите. Имаше по-малко от ден, за това щеше да се напрегне, да поръзмърда задника си, защото дълго време беше мързелувал. Нагато бе флегматичен човек, цяло чудо бе, че толкова бързо научи толкова техники и направи доста тренировки, но той разполагаше с амбиция, която бе един от най-важните фактори за успешните му тренировки.
Червенокосият, заедно с един възрастен мъж се бяха отправили към тренировъчната площадка, късно вечерта. Нагато беше придружен от господин Укози, който бе срещал на по пътя към дома си и му беше помогнал да прибере багажа си в къщата си. Господин Укози доброволно се бе съгласил да помага на момчето в научаването на генджутсу, като беше казал, че е много издръжлив на психически атаки. Нагато първоначално възразяваше, но господинът го убеди.  Скоро те се намираха на площадката, обгърната от тъмнината. Вятър подухваше леко,  съвсем приятно. На небето се бяха появили звезди, нямаше никакви облаци, а това вещаеше че утрешният ден ще е топъл. "Идеално време за тренировки..." помисли си Узумаки и погледна господина.
- Господин Укози, ако сте съгласен възнамерявам да започна с научаването на генджутсу.-  оповести учтиво  момчето, спазвайки добрия тон. Укози само кимна и се отдалечи от Нагато, който не променяше местоположението си.
Момчето зае позицията, която му бе най-удобна и затвори бавно очи,  издишвайки. Концентрацията отново бе на дневен ред, а в сегашните обстоятелства, по-скоро на нощен ред.  Не смяташе  за нужно да прави процедурата с представянето на чакра, за това  се опита да я пропусне и да премине към основната част, ала не успя, защото нещо в него  смяташе, че всички тези представи с циркулацията на чакрата са  важна част от усвояването на техниката. На по-късен етап биха били ненужни, особено ако си усвоил перфектно наученото, а и ако желаеш да си по-бърз. За стотен път си представинсинкавата чакра, пътуваша по каналчета из тялото му. Освободи известно количество от чакрата си и си представи как от нея се образуват негови клонинги, които трябваше да измъчват господин Укози. Укози  наблюдаваше действията на генина, които все още не бяха видими за окото, защото всички бе в съзнанието на момчето, и си мълчеше, за да не разконцентрира младежа. Продължаваше с представата си  негови копия, които държат шурикени и кунаи и са готови да нападнат жертвата, стига оригинала да пожелае. Всички те заобиколиха господина, затваряйки го в тесен кръг.

/П.С. Извинете, че тренировката не е много дълга, но не успях да измисля нещо повече. /

/Kasumi Jūsha no Jutsu - усвоена; +12 чакра

П.С. 25 реда за D-ранк са предостатъчни  /

Тренировка за издръжливост

Генинът от клана Узумаки вървеше към едно от любимите си места-тренировъчната площадка. По пътя си наблюдаваше заобикалящата го среда, мълчаливо както обичайно. Из селото много хора се разхождаха, бързаха всеки по своите задачи. Червеносият смяташе, че поради стартирането на Чуунинските изпити всички тренират и се подготвят. Забърза темпото си, даже затича към площадката.
Нагато за пореден път оглеждаше тренировъчната площадка, на която миналата вечер бе усвоил първото си генджутсу с помощта на господин Укози. Огледа отново площадката. Нямаше никого както винаги. Момчето  сви рамене,  "Още по-добре за мен, няма кой да ме обезпокоява." помисли си той. Днес въздухът бе приятно топъл, времето предоставяше идеално време за начало на Чуунински изпити. Голямото слънце беше високо в небето, заобиколено от големи пухкави облаци. Листата на някои дървета  бяха изгорели от слънцето и безшумно падаха на прашната, суха земя. След кратки размисли относно това, което ще упражнява,  Нагато се захвана с тренировката.Избра си стартова линия и зае позиция.  Сви ръцете си отстрани на тялото си, пръстите му образуваха юмруци, а единия си крак изпъна назад. Даде начало на бягането си, което правеше при почти всяка физическа тренировка, защото изпълнението му бе лесно. Първоначално бягаше съвсем бавно, по-късно малко ускори бързината си.  Не преставаше да тича, поемаше си въздух бавно и правилно. Не усещаше умора, може би това бе ефекта на тренировките-да  привикнеш към дадено нещо и да ти е по-лесно за изпълняване. Обикаляше всяко дърво покрай него. Избяга 100-200 метра и прекрати тичането с еднотипно темпо. Застана пред едно дърво и съсредоточи  чакрата си към стъпалата, за да може да ходи, по-скоро тича по стъблото. Дървото беше голямо, наистина високо, горе-долу около 15-20 метра. Личеше си, че е наистина старо.  Нагато започна да ходи бавно по стъплото и изведнъж рязко старитира тичането си по него, като от време на време прескачаше някой клон или се качваше отгоре му.  Вече стигнал до върха, той започна да слиза надолу тичайки  с вдички сили. Когато се приземи продължи да бяга с това темпо, докато  не се умори. Бе избягал приблизително 500-600 метра през цялото му  бягане. На едно място спря, вече усетил лека умора. Дишането му  беше затруднено, а от лицето му капеха малки капчици пот.  " Сега е идеално време да продължа с трениране на издръжливост, защото съм уморен, а така ще има по-голям ефект." помисли той. Нагато огледа земята в опит да намери два големи камъка, с които щеше да тича. Зърна едни с желаната големина и ги взе в ръце. Бяха тежки, но точно такива му трябваха. Зае позиция на предишната си стартова линия и даде начало на бягането с тежести. Отначало му беше трудно и ръцете започнаха да го болят от тежестта, но след пробягани 50-100 метра неприятното усещане започна да се изпарява. По време на тичането си му се налагаше да преминава и през препятствия като камъни, да се качва по скали, да преминава през храсти, които одраскваха кожата му. Изкачваше се и по дървета, за да повиши нивото на трудност на тренировката си. По едно време вече усещаше как ръцете му отмаляват, болката в краката си и стичането на кръвта от бузата му, защото я бе одраскал. Хвърли камъните нанякъде, а той видимо уморен и останал без сили и дъх, седна да земята.

/+45 издръжливост; +15 кръв/

Тренировка за сила

След като почете малко в библиотеката, Конан реши, че е време за тренировка. Запъти се към тренировъчната площадка на Иуа. За първи път щеше да тренира там, затова бързаше, за да може да огледа и да се запознае с обстановката.
Не след дълго беше там. Огледа всичко, което беше пред очите й. Не беше изненадана от това което виждаше. Тук- там имаше малко трева, която беше изгоряла от Слънцето. Имаше много мишени- закрепени на дървета и такива, подпиращи се на земята. Имаше много чучела. Също така, Конан видя няколко малки и няколко по- големи езера. Имаше доста дървета.
- Не ме изненадва. Това е нищо особено.- каза си тихо момичето.
Слънцето беше високо в небето. Беше много топло. В небето тук- там се мяркаше някое малко облаче. Конан свали робата си, защото й стана много горещо. Остана по потник и панталони. Първо щеше да загрее, за да не сецне нещо. Конан беше изключително гъвкава. Започна с упражненията за загрявка, които бяха за: дишане, врат, рамене, лакти, китки, гръб, кръст, колене и глезени. След това направи мост отгоре, а след него направи мъжки и женски шпагат. Направи няколко колела, а след това и няколко салта. След като се разгря, започна с истинската тренировка.
Легна на земята, като сви краката си в коленете, а след това сложи ръцете си на тила. Започна да прави коремни преси. За нея, коремните преси бяха едно от най- елементарните упражнения. С лекота направи 100 коремни преси.
Огледа се за лост. Щеше да се набира. Щом видя един, отиде при него. Беше идеален на височина. Конан подскочи и се хвана за желязото. Краката й увиснаха във въздуха. Започна да се набира. Първоначално направи 110 набирания. Според нея не бяха достатъчно, затова щеше да се върне към коремните преси и набиранията по- късно. Набра се на желязото, качи се отгоре и седна на него. Легна назад, така, че да увисне с главата надолу. Сега се държеше само на краката си. Започна да се набира нагоре, а след това отново се отпускаше. Надяваше се, че краката й няма да я предадат, защото иначе щеше да падне доста гадно. Набираше се без да спира. Не чувстваше чак толкова голяма болка, защото сутрин правеше упражнения след като станеше. Това сега щеше да й помогне някак си. Или поне така си мислеше Конан. След като направи 100 такива набирания, при слизането от лоста, единия крак на момичето се подхлъзна и щеше да падне:
- Уф, за малко да падна!- измърмори си Конан и се намръщи.
Отиде до едно дърво, на което бяха закрепени възглавници. Върху него щеше да упражнява ритниците и юмруците си. Стисна ръцете си в юмруци и започна да удря с всичка сила. След като направи 3000 удряния, започна с ритниците. Риташе и риташе и риташе, докато не направи 3000 ритника.
Сега реши, че ще прави лицеви опори. Не беше много добра в тях. Легна по корем на земята, а след това се вдигна, като се държеше на ръцете и краката си. Скоро направи 80 лицеви опори, но не можа повече. Седна до едно дърво, за да си почине малко. Докато си почиваше планираше следващите етапи от тренировката си. След 10 минутна почивка, Конан се изправи и отиде до една от мишените.
До нея имаше десет шурикена и пет куная. Засега й трябваха само шурикените. Взе ги всичките и застана на около пет- шест метра от мишената. Обикновенно Конан беше много точна и почти винаги уцелваше в десетката. Хвърли първите пет шурикена. От тях само три се бяха забили в десетката. След това хвърли останалите пет шурикена. Този път от тях, четири се бяха забили в десетката на мишената. Остана задоволена от резултатите.
Взе един кунай от земята и се приближи до едно чучело. Започна да размахва куная. След известен брой удари с куная, чучелото вече не приличаше на нищо.
Сега вече беше време да се върне на коремните преси и набиранията. Започна с набиранията, а след това щеше да направи и коремните преси. Направи 150 набирания, а колкото до коремните преси, направи 120 от тях. Огледа се за сенсей.

/+45 сила ; +18 кръв/

Конан започна да се оглежда за сенсей. Искаше да попита нещо.

На тренировъчната площадка се появи Ритсу Канетаки - сенсея на Нагато, Сакура, а вече и Конан.
- Мен ли търсиш?

- Ам... Мисля, че да.- каза момичето, докосна банданата, която беше вързала около врата си, но не стегнато, а съвсеч небрежно, а след това огледа сенсейката.
Учителката беше много красива. Имаше дълга кафява коса, стигаща под кръста й и небесносини очи, които гледаха Конан право в очите. Беше облечена в бяло и лилаво. Беше висока и стройна.
- Исках да попитам нещо. Елементът ми е Въздух, и се питах, дали бихте ми препоръчали с коя техника да започна?- попита момичето.