Тренировъчната площадка

След като Югао направи Kawarimi no jutsu, Амая се подсмихна. "Я сега да я видим какво ще направи..." - помисли си тя. От клоните на едно дърво се стрелнаха няколко куная към джоунина. Те успяха да уцелят розовокосата, но впоследствие се оказа клонинг, а до него стоеше самата тя. Този път от друго дърво генинът атакува отново, но по различен начин - засилвайки се заедно с оръжията. Джоунинът съсредоточи чакра в ръцете си и отби кунаите...

"Знаех си, че няма как да е толкова лесно... Само ако имах някоя по-силна техника... Разполагам единствено с кунаи и още малко останала чакра..." - помисли си Югао като леко се намръщи. Стратегиите в главата и бяха на изчезване. Младата Узуки реши да пробва нещо с чакрата, която й бе останала, но това бе последният й шанс.  След това едва ли щеше да може да направи някоя техника и трябваше да продължи с ръкопашен бой. "Въпреки че нямам никакъв шанс срещу джонин, дано поне планът ми не се провали напълно..." - помоли се на ум момичето. След като видя, че сенсеят отблъсква кунаите й с лекота, тя бързо отскочи назад. "Тя не знае какви техники не владея... Дано да успея да я залъжа..." - каза си тя, като направи набързо няколко знака и извика, така че сенсеят да я чуе ясно:
- Kage Bunshin no Jutsu - но всъщност правеше обикновено Bunshin no Jutsu. Появиха се два клонинга, а Югао се усети доста отслабнала след тази техника, но не позволи да си проличи. Клонингите се засилиха към сенсея с кунай в ръка, хвърляйки се право срещу него. Ако сенсеят бе унищожил клонингите й, щеше да се появи дим, който да подейства като димна завеса и през това време тя да хвърли няколко куная, надявайки се сенсея да не ги забележи заради дима, но дали наистина щеше да стане както го бе планирала?

Когато момичето извика "Kage Bunshin no Jutsu", изражението на лицето на Амая се промени.
"Откъде това момиче е научило тази техника...?!" - учуди се тя, но все пак загледа дали клонингите имаха сянка. Нямаха.
"Хитра е" - помисли си джоунинът и хвърли два шурикена срещу клонингите, но не избегна метнатите от тях, понеже не сметна за необходимо да се пази от нещо, което няма да я нарани.

"По дяволите... Знаех си, че няма да стане толкова лесно..." - помисли си Югао, като стисна зъби. Вече нямаше никакъв план, нито особено количество чакра. Знаеше, че срещу нея стои джонин и никой друг генин също не би имал шанс, но въпреки това се ядосваше на себе си, че не може да направи нищо. Беше вече уморена, но опита да не се задъхва, за да не го покаже, а си пое един дълбок дъх и бавно издиша. За миг затвори очи, опитвайки се да се успокои и да се концентрира. "Край на стратегиите... От сега нататък ще карам по интуиция." - каза си Югао, като отвори очи. Кунаят, който смяташе да хвърли, ако планът й бе сполучил, беше още в дясната й ръка. Момичето се затича към сенсея, но вместо да атакува с куная, тя скочи, вдигна левия си крак и се насочи с ритник. Ако сенсеят спреше атаката й, а тя беше сигурна, че това ще се случи, беше готова да се извърти, за да го ритне и с другия си крак, а ако хванеше и него, щеше да използва кунаят в ръката си, за да го атакува, докато ръцете му са заети.

"Вече май не ѝ остана чакра."
- Защо не си починеш малко? - попита жената, хващайки крака на момичето.

Югао реши да послуша съвета на сенсея и да спре. Mомичето отскочи назад, изправи се и се поклони на сенсея:
- Благодаря ви за помощта, Амая-сенсей! Мисля, че вече трябва да се прибирам - каза момичето като погледна към залеза. След което се изправи и тръгна нанякъде. След около 50 метра видя едно дърво и реши за малко да си почине на сянка. Югао седна на земята, опирайки гърба си в дървото. "Само малко ще си почина..." - каза си момичето, като затвори очи само за момент, но в следващия миг вече се бе унесла.

/П.С. - Предполагам може да се спи на площадката И това сега счита ли се за тренировка? Защото се надявам да не е била тази "битка" за нищо ;д/

/не е за нищо  +29 издръжливост/

На следващата сутрин Югао се събуди и разтърка очи. „Не мога да повярвам, че съм заспала на подобно място… ” – помисли си тя, като се протегна. Момичето се изправи и се огледа наоколо. Нямаше жива душа. „Може да потренирам на спокойствие и без това не знам много техники…” – каза си Югао и веднага в ума й изникна една техника, за която бе чела. Всъщност това бе единствената техника, която знаеше и която беше за нейния чакра елемент. Техниката се казваше Futon: Kamaitachi no Jutsu и доколкото знаеше, тази техника образуваше торнадо. След като вече бе решила какво ще прави, Югао сметна за добре и да започне. Трябваше да направи това малко по малко, защото това бе първата вятърна техника, която учеше. Като за начало, трябваше да научи контрол върху вида на чакрата си. Тоест, да се научи да сменя вида на обикновената си чакра с вятърната й. Югао изкара дясната си ръка пред тялото и фокусира чакра в дланта си. След това затвори очи и се концентрира, опитвайки се да я замени с вятърна чакра, но безуспешно. Как точно щеше да разбере изобщо, че всъщност е успяла да промени вида на чакрата си… Тогава си с спомни думите на Амая-сенсей: „Чакрата става възможно най-тънка и остра. Fūton са нападателни техники, които комбинират брутална сила и остра прецизност, за да нанесат режещи и разсичащи щети. Рядкост сред петте чакра природи, вятърните техники обикновено се изпълняват чрез произвеждане на циркулация на въздуха и могат и да се подобрят чрез този метод. Fūton чакрата може да бъде прокарана и в остриета, за да увеличи режещата им сила и обхвата”. Тогава й дойде нещо на ум. „Ще се опитам да използвам режещата сила на вятърната ми чакра… Ще опитам да разрежа нещо, както стана с листчето…” – помисли си Югао, като се наведе и грабна едно листо от земята. „Това би трябвало да свърши работа.” – рече си тя, като го сложи между ръцете си и концентрира чакрата си върху него, стараейки се да използва вятърната си чакра. Но когато отвори ръце, листото беше непокътнато. Тогава се сети, че всъщност онзи лист хартия не беше обикновен, затова толкова лесно й се бе получило. Югао затвори очи и реши да опита отново. Този път си бе наумила да се концентрира напълно и да даде всичко от себе си. Нямаше време да се размотава. Младата Узуки се напрегна и концентрира чакрата си. Опитваше се да мисли само за вятъра и неговата сила, опита се да си представи как чакрата й се изменя и как листото бива разрязано. Югао отвори очи и погледна към ръцете си. Не беше особено забележимо, но  листото беше леко срязано. Момичето отново притисна листото между дланите си и концентрира чакрата си, този път вложи малко повече усилия. Когато разтвори ръце, листото беше срязано до половина. „Още един опит и този път ще вложа всичко от себе си.” – каза си момичето и отново стисна листото между ръцете си. Югао затвори очи и се концентрира само и единствено върху листото и неговото разрязване. Момичето прокара чакра по ръцете си и я концентрира върху листото. През цялото време не губеше концентрация. През цялото време бе съсредоточена и мислеше само за разрязването. След минута в това положение, Югао отвори очи и погледна надолу. Този път в дланта й се намираше листото, разполовено на две. Югао издиша, успокоена. Вече можеше да започне със съществената част.  Югао направи няколко знака с ръце, докато концентрираше вятърната си чакра. След това каза името на техниката и замахна с ръка. Единствения ефект беше, че подухна малко вятър. Ясно беше, че нямаше да се получи от първия път, затова Югао имаше търпение и опита отново. Бавно направи знаците, концентрирайки вятърната си чакра. Този път се опита да вложи и малко повече чакра. Отново замахна с ръка. Този път имаше по-добър резултат. Вятърът се завъртя, сякаш щеше да образува торнадо. Младата Узуки опита още няколко пъти, всеки път влагаше малко повече чакра и усилия от предишния и всеки път техниката се получаваше малко по-добре от предишния. След десетки опити, Югао успя да постигне нещо като малко и слабо торнадо, но това не беше достатъчно. Атаката трябваше да е силна. Югао затвори очи за пореден път и направи знаците, този път правеше нещата павно и полека. На последният знак се спря и остана в това положение. Започна да концентрира повече вятърна чакра в ръцете си. Започна да си представя как чакрата й образува торнадо. Без да отваря очи, Югао каза името на атаката и замахна с ръка, чак тогава си позволи да погледне. Този път се получи. Атаката й изглеждаше почти завършена. Оставаше й само да я изпробва върху нещо и това явно щеше да бъде близкото дърво.  Югао направи няколко крачки към дървото и направи знаците. Отново този път правеше нещата бавно и спокойно. Реши това да е последния опит и да вложи колкото се може повече чакра. Отново затвори очи и си представи торнадото. Концентрира колкото се може повече вятърна чакра и се остави да усети нежният полъх на вятъра, който развя косите й. Чувстваше, че това й помага да се съсредоточи още повече. Момичето отвори рязко очи и извика:
- Futon: Kamaitachi no Jutsu! – след коeто замахна с ръка. Около дървото се появи едно голямо торнадо. Вятърът беше страховит и оставяше разрези по стъблото и клоните на горкото дърво. След голямото количество чакра, което бе използвала, Югао подпря ръце на коленете си задъхана. След няколко минути, когато дишането й се нормализира, младата Узуки се усмихна леко, хвана с една ръка медальона си и го стисна в юмрук.
- Успях – прошепна Югао и се изправи, но залитна. За щастие успя да запази равновесие. Чак тогава се досети, че не бе яла и пила от един ден, а продължаваше да се изтощава, затова реши да се прибере вкъщи и да почине малко…
/П.С. – Писала съм, че техниката се получава, но това беше наложително. Естествено, ако не се получава, ще едитна поста ^^/

/+25 чакра и Futon: Kamaitachi no Jutsu - усвоена!/

Рано сутринта на другия ден, Изуна се запъти към тренировъчната площадка, обгърнат от лоши идеи за следващото си джуцо, лпши защото не бе сигурен дали за това джуцо щеше да получи помощ но все пак бе готов на всичко да получи информация. Това джуцо не беше обикновенно, за това Изуна не знаеше почти нищо за него. Момчето стигна бърззо огледа се за сенсея, след като не я забеляза навлезе с цел да я намери...

След минута пред очите му се появи Амая Шошики, сенсеят му.
- Мен ли търсиш, Изуна? С какво мога да помогна?

Докато излизаше от дома си реши, че явно ще отиде да потренира. Смяташе да отива на мисии, когато е по-подготвена за такива. Когато Югао пристигна на тренировъчната площадка забеляза, че там имаше едно момче, което разговаряше с Амая-сенсей. За да не им пречи, а и за да не пречат те на нея, Югао се отдалечи от тях, докато не ги изгуби от поглед. Когато най-накрая спря до едно дърво, реши да започне тренировка за сила. Умствено си направи списък с нещата, които ще тренира днес, и веднага започна. Като за начало, се разгря малко, защото все пак не искаше да се контузи по време на тренировката. Започна с около 50 клякания с ръце на тила. За да не се умори, дишаше умерено и правеше кляканията бавно, все пак за никъде не бързаше. По средата на броенето, нещо край нея изшумуля и я разсея, затова Югао забрави докъде бе стигнала с броенето. Въздъхна леко раздразнена и започна отново, този път броеше по-внимателно. Когато приключи, се разтегна малко. Усещаше краката си леки. След минута кратка почивка, Югао се покачи на близкото дърво и увисна на две ръце на един клон. Да прави нещо за ръце щеше да даде време на краката й да си починат. Избра да започне с 20 набирания. Беше решила при всяка следваща тренировка да увеличава с по 10. Първите няколко набирания бяха лесни, но после започна да става малко по-трудно. Сякаш тя ставаше по-тежка и ръцете и не можеха да я повдигнат. Въпреки това, с доста усилия към края, успя да направи и последното набиране. След това се качи обратно на клона и седна там да си почина отново за около минута. Не си усещаше ръцете, бяха леки, както беше станало й с краката й, но това усещане й се стори някак приятно. За следващото упражнение се отпусна назад и увисна на краката си, закрепяйки се за клона с тях. След това сложи ръце на тила си и започна да прави коремни преси. Понеже това беше нещо много лесно, сметна за добре да направи малко повечко, например 100. Започна съвсем нормално и дори и с увеличаването на броя, продължаваше да ги прави умерено. Дишането й бе равномерно и най-вече правилно и това и спестяваше енергия. Но като свърши, реши, че да са 100 не беше може би една от най-добрите й идеи, понеже когато приключи имаше чувството, че главата й ще експлодира от толкова много висене с надолу главата. Югао се превъртя и скочи на земята, приземявайки се грациозно, естествено, а не като някой слон. Момичето не губеше повече време и падна на ръце, изправи тялото си и започна с лицевите опори. Понеже ръцете й вече бяха малко натоварени от набиранията, реши да не се претоварва и да ги направи 15. Югао се навеждаше до край, лицето й бе на сантиметър от земята и отново се изправяше, като през цялото време тялото й стоеше право. Имаше хора, които правят лицевите опори във всякакви странни и определено неправилни пози, все пак. Е, за щастие тя не бе една от тях. Когато приключи и с това, което всъщност стана доста бързо, Югао се изправи и поизтупа косата си с ръце, понеже всеки път, когато се навеждаше надолу, косата й опираше земята, защото не я беше вдигнала. Макар че младата Узуки винаги си ходеше със спусната коса. Когато я почисти от прахта, реши да направи малко подскоци. И много добре знаеше колко странно би изглеждало да подскача сама насред площадката, затова силно се надяваше някой да не я види. И така, с лека въздишка, Югао започна да прави подскоци. За да може това унижение, както тя го наричаше в ума си, да свърши по-бързо, реши подскоците да са само 50. Приключи за едва ли не рекордно време, след което набързо се огледа и за нейно щастие, нямаше никой наоколо, така че никой не я бе видял. След това Югао отиде до близкото дърво и започна да му нанася удари с ръка. Определено болеше да удряш дървото с голи ръце, но това бе част от тренировката, затова момичето влагаше колкото се може повече сила. След като направи около 30 удара с дясната си ръка, смени на лявата и също направи 30 удара. В края ръцете й леко кървяха, но тя бързо избърса кръвта и реши да направи същото и с краката си, затова вдигна десния си крак и започна да нанася ритници на същото място, където удряше с дясната си ръка. Когато приключи, смени краката и направи същото и с левия крак. В края на всичко това, краката й бяха поожулени, но нямаше кръв, а на местата отляво и отдясно на дървото определено се виждаше леко поражение. Югао сметна, че това й е достатъчно. Момичето погледна към слънцето й разбра, че всъщност доста бързо е приключила, затова реши да се върне и да погледа тренировката на момчето, което видя първоначално. И така Югао се върна на мястото, като се покачи на едно дърво и седна на клона му да наблюдава…

/+50 сила/

Момчето погледна към сенсея.
- Кажете ми повече за Mugen Hoyo.

//https://narutoarmy.bulgarianforum.net/t88-topic//

Амая се замисли за момент.
-Това е техника, която изсмуква противниковата чакра бавно и мъчително до известна степен.Но бъде ли тази чакра прекалено, ама нереално силна, тя чупи бариерата и има шанс да нарани потребителя.Друго?

- Не, благодаря това беше което исках да чуя, момчето махна на сенсея и се отдалечи. Учихата знаеше че нямаше да получи помощ за усвояването на техниката, за това и не попита. Момчето усети присъствие, някой седеше на дървото, той имаше заострени сетива характерно за учиха. Изуна взе един камък и го хвърли към клоните, не можеше да види кой е там, но мислеше да  го накара да се покаже. Човека на клоните седеше на дървото още в началото на разговора със сенсея, което го подразни.

Югао внимателно наблюдаваше момчето, докато разговаряше със сенсея. Каква ли работа имаше там? По едно време момчето се отдалечи от сенсея и започна да се приближава към дървото, където тя се бе скрила. Той вдигна един камък и го метна право срещу нея. Младата Узуки веднага реагира. Извади един кунай, отблъсна камъка и скочи на земята, все още в защитна позиция, насочвайки черните си очи към момчето.

Изуна проследи движенията и, личи си че е куноичи, помисли си той. Е все пак е имало някой в това село. Изуна я погледна след скока и на земята, учевидно мацето не мислеше да се сваля гарда, може би мислеше че ще последва друга атака. Но това не беше атака, напротив изуна имаше за цел само да види кой е нахалния наблюдател. Изуна я огледа бързо, и това ако не е момиче от клана Узуки, помисли си той, но да не задълбаваме.
- Коя си ти?

Югао внимателно наблюдаваше момчето. Явно нямаше лоши намерения, а и разговаряше със сенсея. "Да не се окаже, че сме съотборници..." - помисли си момичето. След като видя, че няма да я напада, Югао прибра куная си обратно, след което той я попита коя е. "Хм. Редно е първо ти да се представиш..." - идеше й да го каже, но понякога трябваше да поддържа образа на весело момиче, затова се усмихна фалшиво и каза:
- Казвам се Югао. Нямам фамилно име, или поне не го знам. А ти кой си, ако смея да попитам?

,,Кой съм..хмм.да и одговоря ли,, мислеше си Изуна, Можеше просто да се обърне и да си тръгне, но щеше да е доста грубо, все пак това му беше първата среща със шиноби от селото, може пък да се окаже че тя е от неговия отбор. - Учиха Изуна - Каза той и я погледна. След кратка пауза Изуна реши да я попита. - Как се казва сенсея на одбора ти ?

"Учиха, а? Не е зле... Също така, все повече имам чувството, че е от моя отбор..." - помисли си Югао, като каза:
- Амая Шошики - все още поддържайки своята фалшива усмивка, което малко я дразнеше, но ако покажеше студената си същност, смяташе, че ще отблъсква хората. А това в доста случаи би й било пречка.

- Значи все пак си от моя одбор. - Както и подозирах помисли си учихата, е дали е плюс или минус щеше да се разбере по напред. - Добре тогава, аз ще тръгвам. Изуна я погледна за последно след това се обърна и се запъти към изхода. - Надявам се някой ден да видя истинската ти усмивка - Провикна се учихата скрривайки и се от погледа.

Югао си позволи да възвърне нормалното си изражение. Това, че Изуна разкри фалшивата й усмивка, малко я изненада, затова и трябваха около 10 секунди, за да се отърси от шока. Все пак никой досега не беше успявал. След като момчето се отдалечи, Югао също реши да си тръгва.
- Учиха Изуна, а... Бива си те. Ще те запомня... Е, до следващия път... - каза си тихо тя, докато си отиваше.

/Приятно четене :3 Умрях, докато я напиша тая тренировка ;д/

~~~ ТРЕНИРОВКА ЗА БЪРЗИНА ~~~

Югао бързо пристигна на площадката. Беше още тъмно, слънцето тепърва почваше да се показва. Чудеше  се какво ли точно да тренира и реши да направи от всичко по малко. А след това можеше да отиде до библиотеката. Не смяташе да пропуска дни за тренировки. Все пак се опитваше да стане силна... Площадката изглеждаше доста различно толкова рано сутрин. Росата блещукаше и изглеждаше сякаш звездите са слезли на земята, но Югао естествено не обърна внимание на красотата на природата, понеже се бе съсредоточила само и единствено върху предстоящата й тренировка. Като за начало реши да започне с бързината. Пък й това бе единственото, което не бе пробвала досега. Нямаше хронометър или нещо подобно да си засича, но вярваше, че може да направи това и наум. Като за начало реши да пробва да стигне от дървото, до което стоеше, до едно друго, намиращо се на около 60 метра от нея. „Трябва да стигна там за 7 секунди минимум…” – реши Югао и зае позиция. След няколко секунди пауза се изстреля напред с пълна скорост. Започна да отброява наум. Тичаше с всички сили, но когато отброи шестата секунда, забеляза, че има още около 10 метра до дървото и че няма да успее. И беше права. Стигна за 8 секунди. Реши да си вземе малка почивка преди да започне отново. Докато седеше на земята, облегната на дървото, започна да обмисля допуснатите грешки и какво да подобри за следващия път. Трябваше да използва повече ръцете си. Те й помагаха да набира скорост. Също така трябваше да използва по-добре й краката си. Трябваше да се отблъсква все по-напред и по-напред с тях. Също така трябваше да подобри дишането си. Трябваше да поддържа ритъм и това щеше да й помогне много. След дълги размисли, разбра, че е допуснала доста грешки и смяташе този път да не се повтаря. Младата Узуки се изправи, пое си дълбоко дъх и издиша. Отвърза банданата от ръката си и завърза дългата си лилава коса, за да не й пречи. А пък и само й държеше топло. Момичето отново зае позиция и изчисти ума си от ненужни мисли. След това сигнализира старта наум и отново се изстреля напред. Този път използваше ръцете, краката, всичко на макс. Поддържаше един добър ритъм и дишаше умерено. Когато видя, че остават няколко метра до финала, се засили още повече, използвайки и последните си сили. Малко след като преброи шестата секунда, блъсна ръката си в дървото, което значеше, че е приключила. Още не бе преброила седмата секунда, което за нея означаваше, че резултатът й е шест секунди и няколко стотни, а това бе доста задоволително за нея. След като свърши с бягането на къси разстояния, реши да пробва й на дълги. Щеше да направи обиколка на цялата тренировъчна площадка. Нямаше представа колко е разстоянието и затова нямаше и представа за колко време трябва да направи това, но бързо намери решение на проблема. Просто трябваше да бяга, колкото се може по-бързо, нали? Но първо реши да си почине малко. Все пак днес беше решила да направи една здрава тренировка и не искаше да се претоварва прекалено. Затова и трябваше да си взема малки почивки. Югао погледна към небето. Слънцето вече се бе показало напълно.  „Това ще бъде един дълъг ден…” – каза си момичето, като въздъхна. Минаха около пет минути и младата Узуки реши, че е време да започва. Тръгна да бяга. Понеже тренировъчната площадка беше доста голяма, реши да поддържа бързо, но не прекалено уморяващо темпо. И така, Югао пробяга една обиколка на тренировъчната площадка. Не бе леко, но все пак това място бе огромно. Въпреки че би го избягала без проблем, ако не трябваше да бърза, но това бе тренировка за бързина, а не просто някакво си бягане. Та, след като свърши това, реши да пробва нещо малко по-различно. Югао вля малко чакра в стъпалата си и се качи на едно дърво. Смяташе да бяга по дърветата за време. Отново около 60 метра. И въпреки че теренът бе по-труден, реши да не се щади и отново да трябва да мине разстоянието за седем секунди. Даде си начало наум и тръгна, прескачайки от клон на клон. За нещастие, по невнимание някъде по средата на разстоянието, Югао се подхлъзна и загуби равновесие. Хубавото беше, че успя да се задържи на клона и не падна на земята, но лошото беше, че това и отне време и стигна края за 13 секунди. Без почти да си почива, Югао отново тръгна. Този път нямаше проблем със стъпването върху клоните, но липсвата на почивка си казваше думата и поради това успя да стигне до края за 9 секунди. Трябваше да е с 2 секунди по-бърза, а 2 секунди, колкото й малко време да бяха, тук значеха много. Този път реши да си почине и да опита трети път. Дано този път се получеше… След пет минутна почивка, Югао се изправи и си пое дълбоко дъх, след което се изстреля напред. Докато стъпваше върху клоните, се стараеше да се отблъсква колкото се може по-напред. И благодарение на невероятната й концентрация този път, младата Узуки успя да постигне целта си и стигна до крайната цел за точно 7 секунди. След като приключи и с това, отново реши да си почине и седна на клона, на който бе спряла. Чак когато спря, усети, че всъщност духа вятър, който брулеше някои от листата на дърветата. И тогава й хрумна една идея. Югао скочи на земята и застана под едно дърво. „При следващото подухване на вятъра ще хвана всички паднали листа преди да паднат на земята.” – каза си младата Узуки и зачака. Няколко секунди по-късно, вятърът духна достатъчно силно, за да събори около 30 листа, които се насочваха към земята. Този вид тренировка беше не само за бързината, но и за реакциите й. Листата падаха доста бързо и първоначално изтърва към 10, но с многото опити започна малко по малко да се подобрява, докато накрая успя да хване всичките листа. Момичето си отдъхна и пусна насъбраните листа на земята, след което седна под дървото да си почине, за да се подготви за следващата тренировка.

~~~ ТРЕНИРОВКА ЗА СИЛА ~~~

След около 20 минути почивка, Югао реши, че е време да продължи нататък. Момичето се изправи и погледна нагоре. Вече беше обед и беше доста топло. Това щеше да направи тренировката доста нетърпима, но тя беше готова да понесе жегата. Като за начало реши да започне с кляканията. Беше си казала, че ще увеличава бройката с по 10, но това бяха само клякания, затова реши да увеличи бройката с 20 и да направи 70. Югао започна да кляка с ръце на тила, бавно, както винаги. Жегата определено не помагаше, макар че това бе Суна и тук жегата бе нещо нормално. Е, и за нея щеше да е нормална, ако досега не бе тренирала и не тренираше в момента. След като свърши, поразтегна малко краката си. Може би не беше много добра идея да започва с кляканията, след като досега бягаше, но вече бе късно, за да го мисли. След това, както обикновено, дойде ред на набиранията, които този път бяха 20. Въпреки броят им, не й беше толкова трудно понеже досега не бе използвала ръцете си почти. След като свърши  набиранията, се пусна и се приземи на земята, като легна на сянката под дървото и започна да прави коремни преси. Този път щяха да са 200. Но на сянка й бе приятно, затова дори и след  150-тата, коремните преси не я затрудниха много. Когато приключи и с тях й остана само едно. Въпреки че вероятно бяха по-лесни от набиранията, Югао мразеше лицевите опори. Днес трябваше да направи 20. След много усилия и мъки, успя да направи 20-те лицеви опори. Когато свърши, се изправи обратно и разтърси леко ръцете си. След което реши да си вземе 30 минути почивка на сянка преди най-трудната част от тренировката, а именно – издръжливостта.

~~~ ТРЕНИРОВКА ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТ ~~~

След една хубава почивка, Югао реши да свършва с тренировката по издръжливост по-бързо и да се прибира, защото умираше от глад и жажда. Момичето стана и застана в позиция за лицеви опори. След което започна като за лицева опора, но спря когато стигна земята и остана така. Трябваше да издържи в това положение колкото се може повече.Беше доста трудно. Ръцете й започнаха да треперят, но тя беше инатлива и продължи да стои така. По челото й започна да избива студена пот. „Мога още…” – помисли си тя, като стисна зъби. Вече се държеше така от около 15 минути, но имаше чувството, че с всяка секунда теглото, което издържаше с ръцете си се увеличаваше все повече и повече. Накрая не издържа и се строполи на земята. След като полежа на земята за известно време, колкото да си поеме дъх и да остави ръцете си, които вече не усещаше, да си отпочинат, Югао се изправи бавно и се замисли какво да направи още. Избра отново да прави обиколки на тренировъчната площадка. Този път обаче щеше да бяга равномерно, но трябваше да направи колкото се може повече обиколки. Младата Узуки реши и това да е последното нещо за днес. Беше твърде уморена за повече. Югао започна да бяга. Направи около 5 обиколки и продължаваше. На десетата вече зрението й се замъгляваше и забави темпото. Едвам вдигаше краката си от земята, сякаш бяха станали по-тежки. Накрая се спъна в един камък и падна на земята. Беше ядосана на себе си, затова стисна здраво юмрук и удари в земята. След което бавно и мъчително се изправи и продължи. „Трябва поне да завърша тази обиколка…” – каза си Югао, продължавайки да бяга бавно към дървото, където бе започнала. След няколко минути, през които и тя не осъзна как успя да издържи, младата Узуки се строполи на земята пред дървото. Причерняваше й, но не изпадна в безсъзнание. Трябваше да си вземе поне нещо за пиене. Не трябваше да тренира жадна и на празен стомах, но какъвто беше инат, вярваше, че това не би й попречило. Ръцете й и краката й я боляха и трепереха. Вече се свечеряваше, затова след половин час стоене в това положение, Югао реши да си тръгва. Бавно се изправи и се запъти с малки и бавни стъпки към вкъщи.

/+65 бързина/
/+25 сила/
/+30 издръжливост/