Тренировъчната площадка в академията

Само за академиците, които искат да тренират своите тайджутсу и умения с оръжия.Не се позволява упражняване на елемент.

Нагато бързо пристигна на площадката,защото нямаше търпение да научи ходенето по дърво.От дълго време желаеше да  го научи .Не се притесняваше,че може да не се справи,нали все пак може да опита отново.Бе зареден с онова непоклатимо спокойствие и с много амбиция.
Огледа обстановката,заобикаляща  го и потърси дърво,не много високо,но не и прекалено ниско.Застана на един-два метра разстояние от дървото,за да може да се засили,когато започва ходенето си,но първо трябваше отново да си представи циркулиращата си чакра и да я насочи към краката си.Затвори очи и за пореден път си представи цялата система за циркулация и  как насочва чакрата си към краката.Отвори очи и се затича към дървото.Започна да ходи уверено  по него, струваше му се,че бе роден да ходи по дърветата.Но когато направи двадесетата си крачка,изведнъж падна на земята.

До него отново имаше учител.
-Можеш да продължиш с ходене по вода.

Момчето отиде на езерото на площадката.То бе заобиколено от храсти и дървета.Бе наясно с това,че ходенето вода ще е по-трудно от ходенето по дърво.Но този факт го радваше,защото  се беше научил да обича предизвикателствата,а не да бяга от тях.А и притеснението не го мъчеше вече и бе още по-уверен.''Прекрасна обстановка за тренировки-помисли си Нагато.''Приближи се по-близо до езерото и се загледа във водите му.Установи,че дълбочината му не надвишава метър-метър и половина.
Знаеше,че тази тренировка е за подобрение на чакра контрола.Реши,че ще започва.Зае позиция и се концентрира .Затвори очи и си представи  циркулиращата си чакра.Тази синкава енергия сякаш го гъделичкаше,цялата  енергия в него го караше да се чувства странно.Насочи я към стъпалата и когато бе готов отвори очи.Стъпи върху водата,ала падна.Първоначалното му падане не го натъжи,щеше да опита пак.Върна се на сушата и отново извърши първоначалната процедура.След като бе готов реши,че ще опита пак.Стъпи върху водата и остана много учуден.Той  не падна във водата,бе успял.Уверено продължи да прави крачки,а след 4-5 крачки започна и да тича по водата.За него чувството да ходи по вода бе невероятно,изумително.Направи още двадесетина крачки напред и реши да се върне на земята.

-Браво, момче!А сега остава да потренираш уменията си с оръжия.

Сакура последва чуунина на тренировъчната площадка. Навън не беше нищо особено, обикновен ден в Иуагакуре. Земята беше камениста, а покрай дърветата беше напукано, заради корените. Лек вятър издухваше пепелта, която неподвижно седеше по скалите и почвата. Слънцето едва се виждаше, приличаше на едно голямо, бяло и ярко петно, скрито зад облаците. Небето приличаше на едно сиво петно. Всичко беше безцветно.
Розовокосата имаше за задача да започне с ходенето по вода. Огледа мястото, не й приличаше на територия с езера или реки. Поразходи се, изрита няколко камъчета, които й пречеха и накрая откри малък воден басейн, който вършеше добра работа за целта. "Малко, но ще стигне. Надявам се." Допря дланите си една в друга. Затвори очи и остави тишината да я превземе. Лек вятър раздуха розовите й коси, които се отличаваха толкова добре от сивината покрай нея. Отвори очи и видя себе си в профил. Изглеждаше всякаш бе много далеч. Но не виждаше дрехите си, нито косата си. Приличаше на едно черно тяло, по което течеше една дълга ивица от енергия. Появи се още една... и още една... и още една, и така докато не се появиха всичките 361 на брой. Част от тях се придвижваха към ходилата й и щом се натрупа достатъчно чакра в стъпалата на розовокосата, тя отвори очи и видя басейна пред нея. Чувстваше се готова.
Стъпи внимателно с единия крак и без да се колебае докосна и другия с водата. Не отделяше поглед от тях, сякаш ако го направи, ще изгуби равновесие и ще потъне. А басейна не беше никак плитък. "Добре... получава се... мисля." Започна да ходи бавно, но по-късно се раздвижи и погледна напред. "Не е чак толкова зле."
Сакура реши да си направи експеримент и изпрати повече чакра в дясната си ръка. Наведе се и плъзна показалец по водата. Той не потъна, а се задържа на повърхността. Розовокосата се спря, изправи се, сплете пръсти, правейки няколко знака и призова неин клонинг, допълнително с един-два шурикена, които той държеше. Сакура отскочи назад и се провикна:
- Нападни ме!
Копието й послуша веднага розовокосата и хвърли едното оръжие по нея. Момичето щом видя идващата опасност направи още три знака и се замени с дънер. Клонингът се обърка и започна да се върти на посоки, за да забележи къде е оригиналът й и я видя да тича по края на басейна. Не се разколеба и хвърли другия шурикен, който мина точно през косата на Сакура. Зеленооката се стресна леко и замалко да изгуби равновесие, но се задържа и продължи да тича, а клонингът изчезна.

- Добре е. Давай с ходенето по дърво. Опитай и да тичаш по възможност.

Слънцето бе още високо в небето,когато  Нагато се върна на мястото,където бе научил на ходене по дърво.Времето бе приятно,обичайно за Иуагакуре.Площадката беше заобиколена от скали и дървета с големи корони.Птичките пееха песните си,всичко бе изпълнено с живот.
Момчето съзря кунаите и шурикените,които бяха забити в стъблото на дърво,а след това и друго,на което имаше мишена.Упражнението с оръжия му се струваше най-забавно,защото още от малък бе започнал да борави с тях.Приближи се до дървото и взе оръжията в ръце.След това отиде до дървото с мишена,отдалечи се на няколко метра от него и се прицели.Първият път кунаят не се заби в желаната точка,но вторият успя.Усмихна се доволен от себе си.Ставаше по-точен.След всеки прицел Нагото ставаше все по-добър и боравенето с оръжия вече му се струваше по-лесно.Хвърли няколко шурикена към мишената и отново уцели целта.Усмивката му стана още по-голяма и самодоволна.Продължи тренировката си тридесет минути,усети лека умора и спря за почивка за около десет минути.Отново се захвана с тренировките,но вече хвърляше оръжия не само по мишената,а и по другите дървета като правеше бързи движения,които биха му помогнали в битка.

Сенсеят го наблюдаваше внимателно и му се усмихваше мило. Забеляза, че момчето бе по-уверено в себе си и се забавляваше.
- Добре, достатъчно! - извика чуунинът и извади бандана от джоба си.
Подаде я на Нагато, погали го по главата и с весел фасон каза:
- Честито, генин! Пожелавам ти успех в начинанията ти занапред и умната! Знам, че ще се справиш.

Радоста на момчето нямаше граници.Бе станал генин,беше горд със себе си,макар че знаеше,че можеше да се справи и по-добре с техниките.Единствено бе разочарован от това,че започна неуверено.Но щеше да се поправи.
Благодаря.-каза Нагато благодарствено и взе банданата от ръцете на чуунина.Сложи я на главата си.Почувства се по-силен и уверен в себе си.

Следващата й задача бе да се покатери по дърво, но по особен начин - с помощта на ходилата си. Сакура отново трябваше да използва чакрата, за да я отпрати към стъпалата си. Но едва ли вече имаше някакъв проблем. Момичето погледна нагоре - слънцето си седеше все така спокойно над нея, криейки се зад облаците. Тя притвори очи, замига и след малко тръгна по водата, за да излезе от басейна. Погледна към чуунина за миг и видя, че едно червенокосо момче вече взимаше банданата си, в знак на положения труд и на ново ниво нинджа.
Сакура леко се усмихна - това може би беше единствената й емоция досега. Тя си избра едно високо дърво и го огледа - клони в началото нямаше, но нагоре бяха много. Розовокосата сплете пръсти в начален знак и бързо отпрати повече чакра към стъпалата си. След минута, когато вече беше готова, тя тръгна уверено към стъблото и отскочи. "Добре... само още.... десетина метра."
Тя тръгна бавно, но не забрави съвета на сенсея си и да тича. "Щом мога по вода, мога и по дърво." Гледаше да побърза, защото тук нямаше кой знае колко много препятствия, но катереното по дърво и то с крака беше повече от странно и изморително за новак като Сакура.
Стъпка по стъпка се изкачваше все по-нагоре. След около пет-шест минути момичето вече усещаше как дробовете й започваха да парят, не й стигаше въздуха. Но тя беше съвсем в началото, не биваше да се отказва. А и беше прекалено бавна, трябваше да забърза темпото.
Изведнъж една птица прелетя до главата, момичето се стресна, изгуби равновесие и полетя надолу. Тя бързо извади един кунай и го заби силно в дървото, но той се плъзгаше надолу, образувайки тънка и дълга вдлъбната ивица в стъблото. Когато Сакура беше на сантиметри от земята, тя слезе спокойно и извъртя очи. "Ами разбира се - започвм да тичам и не спирам. Къде съм тръгнала да ходя на разходка..."
След малко, когато си беше отпочинала достатъчно, Сакура прибра куная в джоба си и се затича към стъблото отново. Момичето не се отказваше лесно, камо ли в най-елементарната част на ниво за шиноби. Стъпвайки на стъблото, тя правеше големи крачки и не си и помисляше да се разконцентрира. След няколко секунди, беше стигнала до първия клон от короната на дървото. "Десет метра... друг път, поне 50 има! Притежава височина на старо дърво, типично за Иуа, не е дори най-високото."
Скоро беше дълбоко в гъстата корона. Клоните й се впиваха в лицето, шибваха я по ръцете, драскаха я по бедрата, заплитаха се в косата й, но тя не се отказваше да стигне до върха. Една дълга бримка се отдели от дрехата й и заедно с нея парче плат, което оголи хълбока й. Момичето присви очи и издиша дълбоко. "Още малко."
Вече виждаше облаците ясно. Подсмихна се и стегна прасците си, но после се спря, защото осъзнаваше, че може да изгуби контрол.
Скоро вятърът вееше косите й, които отново бяха единственото цветно нещо, което разкрасяваха тази скучна и сива природа около нея.
-Успях ли? - провика се и скочи от върха. Приземи се едва, но задържа крака и се изправи. Погледна чуунина в очите за отговор.

Чуунинът внимателно следеше всяко едно действие на Сакура. В началото всичко започна добре, но някаква птица стресна момичето, то изгуби равновесие и падна.
- Хей, внимавай! - извика притеснено сенсеят, но се успокои, когато видя, че "приземяването" беше леко и нищо не ѝ беше счупено.
Продължи да я гледа и смръщи вежди, когато видя, че си почива, а почти нищо не беше свършила на този етап.
- Едно шиноби няма време за почивки! Трябва да си малко по-упорита и да се напънеш повечко! По време на битки ще лягаш да спиш ли?! - рече той раздразнено.
Тогава Сакура отново се затича по стъблото. Клоните я драскаха, но вероятно заради острите думи на изпитващия, не я спряха. Когато стигна до върха, тя скочи долу и попита с лека надежда в очите дали бе успяла.
- Да, успя. А сега се опитай да ме нападнеш! Имаш на разположение да ползваш само един кунай или шурикен, каквото си избереш, и нищо друго! Действай!

Щом чу задачата си, Сакура просто кимна и отскочи надалеч към дърво, което едва ли би го видял чуунина. Тя се скри из клоните му и замлъкна. Покрай нея всичко беше толкова тихо. Огледа се, облаците бавно си разотиваха от терена. Розовокосата бавно вдишваше и издишваше, сякаш с най-малкия звук можеше сенсея да я чуе. „Бъди тиха.” След малко завъртя очи към някакъв камък, където слънцето можеше да грее спокойно, макар и малко. В него имаше някаква малка пукнатина, откоято излизаше змия, съскайки тихо. Сакура се подсмихна и измисли план в главата си, подходящ за мисията й.
Тя се изкачи малко по-нагоре и огледа площадката – скалите тук превъзхождаха дърветата, но и това можеше да й помогне. Тя си набеляза някои части на терена, а след това сплете пръсти и наум изказа името на техниката, която й трябваше, а именно Bunshin no Jutsu. Около десетина нейни копия се бяха изпокрили зад скали и дървета, очаквайки знак от оригиналната Сакура.
Минаха пет минути, откакто розовокосата се беше скрила в короната на дървото. След като изтекоха, три клонинга изтичаха към чуунина, приближавайки се към него. Изглеждаха сякаш ще го нападнат, но всъщност постепенно идваха и останалите копия на Сакура. Всички тичаха в кръг и гледаха към чуунина, но нито една не нападна. Движеха се почти еднакво, нямаха голяма разлика в рефлексите. Постепенно се приближаваха все повече към сенсея, въртейки се в кръг около него. Държаха оръжия, но нито една не нападна. Скоро всяка една се отдалечаваше все повече.
Всичко се случваше толкова бързо, че дори чуунина едва ли би усетил змията, която се бе увила около крака му. Изведнъж се вдигна невредим пушек и на мястото на змията се появи Сакура, държейки в ръка кунай, който го бе опряла до гърлото на сенсея си. Дори не се разколеба да остави една лека драскотина по кожата му и се отдръпна рязко, хвърляйки оръжието право към него.

Чуунинът се обърна със светкавична бързина и отблъсна оръжието с чакра в едната си ръка.
- Никак не е зле, но гледай да действаш бързо, защото врагът няма да си губи времето като мен да стои на едно място!
След малко извади бандана от джоба на чуунинския си елек.
- Това е за теб. Заслужи го! Успех занапред, момиче! И не се заплесвай много!

Сакура хвана банданата с двете си ръце и погали с пръст издълбания в металното парче знак на Иуагакуре. Подсмихна се и погледна чуунина в очите.
- Благодаря, сенсей! Ще запомня всеки съвет. - тя се изхили под нос и завърза банданата около врата си.
Обърна гръб на чуунина и след като направи няколко крачки вдигна ръка и я размаха за чао.

Минато на бегом беше преминал разстоянието от стаята до площадката.
-"Ехх ..кога ли и аз така ще изчезвам .."-помисли си младежа и се огледа за сенсея си.

Жената се появи пред него и му се усмихна мило.
- Някой ден и ти ще можеш да се придвижваш така, Минато-сан. Задачите ти тук, преди да станеш генин, са три. Нека започнем с първата - вървене по дърво. Без помощта на ръце. Само чакра. Ако имаш някакви въпроси, слушам те.

Наруто дойде на площадката и започна да търси сенсея си и когато го забеляза и тръгна към него ,но докато вървеше към него той премисли думите му отпреди това и че иска ходене по-дърво.Така че академиста застана пред едно дърво и се сета за контрола на чакрата като рпез това време започна бавно да прекарва чакрата си по цяото тяло.Наруто усещаше как чакрата се процеждаше бавно през нишките от ръцете му и от останалите части. Най-много чакра извираше от главните центрове на чакра нишките, които се намираха около най-важните органи на шинобито - мозъка, сърцето, дланите на ръцете, стомаха и краката. Естествено чакрата в краката се запазваше там където си е, но чакрата от другите места минаваше дългият си път до краката на момчето. Наруто усещаше как енергията му напускаше другите му части от тялото като се изпращаше директно в стъпалата и на двата му крака. Момчето знаеше, че чакра молд-а е техника, която не трябва да се подценява. Техниката бе много трудна за учене дори и за по-напредналите шинобита, но веднъж усвоена, техниката щеше да научи Наруто как да разпределя правилно чакрата си той вече имаше контрол над нея ,но това е нещо като еволюция на чакрата му. Разпределянето на чакрата пък от друга страна е много полезно, защото едно шиноби владее отделни елементи и за различните елементи се изка различно количество чакра в различните места и общо взето не се използва цялото количество чакра навсякъде. Узумаки знаеше, че при недобро контролиране на чакрата много джутсота можеха да се провалят. Момчео продължаваше да седи все така концентрирано, като шинобито забеляза, че е събрал около 25% от чакрата си. Това беше добре като за начало, но Наруто беше далеч от мисълта да спира да извлича чакрата си. Шинобито продължаваше все така усилено да събира дори най-малките частици чакра от тялото си. Наруто установи положението на местата на чакрата си в момента и то изглеждаше така: цялата чакра от краката беше пренесена около стъпалата, но през крака продължаваше да приижда още чакра към стъпалата. Чакрата от другите места на тялото на шинобито бе намаляла малко и все още имаше частици чакра и в най-далечните места на тялото на генина. Желанието на Наруто бе да направи чакра молд-а още от първият път и така да докаже, че е силно шиноби, което е и уравновесено. За целта генина имаше пълна концентрация, а чакрата не спираше да се събира, а шинобито щеше да впрегне сили в този един единствен опит. Нарутича се бе концентрирал напълно и вече беше изгубил връзка към външният свят и нито птиците, които обикаляха в този ден го притесняваха, нито присъствието на учителя му го притесняваше. Единственото, което усещаше шинобито бе придвижването на няколко мравки около краката му, той усещаше мравките, заради насъбралата се досега чакра в стъпалата му. Младока се справяше много добре със събирането на чакрата си, като вече беше събрал 50% от своята чакра. Сега вече се усещаше липсата на чакра в някои места на тялото на шинобито. Наруто усещаше как в най-далечните краища на тялото му вече липсваше чакра. Около дланите на ръцете му още имаше процеждаща се чакра към краката, същото въжеше и за центъра около мозъка! Уви чакрата не беше много и когато Узумаки щеше да достигне 75% от собствената си чакра тези центрове щяха да останат без чакра. Съвсем различно бе състоянието около стомаха и краката на шинобито. Там потокът на чакра бе много силен, защото там бяха главните пътища за чакрата към краката. Вътрешният глас на момчето му казваше "Давай! Можеш да го направиш само с един опит. Не е сега моментът да се отказваш! Тази техника е основна и на всяка цена трябва да я овладееш! До сега се труди много и можеш да го направиш от раз!". Тези думи окуражаваха младока да продължи с извличането на чакра, което ставаше все по-трудно и по-трудно заради намаляващата чакра в някои от краищата на тялото на шинобито. Всичко вървеше по план, докато Наруто не усети липсата на чакра в центровете на дланите и мозъка. Чакрата там бе достатъчна за поддържането на органите да функционират, което означаваше, че вече се беше достигнало до 75% от чакрата на момчето! Наруто си каза "Сега е моментът на истината. Сега трябва да направя всичко идеално и да усвоя чакра молд-а!" Наруто отвори очи, а погледът му бе по-решителен от всякога. Шинобито се затича директно към дървото с всичка сила. Сега вече скоростта на Момчето се бе увеличила заради доброто си представяне което направи с техниките! Момчето разви максимална скорост и стъпи на дървото! В този миг Узумакито изпусна средно количество чакра. Да средно количество чакра, защото ако чакрата беше прекалено много дървото щеше да се счупи, а ако беше по-малко тя нямаше да прилепне и човекът, който я използваше щеше да падне. Наруто продължи да бяга нагоре по дървото като при всяка стъпка изпускаше средно количество чакра в краката си. През цялото време на изкачване Наруто продължаваше да препраща чакрата си към краката, защото бавно чакрата, която се беше събрала до сега намаляваше, а с едновременното събиране на чакра и катерене по дървото шинобито щеше да има много големи запаси. Така Наруто се опитваше да продължи нагоре по-дървото като пробваше да изпускаше чакра на всяка крачка до върха...

Чуунинът кимна одобрително на Наруто.
- Давай сега ходене по вода.

Наруто дори се замисли дали след като усвои чакра молд на 2-во ниво да не го увеличи до 3-ро ниво като завърши академията? Наруто продължаваше да е все така концентриран! Младежът отново бе загубил цялата си връзка с външният свят като вече дори капките пот не го притесняваха и дори Наруто бе забравил, че дори тялото му отделя пот! Академиста усещаше как чакрата му преминаваше от ръцете през корема и право в краката, а от там в стъпалото му! Момчето бе загубил връзка с реалността от толкова дълго време, че вече бе започнал да се притеснява дал междувременно чакрата продължаваше да върви право към краката на Наруто, а забеляза, че нивото на чакра в краката му се е увеличило двойно и това означаваше, че Наруто вече бе събрал 50% или 1/2 от нужната чакра за чакра молд-а. Шинобито отново погледна много внимателно вътре в себе си и установи, че центровете с чакра на ръцете, вече са почти на привършване, същото се отнасяше и за центъра на чакра в главата на генина. Центъра в стомаха беше все още много богат на чакра и определено последните 25% щяха да се запълнят само с енергия от този център. Наруто започна да размишлява отново над предишният си провал. Момчето си спомняше всяка отделна част от миналият му опит и как изкачи дървото и оглеждаше положението, за да направи същия успех отново! Наруто осъзна, че грешката с увеличаването на чакрата се е появила, защото шинобито бе използвало само чакрата си без да впряга своите мускули на краката. Това бе причината за неравномерното използване на чакра при стъпването. В този миг генина осъзна, че за да се справи с ходенето по вода трябва физическата му сила да се използва успоредно с енергията на чакрата. Сега вече Наруто Узумаки вярваше, че след като събере чакрата няма да има проблеми с ходенето по водата ако спазваше правилните пропорции. След като вече бе установил напълно причините за недобрия чака контрол, момчето реши да продължи още с размишленията си около техниката "чакра молд - 2". Странно бе как целта, която трябва да направиш не изглежда толкова трудно - събираш чакра в краката си и започваш да се катериш по едно дърво, но реално наистина изпълнението на тази техника бе изключително трудно. Момчето от селото в Камъмка беше събирал чакра много дълго време и имаше перфектна концентрация, така че едно отваряне на очите нямаше да попречи на Наруто да достигне целите си. Все пак обаче Узумаки не искаше да се проваля още веднъж и затова смяташе да не си отваря очите все още. Наруто реши, че е време да провери как се развиваха нещата с чакрата му в момент и момчето погледна първо двата центъра около двете му длани на ръцете. Бъдещето шинобито остана удивено там бе останала само нужната духовна енергия за функциониране на тялото. След като видя това Наруто си каза :
-"Да не би да......" и момчето погледна и чакра центъра в главата си, а положението бе същото - чакра имаше само за поддържане на жизнените му функции нормално! Наруто продължи да си говори вътрешно "Тттттова означава, че аз съм до 75%"... и наистина твърденията на Иуа-пича се затвърдиха. Енергията прииждаща от корема на момчето вече се процеждаше активно, а чакрата намираща се в краката му се бе увеличила. Това накара русокосият да си каже :
-Този път няма да се проваля няма да се проваля отново!". Наруто вече мислеше за всички велики нинджи, които е трябвало да усвоят тази техника - всички: хокагета, джоунини, чуунини и дори великия мъдрец на шесте пътя .../// Всичко това подсказваше на Наруто, че ако иска да стане велик нинджа ще му е нужна тази техника. Узумакито бе по нахъсан от всякога! Наруто изведнъж всякаш доби по-голяма енергия след тези мисли и чакрата от корема му вече се препращаше много бързо в краката му! Не след дълго момчето вече усети, че чакрата от корема му се е изхабила и има толкова чакра, колкото да функционира нормално тялото. Това означаваше, че Наруто бе готов да изпълни техниката, той бе извлякъл чакрата си на 100%. Първи Наруто се успокои духовно, а после момчето отвори бавно очи, за да не загуби перфектната си концентрация. бъдещия генин видя огромната пот по тревата и по тялото му и усети лека болка в мускулите си, извличането на чакра бе изтощило момчето, но поради отделеността му от външният свят, той не бе усещал болката. Наруто си казваче чв Сега не трябва да се проваля! Наруто впрегна всички мускули и стъпа врху водата и бавно направи една крачка
- УСпяхххх ... /Каза си той! Момчето усещаше как мускулите му се стягат, но то не смяташе да се отказва, защото искаше да направи колкото се може повече крачки и да усвои напълно умението...

Изпитващият забеляза, че Наруто вече бе на своя предел. Погледна го съжалително и каза:
- Ако не се чувстваш готов, можеш утре да дойдеш да довършиш последната част от изпита - да ме нападнеш с оръжие, използвайки уменията си, научени до този етап. А ако случайно решиш, че можеш да продължиш... - подхвърли му кунай, без да продължава речта си.

Наруто запъхтян бавно се придвижи до брега и чу думите на учителя ,след което грабна куная и вдигна глава ,като направи странен поглен да учителя и каза :
-Може и да съм се поуморил малко ,но немисля че съм неспособен да завърша днес академията.
Момчето знаеше че неможе да направи нищо друго освен физическа атака или да го замери с куная отдалече.Планът на момчето беше различен от на повечето академисти ,но се надяваше да хареса на сенсея.Наруто направи няколко бързи крачки настрани като метна куная към сенсея ... :
- Сенсей това се смята за атака , а и аз мисля че първо трябва да накараме опонента да разкрие техниките си не той да накара нас ...
След което се засмя и се приближи към сенсея за да разбере дали на него му е харесала атаката или по точно мисленето на Наруто...

Чуунинът отби куная му.
- Прав си, Наруто, но подобна атака се избягва в 99% от случаите, а и едно хитро шиноби никога няма да покаже веднага способностите си. Запомни това от мен, въпреки че навярно го знаеш.
Извади бандана от един от джобовете на елека си и я закачи на челото на Наруто.
- Мисля че така най-много ще ти отива. Честито, генин!

Благодаря сенсей ...
Каза с много щастлива физиономия ,сбогува се с учителя и изчезна от акадмията...

След като се справи с трите техники в класната стая, Конан и сенсейката излязоха от академията. Запътиха се към тренировъчната площадка. Беше напълно наясно с всичко, което щеше да прави. Нямаше търпение да започне. Скоро стигнаха до тренировъчната площадка на академията, Конан, която вървеше по- напред от нетърпение, спря, обърна се и зачака да разбере с какво ще трябва да започне.