Тренировъчната площадка в академията

Само за академиците, които искат да тренират своите тайджутсу и умения с оръжия.Не се позволява упражняване на елемент.

Площадката беше построена зад академията, беше средна по големина, беше осеяно със чучела и темподобни приспособления за тренировка. беше толкова тихо, само стъпки на двамата мъже се чуваха. пясаците бяха така спокойни, въпреки всичко духаше лек ветрец който зарадва изуна, не искаше да се опече. Хмм..какво ли следваше сега само след минута това щеше да стане ясно...

До него застана млад учител.Той се прокашля гръмко.
-Започни с ходене по дървета.

След секунда дойде и сенсея, изглеждаше по добродушен от първия което накара Изуна да се отпусне и го доведе до мисълта че сега нямаше кой да го разсейва, с гаден поглед.
Ясно, ходене по дърво беше едно от любимите занимания на Изуна още от малък беше доста любопитен как се прави, гледаше своите по големи приятели от клана. И един ден те решиха да го научат, Изуна беше доста талантлив и беше схванал бързо , само за ден той качваше дървото  до варха. Но сега беше малко по различно, сега го изпитваха, и не трябваше да допуска и най-малката грешка. Така преди да започне учихата реши чр трябва да си преговори какво точно трябва да направи за да ходи по дарво, трябва да разпределя чакрата си равномерно и да се стремя да я задържа в стапалата си без да я испускам а чакрата която ще балансирам в ходилата ще ми помогне да ходя по дървото а по напред и по водата, това трябва да е достатъчно, стига с мисленето да започваме. След по малко от минута Чернокосия започна да сабира чакра в същото време добре концентриран стараеики се да не обърка нещо тои спускаше бавно потока чакра кам стапалата си опита се да я разпредели правилно да не е много или малко а да е точно колкото му трябва след като се увери че е готов с чакрата той се затича кам дарвото...

Чуунинът го наблюдаваше спокойно. Когато момчето се затича към дървото и направи първите си стъпки по него, на изпитващия му стана ясно, че това е било правено и преди от Учихата.
- Чудесно, чудесно! - възкликна той с усмивка на лицето.
Определено беше по-мил от миналия чуунин, но не изискваше толкова много.
- Искам да видя и вървенето ти по вода.

Изуна слезе от дървото и последва сенсея си до едно малко езерце, там щеше да се проведе изпита за ходене по вода. учихата бутна водата със длан, беше студена и толкова бистра, беше странно за сунам, много странно при това, но Изуна не обърна особенно внимание бе решил цялото му внимание да е към изпита. Знаи следваше ходене по вода, това беше почти като при ходенето по дърво, тъй като Изуна имаше доста опит със ходенето по дърво , беше доста уверен в себе си че ще успее с водата. Сенсея се дръпна по назаде и зачака Изуна, а той от своя страна започна да раазмишлява какво точно да направи. Процедурата започваше с концентриране на чакра в ходилата, добър баланс и концентрация. балансат беше от особена важност и не биваше допуска грешки. Момчето започна да събира чакра, след секунда полека започна да я сваля на доло , няколко секунди и престъпи. Още с първата крачка осети небалансираност заради това бързо се върна на брега, погледна сенсея а той само му кимна. Изложи се изуна, ох..последен опит, с това си кимане сенсея сякаш му бе казал..не се претеснявай продължи..Изуна се укоражи и започна да събира чакра. Този път се бе концентрирал повече, насочи чакрата си и след като се почуства готов пристъпи....

Сенсеят през цялото време окуражаваше Изуна и не сваляше спокойния поглед от лицето си, за да не създава напрежение и да може момчето да си мине с лекота задачите. Първия път леко го оплеска, но на втория се получи безупречно.
- Много добре! Браво, Изуна! А сега идва ред на последната част - извади от джоба си шурикен и му го подаде. - Нападни ме с него като използваш поне една техника от научените досега.

Какво?! Да го нападна..зуна не знаеше че това ще го има в изпита..хм..ами ако не успее да се защити и го нараня..пф..Изуна та товае джоунин не случайно е сложен тук, много ясно че ще ми одебегне атаката...Изуна пое куная и се отдалечи на пет, шест крачки от сенсея, от една страна момчето се зарадва че го има това в иззпита, с това можеше да покаже всичко научено в академията, а той се бе сстарал много и сега беше момента да покаже това. Още преди да отиде при сенсея за да си вземе шурикена той беше си намислил тактиката..Изуна го погледна и хвърли шурикена със перфектна точност и бързина точно към сенсея..още стотна след като го хвърли направи клонинг който напада сенсея в случей ако одбягне шурикена, което беше ясно..тъй като още не беше толкова трениран и Изуна беше леко казано слаб за сенсея. за това реши да си помогне с още един клонинг, добре знаеше че това ще му коства много от чакрата тъй като не е тренрал с повече от един клонинг, но реши да рискува..шурикена и първия клонинг бяха в атака, изуна направи още един дубликат който буквално хвана изуна за рацете засили го със всичките си възможни сили към сенсея..та идеята е ако сенсея обие първия клонинг изуна ще изненада джоунина с бърза атака, която трудно щеше да се види тъй като сенсея ще е разсеян с отбягването на първите атаки, това беше доста прост план, но изуна беше академик, и въпреки това успя да измисли това само за секунди...

На мястото на сенсея изведнъж се появи бележка със завързана около нея бандана.Писмото гласеше:

Отлична работа.
Служи честно и почтено на страната на селото си - Суна.
Честито ново назначение, генин на Сунагакуре!

Изуна се доближи бавно, взе банданата и я стегна на челото си, прочете бележката, след това я прибра в жоба си и се запъти към изхода..Ами сега, помисли си той, завърших академията, това беше най-лесното, но сега иде ред на усилените тренировки, и изучаването на нови джуцута..Изуна най-накрая можеше да започне да се усъвършенства, смяташе да стане силен и да не губи време..а може би с малко повече късмет след време ще отключи и силата криеща се в него....

След като Югао последва жената до площадката, тя се огледа наоколо. Нямаше никой друг. Корите на дърветата бяха ожулени, вероятно от опитите на многото изпитвани. След като сенсея й бе казала, че тя ще й предаде банданата, Югао предположи, че явно жената ще бъде неин изпитващ докрай, затова без да се бави много се обърна с лице към нея, почти незабележимо кимвайки с глава, в знак на това, че е готова започне. Младата Узуки се обърна отново с гръб към жената и тихо, с умерени стъпки се запъти към близкото дърво. Дървото бе високо и най-близкия му клон бе на около 10 метра разстояние. И понеже Югао обичаше да предизвиква себе си, реши, че ще достигне този клон и ще седне на него. Подсмихвайки се леко на мисълта си за секунда, момичето затвори очи, направи знак и се концентрира. Освободи чакрата си, както в първата част на изпита. Сега оставаше и да е прехвърли. Югао се съсредоточи върху стъпалата си като малко по малко започна да прехвърля чакрата си. Трябваше да внимава с количеството чакра, защото ако беше прехвърлила прекалено много, кората на дървото щеше да се счупи, а ако бе прекалено малко - то изобщо нямаше да се задържи. След като Югао реши, че вече е събрала нужното количество чакра в стъпалата си, тя отвори очи и погледна дървото и онзи клон, на който се стремеше да отиде. Беше ли си наумила нещо, нищо не можеше да я спре, така че трябваше задължително да успее. Правеше това не само за себе си, а и за покойната си майка. Ако не можеше да овладее и най-простите неща, какво правеше тук изобщо? Югао направи една крачка към дървото и постави единия си крак върху дървото, докато другият й все още бе стъпал на земята. Изглеждаше й, че всичко е наред. Ако беше успяла, сенсеят след секунди щеше да я гледа седнала на клона, който си бе набелязала.

-Браво!Сега - ходене по вода.

Този изпит й се стори доста дългичък, но Югао кимна в знак на това, че е разбрала задачата и отиде до едно малко езерце на близко. Водите му бяха спокойни и толкова чисти, че дъното му се виждаше. Въпреки че водата беше спокойна, това не значеше, че е същото като ходенето по дърво. Дървото бе твърда повърхност, а водата... определено не. Югао погледна отражението си във водата и си спомни някои неща от миналото. Като например как по време на своите тренировки наблюдаваше някои генини да тренират ходенето по вода. Следеше всяко тяхно движение и ги използваше за образец, опитвайки се да ги имитира. Бе правила това доста пъти. Вярвайки в способностите си, Югао затвори очи и направи поредния знак. Вятърът подухна леко и тя се остави на приятното усещане и затвори очи. Освободи чакрата си и я насочи право към стъпалата си. Този път се искаше повече прецизност. Дори и да успееше да се задържи на водата, трябваше да е перфектно, а не краката и да са потънали под вода, както бе виждала да става с някои от генините в миналото. Когато реши, че е готова, Югао отвори бавно очи и раздели ръцете си от знака, отпускайки ги до тялото си. Погледна отново към отражението си. След като обичаше природата, за нея това бе доста приятно занимание. Момичето сложи леко единия си крак върху повърхността на водата, но все още цялата й тежест беше върху другия крак. Затова без да се бави, Югао пренесе и другия си крак върху водата, затваряйки очи докато прави първата крачка...

-Отново отлично.А сега ме нападни с кунай.

Без да чака втора покана, Югао извади един кунай. Да, разликата между сенсея и нея беше като от земята до небето. А и единствените техники, които тя притежаваше бяха три от най-простите. Но Югао беше доста интелигентна, затова в случая не й трябваше повече. Веднага в ума й изникнаха няколко стратегии. "Съжалявам, сенсей. Но щом такава е молбата ви, ще трябва да ви атакувам с намерение за убийство." - помисли си момичето, като се подсмихна незабележимо. Още в началото, докато сенсея говореше, Югао бе забелязала камъка, намиращ се зад него. Но в момента гледаше жената право в очите. Не би си позволила да се издаде с поглед. Не би си и позволила да се втурне просто ей така, без да мисли. Момичето направи няколко знака и тихо каза:
- Bunshin no Jutsu - след което се появи нейният клонинг. Югао и нейният клонинг се втурнаха срещу сенсея, надявайки се да го накарат да си помисли, че ще го атакуват направо. Тайно Югао направи няколко знака и си каза на ум "Kawarimi no Jutsu". Клонингът се проготви да хвърли куная, правейки се че го хвърля към сенсея, но в последния момент изкриви траекторията му и го метна право срещу истинската Югао, след което с бързи движения извади още един кунай и го метна срещу сенсея. През това време Югао се показа на мястото на камъка, зад гърба на сенсея и замахна с куная, целейки се в гърба на жената, докато от друга страна срещу нея летеше кунаят, хвърлен от клонинга.

"Бърза е!" - помисли си жената, но се усети, че това срещу нея е кунай, хвърлен от клонинг, тоест, нямаше как да я нарани, освен това не се виждаше никаква сянка от оръжието. Чуунинът се обърна рязко и отби оръжието на Югао. Застана мирно, усмихна се и извади бандана от един от джобовете си.
- Честито, генин! - след което ѝ я подаде.

Югао взе банданата от ръцете на жената и я върза на ръката си. Прибра ръцете си до тялото и се поклони в знак на уважение, казвайки:
- Благодаря ви за всичко! - след което се изправи и за пръв път от доста време се бе усмихнала от сърце, не се насилваше да го прави. Но бе напълно разбираемо. Все пак вече можеше да започне с осъществяването на мечтата си. Момичето махна леко с ръка в знак на довиждане, все още с усмивка на лице, и си тръгна.

Хината нервно бе станала от стола. Излезе заедно със сенсея и възможно най-прикрито(което не бе много) развълнувана бе последвала чуунина. Бе толкова радостна, че се е справила. И то още от първия път! Не беше си представяла това дори в най-смелите си мечти! "Но все още има време да се изложа, така че не трябва да се възгордявам..." веднага се скастри момичето.
И ето я сега. Стояща пред изпитващия я, на тренировъчната площадка, вятърът веейки дългите ѝ, тъмни коси, чакаща насоки. Е, сега какво следва? "Дано не е нещо твърде трудно...Тогава сигурно даже и ще се изнервя, а тогава ще се проваля...не мога да го допусна!" Младата Хюга впи белите си очи в шинобито пред нея, с онзи нейн непоколебим поглед. Щеше да се справи, няма друга възможност.

Чуунинът я погледна и проговори:
- Задачата ти е да ходиш по дърво, без да използваш ръцете си. Това е второто ниво на чакра контрол. Ако имаш някакви въпроси, обърни се към мен.

Хината не знаеше дали да се стряска или да се успокои. Чакра контрола, катерене по дърво не бе твърде трудно, но определено не можеше да се нарече и лесно. Затова реши, че не е от особено значение дали е трудно или лесно, а че просто трябва да се справи. В отговор на сенсея леко кимна и едвам дочуто каза.
- Добре, благодаря. - и затвори клепачите си над своите бели и нежни очи. Какво се очакваше да направи, за да се справи? Сигурно бе, че трябваше да се съсредоточи към стъпалата си. Може би трябваше да премести цялата си чакра към тях, за да станат по-силни? "Не," помисли си тъмнокоската " това няма да помогне. Целта не е да станат силни, а да се крепят за дървото. А и, ако цялата ми чакра е там, то останалата част от тялото ми ще е твърде слаба и отпусната и ще ме дърпа надолу." Дали да не...да, май това бе най-добрия вариант.
Започна бавно да отделя по-голямата, но не всичката, част от чакрата си и да я насочва към ходилата.Така те щяха да са най-силната част от тялото ѝ, но останалата нямаше да бъде твърде слаба. Още със затворени очи, тя завървя към най-близкото дърво-то бе само на няколко крачки пред нея, затова се справи и без да гледа. Докосна леко повърхността на кората му. Твърда, грапава, а на места и леко мъхеста. Хината вдиша дълбоко, за да усети чистия въздух и аромата на тревата примесен с този на дърветата. Бавно отлепи дланта си и постави стъпалото си върху него. Започна бавно, но настоятелно да избутва малка част от чакрата си, така че да се "залепи" към кората, а останалата част от нея да остане в ходилото. Все едно част от нея е едно цяло с дървото. Младата Хюга преглътна и леко несигурно, но възможно най-бързо постави другия си крак. " В името на Суна, та аз съм стъпила върху дървото" Куноичито бавно отвори клепачите си. Да, не се лъжеше, наистина бе така. бе успяла или поне от части. Усмихна се, по-скоро на себе си, от колкото на когото и да било друг, и започна да се изкачва нагоре и нагоре по дървото, докато не стигна до върха. Не отрони и дума, просто стоеше и чакаше изпитващия да каже нещо.

Когато момичето достигна върха, чуунинът започна да ръкопляска.
- Браво, Хината, браво! А сега направи същото, но по вода.

Изненадващо откъде, Хината се почувства напълно сигурна в себе си, обърна се и тичешком заслиза по стъблото на дървото. Една крачка преди да стигне земята тя скочи и с лекота се приземи на земята. После осмисли думите на чуунина и се огледа. Наблизо имаше малко езерце. тя отиде до него и се загледа в хладната вода. "Рядко се срещат реки в Суна, все пак навсякъде е пясък. " Рибките бавно и спокойно си плуваха, слънчевите лъчи падаха върху кристалната течност, правейки да изглежда така, все едно е скъпоценен камък, блестящ под искрящата светлина. Тъмнокоската се съсредоточи. Чакрата в краката ѝ все още бе там, затова щеше да ѝ бъде много по-лесно. Но, за да върви по вода пак трябваше да контролира чакрата си по друг начин. Както нинджа енергията ѝ се намираше в стъпалата ѝ, тя се опита да я "втвърди", като цимент. Но някак си не се получи. Или по-скоро, стана, но някак си разбра, че нещо не е както трябва. Тя взе по малко чакра от всеки останал нейн крайник и бавно и внимателно я премести при ходилата ѝ. "Да, така е добре." каза си момичето. След като вдиша дълбоко, младата Хюга постави крака си над прозрачната повърхност и избута ''втвърдената'' ѝ чакра като гигантски стълб, стигащ чак до дъното на езерцето. Очаквайки да потъне , тя постави крак върху хладната вода и за нейна изненада, успя да застане спокойно, с цялата си тежест, все едно е стъпила на земята. Постави и другия си крак, като направи същото. И ето я- след съвсем малко, извървяла пътя съвсем сигурно, леко подскачаща в средата на езерото.

Чуунинът кимна и се усмихна на Хината.
- А сега дойде третата и последна стъпка... - започна той. - Трябва да ме нападнеш с оръжие, използвайки наученото досега. Ето ти кунай - каза той и ѝ подхвърли един.

Хината хвана куная и се загледа в него. Да нападне чуунин, без дори да е станала още генин...Това си е трудно, като се има предвид, че тя знае три техники, които един чуунин няма как да не знае. Но майка ѝ и баща ѝ винаги са ѝ казвали, че най-важна е тактиката. Няма значение колко си силен, ако не си достатъчно умен, за да знаеш как и кога да използваш своята сила. Не, че сенсеят ѝ бе глупав, но ако измисли добър ход, то това щеше да е достатъчно. Съмняваше се, че се иска от нея да победи изпитващия- това бе невъзможно. Колкото и да бе тренирала, младата Хюга не бе достатъчно силна, за да пребори обучена нинджа. Мозъка ѝ работеше на бързи обороти. Какви бяха възможностите ѝ? Да атакува директно е глупаво, би подействало, ако тъмнокоската бе по-способна от колкото всъщност е. А тя не бе, което значеше, че ще трябва да го изненада. Да го нападне в гръб? Не, сигурно го очаква. А и как да стигне дотам, твърде бавна е, за да дотича...След като си изясни всичко, Хината вече имаше план. Бе стояла втренчена в куная си вече около половин минута. Реши, че се е бавила достатъчно. Да тръгне веднага, след като ѝ казаха не смяташе за особено умно, защото мъжа ще го очаква, но като го остави да чака, ако има късмет, той няма да се сети кога тя ще тръгне. Без дори да вдига поглед, куноичито направи възможно най-бързо Kawarimi no Jutsu и се замести с едно листо от клона над изпитващия. Запрати куная по него, а след това увисна и се залюля, опитвайки се да ритне с всичка сила фигурата пред/под нея.

На лицето на мъжа се появи лека усмивка, което означаваше, че бе доволен от подхода на Хината, но, естествено, бе забелязал вече всичко и отбегна атаките с лекота. След като направи това, той извади една бандана и я върза внимателно и отпуснато около врата на Хината.
- Честито, вече си генин!