Тренировъчната площадка в академията

- Много си нетърпелива - засмя се жената. - Започни с ходене по дърво. Ако не се сещаш точно как би могло да стане това, попитай ме.

Конан се засмя. Не беше нужно да пита своята сенсейка, защото беше наясно с всичко, което ще трябва да направи.
Отиде до едно дърво, като застана на 2- 3 метра от него, защото й трябваше лека засилка. Затвори очи и се концентрира. Представи си схемата на циркулиращата чакра. След това изпрати известно количество от синята енергия около краката си. Постара се да събере достатъчно чакра, за да може да се изкачи на дървото. След известно време събиране на чакра, Конан реши, че е достатъчно. Все пак не искаше да се престарава, но не искаше и да не събере достатъчното количество. След като всичко това беше готово, отвори очи. Затича се с всичка сила към дървото, веднага след като взе един кунай от земята. С оръжието щеше да отбележи върху кората, до къде е стигнала с ходенето по дърво, а след това щеше да се опитва да подобравя рекорда си. Концентрира се върху дървото, но спря, още преди да качи втория си крак на дървото. Причината беше, че Конан се беше подхлъзнала още с първия си крак. При подхлъзването, момичето беше навехнала малко глезена си. Седна до дървото, като се облегна. Размачка малко крака си, в опит да премахне дразнещото чувство. След като почти успя да го направи, се загледа в небето, като потъна в размисли.
Изтръгна се от мислите си и се изправи. Отново застана на 2- 3 метра от дървото. Щеше да опитва отново и отново, докато не успееше. За втори път събра нужното според нея количество чакра около краката си. Отново се затича към дървото. Този път успя да направи няколко крачки по него, но след това полетя надолу. Падна на земята.
Опитваше отново и отново, като всеки път резултатът беше по- добър от предишния.

Конан се засмя. Явно ѝ беше ясно какво трябваше да направи. Тя отиде до едно дърво, застана на леко разстояние от него и затвори очи. Най-вероятно по този начин по-лесно се концентрираше. След известно време отвори очи, взе кунай от земята и се затича към дървото. За съжаление първият ѝ опит имаше леко фатални последици, но това бързо се оправи и момичето успя да продължи. Опитваше отново и отново, докато накрая успя, а преди това белеше с оръжието докъде бе стигнала.
- Перфектно! Доста си упорита. Ако се чувстваш във форма, можеш да продължиш с вървене по вода!

- Разбира се, че съм във форма!- уверено каза момичето.
Огледа добре площадката. Видя едно бистро езеро. Веднага се сети, че то служи за ходене по вода. Отиде до него и се наведе. Водата му беше изключително чиста. Огледа се в нея, сякаш се гледаше в огледало. Синята й коса, почти се сливаше с водата, докато бледата й кожа изпъкваше на синия фон. След като добре огледа езерото и прецени, колко горе- долу е дълбочината му, Конан стана и се отдалечи на около метър от водата.
-" Хммм, начинът на ходене по вода е същият като този, при ходенето по дърво. При ходенето по вода, също трябва да събера чакра в областта на краката си, а след това да тичам, не много бързо, но не и прекалено бавно, за да не потъна. Мисля, че ще се справя. Не би трябвало да е толкова трудно."- каза си Конан.
Затвори очи, за да може да изпадне в по- дълбока концентрация. Искаше да стане генин, колкото се може по- бързо. Нямаше търпение да научи някоя техника и да отиде на първата си мисия, за да изкара пари. След това щеше да чака следващите Чуунински изпити, въпреки, че за тях нямаше големи очаквания. Всеки път, когато Конан разпределяше чакра в тялото си, беше по- лесно от предишния път. Бързо събра чакра в областта на краката си. Отвори очи, като се загледа в езерото. Затича се към езерцето, като се надяваше, че скоростта й на бягане е достатъчно голяма, за да не потъне. Искаше й се да успее още от първия път. Но дори и да не успееше, щеше да опитва отново и отново, докато не постигнеше резултата, в който се целеше. Искаше да направи добро впечатление още от началото. Направи няколко крачки по водата, близо до страничния бряг. Когато преполови езерото, усети, че няма да успее да направи следващата крачка. Скочи настрани и се озова на земята.
Това, че не е успяла от първия път, беше една мисъл, за която Конан никак не се притесняваше, защото знаеше, че не всичко се получава от първия път. Отново застана на метър от водата. Събра чакра, този път количеството беше по- голямо, отколкото при първия опит. Затича се, като този път успя да мине през цялото езеро. Беше доволна от себе си. Погледна към сенсейката си, в очакване на нови нареждания.

Момичето потвърди, че бе във форма, което успокои чуунина, защото жената наистина се притесняваше за състоянието на момичето, въпреки че се познаваха от кажи-речи час-два. Конан огледа добре тренировъчната площадка, видя едно от езерата, отиде до него и се наведе, след което се огледа в бистрата вода. Стана, отдалечи се на метър от водата и затвори очи, но скоро ги отвори и с малко повече усилия успя да изпълни казаното от сенсея.
- Последната част е малко по-сложна - започна жената, подхвърляйки кунай към синьокосата.
Очакваше се момичето да успее да хване оръжието.
- Нападни ме с този кунай, използвайки наученото досега и запомни, че целта ти не е да ме раниш, а да ми подготвиш изненадваща атака, тоест, няма да ти се налага да се биеш с мен!

Конан хвана хвърления към нея кунай. Това беше последния етап от изпита за генин. За да го мине, знаеше, че трябва да е хитра и бърза. Набързо за втори път огледа обстановката в която се намираха, защото тя щеше да помогне много. Забеляза, че сенсейката беше застанала на около половин метър от едно дърво.
- Kawarimi no Jutsu!- извика момичето, след като бързо направи знаците, нужни за изпълняването а техниката.
Тялото й се замени с онова малко, покрито с мъх дънерче. Конан се озова зад сенсейката си. Нанесе няколко бързи ритника, а след това, без да се интересува от резултата, клекна с ритник, опитвайки се да спъне учителката си. При клякането си, Конан все четири шурикена от земята. Отново бързо направи няколко знака и извика:
- Kawarimi no Jutsu!
Отново изчезна за миг. Скри се в клоните на едно старо дърво, но не на това, което се намираше близо до жената, а на малко по- отдалечено. Силно стискаше двата вида оръжия в ръцете си. Наблюдаваше жената и не издаваше никакъв звук, дори беше задържала въздуха си. Изведнъж, когато червенокоската беше с гръб, Конан хвърли два шурикена към нея. След това отново направи техниката: Kawarimi no Jutsu. Озова се в клоните на другото дърво- това което беше по- близо до сенсейката. Нямаше място за грешки. Сега трябваше да внимава изключтелно много. Хвърли останалите два шурикена, а след това, за около 3 секунди направи знаците за техниката Kawarimi no Jutsu. " Телепортира" се зад жената и замахна с куная...

Конан успя да хване куная и хвърли небрежни бързи погледи на обстановката около себе си и чуунина. Жената умишлено бе застанала в голяма близост до едно от дърветата и бе оставила четири шурикена на земята, за да даде предимство на академика, като предполагаше, че късокосата бе забележила това. Момичето светкавично изпълни Kawarimi no Jutsu и се озова зад изпитващата, след което се опита да ѝ нанесе ритници, но резултат особен нямаше дори и при пробата за спъване. За сметка на това, малката хитруша успя да вземе оръжията от тревата, което накара сенсея да се ухили. Отново последва Kawarimi no Jutsu. Този път жената учудено прецени, че не знаеше точното местоположение на ученичката си. Не се чуваше нито звук. "Хитра е" - помисли си червенокосата. Изведнъж успя да долови шумът на два хвърчащи шурикена. Обърна се и ги отби. Конан тотално бе успяла да заблуди и обърка жената, но не успя да я уцели и с останалите две оръжия. За сметка на това, последва трета изненадваща атака в гръб, която за малко щеше да се окаже успешна. Очите на чуунина бяха широко отворени. Не ѝ се беше случвало нищо подобно и то при нещо толкова елементарно като последния кръг на изпита за генин.
- Леле, дете, ти направо ме вкара в оркестъра! - възкликна тя, дишайки тежко. - Заслужи си банданата! Поздравления!
Смени позицията си на нормална и извади чисто нова бандана от джоба на елека си.
- Надявам се да не съм я намачкала много! - засмя се тя и ѝ я подаде. - Успех занапред, Конан! Ще ми липсва присъствието ти! Няма значение, че се познаваме от толкова малко време...

- Благодаря Ви.- усмихна се момичето, взе банданата си и се поклони.
Тръгна с бавна крачка към дома си.