Класна стая

Стаята, в която се провеждаха три изпита, от които зависеше дали шинобито всъщност ще стане нинджа или ще си остане гражданин.

I изпит:

Име: Bunshin no Jutsu
Рaнг: Е

II изпит:

Име: Henge no Jutsu
Ранг: Е

III изпит:

Име: Kawarimi no Jutsu
Ранг: Е

Освен тези три изпита върху началните техники, първо ще трябва да изучите някои неща, които зависят дали ще се справите с джуцутата и изобщо:
1. Чакра контрол
- ходене по дървета
- ходене по вода
2. Битка с оръжия - шурикени и кунаи /първо ниво на изучаване/

Момичето не каза нищо повече и затвори вратата след себе си. Вървейки към следващата стая си мислеше колко малоумна идея е да има толкова много стаи. "Нима не могат да го направят в една?". Изпуфтя и разклати глава.
Скоро стаята, която й трябваше беше пред нея и почука. Изчака секунда-две и влезе вътре.
- Причината да съм тук е очевидна.

Пред нея се намираше стар учител.
-Тогава започни с контрол над чакрата направо.Или искаш разяснения?
Усещаше борбения й дух и искаше да я подтикне да го покаже.

Първата й работа бе да направи успешен опит над чакра контрол. Знаеше, че няма да е лесно. Русокосата застана на удобно място и вплете пръсти едни в други. Затвори очи и... видя едно голямо черно петно. Тя не се притесни. Дори отвори очи и започна да гледа сенсея. Потъваше в цвета на очите му, сякаш течението на морето я придърпва. Беше толкова тихо. Зеленооката имаше чувството, че само нейните въздишки се чуват, но не беше съвсем така.
Тя отново затвори очи. Явно искаше да остане със себе си. Чакрата й се струваше нещо толкова голямо, а всъщност за други е най-лесното нещо на света за овладяване. Темари стисна зъби. Представи си едно бушуващо бледосиньо кълбо от енергия, което беше наместено в клетка. Бунтуваше се, искаше да се измъкне и да плъзне по всяка част на тялото й, но беше толкова потискащо. „Хайде, де.”. Започна сама себе си да ръчка. Чакрата нямаше търпение.
Темари съвсем започна да се слива със себе си. Представи си как сама отключва клетката и пуска чакрата да излезе. А тя нетърпеливо започна да се разпръсква по всяка една част на тялото й. Беше бърза, бушуваше, не чакаше някой да я спре, дори нямаше намерение, докато не види крайната си точка.
Русокосата усети лек гъдел, сякаш някой е плъзнал върха на пръста си по цялото й тяло. Момичето настръхна и отвори очи. Не знаеше какво се случва и дали изобщо се е справила, но беше уверена.

-Браво, госпожице.Дай да те видим с техниките!Клонинги, миличка, искам да ги видя!

Успях?
Нима това се бе случило? Толкова бързо?
Почувствах се добре. Не подозирах, че мога да се справя толкова добре, но е време да премина към следващото ниво.
Буншин но Джуцу. Обикновена техника, Е ранк, създавайки твои клонинги. Има и още един вид клонинг, наречен Каге Буншин но Джуцу, но засега не ми трябва.
- Започвам. – процепих кратката тишина с гласа си и заех позиция.
Трябваше просто да отделя малко чакра, за да създам още едно Аз. Този път чакрата беше на свобода из тялото ми, но въпроса бе дали ще изкарам малко от нея.
Представих си мое копие в главата. Първо започнах с лицето си, след това с косата, продължих надолу, прибавяйки дрехи и обувки, а накрая и най-малките детайли, дори и малката ми бемка до пъпчето. След това поставих мислено копието си до себе си. Изведнъж усетих как то само придърпваше чакра от мен, за да стане „истински” клонинг. Това ли беше? О, не.
Птица, любопитна от случващото се, реши да се натрапи. Тя застана на прозореца, гледайки любопитно. По-късно запляска с криле, разконцентрирвайки ме. Леко поклатих глава и стиснах зъби, но това беше достатъчно, за да изчезне като в мъгла моя клонинг.
Отворих очи. Птицата я нямаше. Реших да не показвам много емоция и започнах отначало.
Чакрата отново се придърпа настрани от мен, отделяйки малко за клонинг. Усещах го толкова реално, че гъдела се засилваше. Ако ще бъде така винаги, каква нинджа ще съм?
Но ето какво забравях! През цялото време стоях в начална позиция. Усетих се и започнах да правя знак по знак, опитвайки се да не сгреша. И с надежата, че съм ги оцелила, изрекох:
- Буншин но Джуцу!

Чуунинът не сваляше поглед от момичето. Следеше всяко нейно движение, за да не изпусне нещо важно. Забеляза, че то за миг замлъкна - явно разсъждаваше върху това какво точно представляваха клонингите или... кой знае. Скоро гласът ѝ разцепи тишината - беше готова да започва.
Тъкмо се беше концентрирала и някаква птица я разсея, но това не ѝ попречи и само след минута-две до нея стоеше неин клонинг.
- Не е никак зле като за пръв път, но трябва да забравиш за всичко около себе си и да се концентрираш напълно в това, което вършиш, иначе загубата ти в битка е сигурна. Все пак - дотук добре. Давай с Хенге.

Хенге. Трябваше да направя Хенге.
- Добре. – вдигнах рамене и завъртях врата си, пропуквайки го. Честно казано, мога да изпуквам всяка моя част от тялото.
След леката инструкция от сенсея, започнах да преговарям. „Хенге е следващата техника, която трябва да науча. Представям си образ и чрез знаци и малко чакра се превръщам в съответния предмет, човек или животно.”
По съвсем лек и прост начин си го обясних. Изглеждаше толкова лесно, но де да беше. За новачка като мен, ми се струваше най-невъзможното нещо, още повече, че никога не съм го правила. Но това ще се промени.
Реших да се трансформирам в сенсея. Огледах всяка една част от тялото му. Всяка една черта, характерна за жена – от главата до петите. Забелязах тъмните дрехи, дори запомних бримката, идваща от крачола на панталона й.
Направих въздишка. Явно беше това. Приключих с първата част.
Следващата беше моята любима. Започнах да концентрирам чакра. Знаех, че този път НЕ трябва да отделям, иначе щях да се върна на Буншин.
Абстрахирах се от всичко живо около мен. Представих си, че няма нищо, освен една стая и самата аз. Вплитах пръсти, правейки знаците бавно и междувременно си припомнях образа на сенсея. Пак и пак...
- Хенге но джуцу!
Думите ми бяха тихи и неуверени. Това беше неприсъщо за мен и се прокашлях. Може би не бях твърде сигурна, че съм готова. Започнах пак.
Огледах сенсея. Косата му и банданата, която стоеше неподвижно. Дрехите, кожата, дори най-малкия, но съществен детайл. След малко приключиш с оглеждането, понеже ми се струваше вече твърде неловко. Концентрирах се отново, залових се да правя знаци и този път казах силно и ясно:
- Хенге но джуцу!

Темари вдигна рамене и завъртя врата си, пропуквайки го. Изслуша леката инструкция от сенсея и огледа всяка една част от тялото му. Въздъхна и започна да концентрира чакра. След малко тихо и неуверено изрече:
- Хенге но джуцу!
От предишните пъти тази неувереност и тишина не се виждаха при нея. Може би се беше притеснила или нещо друго се случваше, но след миг очите ѝ бяха отново върху чуунина. Пак огледа всеки детайл и след малко отмести поглед - беше ѝ неловко. Концентрира се отново, направи знаците и силно и ясно извика за втори път името на техниката.
Гъст дим се появи, но скоро се разсея. Пред изпитващия излезе наяве негово абсолютно копие.
- Браво! Страхотно! Следва усвояване на първо ниво на шурикени и кунаи, но за целта ще ти трябва повече пространство. Заповядай с мен на тренировъчната площадка на академията!

Хаширама излезе от стаята за записване и се ориентира по табелите на вратите къде е класната стая. Почука на вратата, влезе и се огледа.
- Всичко е толкова обикновено... Поне да бяха поукрасили малко - каза тихо на себе си момчето и се засмя.

-Явно си естет.
До него застана един от оценяващите на изпита.Беше висок, мускулест и на възраст.
-Личи си, че имаш остър ум.Започни с чакра контрол.

- О, благодаря! И, да, може да се каже, че съм естет. - отвърна момчето и се изсмя. - Веднага започвам.
Момчето направи знак "Тигър" и затвори очите си. "Трябва да работя с въображението си" - помисли си той. Пред очите му се появи схема на човешко тяло, а по нея 361 празни каналчета. Чу се лека въздишка от страна на Хаширама. Беше напълно концентриране и изглеждаше сякаш в този момент нищо не можеше да го разсее.
"Добре... Сега просто ще си представя синя енергия, вливаща се по каналчетата и движеща се бързо." - каза си отново наум той и в ума му изплува картинка на нещото, което трябваше да си представи. Момчето се почувства някак странно понеже усещаше собствената си енергия навсякъде около себе си. Имаше чувството, че от него излиза лек дим, който бързо се разсейва. Целият беше изпълнен с жизнеспособност. Отвори рязко очите си, но не се разконцентрира. Обърна се към чуунина и го погледна.
- Мисля, че съм готов да продължа със следващите неща, през които трябва да мина. Смятам, че успях да овладея до някаква степен чакрата си.

-Усещам го.Наистина е силна.И виждам, че познанията ти са добри и на ниво.Започни с техники от Е ранк...Клонинг?

Мадара пуфтеше нервно и с шумна крачка се мотаеше, докато не се пъхна в една от многото стаи.
-Кажете ми, че уцелих най-после!
Тонът му беше нервен и сприхав.Веждите му се свъсиха, а устните му замръзнаха нацупени.
-Както и да е, не искам да знам, повече не ме интересува в коя зала се падам, искам да мина най-после изпитите.Казвам се Мадара Учиха, да, знам, няма значение, с какво да почна, благодаря.
Устата му мелеше бързо.Самочувствието му стигаше небето.Дано поне да имаше с какво да го оправдае малко...

- Bunshin no Jutsu? Добре. Ще се постарая.
Хаширама затвори очи и започна да се концентрира, представяйки си образа си. Изведнъж чу как вратата рязко се отваря и се сепна. Отвори очи и погледна натам. Момче с буйна черна коса стоеше там, говореше нервно и сприхаво, беше намръщен, а устните му - замръзнали нацупени. Устата му мелеше бързо, а самочувствието му, личеше, че бе огромно.
Кафявокосият се загледа известно време в новодошлия. Искаше да узнае кое е това момче. За миг дори поиска да знае всичко за него... просто ей така - без причина.
- Хм... - нищо друго освен това не излезе от устните му.
"Имам да върша работа, много се разконцентрирах..." - разтревожи се той и се обърна на другата страна. Затвори очи и мислено разсея чакра из тялото си. Представи си всеки един детайл от външния вид и облеклото си. Приближи ръцете си една до друга и направи знаците "Тигър" ---> "Глиган" ---> "Вол" ---> "Куче". В същия момент в образа му изплува ликът на чернокосия, когото беше видял преди малко. Разтърси глава и изпуфтя. Погледна чуунина.
- Съжалявам! Нещо ми стана... Ще се пробвам пак, ще бъда бърз.
Не изчака да чуе отговор и започна отново. Повтори всяко нещо, което допреди малко беше направил, само че накрая не се провали в това да задържи собствения си образ в главата си и извика:
- Bunshin no Jutsu!

Втори изпитващ стоеше в класната стая. Той също вдигна поглед към вратата и повдигна вежда. Никой никога не си беше позволявал да държи подобен тон на хора с по-високо ниво от него.
- Тук е класната стая, уцелил си. Заповядай при мен, аз ще те изпитвам! Първото нещо, което искам от теб, е чакра контрол. Свободен си да започнеш.

Чуунинът забеляза, че новодошлият не влияе хубаво на изпита на Хаширама.
-Браво.Следва Хенге.
Беше кратък и точен.Виждаше, че Сенджу има данни в главата си.

Учихата изпуфтя и сложи ръка на кръста си.Загледа се напред и се замисли.Не мигаше поне около минута, докато най-после не извърши движение.Загледа се в мъжът до него.Кой беше той?
''-Изглежда ми някак различен от останалите...''
Несъмнено бе различен.Имаше страшно красив и интелигентен вид.Или поне точно това се завъртя в умът на Мадара.
''-Усещам силната му...чакра.''
Реално непознатият излъчваше някаква мощ, твърдина, здравина, издържливост, напор, интензивност, жилавост, мъжественост, храброст, смелост.Отделно неоспоримо бе, че е очарователен и отделяше някаква омайност.Чернокосият прецени, че е крайно време да престане да прави косвена характеристика на този човек.Приведе се.Застана на колене, а след това бавно подгъна краката си и някак много странно успя да застане по турски на земята.Оправи синята си дълга дреха и направи с пръсти знак "Тигър".Абстрахирането от дадена ситуация беше лека задача за него.Отдаваше му се да живее в собствен свят.Това си личеше и от огромното му его.Падаше си малко самохвалко и това щеше да си проличи нататък.Естествено, винаги се стараеше да оправдае предварително егото си.
-Готово ли е вече и мога ли да мина нататък?
Не изчака повече от две минути.Изправи се.Изпъна се като струна.Изтупа облеклото си от прахта, която обра от земята.

- И с него ще успея да се справя. Дано този път не възникне нещо, което да ме разсее.
Това, което Хаширама изрече, беше отчасти смешно, защото веднага след думите му, погледът му се озова отново върху чернокосото момче с черните очи. Имаше толкова красив поглед... Всъщност, всичко в него беше доста красиво. Хаши се опита да му намери някакъв кусур, но не можа. Момчето срещу него сякаш беше олицетворение на перфектното. Сигурно и затова имаше такова огромно самочувствие, а може би беше и за друго, кой знае...
- Аз... май пак се заплеснах - изсмя се той и се почеса зад тила, ухилен глупаво.
"Така... сега да поразмишлявам малко какво беше Henge... Господи... Затъпявам ли?! Трябва да се стегна малко!". Сериозен поглед се появи на лицето му, но веднага след това извъртя поглед към чернокосия отново.
- Ще направя хенге на онова момче там - каза решително той.
Огледа го от глава до пети и му беше изключително лесно да запомни всеки детайл по него, защото младежът през цялото време се въртеше в главата му.
"Така... Започвам" - каза си той наум, но не затвори очите си както направи предните два пъти, а успя да се концентрира и да не мисли за нищо друго освен за непознатия пред него. С ръцете си извърши движенията, необходими за знаците, и извика:
- Henge no Jutsu!

И ето ги резултатите.Мадара едно и Мадара две, тоест Хаширама в неговия образ.
-Странно...
През цялото време следеше как ученикът му поглеждаше към чернокосото.
-Каварими следва.

Чуунинът непрекъснато наблюдаваше Мадара. Забеляза, че с другото момче от време на време си хвърляха някакви особени погледи, но за разлика от Хаширама, чернокосият не можеше да се разсее толкова лесно - овладя чакра контрола за минимално време!
- Браво! Страхотно! - сенсеят беше крайно впечатлен. - Продължи с Bunshin.

-Винаги съм знаел, че академията е изключително елементарна, но не очаквах до такава степен да няма ни една трудност.А и поправете ме, ако греша, но Каге Буншин не е ли добра идея също да се включи в програмата за обучение?Съжалявам, че се меся, но това е мнението ми, мога дори да го аргументирам, макар и да няма смисъл на този етап.
След като най-после замлъкна за кратко, Мадара се зае с план как да извърши техниката за най-кратко време и колкото се може по-лесно.Концентрира се над това какво точно представляваше операцията по изпълнението на тази техника.Буншин но джутсу или така наречените "клонинги".Явно бе, че е нужно да създаде клонинг, идентичен на оригиналната му версия, тоест на себе си.Това нямаше дори D ранк, та тази елементарна основа по всички списъци в околността беше ранкирана в графа "Е", което всъщност сочеше само един факт - джутсуто беше несложно.Макар и тези разсъждения да бяха съвсем повърхностни, в случая нямаше накъде повече да се задълбочава цялата идея.
''-Това си е чист абсурдизъм...По-скоро са необходими знания за дъщерните техники на тези...Та аз и този мъж сме на повече от 20...Сигурен съм, че е дори по-възрастен от мен.Аз най-много да хвърля петалите по този начин.''
Прокара ръка през косите си и изпука пръстите на ръцете си шумно.Залови се да ги намества в знак леко мудно.Реши, че вече е часът на истината.Не издържаше в това помещение.Задушаваше го идеята да стои на това място.Той, Мадара Учиха, беше на изпит, за да може да стане не какъв да е шиноби, а генин.Да е на дъното на веригата.Само помислите тровеха нервната му система и го караха да потръпва от бяс и изстъпление.Всъщност Мадара далеч не е толкова нервен.Но това възмущение и негодувание, което се роди в него...Чувството бе по-силно от съзнанието.
Централизира си мислите на едно място и картината на клонинг на неговото "аз" скоро изпъкна в ума му.
-Буншин но джутсу.
Без да се церемони повече тихо издума названието на целта си, а след това се вгледа в момчето до него, след което пак стрелна с поглед учителите.

"Kawarimi също няма да е трудно. И чернокосият е прав... Дотук не срещнах никакви пречки, а не предполагах, че ще бъде такава детска игра... но не трябва да го мисля толкова и да се разсейвам. Все пак съм тук, за да мина академията и да продължа напред с по-трудни неща" - разсъждаваше Хаширама наум. "Добре... да започвам."
Мъжът се огледа около себе си. В класната стая имаше най-различни предмети, направени от дървесина, а той знаеше, че с Kawarimi най-често шиноби се заменя с дърво. Беше го виждал, когато хора от клана му изпълняваха тази техника.
Изведнъж погледът му попадна на някаква ваза. Тя бе единственият предмет в стаята, който не беше дървен. Хаширама я взе и я постави в близост до себе си. Извади от джоба си някаква топка.
- Това би ми послужило добре.
Момчето наум си припомни знаците за техниката, които знаеше от баща си. Погледна към вазата и набързо огледа всеки неин детайл, след което светкавично и неочаквано хвърли топката към стената. Затвори очите си и направи петте знака - Овен → Глиган → Охлюв → Куче → Змия. Валчестото тяло рикошира в преградата пред него и се "втурна" бързо към Хаширама...
- Kawarimi no Jutsu!

- По принцип Kage Bunshin no Jutsu е техника от ранк B и не може да се сложи посмъртно при джуцута, които се изучават в академията. Виждам, че си страшно амбициозен, схватлив и интелигентен, но не бързай толкова много - просто съвет. Бързата работа е срам за майстора! - изсмя се чуунинът, наблюдавайки момчето.
След като Мадара изпълни техниката, сенсеят му каза:
- Отлично! Следващото нещо, което се изисква от теб, е Henge. Разяснения, предполагам, не ти трябват - отново се засмя жената.

-Идеално, Хаширама!Невероятен ученик си!Можеш да преминеш към ходене по дърво.