Класна стая

Henge no Jutsu.Тази техника беше по-безценна от предната.Точно трансформацията в образа на някого друг можеше да спаси на 90% дадено шиноби по време на мисия.
-Отново Е ранк или греша?Поправете ме в такъв случай.
В това време Мадара чу как другият оценяващ изпрати Хаширама да довърши изпита си на двора.От тази новина някак си му докривя още повече и светът стана съвсем черен пред очите му.Без това денят му тръгна отвратително, ами сега щяха да го разделят и с...Кой беше той всъщност?
-О, Боже, Мадара, не го познаваш...
Тихо си мрънкаше под носа, но все пак това можеше да стигне до ушите на сенсея.
''-Както и да е, от Коноха е, ще го открия някой път все някъде.''
Изискуема беше чакра в минимални количества.
-Хенге!
Без никаква подготовка реши да извърши рязко техниката.А в съзнанието му беше ликът не на друг, а на онова красиво момче, което до преди минута беше в стаята.Не се знаеше успя ли да направи хубаво опита, но поне щеше да види колко може да докара успешно Хенге, когато се опита да пресъздаде непознат, когото е огледал бегло за всякакви детайли.

- E-rank е, не грешиш - усмихна се сенсеят. - Между другото, не можах да преценя дали с онова момче си влияехте добре или зле - засмя се тя. - Както и да е, справяш се отлично и със страхотна бързина! Следва Kawarimi.

-Не го познавам, не забелязах никакво влияние.Както и да е, няма да губя повече и моето, и Вашето време с напразни приказки.Боже, Боже, не е ли срамно, че на 21 се намирам тук?
Изсмя се с грубоват и тих подигравателен тон.Освен, че обожаваше да засича другите и да им се присмива, той все пак беше и изключително самокритичен, ако се налагаше.Беше на принцип, че всяко нещо си има недостатъците, макар и в себе си да откриваше по-малко.Напълно грешна изглеждаше представата, ако някой друг я чуеше, но през неговите очи това се наричаше реалност.
''-Каварими но джутсу...Колко недостойно само.''
За разлика от Henge, Kawarimi далеч не радваше толкова ушите и очите на Мадара.А какво представляваше техниката?Това бе джутсу, което позволяваше бързата замяна на едно тяло с друго.Най-малките размери на предмета, чрез който имаше шанс да се осъществи, бяха тези на кунай.Препоръчително за начинаещите бе предметът за телепортиране да е дънер.
Черноокият се замисли за кратко какво да употреби в случая.Но изглежда нямаше нищо подходящо в този момент.
''-Цък.Сетих се.''
Пред погледът му попадна един път, който стоеше самотен подпрян до стената.Момчето бавно извърши петте необходими знака, които според него си бяха чиста загуба на време, ако си в опасност.
Класът на техниката се водеше "допълнителен", а класификацията я определяше като генерално умение.С това джутсу човек трябваше да е достатъчно сръчен и бърз.
-Kawarimi no jutsu...

След думите на момчето жената повдигна вежда и се ухили. Никога преди не беше срещала такава интересна личност като Мадара и това очевидно ѝ харесваше. Много хора биха се раздразнили от държанието му, но не и тя...
- Чудесно, чудесно! С теб не ми трябват много нерви. Ако трябва да бъдем честни, не са ми необходими изобщо. Чакам те на тренировъчната площадка на академията, за да ми покажеш как се справяш с ходенето по дърво. Може и да ти е малко по-интересно.

Огледах останалите ученици в стаята, които не бяха чак толкова много. Ако двама е голяма бройка... но важното беше, че следях какво правеха. Усещах чакрата им. Имах чувството, че бяха като бомби със закъснител - толкова много енергия бе струпана в тях, сякаш ще избухне. Нима изобщо е възможно?
Скръстих ръце. Те изпълняваха по три техники, а аз приключих с втората, което беше добре. Но третата се наричаше Каварими и бързо анализирах техниката. "Джуцу замяна... полезно."
Подсмихнах се.
- Хм... сенсей, може би преди това трябва да направя Каварими?
Реших да действам бързо. Чакра контролът бе овладян до добра степен като за начинаещ. Знаците ги научих веднага щом двамата дългокоси изпълниха техниката. Първо бръкнах в отделното джобче, което седеше закрепено отстрани на дрехата ми. Извадих шурикен. Реших да го използвам за целта. Преди това направих бързо знаците за Буншин но джуцу и до мен застана мой клонинг, който очевидно знаеше плана ми. Другото ми Аз застана на другия край на стаята, а аз й метнах оръжието. Тя го хвана и се приготви да го хвърли, а аз си припомнях знаците, концентрирайки се. "Ще се трансформирам в дънер."
Още щом звукът, предизвикан от летящото оръжие към мен се чу, веднага действах. Светкавично сплетох пръсти, правейки различни знаци.
- Каварими но джуцу! - вдигна се пара и всичко утихна.

Чуунинът следеше внимателно това, което правеше момичето. Тя наблюдаваше двамата мъже в стаята и очевидно бе заучила знаците на техниките от тях, та не ѝ трябваха разяснения. За да изпълни техниката си качествено, използва наученото от нея досега и постигна добър ефект.
- Чудесно! Ела на тренировъчната площадка на академията, за да довършиш започнатото. Искам да видя от теб ходене по дърво и вода, както и първо ниво на боравене с оръжия.

Шино вървеше по коридора. Припомняше си всичко от свитъците на баща си, поне които му бяха позволени да чете. Почука на вратата и влезе. Зад подобно бюро, като в другата стая, седеше изпитващият. Шино се приближи уверено и застана пред бюрото. Огледа на бързо обстановката и каза:

-Идвам за изпита.

Изпитващият беше млада жена в 30-те си, с дълги червени коси и зелени ясни очи.Носеше очила и обикновените чуунински дрехи на селото.Погледна момчето и се усмихна.
-Няма да те разпитвам много, академико.Ще разбера името ти, когато те регистрирам като шиноби.Но дали ще стигнем до там?
Подсмихна се "под мустак".
-Започни с чакра контрол.

От многобройните и скучни лекции на баща си, които Шино не веднъж бе слушал. Знаеше основата на чакра контрола, но никога не беше опитвал на практика. Сключи ръцете си в знак, затвори очи и изпразни всичко от ума си. Макар и трудно, понеже на вън се чуваха виковете на връсниците му, изключи и всичко около себе си. Остана само той. Намираше се в черно пространство, тихо, уединено и само негово. В далечината виждаше синя светлина. Реши да се приближи до нея. С всяка крачка тя ставаше все по-силна и местериозна. Когато напълно я приближи и беше до нея, синята светлина се намираше в голяма стъклена кутия. В светлината имаше някаква сила, която не спираше на бошува в сатвореното пространство. Шино докосна с едната си ръка кутията и силата веднага го отблъсна с няколко метра на зад. Почувства го като удар в стомаха. Вече разбра, че това е чакрата му. Сега по-сложното беше да започне да я контролира. Представи си многобройните чакра канали по тялото си и как чакрата се предвижва по тях. След като го направи, силата в кутията го притегли към себе си. Реши се отново да докосне кутията. С двете си ръце я хвана здраво, чувството беше странно, гъделичкащо, но и леко болезнено, както баща му го беше описвал на времето. Силата го отблъскваше, но той се държеше, по едно време обаче стъклото се пръсна и всичко притихна. Светлината я нямаше. Шино се огледа спокойно в празното пространство, но нищо. Изведнъж, една огромна вълна от чакра го заля. Почувства я как цирколира по каналите. Не знаеше дали е усвоил контрола, но реши че това е достатъчно. Отвори очи, избърса малките капки пот от челото си и насочи цялото си внимание зелените очи на изпитващата, които не се отделяха от него.

-Браво.Идеално.
Огледа го хубаво.
-Усещам чакрата ти.Можеш да преминеш на техниката с клонингите.
Усмихна се кратко.
-Нали я знаеш?Ако не - виж информацията на таблото на стената.

Шино знаеше всичко за Буншин клонингите. Те представляваха чакра двойник със собственият ти образ. След като беше овладял чакра контрола, знаеше какво трябва да направи, за да призове клонинг. Трябваше да отдели малка част от чакрата си, за да създаде идеалният клонинг. Събра ръцете си в първоначалният знак и концентрира чакрата си в центъра на тялото си, до колкото можеше де. Искаше да премине по-бързо с тази част и се реши да направи два клонинга. Отдели две равни количества чакра, които още държеше в себе си. Представи се в детайли, дори и Кикайчи, които се намираха под дрехите му. Когато единият му образ беше готов, с лекота създаде и втори. Представи си, че се намират до него и бавно започна да изпуска по малко чакра в двете посоки. Усещаше че се получават, но изведнъж усети остра болка дробовете и клонингите му се разпаднаха. Отвори очи и погледна изпитващия през очилата си. Подпря се на коленете си и пое няколко пъти дълбоко въздух. Болката бързо отшумя.
Как го правеше баща му? Когато през годините го гледаше, всичко изглеждаше...елементарно.
Застана в началната си позиция, отново сключи ръцете си в основния знак и отново концентрира чакрата си. Този път нямаше да рискува с два, за това отдели само една част от всичката чакра. Възвърна образа си в ума си, постави го до себе си. Започна прецизно да заплита прустите си в серия от знаци и когато направи последният извика:

-Буншин но Джуцу.

Чувството беше уникално. Сякаш беще раздвоен. Отвори очи и преди да погледне към изпитващия огледа буншина си, който стоеше като статуя. Очуди се, че бе успял да направи такъв клонинг, но всичко зависеше от мнението на изпитващия.

-Браво!Идеално.Продължи с Хенге.Огледай ме добре и пресъздай.

Шино започна да оглежда добре изпитващата. Имаше ярка червена коса и зелени ясни очи, които блестяха с един странен пламък. Облеклото й беше като на другите изпитващи. Имаше дълги крака и нежна златна гривничка на десния глезен. На лявата си ръка, от вътрешната страна, точно на сгъфката имаше една мъничка бемка.
Шино застана в позиция и сплете пръстите си. Затвори очи, отново се узова в черното пространство отделен от света. Предтсави си изпитващата в цял ръст. Пресъздаде всеки един детайл от нея и образът в ума му идеално се препокриваше с оригинала на жената. Концентрира се и приложи образа върху себе си.
Този път чакрата трябваше да остане вътре в него. Направи знаци със ръце и каза със сила:

-Хенге но Джуцу!

Когато отвори очи, не знаеше дали е успял, гледаше само непроницаемото изражение на жената пред него.

- Чудесно! Продължи с Kawarimi.

Шино беше уверен за "Каварими но Джуцу", защото за него беше чел в детайли в продължение на 3-4 години, а когато бе съвсем малък се опитваше да задейства джуцото, но все още не бе овладял контрола над чакрата. И семейството му, не веднъж му бяха демонстрирали, как действа то.
Застана в позицията си и отново събра ръцете си, за да концентрира чакрата. Винаги събираше чакрата си първо в стомаха, а след това я рапределяше където трябва. Изпълни бърза серия от знаци с ръце и извика без колебание:

-Каварими но Джуцу.

"Дано се получи."-помисли си момчето, до като се намираше в своят неотрален свят. Шино искаше да мине възможно най-бързо през всичките изпити, за да може да достигне ниво, в което да започне да ползва Кикайчи, понеже целият му клан ги използваха, за атака, за защита, за добив на чакра от противника. "Какво беше това?"-запита се отново наум той, като почувства някакво странно разкъсване на тялото му. Но не беше болезнено, чувството беше нормално или поне така си мислеше, баща му, му беше споменавал, че при Каварими, не можеш да разбереш дали си успял ако не си го тренирал наистина усилено.

Около момчето се появи гъст дим, който го покриваше изцяло и не позволяваше никаква видимост към него. Когато димът се разсея изпитващият разгледа добре резултата от джуцуто на момчето.

-Браво, можеш да излезеш на тренировъчната площадка, за да покажеш ходене по дърво.

Шино кимна утвърдително. После се поклони леко и излезе от стаят, запътвайки се към тренировъчната площадка.

Кагуя влезе в стаята и без да чака проговори.
-Тук съм за изпита.

-Почни с чакра контрол.
Много студен тон я посрещна, но това не значеше нищо.Просто по този начин учителят искаше да "нахъса" учениците си и да ги респектира.

Кагуя кимна оставайки абсолютно безразлична към хладния тон, с който я бе посрещнал учителя. Цял живот й бяха говорили по този начин и не очакваше от непознат да я посрещне топло.
Отдръпна се малко назад и застана на няколко метра от голямото дървено бюро. Направи началния знак и затвори очи. Вдиша и издиша. Неприятни моменти и спомени веднага заплуваха иззад затворените й очи, но Кагуя стисна зъби и се помъчи да ги разкара.
За щастие след няколко минути успя да ги избута от съзнанието си. Щом умът й бе чист се зае с чакра контрола.
Представи си едно от таблата висящи в стаята - онова обозначаващо целия чакра поток. Разлика бе такава, че си го представи върху нея. Представи си всяка една чакра точка, всеки един "тунел" по който преминаваше източникът на силата й. Бледосин, може би, живителен и неспиращ да циркулира.
Усети чакрата си буквално, както не я бе усещала до сега. Усети я по краката си, по ръцете, по дланите, по пръстите... Беше навсякъде. Чувството беше изключително приятно. Въпросът бе, че трябва да я контролира. За това просто реши, че ще трябва да я насочи към определена зона от тялото си. Избра ръцете. А все пак насочването на чакра бе един вид контрол.
Без да прекъсва концентрацията си си представи как известно количество чакра тръгва през тесните улейчета и стига право до дланите и пръстите й. Не беше перфектно. Вероятно дори не беше нищо. Но за Кагуя този малък контрол, който успя да извоюва над себе си беше всичко...

След като Кагуя се отдръпна от дървеното бюро, изпитващият я погледна и изчака да приключи.
-Идеално.Давай с първата техника - клонинги.

Усмихна се слабо доволна от минималния си напредък. Едно малко постижение...
Сега следваха клонингите. Буншин но джутсу не беше кой знае какво. Или поне така предполагаше, че мислят възрастните вече опитни нинджи. Поклати глава пъдейки ненужните мисли и отново избистри ума си. Зае подходяща позиция и сплете пръсти в началния знак. Затвори очи и се отпусна. Отново си представи целия чакра поток и тънките вадички чакра, разпростиращи се до всяка точка от тялото й. Когато усети, че чакрата й е равномерно разпределена из цялото й тяло се зае с втората част от техниката.
Картината на чакра схемата започна да избледнява, а на нейно място бавно се появяваше собственото й отражение. Светлите очи, които бе гледала толкова пъти, високата слаба фигура, изключително дългата коса... Представи си и дрехите. Всеки детайл или подробност, която знаеше за себе си.
Когато всичко бе готово си спомни знаците от плаката. Без да разваля концентрация направи нужните такива и се помоли всичко да е наред.
-Буншин но джутсу! - извика и отвори очи. Надяваше се да се е справила.

-Браво...
Огледа резултатите.
-Продължи с Хенге.

Кагуя отново кимна сдържано. Дотук всичко вървеше наистина добре. Дори неочаквано добре. Нямаше си и на представа, че ще се представи толкова задоволително на изпита. Но все пак оставаха още няколко неща. Първи две - взети. Оставаха още малко. Отпусна се за няколко секунди и после внимателно огледа неприветливия изпитващ. За разлика от нрава си мъжът изглеждаше добре. Не беше стар или млад... по-скоро някъде по средата. Имаше приятно лице и светла кожа с лек загар. Косата му имаше цвят на кестен, а очите му бяха близо до цвета на маслина. Носеше типичните за Коноха дрехи. Нищо особено, съвсем нормален и приятно изглеждащ мъж. Огледа го отново обстойно и отвсякъде.
Запомни добре чертите му и отново се конценрира. Представи си собствения си образ, а след това и този на изпитващия. Образите се сляха, като този на Кагуя започна да избледнява, а на негово място се появяваше постепенно този на изпитващия.
-Хенге! - извика и отвори очи.

Мъжът огледа образа пред себе си. Беше досущ като негов клонинг.
- Чудесно, Кагуя! Давай Kawarimi.