Класна стая

Стаята, в която се провеждаха три изпита, от които зависеше дали шинобито всъщност ще стане нинджа или ще си остане гражданин.

I изпит:

Име: Bunshin no Jutsu
Рaнг: Е

II изпит:

Име: Henge no Jutsu
Ранг: Е

III изпит:

Име: Kawarimi no Jutsu
Ранг: Е

Освен тези три изпита върху началните техники, първо ще трябва да изучите някои неща, които зависят дали ще се справите с джуцутата и изобщо:
1. Чакра контрол
- ходене по дървета
- ходене по вода
2. Битка с оръжия - шурикени и кунаи /първо ниво на изучаване/

Нагато,зарадван от това,че ще има възможността да стане нинджа,се отправи с бързи крачки към стаята за изпити.След няколко минути намери стаята и почука 2-3 пъти на вратата преди да влезе.Отвори вратата,влезе бавно и несигурно,обзет от притеснение,което до преди малко не бе изпитвал.Огледа помещението и то му се хареса много.В него имаше дървени чинове и едно голямо бюро,зад което бе седнал сенсей.

Сенсеят бе от онези изискани нинджа-господа, които се държаха като аристократи и се държеше като феодален лорд или някакъв роднина на такава личност.Погледна спокойно Нагато и му каза:
-Покажи ми чакра контрол, дете.

Червенокосият си пое въздух и издиша.Бе много притеснен от факта,че може и да не се справи.А искаше да се представи блестящо.Знаеше,че ако не овладее контрола над чакрата си няма как да се научи и на техники.Преди да направи  какъвто и да е знак,си каза че ще забрави притеснението.Зае позиция,затвори очи и направи знака.Концентрира се.Най-добрият му приятел,който бе силна нинджа му беше казал,че спокойствието и концентрацията са най-важните фактори за усвояване на чакра контрола .Нагато си представи как чакрата му се движи из цялото му тяло.Представи си как синкавата енергия се движи до всяка чакра точка.Изпитваше гъделичкащо чувство,сякаш усещаше движението на чакра потока. Усмихна се сам на себе си,доволен от това че е могъл да се концентрира толкова бързо .Бе радостен от това,че въображението му отново не го предаде.Непоклатимото му спокойствие,което беше изчезнало за кратко, му  помогна.

/Тренировката ти трябва да е по-дълга - поне 8-9 реда/

/Редактирах./

-Браво, момче!Нека минем към техниките.Първата е буншин.Опитай се да направиш клонинг, който е твое копие.

Нима се справи?Мислеше,че ще бъде трудно да научи чакра контрола,но не бе.Сега дойде ред на по-трудната част-техниките.Отново притеснението го обзе и започна нервно да хапе долната си устна.Опита да се успокои като затвори очи за кратко и отново си припомни наум,че да е спокоен е най-важно.Отвори очи и погледна сенсея с поглед,който казваше,че започва.После отново ги затвори.Концентрира се максимално и събра достатъчно чакра.В мислите му първо изникна главата му,а след това и всички останали части от тялото му.Представи си как клонингът му се движи.В мислите му всичко бе идеално,но дали щеше да се справи наистина добре не знаеше все още.Започна да прави знаците бързо,като внимаваше да не допуска грешки и извика:
-Буншин но джуцо!

Нагато нервно започна да хапе долната си устна и затвори очи за кратко. След малко ги отвори и погледна чуунина, изпълнен с готовност да започне. Отново ги затвори и се концентрира.
Сенсеят наблюдаваше внимателно всяка реакция на момчето и всяко движение, което той извършваше. Следеше бързината на направата на знаците и времето за абсолютно съсредоточаване. След известно време момчето извика името на техниката и до него се появи негов клонинг. Чуунинът го огледа и изказа мнение:
- Клонингът ти не е лош, но усещам в теб лека несамоувереност, малко колебание. Едно шиноби няма време да мисли по време на изпълнение на техниките си. Трябва да си малко по-бърз - ще ти е в огромен плюс. Като цяло, добре се справяш. Следващото нещо, което искам да видя, е Хенге.

-Напълно сте прав,-каза Нагато разочарован от себе си-но повярвайте,ще се поправя,повече няма да излъчвам несамоувереност.И все пак благодаря.-допълни.
Следващата техника,която трябваше да направи бе Хенге.Знаеше,че ще се справи,щом направи Буншин но джуцо и с това щеше успее.Сега бе сигурен в себе си и си каза,сам на себе си,че повече няма да изглежда несамоуверен.
Отново концентрира мислите си върху техниката и започна огледът на сенсея.Пред него стоеше висок и строен мъж,на около 30 годишна възраст.Косата му бе кестенява,а очите му зелени.Кожата му бе светла.Облечен бе със типичните дрехи на жителите на Иуа.Когато Нагато запомни вида му започна да прави необходимите за техниката знаци и си представи как той приема вида на мъжа,стоящ близо до него .Отвори очи и зачака мнението на сенсей.

-Не е зле...Но пак усещам несигурност в теб.
Завъртя се край него.
-Или по-точно в чакрата ти...Но няма значение.Следва Каварими.След като изречеш техниката, на твое място трябва да остане дънер, а тялото ти да се телепортира на близко разстояние.Можеш ли?

-Разбира се.-изрече уверено момчето.
Каварими му се струваше по-трудно от предходните две техники.Този път трябваше да смени местоположението си,а това това първоначално му изглеждаше сложно.Но щом другите можеха,и той щеше да я научи.
Желаеше този път да се справи по-добре и не искаше да изглежда неуверен или подобно.За пореден път се концентрира,затвори очи и си представи цялата система за циркулация.После си представи малкият дънер,а след това и своето тяло,като отново започна от главата и завърши с краката.Представи си облеклото си-черната роба,тъмно синия панталон и сините нинджа сандали.Нагато си представи как чакрата прекосява цялата му система за циркулация,и по този начин я освободи.Представи си как на неговото място се появява дънерът.Докато извършваше техниката правеше и знаците,без които завършването на джуцото би било невъзможно.
Знаеше,че е направил техниката,но дали я бе извършил правилно...само сенсея би могъл да каже.

-Браво!Успя.А сега излез на тренировъчните площадки и си подобри баланса на чакрата.Тоест - следва ходене по дърво!

Розовокосата влезе в поредната хладна стая. Тя не беше кой знае колко различна от другата. Огледа я - имаше още един ученик, който тъкмо приключваше с някаква техника. Розовокосата наблюдаваше внимателно и пристъпи напред.
- С коя техника започвам? - обикновено Сакура не използваше тези въпроси толкова бързо, но беше развълнувана. Нямаше търпение да приключи.

Друг чуунин също стоеше в класната стая. Той погледна към момичето и с лека усмивка каза:
- Чакра контрол, мила. С това започва всеки. Ако нещо не ти е ясно, може да ме попиташ.

Помещението беше голямо и нямаше само един чуунин. Освен този, който се занимаваше с Нагато, имаше още един, който обърна внимание на розовокосата.
Сакура се обърна към него и веднага й казаха какво да направи. „Чакра контрол...”, замисли се.
- Ясно. – без да изписва, каквато и да е емоция на лицето си, розовокосата запретна ръкави.
В началото тя не направи абсолютно нищо. Стоеше неподвижно, чудейки се какво да прави. „Това ще ми е за първи път. Дано не и за последен.”
Момичето вдиша дълбоко въздух и разтърси пръстите си. Направи една крачка назад, правейки дистанция между нея и чуунина, който я наблюдаваше през цялото време.
Сакура затвори очи. Потъна в една единствена мисъл – да се концентрира. Абстрахира се от всичко покрай нея и не даде шанс дори на най-малкия звук да я разсее. Тя знаеше, че във всеки момент може да зададе въпрос на чуунина пред нея, но предпочете да изпълни задачата сама. Ако ли не, накрая би го попитала.
„Така...”
Все още затворила очи, розовокосата премисляше начини как да изхвърли цялата чакра по себе си. Все имаше някакъв изход и тя трябваше просто да го открие.
Сакура си представи, че върви по коридор. Стъпваше бавно и леко. Допираше от време на време длан по стената, сякаш се нуждаеше от опора за секунда, но после се успокои. С всяка крачка мислено си представяше бледосини нишки, които й показваха накъде да върви. Колкото повече се приближаваше до целта, толкова повече чуваше звуци от ‘външния свят’.
Зеленооката имаше чувството, че сама вървеше по тялото си, следвайки тези нишки. И в един момент, нишките свършиха.
- А... – и Сакура отвори очи

Оценяващият я наблюдаваше през цялото време и забелязваше, че на моменти е много объркана и отчасти несигурна, но все пак успя да се справи.
- Не беше трудно, нали? Следващата част е Bunshin no Jutsu. Ако се нуждаеш от разяснения по темата, знаеш какво да правиш. Започвай.

Сакура отвори очи. Щом чу думите на чуунина, тя просто кимна и изчака 1-2 минути. Готова със следващата задача, розовокосата зае начална позиция, сплитайки пръсти и започна да размишлява:
- „Буншин но Джуцу, а? Нормална техника, Е ранк, не е кой знае какво. Създават се клонинги... знаците ги знам, предполагам.” – мислите й изтичаха бързо и ясно, използвайки ключови думи, колкото да си разясни за какво става на въпрос.
Щом бе готова, тя вдиша. Вече бе сигурна, че ще се справи с чакрата си, но дали ще овладее техниката, зависеше изцяло от нея.
Момичето трябваше да направи свой клонинг. Едно единствено копие и можеше да продължи нататък. Тя събра чакра в себе си и я разпръсна из тялото си. Притисна долната уста в зъбите си, опитвайки се да не се разсейва.
„Овен, змия, тигър... овен, змия, тигър...”, Сакура не забравяше и да си припомня кой знак след кой следва. Искаше всичко да й се получи точно както трябва.
Междувременно бавно и спокойно отделяше чакра от тялото си, колкото да стигне за един клонинг. Всичко изглеждаше толкова бавно, а ставаше за минути.
Когато розовокосата се почувства готова, се прокашля:
- Буншин но джуцу!

- Притеснена ли си или така ми се струва, Сакура? - попита жената и ѝ се усмихна, за да я предразположи поне малко. - Справяш се много добре за начинаеща. Продължи с Henge, моля!

Чуунинът бързо отбеляза нещо, което Сакура се надяваше той да не забележи. Самата тя се опитваше да се разсее, от това, което я притеснява. Просто се чувстваше 'нормален' човек, който едва ли би се справил със задачите.
- Няма ми нищо. Ще ми мине. - розовокосата се усмихна леко и разтърси ръце и крака.
Изведнъж в главата й изникна споменът, когато за пръв път видя битка между две нинджи. Изглеждаше й толкова отпускащо. Движенията, които правеха сякаш ги постигаха с лекота. И начинът, по който стъпваха и извиваха китките си... зеленооката настръхна. Но какво пък, всеки би настръхнал в такова помещение?
Споменът й изглеждаше толкова реален, сякаш всичко бе пред нея. Дори успя да си припомни една от шинобитата. Беше мъж - стройна фигура, изправен като струна, широк гръб. Ръката му изглеждаше малка, но всъщност беше силна. Дрехите му покриваха цялото му тяло. Бяха черни, чисто черни. Лицето му бе закрито наполовина с черна маска, която беше част от черната му дреха. Очите му... очите му бяха по-ясни и дълбоки от всички други. Лешникови, тъмни, придавайки топъл вид. Но всъщност, от друга страна изразяваха и мощ, сила, гордост. Погледът му беше лъжлив. И макар да изглеждаше лесен образ, онези очи бяха толкова трудни за разбиране.
- Така. - щом целият й образ бе ясен в главата й, тя си представи, че го прерисува върху себе си с всеки един детайл и гънка от тялото и дрехите му.
Чакрата й беше най-малкия проблем, защото се чувстваше уверена.
Розовокосата повтори няколко пъти знаците на техниката. "Куче, глиган, овен...".
- Хенге но джуцу! - вдигна се пушек, невредим, но гъст, който скоро се разнесе.
Стаята беше все още толкова тъмна и неясна, но Сакура отвори очи и се огледа. Всичко беше същото, но се надяваше тя да беше изменила образа си.

-Добре, Сакура.Давай Каварими.

Поредната техника. И за щастие - последната. Сакура започна да се чувства уморена, но надали беше заради използването на чакра. Та тези техники изискваха твърде малко, но пък предоставяха много.
Момичето направи бъз оглед на стаята, която си беше все така тъмна и хладна. Очите й шареха по всеки детайл на стените и забеляза една бабуна, предизвикана от скалистата форма на стаята. Зеленооката повдигна вежда и тръгна да изважда оръжие от джобчето си. Така и стори.
Измъквайки шурикен, тя веднага го захвърли към бабунката, която така силно й привличаше окото. За миг, момичето видя малка част от лицето си в металното оръжие, но щом то се отблъсна от стената, Сакура бързо направи трите нужни знака, а междувременно в главата й се въртеше плана. Отне й съвсем малко време да предизвика на 'бунт' чакрата си, но успя и не я изпусна и за момент.
Шурикенът отдавна бе пред нея, а времето сякаш беше се забавило с часове. Сакура имаше чувството, че всичко е на забавен кадър, дори трансформацията й в обикновен камък. Но изведнъж се задимя и се чу остър звук, предизвикан от шурикена, който явно не се беше забил в някоя нейна част, а напротив - Сакура успя да се трансформира с голям камък, който сетне се сгромоляса на земята.

- Много добре! Чакам те на тренировъчната площадка за вървене по дървета и вода + първо ниво на битка с оръжия.

/П.С. Kawarimi no Jutsu е джуцу за замяна - заменяш местоположението си с даден обект, а не се трансформираш в него/

Кушина ,превъзбудена от факта че може да стане нинджа , бързо отиде към стаята за изпити и почука 1 път преди да влезне.Момичето влезна бавно с притеснението което още носеше чак от записването.Тя огледа помещението и то й се хареса .В него имаше дървени чинове и едно голямо бюро,зад което бе седнал сенсей.

Сенсеят вдигна поглед към нея и я поздрави.
-Как се казваш, мила?
Попита я и помаха с ръка.
-Докато ми казваш, можеш да усвоиш чакра контрола си.