Класна стая

Наруто вирна високо глава и пристъпи напред. Въпреки мърлявата си същност, той беше горд човек и самата идея да си тръгне с наведена глава я вбесяваше. Все пак не се беше мъчил с този чакра контрол , за да се откаже накрая. След известна самокритика заради глупавите няколко опита с контрола на чакра, Наруто най-сетне стигна до заключението, че не се намира на някоя полянка, а на финален изпит, решаващ почти изцяло бъдещето му. И по простата причина, че момчето нямаше друго бъдеще освен да стане шиноби, той си наложи да се успокои и да се заеме с джутсуто. Буншините не бяха лесна задача за него Въпреки че не се движеха и горе-долу изпълняваха функцията на холограма, създаването им би затруднило всеки не особено надарен дванайсетгодишен нинджа-новак. Заблуждаващата техника създаваше клонинги, разпадащи се при допир. Точно заради това, те трябваше да бъдат достатъчно убедителни, за да прилъжат противника и да спечелят известно време. Наруто се съсредоточи и се постара да изхвърли всички мисли от главата си. Мислеше само за бъдещия буншин, респективно за самия себе си. Не беше трудно. Винаги е бил егоцентрик и такъв щеше да си остане. Това, което го затрудни повече, бе да си представи всяка извивка на тялото си, чертите на лицето си, позата, в която се намираше. Трябваше да се получи абсолютно пълна имитация, за да мине изпита. За миг момчето се замисли какво би станало с него, ако се провалеше. Сигурно щеше да среща съучениците си на улицата, държейки овехтяла шапка в ръка, а те щяха да пускат в нея дребни риу, спечелени от мисиите им. Идеята да проси, за да се прехранва, го разконцентрира напълно и ". . Наруто ядосано тръсна глава. "Хайде.. съсредоточи се!"- повтаряше си той, събирайки чакрата си. Не представляваше голяма трудност да извлече телесната и душевната си енергия, струяща от чакра каналите, но да ги слее в едно бе нещо невероятно трудно за постигане, дори и след много упражнения и тренировки. Момчето знаеше, че нинджа с отличен чакра контрол използва минимално количество чакра, нанасяйки максимални щети върху противника с техниката си. Затова бе отделил значителна част от времето си в овладяване на чакрата. В момента той ясно чувстваше цирулацията в тялото си и вече бе трудно да я задържи зад всички 361 тенкетсу, през които трябваше да излезе. Внимателно фокусира вниманието си за пореден път към своя облик и запамети всеки детайл, дори и тези с минимално значение за външния вид. всичко беше в главата му. Напълно спокоен и концентриран, Наруто направи сийловете и каза:
- Буншин но джутсу.

/до Минато:/

Опитът за Henge на русокосия беше абсолютно успешен. Въпреки че момчетата бяха почти 1:1, имаше някои особени детайли в лицето и телосложението на Наруто, в които трябва доста да се вгледаш, за да го докараш напълно. А Минато успя да направи това!
- Перфектно, Минато! Kawarimi следва.

/до Наруто:/

Жената се опита да проникне в съзнанието на момчето, но това бе доста трудна задача дори и за човек като нея. Личеше, че характерът на Наруто беше като от камък. Никой не можеше да знае какво си мислеше русокосия по всяко едно време и със сигурност на някого би му трябвало много време и търпение, за да опознае тази персона.
Докато чуунинът потъваше в мисли, момчето пред него успя да направи доста добър клонинг.
- Оле! Ама ти вече го сътвори! Съжалявам, отплеснах се... Идеален е! Продължи с Henge.

Ето,че дойде и последната му задача.Минато наистина беше много доволен от себе си и доволен,че не губи времето на сенсея.Русокосия забеляза,че и другото момче до него се справя много добре.Минато беше доста добър човек за това се радваше и на чуждите успехи,когато виждаше,че са постигнати с труд.Минато се усмихна и увереността надделя над страха му от провал.Най-важното за успеха беше самоувереността не прекалената,а тази,която ти дава кураж да постигнеш нещата които искаш.Той погледна дъската и видя последната си задача.Техника,която му позволява замяна,замяна с дънер.Хенгето е доста сходно с тази техника,така че не е кой знае колко по-трудно.
-"Няма да се отплесквам ..продължавам напред ..само спокойствие и съсредоточеност .."-си каза младежа.
Той погледна в таблото и направи знаците ...
-Kawarimi no Jutsu -каза русокосия и реши,че този път ще види какво е постигнал с отворени очи.

а ся ето хенге но джутсу...
-Наруто се съсредоточи. Време беше да покаже на сенсея своето хенге джутсу. Огледа се - в стаята нямаше никой друг, освен... учителя и още едно момче което се справяше доста добре.... Момчето се усмихна и се втренчи в учителя, стараейки се да запамети образа в съзнанието си. "Това е нещо подобно като каваримито - и там трябваше да си представям обекта ...той още не беше показал каваримито ,но знаеше че ще се справи Да, определено ще се справя." Нахъса се той и започна да събира чакрата си. След няколко минути гледане към човека пред него, русокосия младеж вече беше запомнил всеки детайл от тялото му... "Сега просто ще опитам да го пресъздам..." Наруто можеше да се съсредоточи на МАХ, защото в нямаше много ученици в стаята, които да го смущават... Сега можеше да събере мислите си и да направи перфектно хенге но джутсу. В този момент, продължавайки да събира енергия, момчето се сети как преди време един негов приятел...Или по-точно един човек, който с тази техника се беше "трансформирал" като Наруто и правеше какви ли не лудурии из суна. "Вече ще мога да му го върна тъпкано!" Замисли се момчето, продължавайки да се съсредоточава изцяло върху събирането на чакра. След няколко минути беше събрал достатъчно, за да направи техниката и да покаже че я е научил на сенсея. Започна да обработва събраната енергия, а през това време продължаваше да си представя образа на човека, който беше пред него, а именно - сенсея. Узумакито си пое дълбоко въздух и се концентрира в обработването. Това беше една от най-сложните стъпки в правенето на всяка техника. Ако чакрата не беше достатъчно добре обработена, нищо нямаше да се получи при освобождаването й...Русокосото много добре знаеше това, за това не позволяваше на излишни мисли да го разсеят - искаше да бъде съсредоточен изцяло върху обработването. Сега се сети и за думите на баща си, точно преди да влезе в академията: "Старай се да обработиш чакрата добре, без обработването на енергията си, едно шиноби е нищо..." Да, наистина беше така и при тази мисъл Наруто се мотивира още повече и се усмихна едвам забележимо. Вече няколко минути внимателно и старателно обработваше събраната енергия и скоро щеше да дойде времето да я освободи и да покаже на сенсея, че не е някакъв задръстеняк и може да се справи с всяка техника. Момчето започна да разпределя чакрата равномерно по цялото тяло, стараейки се да я разпредели наистина равномерно...Чувстваше как чакрата се движи из тялото му и това леко го гъделичкаше и за това момчето тихо се изсмя, но отново се сети, че не бива да се разконцентрира и лицето му отново стана безизразно. Това бушуване в него го стимулираше още повече и всяш му казваше да даде всичко от себе си... "Така и ще направя..." Посмисли ши Наруто и направи един сийл. След броени секунди отвори рязко очи, за да погледне още веднъж сенсея.
-Хенге но Джутсу!-каза той и освободи рязко събраната чакра, надявайки се да успее да се преобрази като сенсея...

/до Минато:/

Когато димът от техниката се вдигна, сенсеят кимна и погледна към момчето.
- Чакам те на тренировъчната площадка на академията. Там ще продължим.
След тези думи, жената се изпари...

/до Наруто:/

Чуунинът беше сигурен, че Наруто щеше да се справи и този път. Дори смехът, който внезапно "се появи" по средата на концентрацията, не накара жената да спре да вярва в русокоското. И ето, че резултатът съвсем скоро беше налице - перфектната трансформация!
- Наруто, страхотен си! - не сдържа емоциите си изпитващата. - Kawarimi те чака.

Докато Наруто размишляваше върху техниката, жената се опитваше да разбере къде точно щеше да се намира момчето след замяната. Със сигурност не беше от хората, които обичаха изненадите. И все пак не успя да проследи добре погледа на русокосия. Реши да изчака резултата.
Изведнъж момчето светкавично направи петте необходими знака и отвори очи. В момента, в който се втренчи в стола, на жената ѝ стана ясно какво щеше да се случи. Когато джуцуто вече беше изпълнено идеално, тя се усмихна и, без да се обръща към него, му каза:
- Перфектно се справяш, но избягвай "врагът" да вижда какво искаш да направиш. Постарай се само Sharingan да може да забелязва стъпките ти. А сега ела на тренировъчната.

Излезе от стаята за записване и тръгна по кодидора. Стигна до кластана стая. Беше запозната с всичко което трябва да прави. Хвана бравата, пое си дълбоко въздух, внимателно отвори вратата, която издаде скърцащ звук и влезе вътре. Незнайно защо, сенсеят, който трябваше да седи вътре и да чака учениците си, го нямаше. Гледката беше... каменна. Все пак живееха в Иуа. Облегна се на стената, като зачака сенсеят да дойде.

Скоро се появи чуунин. Беше жена на възраст с няколко белези, най-вероятно от оръжие, по лицето си, но не бе загубила онази своя красота, която като по-млада е била притежавала.
- Конан, нали? - попита тя мило и се усмихна. - Предполагам си тук, за да минеш изпита за генин, така че няма да те бавя много. Започни с чакра контрол. Имаш табло срещу себе си с обяснения, но не се притеснявай и да ме питаш.
Седна зад бюрото си и зачака.

- Добре.- кимна момичето.
Синьокоската разгледа добре всички табла с информация. Искаше да разбере как се прави всичко, а след това да го направи. Когато разгледа всичко нужно, Конан си пое дълбоко въздух, а след това издиша. Притесняваше се, но не го показваше по никакъв начин. Нито с говора си, нито с лицето си. Чакра контрола беше едно от най- важните неща, които всички нинджи трябваше да знаят. Без добър чакра контрол, Конан нямаше да може да изпълнява различни техники. Ключът беше да се концентрираш. Момичето затвори очи и направи знака. Концентрира се максиламно. Тя трябваше да е спокойна и концентрирана и да не се разсейва, за да може да научи чакра контрола. Конан си представи схема на цялото й тяло. След това си представи пътят на чакрата и всяка една точка, от която тя идваше. Представи си как синята чакра стига до всяка една точка от нейното тяло. Усети движението на чакрата из цялото си тяло. Усмихна се сама на себе си, доволна от това, което беше станало. Отвори очи и погледна към жената, която седеше зад бюрото си и наблюдаваше внимателно всеки един ход на Конан, като се стараеше, да е максимално тиха, за да не разсеива ученичката си. Конан беше почти сигурна, че е успяла, защото въображението й никога не я предаваше. Знаеше, че е направила нещо. Зачака жената да оцени работата й.

-Отлично, Конан!Премини към Буншин.

Конан се зарадва на похвалата, затова изкриви усните си в нещо, което наподобяваше усмивка.
-" Хммм, Bunshin no Jutsu е създаване на клонинг. Не би трябвало да ми е толкова трудно. Е, само времето ще покаже, трябва да започвам."- каза си наум момичето.
Повече от ясно беше, че Bunshin no Jutsu беше техника, при която създаваш свое копие. Конан много искаше да се справи отлично на теста за генин и да мине. Щом това беше част от теста, сигурно беше доста лесно. Това беше една елементарна техника. Конан се изтръгна от мислите си. Искаше час по- скоро да мине всички задачи.
Затвори очи и се концентрира. Тук трябваше да използва своето въображение. Като за начало, си представи едно голямо огледало, в което почна да се оглежда. След като се огледа от глава до пети и запомни всяка една подробност от тялото и дрехите си, си представи, че огледалото изчезва. Започна да си представя себе си. Започна от главата. От формата на носа, очите и брадичката й. След това си представи синята си и къса коса, в която се беше настанило красивото й хартиено цвете. След като очите й се оцветиха в прасковено, тя премина надолу. Появи се тънкото й вратле, а след това и раменете й. След тях се оформи и бюстът й, после талията и бедрата й. Изникнаха и красивите й и дълги крака. Тялото й беше готово, сега беше нужно да се облече. Все пак клонингът й, нямаше да ходи гол. Започна да си представя дрехите. Лилавият потник, панталонките, нинджа сандалите на ток и най- накрая черната й роба. Когато гледаше копието си, Конан имаше чувството, че се гледа в огледало. Когато в мислите й всичко беше готово, Конан бързо направи нужните за техникта знаци, като внимаваше да не ги обърка, а след това каза:
- Bunshin no Jutsu!
Отвори очи и погледна сенсейката си.

Усмивката на момичето направо сгря душата на чуунина, но той не трябваше да показва това. Все пак момичето в онзи момент се концентрираше и не биваше да бъде разсейвана. Скоро последваха знаци и името на техниката. Жената загледа хубаво клонинга, за да го прецени.
- Перфектен е! Продължи с Henge.

Конан кимна. Henge no Jutsu беше техника, при която променяш външния си вид. Сега Конан трябваше да се превърне в стоята сенсейка. Беше същото като при правене на клонинг, но вместо да си представя себе си, синьокоската трябваше да си представи, как се превръща в жената, която вече се намираше пред нея. Огледа я добре от всички страни. Затвори очи и се концентрира. Отново си представи голямото огледало. Загледа се в отражението си. След това започна да променя себе си в огледалото, като се стараеше, всяка промяна да нанася и на себе си, за да е едно с отражението. Смени синята си къса коса, с тази на сенсейката, която беше дълга, къдрава и огнено червена на цвят. В косата си възрастната жена имаше черна диадема. Премина към лицето. Жената беше с по- заострен нос от Конан. Представи си и розовите й усни, и белезите по лицето й. След това леко увеличи бюста си. / :ДДД / Издокара талията и краката си. След като структурата на тялото беше готова, трябваше да премине към дрехите. Облече се досущ като учителката. Сложи си червен потник, а върху него сложи късо, черно елече. Обу си къси, черни панталони, но не промени нинджа сандалите си, защото те бяха точно като тези на сенсейката, чието име не знаеше. За малко щеше да забрави нещо дребно, но все пак важно. Кръглата златна обеца и златната верижка около врата. Вече във фантазията всичко беше готово. Бързо направи знаците, а след това каза:
- Henge no Jutsu!
Отвори очи. Знаеше, че е направила нещо, но не знаеше точно какво. Зачака реакцията на учителката.

Женският чуунин загледа образа до Конан. Беше нейно копие! Нямаше нито една по-различна черта.
- Браво, браво! Хайде сега и Kawarimi!

Момичето кимна. Беше доволна, че засега се справя добре, и то много добре. Радваше се на похвалите, които учителката й даваше, въпреки, че не го показваше.
-" Хммм... Kawarimi no Jutsu е техника, при която трябва да заменя тялото си с дънер и да се " телепортирам" на друго място. В този случай, ще се пренеса в другия край на стаята."- набързо си каза Конан наум, а след това допълни.-" Ключът е да съм концентрирана и спокойна. Щом мога да изпъля първите две техники, ще мога да направя и тази. Със спокойствие и концентрация, ще успея да се справя."
Зае началната позиция. Затвори очи и изпадна в дълбока концентрация. Представи си себе си. Сега трябваше да си представи, как се заменя с дънер. Знаеше, че с нейното въображение, това нямаше да е никак трудно. В тези три техники въображението беше много важно, поне за Конан, а нейното беше доста развинтено. Въображението й никога не я бе предавало и беше сигурна, че няма да я предаде и сега. Изтръгна се от всичките си излишни мисли, за да може да се концентрира още по- добре.
Представи си себе си. След това си представи вече познатото й голямо огледало, което й беше помогнало при първите две техники, които трябваше да научи, за да мине изпита зе генин. След това набързо замени тялото си със средно голям, покрит с мъх дънер. Във въображението си се озова на друго място, веднага щом направи знаците. А докато ги правеше в подсъзнанието си, Конан ги правеже и в реалноста. Направи ги с нужната бързина, но в същото време много внимаваше да не ги обърка, защото тогава, щеше да трябва да почне отначало. След като направи знаците, каза:
- Kawarimi no Jutsu!
Отвори очи, за да види какво е станало. Надяваше се, че е успяла. Нямаше търпение да стане генин.

Конан зае начална позиция, затвори очи и дълбоко се концентрира. Жената я наблюдаваше внимателно и тръпнеше в очакване да види крайния резултат на предстоящото. Скоро и този момент дойде.
- Идеално! Ела сега на тренировъчната площадка на академията.