Стая 301

Това е стаята, в която трябва да се съберат всички генини минимално половин час преди началото на изпита. Не се допускат закъснели!

За малко време Нагато пристигна отново пред голямата сграда. Във въздуха се усещаше напрежение.
По коридори видя много генини на различни възрасти, които общуваха помежду си, мислеха стратегии и се подготвяха психически. За отрицателно време стигна до стаята, в която трябваше да бъде преди изпита.Искаше той да е първи, за това може би малко подрани. Влезе в стаята и я огледа.

Саске излезе от стаята за регистрация и влезе в стая 301. Вътре видя приятеля си Нагато. Застана до него, потупа го по рамото и каза:
- Ех изпревари ме.- и се засмя.

След като бе свършила със записването, Югао отиде в стая 301. Очакваше се там да се съберат всички генини дошли за изпита, но когато влезе и се огледа, осъзна, че още няма много хора. "Може би съм подранила..." - каза си момичето и застана близо до две момчета, които явно се познаваха, и зачака.

Видя, че в стаята влезе още едно момиче. Реши да подхване разговор:
- Еее, вълнувате ли се?- това беше единственото нещо, което му хрумна.

Нагато се усмихна на Саске и извъртя поглед.
-Здравей, аз съм Нагато, а ти?- попита червенокосият едно синьокосо момиче, в близост до него.

Не след дълго и Итачи се появи. Когато влезе в стаята, разпозна само Югао и Нагато. Погледът му се спря за момент на Саске, но реакцията му не беше нищо особено.

Югао се обърна първо към чернокосото момче.
- Не бих казала, че се вълнувам особено - след което сви рамене и отвърна на въпроса на Нагато.
- Аз съм Югао.
В следващия момент видя, че Итачи влиза в стаята. Първоначално смяташе да си мълчи, но все пак каза:
- Здрасти, Итачи.

Итачи я погледна и се подсмихна. Отиде до нея и сложи ръка през рамото ѝ.
- Много сухо се поздравяваме - злобна усмивка се появи на лицето му.
Близостта им беше в повече.

Югао го изгледа любопитно и след това се подсмихна и каза:
- Ооо? А ти какво очакваше?

Кармн влезе и се огледа. Ма виждаше познати лица.

Нагато извъртя поглед от Югао и Итачи, но преди това поздрави чернокосия. Беше му...скучно, а би трябвало да се притеснява. Може би не приемаше твърде насериозно първият изпит, който му се струваше лесен. Дори и втория кръг не го притесняваше.

- Каквото заслужих последния път - отвърна Итачи, награби я и я целуна нагло.
Махна и на другите, колкото да не кажат, че не е възпитан.

Саске също махна на Итачи, а след това погледна червенокосото момиче, което влезе в стаята, а след това любезно я поздрави.

- Моля ви, недейте така, пред изпит сме, а вие се целувате пред всички все едно после няма да можете!- каза Нагато, хленчейки като малко дете и посочи Югао и Итачи.

Узумаки веднага забеляза Карин и се приближи до нея. Поздрави я учтиво.
-Радвам се, че отново се срещаме. - усмихна се.

Югао бе малко изненадана от начало, но после отвърна на целувката без да се замисля особено, така искаше. После внимателно се отдръпна от Итачи и погледна към Нагато.
- Мисля, че той има право - след което погледна отново към Итачи.
- А за теб мисля, че си прекарал доста време с твоя съотборник. Влиянието е на лице - след което се подсмихна.

Шиусуй пристигна на мястото което се намираше стаята и влезе с гръм и трясък ,защото не се беше наспал както трябва ,а и още от вратата чуваше гиротията на останалите участници.Когато пристъпи към стаяа ,момчето забеляза всички ,но той не почуства нищо от причиненот неудобсто а само каза :
- Упс ... Като се почеса по кратуната ...

Обито влезе, опитвайки се все още да асимилира какво се случваше.Пред погледа му попаднаха всички.Вдигна ръка и им махна бавно, флегматично, със заспал поглед и без да мига.
-Здравейте...Всички...Здравейте...
Подпря се на стената и продължи да ги изпитва с тази физиономия.

Хаширама сигурно беше един от последните, които влязоха в стаята. Когато видя, че не бе закъснял, му падна камък от сърцето.

Най-после пристигна.Слава на Бога, не беше закъснял или поне не много.Пристъпи бавно вътре и се огледа.Малко се стресира от подпряното момче до стената и се отдръпна на разстояние от него.

Стигайки до сградата за изпита, Шино влезе в стая 301. Вътре имаше доста генини и се водиха оживени разговори. Той реши да не привлича много внимание, за това седна на една от пейките и започна да се занимава с Кикайчи. Те лазеха по ръцете му и си създаваше разни форми с тях, до като чакаше да започне първата част от изпита.

Изведнъж се появи гъст дим в стаята, който скоро се разсея.
- Край на купоните, новобранци! - извика мъж с бяло-червена маска, чиито дрехи бяха тъмни и с елементи от същите цветове. - Името ми е Хикаку Учиха. Джоунин съм и всяка година водя I кръг на Чуунинските изпити! Повярвайте, с мен изобщо няма да ви бъде забавно! И е добра идея да забравите за високото самочувствие, защото бързо ще се срине след запознанството ви с мен!
Около джоунинът имаше и други мъже, облекли се по един и същи начин. Те се разпръснаха и насядаха по столове, сложени срещу чиновете от двете страни на стаята.
- Дойде време за истинската част! Предупреждавам - всички, които нарушат правилата, ще бъдат изхвърлени! Тук всеки е за себе си, така че не влияете на отбора!
Мъжът извади някакви листи и ги разнесе по чиновете, след като всички кандидати се настаниха.
- Тестът съдържа 9 въпроса! Ще има и 10-ти, така че не се притеснявайте! Естествено, който не отговори на тези, е вън от играта!
Когато часовникът удари 17:00, Хикаку извика:
- ЗАПОЧВАЙТЕ!

/ЗАДАЧА: Отговорете на въпросите!
Hint: Вие сте в средата на чина. Пред вас, зад вас и от двете ви страни седят двама, които знаят всички отговори! ИЗПОЛЗВАЙТЕ УМЕНИЯТА СИ!
Време: 50 минути в РП-то; в реалността - макс 24 часа!
Редове: минимум 10!/

Итачи повдигна вежда и загледа теста. "Ако отговоря поне на един от въпросите, е съмнително, че ще бъда дисквалифициран... От друга страна, не мисля, че генини на нашето ниво има откъде да знаят всички тези неща... Това са задачи с интеграли, основаващи се на принципите на теорията на вероятностите... Описване и формулиране на траектории, намиране на възможно най-далечен обхват на оръжията ако така и така... Няма начин да дам отговор на нито един от въпросите! Дори в библиотеката не съм засичал подобни неща...".
Итачи зашава с поглед наоколо, но внимаваше да не става прекалено подозрителен. Квесторите ги наблюдаваха стриктно и следяха всяко едно възможно движение, което можеше да се направи. Едно завъртане на главата и някой изхвърчаше... А джоунинът бе от клана Учиха и даже Шаринганът в окото му през маската се набиваше на очи... Лека усмивка се появи на лицето на Итачи. "Точно така... Шаринган! Получих първата запетая на мисията си. Чувал съм, но не съм сигурен какво точно умеят очите ми в момента. Никога не е късно да се разбере.".
Младежът спусна косата си и прикри лицето си от двете страни. Затвори очи и раздвижи чакрата си. Насочи я право към очите, след което ги отвори. Почувства се някак странно и вдигна бавно поглед към химикала на момчето пред него. Свърза чакрата от очите с тази на ръката си и положи ръка върху листа. Движенията на написалия отговорите бяха имитирани от младия Учиха! "Нещо започна много да ми идва късметът напоследък... Хич не е зле" - помисли си той и започна скоростно преписване. Явно онази мисия и боят, който изяде, наистина си струваха! Интуицията му не го бе излъгала, но, както каза джоунинът - не беше мястото и времето за вдигане на самочувствие. Не трябваше да привлича внимание, а и отдалеч личеше, че квесторите не бяха много запознати с очните способности... или може би играеха театър? Не се знаеше, а и не беше от толкова голямо значение. Успехът на Итачи може би бе в кърпа вързан.

Саске внимателно разгледа теста, намиращ се пред него. Ясно му беше, че всяка една задача, носи по една точка. Всяка задача беше по- трудна от предишната. Това беше важно за него. Трябваше да успее да мине изпита. Много искаше да стигне до втори кръг. Последната задача, изглеждаше доста трудна, така, че незнаеше какво да очаква от десетата. Учителят звучеше така, сякаш ги подканва да преписнат, вместо да забранява това нещо. Каквото и да беше намислил, Саске щеше да се справи със задачата. Щеше да мине. Малко се притесняваше, но не заради теста. Първата задача за Саске бе елементарна. Набързо я написа, но нямаше представа, какъв е отговора на другите задачи. Чудеше се какво да прави, когато идеята нахлу в главата му. Това подозираше от самото начало. Целта на теста е да препишеш, а не да знаеш всички отговори. Оглда се наоколо. Още не се сещаше как ще препише. Започна да се чуди. Идеше му да си оскубе косите. Започна да се побърква. Трябваше непременно да измисли начин за преписване. Трябваше да е нещо много хитро, за да не могат да го хванат. Погледна генина пред себе си. Той изглежда знаеше отговорите, защото пишеше без да спира. За щастие на Саске, генинът седящ на предния чин пишеше бавно, може би се стараеше да пише красиво. Видя на коя задача е, имитирайки, че просто гледа напред. Започна внимателно да разчита буквите и числата, които той пишеше. Като малък беше много добър в тази игра, която играеше с майка си. Взимаше лист хартия и химикалка. Майка му закриваше с ръка долния връх на химикалката и започваше да пише нещо, а Саске трябваше да познае, какво е написала тя. От както се помнеше, не беше губил на тази игра. Именно това сега щеше да му помогне. Внимателно загледа върха на химикалката и разбра какво пише умникът пред него. Така разбра отговорите на всички задачи, без последните четири. Сети се как да ги реши. Затвори очи. Направи чакра нишки, които бяха почти незабележими, защото бяха много тънки и една се забелязваха от близко разстояние. Нямаше как да го хванат. Незнайно как, ги завърза на огледалцата намиращи се над него. Нагласи ги така, че да вижда отговорите на един от наблюдаващите, които беше написал отговорите на един лист. Направи се, че киха и така имаше възможност да погледне нагоре и да види отговорите. Повтори го още няколко пъти и така успя да напише всички отговори на теста. Беше почти сигурен, че успехът му е в кърпа вързан.