Стая V

Тази стая бе, на пръв поглед, нещо съвсем нормално, но, естествено, липсваха прозорци. Наоколо бяха окачени картини на най-различни хора... една от тях бе празна - имаше само рамка.

Влезе и се огледа.Надигна вежди и тръпки го полазиха.
''-Хора...Картини на хора...Екипи...Портрети...Щастие...''
Разтърси глава и издиша тежко.Клаустрофобия нямаше, но усещаше вече задушаването.

Вратата зад него изчезна, ключът в ръката му също. Едва блещукащата лампа срещу него започна да примигва и при озаряването от светлината се забеляза как на картината, която бе празна, се появиха образи - тези на момчето и родителите му. По тях се появи кръг и две тлъсти хлебарки я обхождаха. Дочу се нещо като дращене по стените

Когато настоящите действия се изписаха и преминаха като буреносен вятър пред очите му, бързи, яростни, нечетливи на секунди и жестоки към душевния мир на Обито, момчето се смръщи отвратено.Първоначално пред очите му се набиха буболечките.Той имаше страх от тези същества от малък.Е, не можеше всъщност да се определи като уплаха, а по-скоро като дълбоко отвращение и някаква лека фаза на фобия към тях.Разтърси глава и премига 2-3 пъти, за да се отърве от натрапчивите мисли относно малките гадинки.Отново се вгледа пред себе си.Виждаше снимка.На родителите му и на себе си.В началото това не му направи впечатление, а се отегчи какъв евтин номер използваха срещу него.И все пак го побиха леки тръпки.Но тези хора не бяха мъртви за него, а живееха във вътрешния му свят, както и в мечтите му.
''-Едва ли трябва да очаквам толкова леки неща.Това е едва началото.''

Обито най-вероятно не бе обърнал внимание на дращенето или поне не го показваше. Изневиделица от всяко кътче, че дори и от "дебрите" на стените, започнаха да излизат буболечки - най-различни, погнусяващи човешкото око. Картината на родителите на генина падна на земята.

Закри очи с ръце.Хвана се за главата и пристъпи крачка назад едва-едва, почти неусещайки краката си.Не чувстваше тялото си хубаво и здраво функциониращо.По-точно не можеше да предаде сигнали до мозъчните си клетки.Всичкия този стрес му идваше в повече.Какво се случваше?Откъде знаеха всички тези слаби негови страни и дали щеше да успее да победи психиката си или да загуби по най-долния начин, обричайки се на отказ от това да бъде шиноби?Ако не станеше чуунин, Обито директно смяташе да приключи с идеята си.Не беше от хората, които се отказват лесно, но самосъхранението и егото му надвишаваха понякога и биеха без проблем истинските му, съкровени желания.

Изведнъж картината леко се повдигна и започна да се уголемява. От нея излязоха две тела - тези на родителите на Обито. По тях лазеха толкова много буболечки, че трудно се различаваха кой кой е.

Вече му се повдигаше ужасно много от гледката.
''-Божичко, това е повече от покъртително.Защо е необходим този стрес в дадена ситуация?Като шиноби всеки би трябвало да познава идеално страховете си и да надделява над тях, когато ги види, особено под формата на генджусту.Не владея Kai, но и едва ли щеше да ми помогне по един или друг начин с нещо този тип техника.От клан, свързан с очни техники, съм, но за жалост все още силите ми са в зародиш.''
Умисли се и се опита да игнорира своята фобия - буболечките.Не, не беше страх.Беше най-дълбоко и искрено отвращение, грам не се лигавеше, както някои можеха да си помислят, ако научат.

За съжаление труповете бяха живи. Изправиха се с всички тези отвратителни създания, лазещи по тях, и тръгнаха към Обито. Плътта им беше разядена, но нито мирис, нито звук се усещаха или чуваха. Сякаш сетивата на момчето бяха притъпени... Кога ли щеше да приключи този ад!?

Изкриви долната си устна настрани и притвори очи.Вечно гледаше по един особен начин, все едно се намираше на особен вид гъби, забранени в пределите на селото му.
-Е-е-е, това вече е гнусно, искам да се махна.
Затвори уста и се облещи за секунда срещу труповете.Радваше се поне, че това беше илюзия.Но все пак не му стигаше нервна система.Отвращението му стигаше своята връхна точка.Ако всичко продължаваше така, можеше да си върне храната, която бе погълнал последно.
''-Няма ли да се приключва най-сетне...''
Изпуфтя.Всичко се проточваше прекалено дълго.
''-Ако успея да стана чуунин, ще имам достъп до доста задоволителни книги и може би ще получа и някой друг приоритет.Нормално, де...Ако стана въобще...Че аз малко нали...Така...Имам си известни отклонения на моменти...Дано не съм стреснал някого.''
Защо мислеше за това?Тези "изроди", както ги слагаше под графа, му напомняха за поведението му.Според него се движеха по подобен начин и бяха не по-малко гадни.

Изведнъж образите просто изчезнаха, буболечките вече също ги нямаше. Всичко се върна по старому, включително и вратата, която се отвори зад Обито.

-Еврика!
Скорострелно се изнесе от стаята в същия миг.