Стая VI

Тази стая бе в японски стил, а стените - измазани в много тъмносиньо, почти черно. Имаше само едно огледало срещу вратата, а наоколо бяха разхвърляни катани... окървавени.

Преди да влезе в тайнствената стая, Саске погледна номера й, а след това погледна и своя номер. Съвпадаха.
-" Номер 6 значи... Мхмм..."- каза си момчето.
Пое си дъх и влезе. Огледа се наоколо. Стените бяха добре боядисани и много допаднаха на Саске. Щом видя окървавените катани и огледалото, се зачуди какво ще стане по- нататък. Беше му много любопитно. Започна да оглежда всяко едно кътче от стаята и нещата в нея, в очакване.

Стаята започна да става все по-тъмна и по-тъмна. Само огледалото пред момчето издаваше един и същи потаен блясък като в началото. Катаните също блеснаха, защото светлината се отразяваше в тях. Кръвта по оръжията изглеждаше "прясна".
Изведнъж единият от мечовете се вдигна от земята, сякаш невидим човек го държеше. В огледалото бавно се появи фигура и се видя как вратата зад младия Учиха изчезна в мрака. Срещу себе си Саске трябваше да успее да различи не чий да е образ, а този на брат му, оглеждащ се и държащ острата катана в окървавената си ръка.

Започна да става тъмно. Саске се огреждаше и внимателно наблюдаваше всичко което става. Погледът му се спря на огледалото, което блестеше и се различаваше от всичко останало. После погледна катаните, по които имаше кръв. Беше някак си зловещо, но на чернокоското му беше любопитно. Изведнъж една от катаните се вдигна, сякаш някой я държеше. Когато погледна огледалото, видя, че в нго се появява образ. Образ, който не можеше да сгреши. Това беше образът на неговия по- голям брат- Итачи. По- големият брат държеше катаната с окървавената си ръка и я разглеждаше. Пулсът на Саске се ускори. Сърцето му тупкаше лудо, сякаш искаше да изскочи от гърдите му. Леко се стресна от вида на брат му държащ катаната, но после си каза:
- Това е само илюзия. Просто искат да влязат в главата ти.- каза сам на себе си.
Донякъде беше простил на брат си, защото дори и да си беше отмъстил, знаеше, че нищо няма да се промени, родителите му щяха да си останат мъртви, а Саске щеше да стане като батко си. За чернокосия генин живеещ в Кумо, беше много подло и недостойно за един нинджа да убие собственото си семейство. Преглътна шумно и зачака развитие на действията.

Изведнъж очите на Итачи се отместиха и попаднаха върху образа на Саске. По-големият Учиха сякаш изпиваше всяка капка кръв, течаща във вените на брат му.
- Виждаш ли, Саске... - проговори дългокосият. - ... Искам да гледаш добре и да запомниш всеки един детайл от това, което предстои. Наблюдавай и се наслаждавай... както се наслаждавам аз...
Точно тези думи бяха изречени от бледите устни на Итачи преди години. Сякаш всичко се повтаряше и не знаеше края си... Кога ли щеше да спре...? Не бе ясно. Убиецът вече не бе само в отражението на огледалото. Той се намираше пред Саске. Обърнат с гръб, което вероятно символизираше нещо, но може би само младият Учиха можеше да си го обясни.
Не след дълго в двата ъгъла на стаята се появиха телата на родителите на двамата братя. Те все още не бяха мъртви и гледаха с жални погледи към собствения им син, който скоро евентуално щеше да ги погуби. Изведнъж погледите на възрастните се отместиха към Саске.
- Помогни ни... - викаха с прималяващ глас.

Саске изпадна в истерия. Сърцето му биеше лудо. Когато чу думите на брат си, бучка заседна в гърлото му. Очите му бяха широко отворени. Всичко се повтаряше. А това, че Итачи беше с гръб към Саске, беше още едно нещо, направено с точност, както онзи ден. Погледът на по- големият брат пронизваше душата на по- малкия.
- Всичко е само илюзия, само илюзия. Това не се случва на истина. Стегни се.- казваше си Саске и започна леко да скубе косите си.
В двата ъгъла на стаята се появиха родителите на двете момчета. Очите им бяха пълни с ужас. Те викаха за помощ, но Саске се беше вцепенил и мозъкът му беше изключил. Нямаше представа какво да прави.

Итачи пристъпи с катаната в дясната си ръка първо към бащата. Вдигна я и, без дори да му мигне окото, го съсече. Пръсна кръв и капна на лицето на Саске. Брат му беше изцяло окървавен. Последва майката - тя умря по същия начин въпреки 100-те отправени молби и тихия, разкъсващ сърцето, плач. Тогава дългокосият се обърна към по-младия Учиха. Гледаше го с един изпиващ и хладен тъмен поглед.
- Саске... - тръгна да казва нещо, но не довърши.
Точно както в онази нощ... Всички образи изчезнаха, а катаната отново тупна на земята... сякаш никой не я беше държал, сякаш нищо не се бе случвало...

Когато Саске видя, как Итачи тръгва към баща им, младият Учиха извика:
- Не, спри!- резултат нямаше. Сякаш Итачи не чуваше нито дума.
Докато замахваше към възрастния мъж, Саске реагира бързо. Извади един шурикен, хвърли го към брат си с думите:
- Не ги доближавай!
Но стана нещо което Саске очакваше. На няколко сантиметра от Итачи, шурикенът падна на земята, без дори да го докосне. Така Саске не успя да попречи на Итачи да убие отново баща му. След това без да му мигне окото, по- големият Учиха уби и майка си.
След това, вече мъртвите тела и Итачи изчезнаха. Катаната падна на земята и издаде дрънчащ звук, който се разнесе из цялата стая. Саске изтри от капката кръв от лицето си. Огледа добре цялата стая. Всичко беше изчезнало. Сякаш нищо не се беше случвало.
- Тестът сигурно е към края си.- каза си Саске тихо.
Явно наистина беше така. Стаята беше в състоянието, в което беше намерена. Нямаше следа от убийството, което бе станало преди минути. Саске си пое дълбоко въздух, а след това издиша. Буцата, която беше заседнала в гърлото му, вече я нямаше. Чувстваше облекчение. Може би най- сетне беше преодолял онзи ден.
- Все пак всичко е минало, каквото и да правя, не мога да върна времето назад. Няма как да поправя нещата.- каза си чернокосия.
Направи няколко крачки напред, в търсене на оръжието си. След като го намери се върна на мястото си, като се загледа в огледалото. Искаше да види, какво ще се случи сега. Щеше да стане още нещо, или тестът щеше да приключи.

Вратата зад Саске се появи отново и се отвори сама. Последният етап за момчето бе приключил.

Вратата зад Саске се появи от нищото и се отвори сама. Чернокосият се обърна и излезе от стаята. Запъти се към залата.