Класна стая

Стаята, в която се провеждаха три изпита, от които зависеше дали шинобито всъщност ще стане нинджа или ще си остане гражданин.

I изпит:

Име: Bunshin no Jutsu
Рaнг: Е

II изпит:

Име: Henge no Jutsu
Ранг: Е

III изпит:

Име: Kawarimi no Jutsu
Ранг: Е

Освен тези три изпита върху началните техники, първо ще трябва да изучите някои неща, които зависят дали ще се справите с джуцутата и изобщо:
1. Чакра контрол
- ходене по дървета
- ходене по вода
2. Битка с оръжия - шурикени и кунаи /първо ниво на изучаване/

Червенокосата почука на вратата и влезе в стаята. Намери я едва когато прочете разпределителния списък на стаите закачен с кабърчета на малка коркова дъска. Огледа стаята, но не видя нищо специално. Спомни си за разказите на Рен и за това, колко вълнуващо и невероятно било всичко. Карин обаче виждаше единствено 15 празни чина и едно празно бюро. Зачуди се дали не е сбъркала стаята, но все пак реши да изчака 1-2 минутки...

След минути влезе младо момиче на около 25-годишна възраст с руси коси и ясни зелени очи.Това беше една от новите чуунини, които бяха назначили от ръководството на Кири.
-Здравей, Карин.
Носеше в себе си списъка, който попълваше по-рано онзи мъж в стаята за записване.Изглежда той й бе казал за червенокоската.
-Преди да започнем...Бих желала да погледна как е твоят чакра контрол.
Усмихна й се мило.

Червенокоската се изненада от младоликата сенсейка, която влезе в стаята. Видът й бе приятен и без съмнение бе красива. Вероятно бе нова, а това, че бе толкова мила накара част от притеснението на Карин да се изпари.
- Здравейте. - кимна момичето и без да се бави се зае с упражнението.
Беше кофти, че Рен не желаеше да я научи на нищо свързано с шиноби, но Карин гледайки го тайно се бе упражнявала сама. Чакра контрола си не бе усвоила напълно, но тренираше усилено защото желаеше да постигне прогрес в живота. Отдръпна се малко назад, заставайки близо до прозореца. Затвори очи и направи знака "тигър". Помъчи се да изкара всички мисли от главата си, но това се оказа много по-трудно отколкото мислеше. В ума й постоянно се въртеше образа на брат й, казващ й колко е опасен живота на шинобито. Не й пукаше. Щом той го можеше добре, тя го можеше два пъти по-добре. И щеше да го докаже. Не от първия път, но с много усилия и тренировки.
Концентрира се защото знаеше, че това е най-важното при усвояването на чакра контрола. Концентрация и спокойствие. След известно време мислите сами се отдръпнаха, отстъпвайки място на въображението й. Представи си чакра потока в тялото й. Представи си красиви лазурни канали, по които течеше тази тъй, важна енергия. Представи си как я движи из цялото си тяло, до всяка чакра точка. Представи си, че го може, че е силна. И преди да отвори очи си каза, че независимо дали се е справила, щеше да опитва докато не успее.
Усещането да си изпълнен с толкова живителна енергия бе прекрасно. Каквото и да си мислеше до сега, то бе несравнимо с чувството, което изпитваше сега. Вярваше, че е успяла, но не бе сигурна. За това без да разваля концентрацията си, без да изтрива картината от съзнанието си, се отвори очи и питащия и поглед срещна този на сенсея.

Сенсейката тихо я наблюдаваше и гледаше да не разваля дълбоката концентрация на девойката.
-Стига толкова, мила.
Гласът й се разнесе като мелодия из стаята.
-Това е достатъчно.Можеш да започнеш с джутсу за клонинги.
Показа й огромна табела, където имаше подробно описание стъпка по стъпка как се извършва този процес.
1. Събиране на чакра.
Затова беше и това упражнения с контрола.
2. Концентрация и представа.
3. Поява на стабилен клонинг.
-Умееш ли го или да ти покажа?

- Искам да опитам сама. Мисля, че разбрах как става, но все пак вие ще решите дали е добре... - може и да беше с ужасен характер, но определено не беше невъзпитана. Усмихна се леко на жената и се зае с техниката проклинайки наум брат си, за дето не я бе подготвил за изпита.
Остана на същото място, на което бе и когато упражняваше чакра контрола си. Отново затвори очи и опита да се концентрира. Разкара ненужното от главата си и отново си представи лазурният чакра поток циркулиращ из тялото й. Най-накрая бе активирала това природно съкровище и не смяташе да го пропилява напразно и с неуспешни и смешни опити. Но ако все пак не успееше щеше да опита отново, разбира се. Изведнъж, когато почувства, че чакра контролът й е достатъчно стабилен картината с циркулиращата чакра се замени с огледало. Представи си, че се оглежда. Наложи си да махне огледалото и да си представи себе си без нуждата от отразяващ предмет.
Започна да си представя лицето си, огненочервената си коса, очите в същия цвят... Познаваше всеки малък детайл от себе си и се постара да си го представи възможно най-точно. Дори си спомни надписа на копчетата върху лилавата си риза. Дори се застави да направи клонинга вляво.
След като всичко това бе готово си припомни знаците от дъската нужни за направата на клонинг. Започна да ги прави не особено бързо, но за сметка на това, точно.
- Бушин но джуцо! - гласът й бе доста извисен от напрежението. Отвори очи и с любопитство погледна до себе си.

Учителката плесна развълнувано с ръце.
-Брилянтно!
Отиде срещу нея и застана сериозна.
-Запомни хубаво чертите ми.Опитай се след това да заемеш моя образ.Това е втората техника от първата част на изпита ти.Нарича се Хенге.Нужно е само да докараш моята външност и да не пропускаш детайли, дори да са нищожни.
Завъртя се на пръсти, за да предостави шанс за оглед.Отдръпна се на три-четири метра и зачака.

Усмихна се широко при похвалата, а след това внимателно изслуша жената. Трябваше да се превърне в нея. Тоест да превърне себе си в учителката.
Преди всичко се застави да я огледа добре. Замисли се за миг и достигна до заключението, че техниката не е по-различна от Бушин, само дето не си създаваш второ копие... Принципът обаче бе същият. Вместо себе си, трябваше да си представи русата жена, чието име не знаеше, но вярваше, че е красиво като самата нея. И после да направи нужните за техниката знаци.
Отново се концентрира. Да владее чакрата си ставаше все по-лесно и приятно с всеки опит. Дори бе завладяващо да усеща онова съвсем, съвсем леко, едва доловимо гъделичкане.
Огледа внимателно жената. Косата й бе в светло рус, бледожълтеникав цвят. Необикновено, рядко русо. Очите й имаха ослепителен зелен цвят и в тях се забелязваха сияйни искрици.
Облеклото й бе почти типично за Кири. Цветът му бе светлосин и сякаш се сливаше с обстановката навън, но в светлата, приветлива стая се открояваше доста. На кръста си имаше странно тънко коланче, напомнящо сребърна нишка и обсипано с разноцветни камъни. Карин веднага си го хареса. Обувките й бяха типични нинджа сандали, но тези бяха на ток и стигаха до под коленете й.
Запомнила всичко това червенокосата си представи и себе си. А после образът й започна да се заменя с този на учителката. Докато сменяше картините в главата си правеше и нужните за техниката знаци.
Когато приключи отвори очи и погледна сенсея въпросително. Опита се да се огледа в светлите й очи, ала не успя и зачака реакция.

-Отново ме изненада приятно с хубави резултати, момиче.
С интерес наблюдаваше бъдещата нинджа пред себе си.
-Последна техника и излизаме навън.Идва ред на каварими.Показвам как става.
Направи знак и след секунди извика:
-Каварими но джусту!
Положението на тялото й се промени, а на негово място остана един...дънер.
-Пробвай и ти.

Отново се зарадва на похвалата. Обичаше да показва добри резултати, а и предполагаше, че похвалите са заслужени.
Внимателно загледа как учителката прави и третата техника. За миг русокосата красавица бе заменена от малък дънер. Огледа се и видя, че сенсеят е в другия край на стаята. Щом отново застана пред червенокоската и предложи да опита да направи техниката. Карин кимна и се усмихна леко. Това и се струваше най-трудно от всичко.
Този път освен, че трябваше да си представи дънера, което бе лесната част, трябваше да се замени с него. Или иначе казано да се транспортира от единия край на стаята до другия. Което й се струваше трудно, но още щом тази мисъл нахлу в главата й веднага я възпря. Щом другите можеха и тя можеше. Ако имаше нужда щеше да опита пак. Просто се надяваше да е достатъчно добра и да успее от първия път. Помоли се късметът да не й изневери и затвори очи.
Процедурата с концентрацията и образа на циркулираща чакра отново бе на дневен ред. За пореден път се удиви на енергията, която обитаваше тялото й, а и хиляди други тела. Представи си малък кафеникав дънер покрит със зеленикав мъх, типичен за влажните гори на Кири. Представи си себе си отново - червеникава коса, червени очи, висока и слаба, лилава риза, черни панталонки, високи до бедрата нинджа сандали. И след това си представи как освобождава тази чакра като чрез нея се пренесе до желаната точка. Представи си как на мястото й стои малкият покрит с мъх дънер. Докато правеше техниката не пропусна да направи и знаците, без които всичко беше загубено.
Почувства се някак странно и отвори очи. Сигурна бе, че е направила нещо, но какво точно...

Отново резултатите бяха невероятни.
-Хех..
Подсмихна се, застана до нея и я помилва по косите.
-Пробвала ли си да ходиш по дърво?
Това беше поканата за начало на втория етап.

Жестът бе почти майчински и Карин изпита ужасна тъга сещайки се за майка си. Ала й стана още по-тъжно от факта, че вече я помнеше смътно... Дори не помнеше очите й... Май бяха сребристи. Или сиви.
Преглътна тежко и се усмихна леко учудена от въпроса.
-Ам, пробвала съм да се катеря по дърво, но да ходя - не. - обясни и погледна жената в очите. - Но иначе знам как става, тъй като съм гледала как го прави брат ми. - допълни и зачака реакция.

-Ще ми покажеш ли какво помниш?Бих го направила пред теб, но виждам, че имаш познания и интелект, които също трябва да се развиват.

След като излезе от стаята за записване, със същия непукистичен фасон се отправи към класната стая. През цялото време изглеждаше замислен. За какво ли толкова мислеше това чернооко момче...? Никой не можеше да разбере. Нямаше човек, който да го познава толкова добре, че да може да разчете мислите му.
След минута вече Итачи беше пред вратата на мястото, където щяха да го изпитват. Грам колебание не личеше в него, но въпреки това той поостана няколко секунди преди да влезе, след което почука и отвори вратата. Огледа се за изпитващ.

Вътре го очакваше лъчезарен сенсей, който предразполагаше приятно всички преди изпитите.
-Здравей, момче.Ела насам.
Усмихна му се широко.
-Как е името ти?На колко си?Кажи ми и можеш да започнеш с чакра контрол.

Лъчезарен сенсей поздрави Итачи и му се усмихна широко. Подкани го да дойде при него и го попита за името и възрастта. Чернокосият го погледна в очите и отвърна:
- Името ми е Итачи Учиха. На 21 години съм.
Младежът не обичаше много-много да губи време в приказки и въпреки приветливостта на чуунина, усмивката на лицето му не се видя нито веднъж. Той се отдалечи леко от него и приближи ръцете си една до друга. Затвори очи и се замисли: "Чакра контрол... Всяко шиноби трябва да умее да контролира чакрата си, за да може да се справи с каквито и да е техники. Точно това е причината да изискват от нас първо това. Надявам се бързо да се справя с тази задача и да премина към останалата част. Ще започна с това..."
Момчето се отпусна и си представи как енергия се влива по цялото му тяло. В този момент нищо не можеше да го разконцентрира. Усети студенина в крайниците си, а после "замръзна" и всяка друга част на плътта му. "Това ли е чакрата ми...?" - помисли си той, но не показа емоция на лицето си. Беше учуден от самия себе си. Дали чакрата му му "говореше" какъв студен човек бе всъщност той...?! Обзеха го всякакви мисли, но бързо напуснаха ума му. Бяха прекалено маловажни за човек като него.
Студенината все още "течеше" по тялото му и сякаш ставаше все по-ледена и по-ледена. Итачи смръщи вежди и се опита с воля да я подтисне. Косите му съвсем леко се разхвърчаха настрани, но бързо се върнаха на мястото си. Тогава той отвори очи и погледна чуунина.
- Абсолютно сигурен съм, че ще мога да продължа напред - каза уверено той.

-Идеално.Започни с Буншин.

В това време в залата влезе и Обито.Той застана мирно до вратата и я затвори тихо, гледайки да не нарушава спокойствието, което цареше в стаята.Пред очите му се мярна чернокосият, но не обърна толкова внимание точно в този момент на това.Прокашля се и с хриптящ глас заяви:
-Простете, ако прекъсвам изпита.Ако е необходимо, бих изчакал навън?
Повдигна вежда и зачака да му отговорят.

От ъгъла на стаята скочи младо момиче, което до този момент зорко наблюдаваше случващото се в помещението. Без да продумва нищо, хвана ръката на Обито и го издърпа настрана. Бе с поне 30 сантиметра по - ниска от него, но стъпките й бяха леки и пъргави. Изминаха четири метра, отдалечавайки се от другите и спряха. Луничавото й лице се обърна към него и големите й очи се втренчиха в неговите.
- Аз съм Мусуби. Специален джонин. Първо място във випуска - кратко и ясно се представи, след което продължи - а сега, по същество. Покажи ми на какво си способен. Техниките, които трябва да усвоиш тук, са три - Хенге, Кауарими и Буншин. Преди да преминем към тях, обаче, ще се научиш да контролираш чакрата си. Знаеш какво е чакра, нали? - попита го тя, но без да чака отговор, продължи - Дори да не знаеш, ще трябва да се справиш в движение, ако искаш да приключиш бързо. Покажи ми докъде се простира възможността ти да й влияеш, а аз ще преценя дали нивото ти е задоволително. Започни когато си готов... Но не ме карай да чакам - намигна му тя.
Младоликото момиче, чиято възраст явно представляваше измамен критерий, съпоставен с уменията й, отстъпи крачка назад и му се усмихна. Погледът й свенливо се отклони за момент, след като срещна неговия, но изражението й почти моментално отново стана сериозно и тя съсредоточено започна да наблюдава действията му.

Резкият развой на събитията стъписа Обито и той бързо се сюрпризира от случващото се.Кое беше това момиче, откъде изскочи, как така имаше такъв висок пост на тази възраст и с тези размери?Разтърси глава.Думите й минаха бързо през главата му, но загадката около нея го глождеше по-силно.Сега нямаше време и условия да се занимава с глупости, затова просто разтърси глава.Изведнъж излезе от транса си, проговаряйки рязко:
-Известно ми е какво е чакрата.Падам си по анализите и разсъжденията.Чакра контролът представлява правоспособността при управлението на дадена чакра, независимо от кой тип е.Изграждането на добрата манипулация върху тази "сила" се постига с постоянство и резултатите постепенно излизат.Затова служат и упражненията за ходене по повърхността на някаква повърхност само чрез чакра и преодоляването на природните препятствия.Мисля, че това е напълно достатъчна информация, за да докажа, че съм запознат задоволително добре с шиноби света.
След като престана да говори, Обито прецени, че вече е уместно да започне най-после този така прословут и очакван изпит.Не се притесняваше, нямаше и причина, поради която да се.Всичко бе напълно първично, елементарно, леснодостъпно.Варираше като трудност от общопонятно до още по-лесно изпълнимо.Хубавото бе, че не отнемаше повече от два часа за изпълнение на всичките изисквания.А и все пак изпитите се провеждаха за голям човек, а не за академик на 13-14, на когото да са нужни поне няколко дена за разискване с другари що е това нинджутсу.
Деветнадесетгодишният скръсти ръце и се загледа през прозореца.Обичаше да се отделя в света на мислите винаги преди дадено действие.Много малко след това нагласи пръстите на ръцете си в необходим знак.Обръщението стана по-осезаемо.Циркулацията се засили.
-С Буншин ли се започваше?

- Брей, компетентен си! Не че съм учудена или нещо такова, по-скоро ти се възхищавам. Малко академици могат да се "похвалят" с толкова знания или поне аз не съм срещала кой знае колко такива. И, да, започни с Bunshin.

"Bunshin no Jutsu... Значи трябва да направя клонинг на себе си" - това бе единствената помисъл на Итачи, когато му казаха какво следва. Той се огледа около себе си и завари голямо огледало, подпряно в един от ъглите на класната стая. Тръгна към него и огледа отражението си хубаво. Тъмните му очи блеснаха. Мигането му сякаш беше на бавен кадър. Самият образ на момчето не издаваше нищо, само една неразгадана мистерия...
Когато огледа напълно външния си вид, Итачи се обърна и се върна с бавна походка при чуунина. Докато вървеше, погледна през рамо за последен път към огледалото. Стисна юмруци съвсем леко, след което пак извърна глава. Застана на едно място и затвори очите си. Доближи ръце една до друга. Изрисува схемата на чакрата си в съзнанието си и си я представи как се "разпалва". В този миг почувства огромна енергия в себе си. Беше готов да действа. Ръцете му се помръднаха и за една-две секунди направиха три знака. В мисълта на момчето част от чакрата му се отдели от тялото му и образува човешка фигура до него и то не коя да е фигура, а неговата собствена. Мислено изрисува до последен детайл външния си вид и след това отвори очи. Погледна към облика до себе си, който беше създал. Отново затвори очите си и си представи как отделената от него чакра прави различни стойки и движения, а след това бавно ги отвори, за да види дали съзнанието му успяваше да изиграе роля и в реалността. Хвърли поглед на чуунина, очевидно за мнение.

Вдигна се дим, който секунди по-късно изчезна. До Итачи седеше негово идеално копие, което също толкова мистериозно и дълбоко гледаше. Чуунинът бе скръстил ръце, но щом видя клонингът на Итачи повдигна вежда учудено. "Толкова бързо... той наистина има силна чакра."
Започна да обикаля клонинга. Оглеждаше хем Итачи, хем и копието му. Минута-две по-късно гласът на сенсея процепи кратката тишина.
- Отлично. Като за първи път беше много добре! Да те видя с Хенге. Ако имаш въпроси, тук съм. - чуунинът направи по-голяма дистанция между него и чернокосия, подпирайки се на бюрото.

- Нямам никакви въпроси - отсече спокойно Итачи, сигурен в думите си. Започна да оглежда жената срещу него с мирен поглед, без да създава излишно смущение. Не можеше обаче да се определи дали погледът му я изпиваше или просто разглеждаше лика ѝ. Вероятно беше второто, защото през цялото време не личеше никаква помисъл да има в главата на това момче. Проличаваше това, че не бе глупав, но същевременно не можеше да се види отвъд тъмните очи какво се въртеше. Сякаш беше само тъмнина и нищо друго.
В същия момент момчето вдигна очи и срещна за секунда погледа си с чуунина, след което отново направи три знака, малко по-различни от предишните. Изглеждаше разконцентриран от всичко останало, но явно това не беше съвсем така, защото клонингът до него все още стоеше и не помръдваше. Този път младежът не затвори очите си. Прецени, че в една битка дори мигането може да коства живота на шинобито. Беше слушал от най-различни хора в селото си истории за нинджи, загубили живота си за една-две секунди поради невнимание. Може би не му беше още времето да мисли за сражения и тем подобни, но той предпочиташе винаги да върши всичко по-рано, отколкото в последния момент - такава натура си беше Итачи. Вероятно това занапред щеше да му е голям плюс...
Веднага след като направи знаците, си представи образа на чуунина, към когото дори не погледна повторно, а беше с отворени очи. Гъст дим се появи на мястото му. Тогава клонингът му също започна да прави знаци с ръцете си - Итачи целеше да направи двойно хенге, за да разбере дали бе възможно да преобрази дори подобието си. Още преди пушекът да се разсее, се появи втори - на мястото на клонинга...

Обито едва тепърва започваше със своите доктрини и схващания относно всяка точка от изпита, който следваше да положи.Сега идеше реч за Буншин.Реши да направи поредната диагностика.
-Нинджутсу, генерална техника, класификация - клонинг техника.Е ранк.Необходимо е малко количество чакра.Джутсу, което създава идеално идентично копие на потребителя без да е необходима някаква субстанция.Клонингът няма физическите възможности да атакува, но пък има способа да изпълнява движение.Може да се използва буншин за заблуда на врага, но не и за победа над него.Евентуален вариант е причина на мираж и заблуда за противника.Може лесно да се разбие подобна техника от хора с доджутсу.Клонингите нямат сенки и по този начин лесно ще се разпознаят и от невъоръжено око.
Приключвайки с анализите си, Обито замъкна и се загледа в краката си за миг.Докато споменаваше очните умения, той някак си се подсмихна, припомняйки на себе си от кой клан идва.
Взе решението да приключва с техниката.Събра за отрицателно време чакра.
''-Достатъчно.''
Вече беше застанал в необходимата стойка.Прекара през съзнанието си всичко, което бе необходимо за това..."джутсу"?Та това умение беше...Чернокосият нямаше коментар дори.
-Bunshin no jutsu.
Вдигна се огромен пушек до него.