Класна стая

Понеже сградата не беше от най-големите, Хаку бързо намери класната стая. Преди да влезе, почука. Чак когато чу отговор, натисна дръжката на вратата и пристъпи към одаята. Затвори бавно след себе си и погледна към един от чуунините пред себе си. Понеже беше доста срамежлив, веднага се изчерви.
- Аз... - започна той, заеквайки. - Името ми е Хаку, на 16 години съм и искам да мина изпита за генин!
Зачака търпеливо отговор. Естествено, се поклони както при влизането си в стаята за записване. Нещо вътрешно го караше да действа по този начин. Беше доста възпитано момче.

Усмихна му се.Падна му се младо момиче, току-що станало даскалица.
-Започни с контрол.

"Henge no Jutso... Техника, която позволява на потребителя да приеме вида на какъвто и да е било предмет. Полезна техника, особено ако искаш да се скриеш от някого..." размишляваше Рин. Знаеше как да изпълни техниката, защото баща и когато беше жив и разказваше интересни неща за много джутсута, а сега това и бе полезно.
Обмисли отново информацията и се отдръпна крачка назад. Зачуди се дали да приеме вида на чуунина или на някой предмет и накрая избра чуунина, защото смяташе, че щеше да и бъде по-лесно да приеме облика на друг човек, а не предмет. Огледа мъжът пред нея. Той бе висок, имаше широки рамене, косата му беше в тъмно рус цвят. Притежаваше тъмни очи, високи скули, голям нос. Дрехите му бяха в тъмни цветове. Чуунинут бе облечен със зелено нинджа елече с яка, а под елечето имаше синя тениска. Панталонът му бе в тъмно син цвят, а коланът на панталона беше от кафява кожа. Обут бе в черни шиноби сандали. Приключи с огледа си, затвори очи и се опита да запомни вида на мъжа. Пое си въздух и се отдаде на спокойствието. Порадва се на тишината, пое контрол над чакрата си, а след това в мрака в съзнанието и структуира своето тяло, после и това на чуунина. Представи си как тя приема вида му, отначало само като главата и прие вида на тази на мъжа,а после и всички други части от тялото. Започна да преплита пръстите си, образувайки необходимите знаци.
- Henge no Justo!- отвори очи и зачака мнение, защото нямаше как да узнае дали се е получило без огледало или мнение.

Чуунинът огледа внимателно образа и го сравни мислено със своя. Нямаше нито една различна черта! Като за пръв път момичето се бе справило блестящо.
- Следва последната техника, Рин. Името ѝ е Kawarimi no Jutsu.

Хаку върна на младата госпожица лъчезарна усмивка и се приготви да изпълни казаното по най-ескпедитивния начин, защото много искаше вече да започне да тренира като останалите генини, а и беше чул, че изпитите за чуунин се правеха през 3-4 месеца, което го надъхваше двойно. Той бе едва в началото, а вече се целеше твърде нависоко, но някак беше сигурен, че ще успее, защото бе момче със силна воля и много трудно можеше да се откаже от нещо, когато истински го желаеше. Та, първата стъпка бе чакра контролът - нещо, което се постигаше с изключителна концентрация и търпение, затова малкият академик трябваше да се стегне максимално и да даде всичко от себе си. Той доближи ръцете си една до друга и ги допря в знака Куче, защото му се стори най-удобен, въпреки че не бе най-често срещаният. Повечето започваха с Тигър, но реално според дългокосия младеж нямаше значение символът, а съсредоточаването и умението да раздвижиш енергията в себе си. Без бавене академикът затвори очите си и откъсна мислено от реалността - така следваше да бъде началната крачка. В съзнанието си нарисува чакра системата - такава, каквато всички я познаваха - с 361-те си точки и течащата по каналите "синя течност". Последва раздвижването, което нямаше да се получи, ако Хаку не се бе концентрирал добре и, за щастие, такъв проблем не възникна. Всичко протече чудесно - точно по начина, по който трябваше да бъде - момчето успя да приведе в движение това, което бушуваше в него, и да поеме абсолютно надмощие над него. То отвори очи бавно и погледна момичето пред себе си, след което със сериозен фасон каза:
- Смятам, че съм готов!
Изчака отговор.

Последната техника, Kawarimi no jutso за някои бе най-трудна, за други не. За Рин това джутсу бе на едно ниво с останалите, не и се струваше нито трудно, нито лесно. Беше уверена и знаеше, че ще постигне желания резултат, но пък ако нещо се объркаше и тя не успееше, щеше да опита отново.  "Kawarimi no jutso позволява на потребителя да се замени с даден предмет. Много нинджи използват пън за тази цел, но не е задължително само той да се употребява.  Джутсуто би било полезно за някой, който иска да се измъкне бързо и да спечели дори малка преднина."  разсъждаваше наум Рин.  Сложи край на досегашното си занимание, и вече обобщила всичко научено за техниката, се зае и с действията.
Зае позиция и бавно затвори очи. Реши да действа флегматично. "Бързата работа, срам за майстора." помисли си момичето и се подсмихна.  Освободи се от всякакви мисли и притеснения. Отдаде се на пълно спокойствие и тишина.  Съсредоточи се над  това, което щеше да направи, но преди това си каза "Мога го! Ще се справя!". В  ума и тя изрисува своя образ без нито една разлика, също и този на предмета с когото щеше да се замени. Внимателно беше изучила стаята и всичко в нея и си бе избрала един химикал на най-задния чин. Избра го, защото бе малък и лесно можеше да запомни вида му. Пердстави си как се озовава на другия край на стаята, до онзи чин, а на нейно място във въздуха се появява химикалката, която секунда след това пада на земята. Извърши знаците за техниката, защото бе готова с подготовката и каза:
-Kawarimi no jutso! - отвори очите си плахо и се огледа.

/До Рин:/

На чуунина се харесваше това, че Рин бе доста уверено момиче. Повечето се страхуваха от неуспеха, което не бе добро начало. Отне ѝ малко време да се концентрира, но пък очевидно беше за добро, защото техниката беше успешна.
- Браво, Рин, браво! Можеш да отидеш на тренировъчната площадка на академията! Там ще те чакам, за да довършим изпита.

До Хаку:

-Браво, момче.Всичко протече идеално и контролът ти е добър.Давай към Буншин.

Bunshin no Jutsu!? Честно казано, ако не беше таблото на дъската зад чуунина, Хаку щеше да се провали на 100%. Той не знаеше абсолютно нищо за техниките и тяхното изпълнение. Отиде до графиката и я загледа. На нея имаше единствено обща информация - снимка на това, което трябваше да се получи, категория, ниво и знаци. За щастие, тези неща бяха напълно достатъчно за момчето, за да схване за какво идеше реч. Самото име на техниката говореше само за едно - клонинг. Да, това трябваше да получи - дубликат на самия себе си. Академикът кимна и се обърна с лице към изпитващия. Без да казва нищо, допря ръцете си една до друга в знака Овен, началния знак. Затвори очи и разкъса съществото си от външния свят. Чакрата в него започна да бушува. Не беше от мощните енергии, затова само той си я усещаше, но това не представляваше проблем. Важен беше крайният резултат, който щеше да бъде налице след малко. "Добре... Мога да го направя..." - мислеше си момчето наум. Внезапно ръцете му светкавично се преплетоха в още два символа - Змия и Тигър. Дългокосият знаеше перфектно образа си, защото обожаваше да се оглежда в огледала по няколко минути, а вкъщи дори прекарваше часове, седейки и взирайки се във външния си вид, затова не му се наложи да губи време, рисувайки си наум външността.
- Bunshin no Jutsu! - извика той силно и рязко отвори очи.

Следваше хенге.