Класна стая

Чуунинът очакваше точно това. Итачи огледа добре жената и без проблем създаде нейно копие. А доколкото уменията му - нямаше грешка, той имаше шанс да стане едно силно шиноби. И още го има. Жената имаше груби и дори неясни черти. Кожата й бе бяла, косата черна и чуплива, очите - сивосини. Имаше груби ръце, които прикриваше с черни ръкавици с изрязани пръсти. Тялото й бе стройно, раменете й бяха широки, врата - дълъг. Притежаваше скули и леко щръкнали уши, но затова си спускаше косата. И въпреки всичко, Итачи бе забелязал и това.
- Наблюдателен си. Силен си. Какво друго да ти кажа, освен да даваш нататък с Каварими? - усмихна се доволно и скръсти ръце.
Жената погледна към другият ученик, който беше на Буншин но джуцу. Той, също като Итачи, имаше черни очи и коса, но Итачи бе някак по-изразителен, а Обито - мистериозен. И двамата притежаваха интелект, виждаше се. Обито с лекота бе постигнал техниката. Чуунинът нямаше какво друго да каже, вдигна рамене, изправи се и поогледа ноктите на едната си ръка. Повдигна леко вежди, свивайки я в юмрук и погледна Обито.
- И от теб съм доволна. Да видя Хенге.
"Каква е тази енергия? Учиха са, няма какво друго."

- Силен? Не бих казал. Ако критериите Ви за силно шиноби са такива, то тогава аз целя да стана Бог - отвърна Итачи на думите на изпитващата го жена. - А ако имате предвид, че съм талантлив - това вече е друго. Както и да е, много се захласнах по говоренето.
Младежът замлъкна и клонингът до него изчезна. Скръсти ръце пред гърдите си и притвори очи, за да се сети всичко, което знаеше за Kawarimi. След миг ги разтвори съвсем леко и с периферието погледна момчето, което тренираше в близост до него. Не реагира по никакъв начин, а обърна поглед към чуунина, след което се огледа около себе си. Погледът му сякаш търсеше нещо... "Точно това ми трябваше" - помисли си той, когато видя кунай, оставен на един от чиновете зад него. Завъртя се и отиде дотам. Пое оръжието в едната си ръка и го стисна здраво. На лента минаха някои от спомените му, но той бързо ги игнорира. Направи три знака и до него, по-бързо от предния път, се яви негово копие. Итачи му подаде куная и мислено, чрез чакрата си, го отпрати в другия ъгъл на стаята. Клонингът отиде до "посоченото" му място и, завъртайки се, метна куная право към сърцето на младежа. Без да казва нищо, момчето бързо направи пет знака, вглеждайки се за миг към шише вода, оставено на бюрото на чуунина. Точно когато кунаят беше на път да го прониже, прозрачната течност се разпръска наоколо, а Итачи се намираше на нейно място на масата.

Огледа внимателно и прозорливо резултатите му.
-Много добре.Можеш да излезеш навън, за да изпробваш ходенето си по дърво.

Обито започваше все повече да разгрява мускулите на устата си.Определено многото приказки се отдаваха идеално на момчето и това личеше перфектно отстрани.
-Отново Е ранк мисия, което прави техниката на изключително ниско и непотребно ниво пак.Ефикасността е на 90% сигурна, когато се изиграе ролята стриктно, тъй като на всичкото отгоре е възможна и промяна на гласа към останалите екстри, които предлага това елементарно нинджутсу.Необходимата за изпълнение чакра е в минимални количества.Издържливостта се определя според контрола и управлението на потребителя.При удар от противник е възможно джутсуто да се "развали".Буквално преведено Хенге означава "трансформация".Казано на по-опростен език, това е умението да заемаш друг образ.
След като приключи да обяснява, черноокият зае стойка, която бе точно подходяща и присъща за техниката.Беше изпил с очи момчето, което бе досега тук.
-Henge no jutsu!
Вдигнаха се огромни прахове около и от самото му тяло.

През цялото време чуунинът слушаше внимателно разсъжденията на Обито. "Доста интересно момче" - помисли си тя. Усмихна се леко и огледа трансформацията му - всеки един детайл от външния вид на другия Учиха можеше да се забележи сега върху Henge-то.
- Отлична работа, Обито! Продължи с Kawarimi, моля!

Момчето извъртя очи.Каварими не бе любимата му техника и не бе толкова доволен от информацията, която притежаваше относно нея.
-Отново джутсу на нищожно ниво, но много полезно на ползващия.Би могло да спаси живот и в последната стотна, стига правилно да се употреби.Необходими са пет знака за извършването.Каварими но Джутсу е основно и генерално Ninjutsu.Накратко казано - закъсаш ли, замени се с близък предмет, дори и това да е шишенце ракия.
След тези си думи, Обито застана изключително сериозен и заклати глава положително на думите си.
-Не питайте откъде знам.Просто ще кажа, че е успешно употребено, особено ако си буен консуматор.
Стисна устни и загледа в земята.
-Но да не се отплесвам.Най-често се използва дънер.Може и човек.Ама не е препоръчително да е пиян.
Изпуфтя.
-Абе....Личен живот......Както и да е.Ще опитам.Само дет' не ме гонят сутеньори..................Ей, значи, аман!Замина си впечатлението за мен.Абе...Тоби е добро момче.Понякога.
Реши вече да минава по-бързо тази глупост.Застана в поза и тихо промълви:
-Каварими но джутсу!
Беше си намислил да се замени с някаква лимка на 4 метра от него.Но дали бе успял?

- Забелязала съм, че много говориш и разсъждаваш, но тук каза предимно глупости - каза жената леко недоволна. - И все пак си прав, че може да си спасиш кожата ако използваш правилно техниката.
Когато Обито направи джуцуто, чуунинът се усмихна незабележимо.
- Перфектно! Чакам те на тренировъчната площадка за чакра контрол по дърво и вода, и първо ниво с оръжия.

Наори намери за отрицателно време стаята, в която се провеждаха трите начални изпита. Когато застана пред голямата масивна врата почука два пъти и влезе. В стаята обстановката бе приятна. Стените бяха в светли цветове, а на дървените чинове нямаше никого. На голямото бюро обаче, бе седнал изпитващия.
-Здравейте. -поздрави учтиво тя.

Мъжът се обърна към нея.
- Добре дошла! За изпита за генин си тук, предполагам. Може да започнеш с чакра контрол!

Момичето кимна и се отдръпна назад. Чакра контрола беше трудно начало за Наори, защото знаеше, че жизненоважно е да си спокоен и концентриран, а при нея отсъстваха и спокойствието, и концентрацията, а и трудно можеха да я посетят.
Зае позиция и направи знака Тигър. Бавно затвори очи, като се опита да забрави притеснението и ѝ се получи. Опита се да се концентрира, но всичко наоколо сякаш и пречеше. Можеше да чуе дори дишането на изпитващия мъж близо до нея. В този момент пожела слуховите и способности да са по-малки. Вдиша бавно и шумно, като стисна очи още по-силно. "Концентрация, концентрация и спокойствие!" мислеше си тя. Тогава разбра, че така няма да стане. Отпусна клепачите си и се опита да забрави за всичко. Получи се. Следващата стъпка бе овладяването на чакрата. Тя си предастави всички свои точки и тръбичките, през които преминаваше чакрата ѝ. Представи си как тя циркулира непрестанно и усети задоволно чувство. Изпрати равномерни вълни от чакра по цялото си тяло, а после се опита да съсредоточи чакра потака си към областта на ръцете. И помисли, че успя, защото почувства онова приятно и топло усещане. След няколко минути повтаряне на процеса, Наори отвори очи.

Мъжът кимна одобрително.
- Виждаш ли таблото зад мен? - попита той и посочи дъската. - Трябва да изпълниш първата техника. Нарисувани са ти знаците и ефекта, който трябва да получиш. Името ѝ е Bunshin no Jutsu.

Лилавокосата отиде близо до дъската и погледна към дъската и обмисли информацията. Щом приключи се върна на старото си местоположение.Наори желаеше да научи тази техника много, за да види най-накрая себе си отстрани. Смешна ли беше, скучна или може би красива? А и тя бе полезна, много при това, особено в областта на наблюдения в различни райони.
Наори се върна на мястото, където бе усвоила чакра контрола си и затвори, а после ги отвори.Можеше да се концентрира и с отворени очи, точно така. Загледа се в дъската и забрави за всичко, което не бе свързано с изпълнението на техниката. Усети онива спокойствие, което се появявашв благодарение на тишината.Представи си енергията, така наречената чакра, как се движи из тялото ѝ. Опита се да я разпредели равномерно. После инстинктивно затвори очи, а заради това тихичко изруга. Помъчи се в съзнанието си да направи свой образ, но първоначално не можа да си представи нищо освен тъмнина. Опита повторно. Започна с лицето си, косата си, очите, носа... И така до стъпалата, с всеки малък детайл. Когато успя да си представи всичко, направи нужния знак и каза:
-Bunshin no Jutso!- отвори очи и почака за мнение.

Когато клонингът на Наори се появи до чуунина, той сравни до последен детайл двете девойки и кимна.
- Henge no Jutsu.

"Henge no Jutso, дано да бъде лесно" помисли си Наори и се подсмихна. Реши да приеме облика на мъжа пред нея. От начало ѝ се стори малко сложно, но човек можеше да постигне всичко, ако пожелае.
Погледна към дъската, за да разбере всички детайли за джуцуто. Когато приключи с огледа, съсредоточи вниманието си към мъжа. Изучи тялото му, като се стараеше да не нарушава личното му пространство. Той бе висок, имаше разрошена кафява коса и тъмни очи. Облеклото му беше съставено от тъмносин панталон, черна тениска, а отгоре и зелено нинджа елече. Бе обут със сандали, както Наори. Приключи с огледа си и се отдръпна малко по-назад. Зае позиция и затвори очите си, привиквайки спокойствието. Вече можеше да каже, че се бе научила да контролира чакрата си, но напълно, разбира се. Стисна очи, опитвайки се да си представи мъжа. В ума и изникна нейния образ и това на изпитващия. Представи си как тя приема неговия вид. Направи знака,без който усъществяването на техниката би било невъзможно.
- Henge no Jutso!- каза тя и отвори очи.

-Браво, моето момиче!Продължи с Каварими!

Момичето отново погледна към дъската, на която бе пояснено осъществяването на техниките. "Каварими... Хън, джуцу за телепортация. Но трябва да се заменя с предмет. Избирам най-използвания, а именно- дънер." мислеше си Наори. Общо взето техниките на нейното ниво бяха прости, но тя едва навлизаше в света на нинджите.
Затвори очи и повика концентрацията, ала тя така и не идваше. Повика я пак, и пак. Без резултат. Тогава се опита да освободи съзнанието си от каквито и да е било мисли. Опита се и успя. Връхлетя я онова приятно чувство, когато си потънал в тишината и когато си спокоен. За нея това бе постижение, защото трудно можеше да бъде спокойна и напълно концентрирана. Разпредили чакрата си равномерно, изпращайки вълни от точка до точка. Контрола над енергията ѝ, ѝ харесваше толкова много и когато го правеше, усещаше лекота и приятно гъделичкане в стомаха. Представи си своя образ из тъмнина, из безкрайното черно, което бавно започна да придобива вида на стаята.. Лилавата си коса, тъмни очи, дрехите, фигурата. А до нея имаше малък тъмно  кафяв дънер. Изведнъж в мислите, дънера бе на нейното местоположение, а тя бе в ъгъла на стаята.  Започна да прави знаците, като от съзнанието и не излизаше образа на дънера и нейния.
-Kawarimi no Jutso!

/моля те, редактирай шрифта и допиши редовете  ако трябва, заимствай от някого, че така.../

/Редактирах, дописах. Извинявам се, че първоначално редовете бяха малко. А със взаимстване няма да се представя по-добре, така че разчитам само на себе си. И отново съжалявам /

-Браво, Наори.Можеш да отидеш на тренировъчната площадка на академията, за да те поеме друг учител там.Направо започни ходене по дърво.

През целия път към класната стая, Рин не преставаше да се усмихва. Беше видимо развълнувана и желаеше да се представи добре в класната стая, а след това и на другата част от изпита за генин. Правеше бързи крачки и скоро стигна до желаната дестинация. Застана пред вратата и за малко да я отвори, когато се сети че е забравила да почука. Направи го, а след това влезе. Огледа оскъдната мебелировка в стаята и пристъпи към изпитващия.
- Здравейте, тук съм за изпита. -отново прояви дружелюбност.

Чуунинът зад бюрото стана и я погледна.
-Покажи ми чакра контрол.

- Разбира се.- каза Рин, усмихната както винаги.
Отстъпи няколко крачки назад и зае някаква странна позиция. Краката и бяха леко разделечени, ръцете и свити в лактите, пръстите и сплетени и образуващи знака Тигър, а очите и затворени. Освободи тялото си от напрежение и всякакви излишни усещания в момента като леко притеснение или прекалена жизнерадост. Рин не беше много спокоен човек, не че бе неспокойна, но винаги изразяваше емоциите си свободно и беше доста избухлива, ако наистина нещо може да я засегне толкова. Умът и бе пречистен от всякакъв вид мисли, което беше наистина трудно за изпълнение за нея. Концетрира се в целта си, я тя бе да контролира чакрата си. Спомни си на какво и бе разказвал покойния и баща за чакра контрола и как трябва да се научиш да управляваш чакрата си. Тъмната обстановка в главата и, спечели малко цвят, когато в нея изникна нейното тяло, но някак прозрачно, за да може да види своята чакра. Няколко секунди наблюдаваше движението на чакрата си, от точка до точка. После пробва да доминира над нея, като я концентрира към мястото, на което желаеше да събере най-голямо количество енергия. Първоначално и бе трудно да управлява само представата си за чакра система, но когато почувства прилива на енергия, лекия гъдел, знаеше че е успяла и продължи с това още около минута, две, през които се чувстваше невероятно, изпълнена с енергия и сила.

Чуунинът кимна.
- Продължи с първата техника, която е на таблото зад мен - Bunshin no Jutsu.

Рин кимна и погледна към таблото, на което имаше обяснения как да се извършат няколко техники. Една от тях бе и Буншин но джутсту. Прочете информацията, кимна на себе си, което значеше че е готова да опита. Преди това си припомни прочетеното. " Буншин но джутсу е техника, позволяваща на потребителя да направи свой клонинг, който обаче не е от плът, а от въздух, но е досущ като оригинала. Ако клонингът бъде атакуван и успешно уцелен, той мигновено изчезва. Няма определена граница за бройката им." мислеше си Рин.
После отново зае позицията си и затвори очи. Системата на циркулиращата и чакра отново изникна в ума и, карайки я да се чувства приятно, когато знае колко енергия има в тялото си и как тя непрестанно се движи от едно място до друго. Нямаше нужда да прави опити за концентрация, тя вече бе напълно отдадена на това, което прави. Пулсът и бе леко ускорен, а това показваше че в известна степен е притеснена. Вдиши и издиша бавно, шумно, успокояващо. В непрогледния мрак в съзнанието и, място си намери нейния образ. Не и трябваше огледало, за да знае всички свои плюсове и минуси. Образът ѝ беше едно на едно с нея, правилно бе запомнила чертите си. В нищото, в черното тя съзря своя клонинг. С кафява коса, със светло кафяви очи, с онази дружелюбна усмивка... Представи си как до нея, сякаш излезли от нейното тяло, стояха два нейни клонинга. След това направи знаците, които ѝ бяха необходими, за да осъществи изпълнението на техниката. Пръстите ѝ образуваха знак, след знак.
-Буншин но джутсу! - извика тя. Огледа се. До нея имаше два клонинга, стоящи неподвижно.

Резултатът, който Рин постигна, бе доста задоволителен за чуунина.
- Чудесно се справяш! Продължи с Henge.