Класна стая

Щом чу женски глас, Микото вече спокойно насочи погледа си към нея, след което кимна в знак на разбиране и се представи.
- Микото Учиха. 16-годишна - след казаното веднага се зае със задачата, която й бе дадена. Не беше нервна, нито пък уверена. Правеше това по свои си егоистични причини, затова просто трябваше да го направи. А и за нея един изпит не бе нещо, за което си струваше да се притесняваш. нито пък да се въодушевяваш прекалено. "Срещала съм много по-трудни неща от това. В сравнение с тях, този изпит е нищо..." - с тези последни мисли, Микото направи няколко знака, след което застана мирно, а ръцете й показваха все още последния знак. Момичето си пое въздух, затвори очи и след това издиша. Отпусна тялото си, нямаше причина да се напряга, и освободи ума си. Благодарение на това, че си бе затворила очите, виждаше единствено мрак и това я успокояваше. Мракът за нея бе това, което я спасяваше от гледките, които предлага реалността. И понеже тъмнината бе нещо, което тя харесваше, това правеше нещата дори по-лесни за нея. Постоя така около минута, колкото да се отдаде на спокойствието и тишината, след което реши, че вече не трябва да кара сенсея да чака и че е по-добре да започва със съществената част. Тя самата не бързаше за никъде и можеше да си остане така за още дълго време, но все пак нямаше как да си го позволи... Микото се концентрира и се остави да почувства чакрата в тялото й. Момичето се съсредоточи отделно върху всяка чакра точка от тялото и започна да освобождава чакрата си. Не след дълго започна да усеща как тя се влива по цялото й тяло и чувството беше приятно. Микото отвори очи и погледна към сенсея спокойно.

Жената кимна. Тя също беше спокойна личност като момичето пред нея.
- Добре, мила. Продължи с Bunshin no Jutsu.

Момичето изслуша внимателно сенсея и кимна леко с глава. Сега следваше да изпълни заръката и да продължи със следващото джуцу. За нея Bunshin no Jutsu беше най-трудната част от изпита, защото трябваше да направи свой клонинг, тоест - копие на себе си, а за това трябваше да има и представа за това как изглежда. Не, че тя нямаше такава, но за разлика от повечето момичета, Микото не обичаше да се гледа в огледалото. Затова може би това би я затруднило. При Henge no Jutsu трябва да се трансформираш в някого, а да получиш представа за някой друг бе някак по-лесно. А ако ставаше дума за Kawarimi no Jutsu, то това беше по-различно от другите, но пак по-лесно за визуализация. Затова за нея това бе едно от най-големите препядствия и смяташе да вложи цялата си концентрация в това джуцу. Микото затвори очи и си пое дъх, след което извлече чакра от тялото си и направи няколко знака. Изчисти ума си и започна да си се представя. След като вече имаше своя образ наум, момичето се съсредоточи над него и извлече още малко чакра за по-сигурно. Остана в това си положение за още малко време, опитвайки се да запамети напълно начина, по който изглежда. Не обичаше да рискува, затова трябваше да се подсигури, че джуцуто ще се получи и че ще премине по-нататък и вече няма да има нещо по-трудно от това. Микото си пое дъх още веднъж и бавно издиша, след което отвори очи, но все още си представяше как нейното копие стои пред нея, и все така концентрирана над това, каза спокойно:
- Bunshin no Jutsu.

Чуунинът забеляза леко притеснение в момичето, когато ѝ каза да направи свой клонинг. За момент, сякаш имаше нотка неувереност в поведението ѝ. Въпреки това, максималната концентрация веднага пролича, старанието също. Микото не си беше позволила да покаже несигурността си и накрая спокойно изрече името на техниката. До нея се появи неин идеален клонинг. В интерес на истината, жената не очакваше да види толкова добро копие на момичето, и беше приятно изненадана.
- Чудесна си, Микото! Продължи с Henge no Jutsu.

"Henge no Jutsu... Това ще рече, че трябва да се трансформирам в жената пред мен" - помисли си Микото и за момент през ум и мина мисълта, че вероятно нямаше да успее да мине изпита, ако изпитващия беше мъж, затова благодари за невероятния си късмет. След като усети, че се е отнесла напълно, младата Учиха разтърси леко главата си, като че ли да се отърве от неприятните мисли, и се върна към задачата. Момичето насочи погледа си към жената, внимателно оглеждайки я, макар че имаше чувството, че това е доста смущаващо и то не само за сенсея, а и за нея. Не обичаше да гледа към другите хора. Също така, колкото и неуважително да беше, не обичаше да гледа хората в очите. Просто не можеше и напълно осъзнаваше, че е просто една страхливка. Но в този случай трябваше поне веднъж да има смелост и да хвърли един добър поглед, защото трансформацията трябваше да е перфектна. След минута, в която момичето запаметяваше детайлите, извърна погледа си към прозореца, защото я успокояваше, когато гледа навън, и след това отново погледна надолу. Пое си дълбоко дъх, освободи чакрата си и издиша бавно. Микото направи няколко знака и затвори очи. За момент се зачуди дали прекалено се бави и това изнервя изпитващия, но бързо се отърси от тази мисъл, защото не трябваше да позволи нищо да я разсейва. А най-вече не искаше да се получи някаква грозна трансформация. Микото се концентрира и си представи как би трябвало да изглежда. Работата винаги опираше до съсредоточаването. Едно малко разсейване и най-вероятно щеше да се получи грешка. Затова Микото забрави за всичко и всички, докато в ума й беше единствено образът на сенсея. Момичето изчака още няколко секунди, преди да каже името на техниката.
- Henge no Jutsu - изрече тя и отвори очи.

За момент момичето пред изпитващия се отнесе, но малко след това разтърси леко глава. На чуунина хич не ѝ се стори смущаващо това, че я гледаха и то продължително - все пак това беше най-важното за тази техника, а и не ѝ се случваше за пръв път.
- Не се безпокой! Не ме притесняваш - успокои тя момичето пред нея.
Когато Микото погледна надолу, жената вече очакваше перфектен резултат. Не се изнервяше, беше от търпеливите хора. След секунди девойката изрече името на техниката. Вдигна се гъст дим, който бързо се разсея. Пред изпитващата стоеше идеален неин клонинг. Жената изръкопляска и се усмихна, след което каза:
- Чудесно! Продължи с Kawarimi no Jutsu и се отпусни малко, ако е възможно. Не ям хора все пак, а и търпението ми е огромно.

Микото кимна с глава, твърдо решена да последва съвета на сенсея и да се отпусне. Доколкото знаеше, това беше последното джуцу, което щеше да се иска да направи. Първо си припомни какво беше Kawarimi no Jutsu. Не, че не знаеше, но имаше моменти, в които забравяше и най-лесните неща, защото беше притеснена или бързаше. "Kawarimi no Jutsu e джуцу замяна. Просто трябва да се разменя с някой предмет от стаята..." - докато си мислеше това, Микото се оглеждаше из стаята за нещо, с което да се размени. Погледът й попадна на една ваза в ъгъла на стаята. "Това ще свърши работа." - рече си тя като отново се обърна към сенсея, готова да започне с техниката. С един последен поглед към жената, която й се усмихваше топло, Микото успя да се поотпусне. Момичето си пое дъх и затвори очи, издишвайки. В момента беше с гръб към вазата, но не й и трябваше да я вижда. Можеше да си я представи. Извивките, цветовете, всичко. В ума й беше единствено това и представата как се разменя с нея. Беше дотолкова съсредоточена, че забрави за изпита, за сенсея, който стоеше пред нея, забрави дори за притеснението, което изпитваше преди минута. И всичко това бе в нейна полза. Микото отдавна бе направила знаците и вече събираше чакра за изпълнението на техниката. След като реши, че е готова, младата Учиха си пое дъх и бавно изрече името на техниката.
- Kawarimi no Jutsu.

Гъст дим се вдигна, но бързо се разсея. Жената зачака да види крайния резултат. Пред нея стоеше... ваза. Чуунинът знаеше точното местоположение на този предмет, понеже, все пак, работеше от години на това място. "Добър ход..." - помисли си тя и погледна към Микото.
- Чакам те на тренировъчната площадка на академията, Учиха-чан!
След тези свои думи жената се изпари.

Шисуй влезе в класната стая и първото което той забеляза беше едно красиво момиче и веднага започнаха филмите да навлизат в главата му , но той небеше затова тук Учихата трябваше да стане шиноби на всяка цена каквото и да му струваше това .Той направи една,две крачки и каза
- Здравейте !!! Моето име е Учиха Шисуй и както се предполага съм тук за да стана генин ,но докато казваше това жената сенсей се изпари и в стаята осатанаха той и момичето . Шисуй се поочуди какво стана ,но така и неможа да проумее той просто погледна към момичето и се усмихваше !!

В същия момент се появи друг сенсей, който отново беше жена. Тя имаше строг вид, беше доста висока, а косата ѝ стигаше почти до земята.
- Учиха Шисуй, нали? Започни с чакра контрол първа степен!
Жената сякаш не му даваше право да общува с Микото. Причините бяха неясни.

Шисуй направи саднат фейс ,че толкова гадно го секнаха но както и да е време беше да се хваща и да става генин че работата се да загрознява.Той застана пред сенсейката и направи знака като трябваше да почуства нещо което трябваше да почуства но така и не го почуства (омг) .Точно в този момент момчето осъзна че нищо незнае все още и трябва да се стегне защото нескаше да е най слабото момче в селото въобще в шиноби света. Учиха се усмихна и си каза :- Могаа да направя всичко което поискам ,след което леко по леко започна да си представя какво трябваше да направи. Шисуй застана в средата на плоштадката и се зачуди какво да прави да се изфука пред момичето или да се концентрира . След няколко секунди размишления той реши да не се разконцентрирва и отново започнаха размишленията - Тренирал съм чакрата си така че това няма да е трудно! Сега ще го направя на бързо. Но определено ще вложа усилия!". - Шисуй постоя няколко секунди на 1 място, като през това време се опитваше да усети чакрата си. "Чаакра..... Чааакра..... Чааакра.. ГОТОВО!" си помисли той, когато вече бе готов. Шисуй знаеше , че трябва да усвои умението защото това може би беше най лесното нещо, но и че тя ще му бъде доста от полза . Когато вече бе готов да изпълни техниката, той изпусна всичката събрана чакра и се опита да се изтреля. Той вярваше в себе си , но точно на старта се препъна духум .Момчето, ругаейки под носа си, защото такова нещо не му се бе случвало "Еййй, нищо неможах да направя, м*мк* му! Определено има какво да се учи... Пак ще пробвам!".
-Този път ще успеяяя !!!! каза си той и застана в поза футболист и направи знака след което затвори очи и извика : --- Искаш чакра молд ЕТО ТИИИИ ...

Жената искрено се посмя с момчето. Беше доста твърдоглав и най-вече въртоглав тип. Чувстваше, че това, което той направи, беше достатъчно, за да продължи напред.
- Стига толкова, Шисуй! - каза тя през смях и избърса сълзите от очите си. - Я да видим как ти е Bunshin no Jutsu-то.

Шисуй се зарадва че e с една стъпка напред към всичките начални джуцота и технки видя че сенсейката му се смее и той взе да се смее и голям оркестър направиха , но след друга секунда момчето стана серйозно и каза - Аве мацка хубу е да са смейм така един на друг ама ся малко работата имам !! след което се усмихна ,намигна на хубава сенсейка и и прати една целувка за подкрепа :Д и така продължи с изпита.Момчето беше толкова развалнуван като започна испита, че дори не видя чина и се блъсна в него, , Шисуй затвори очите си и започна да мисли как да направи джуцото той не се сещаше какво се правеше, в един момент се сети...първо момчето се концентрира, но проблема беше че неможеше да се концентрира ума му не го слушаше (хД оМГ) беше прекалено разсеян а трябваше да е средоточен да не мисли за нищо друго освен за джуцото.В този момент той се сети че без буншин няма да завърши затова трябваше да се стегне и да започне да се опитва да направи буншин.Учиха затвори очи,представи си че е някаде на хубаво място кадето всичко е каквото си поиска,но след като си отвори очите разбра че тва е просто една баналност, вреалноста трябваше сам да се справи.Той си каза : - Еее дотук бях с концентрацията.Момчето започна да събира чакра в себе си, той все още беше новобранец и не се справяше много добре.След няколко минутно сабиране на чакра той направи сийловете но дотук.Той се спря всякаш вътрешен глас му каза че няма да успее явно защото беше доста притеснен от всичк това което ставаше доста бързо и незнаеше дали ще успее , а и думите на сенсея за другите момчето от клана му се притесняваше че може да не се справи като тях и да му се присмиват.Шисуй реши да не да не се притеснява защото знаеше че е много по силен от тях и физически и психически и един ден той щеше да докаже това , но сега първо трябваше да усвой това джуцо б.Той направи нов опит този път в очите на момчето се виждаше голяма увереност, Шисуй започна да сабира чакра този път всичко стана доста бързо направи знаците и се усмихна, след което каза : Буншин Но Джуцо ..

Жената отново се засмя.Това момче определено не го слушаше главата.Липсваха такива хора на селото и фактите го правиха уникален.
-Давай сега с Хенге.

Този път Шисуй беше серйозен и просто кимна кимна с глава погледна към сенсея и започна да събира чакра в себе си.Момчето затвори очи и се опитваше да се концентрира колкото може, когато Шисуй реши че е готов той направи знаците и извика : - Хенге Но Джуцо .... Момчето си отвори очите и тогава разбра че не е толкова лесно колкото си мислеше абсолютно нищо неможа да направи, но си каза :
- Еее тва е първия ми опит няма да се предавам, ще успея ...
Той поогледа сенсея внимателно добре и си каза : ТОЗИ ПЪТ ЩЕ УСПЕЯ - Той знаеше че 1 грешка можеше да доведе до неговия провал, затова не можеше да си позволи да греши пак . Шисуй започна да събира чакра в себе си, момчето усещаше как чакрата се върти в него и изведнъж усети силен прилив на чакра в него и тогава той усети че е готов направи знаците и извика : ХЕНГЕ НО ДЖУЦО ... Но както и предня път нищо .Момчето беше не търпеливо искаше да стане генин ,но знаеше че ще е трудно.Той отново поогледа сенсея след това (няма такъв сенсей не са спрях да го гледам ) Шисуй започна да събира чакрата си и да я разпределя във всичкит си чакра точки. Отново си припомни детайлите на учителя и започна да прави знаците, но усети че не е събрал достатъчно чакра и се спря.Започна отново да събира този път събра повечко чакра в себе си направи знаците и средоточен поглед към сенсея той извика Хенге Но Джуцо с надеждата да се преобрази в образа на сенсейката ...

След като приключи и с последното джуцу, Микото се запъти към тренировъчната площадка.

Този път Шисуй беше серйозен и просто кимна кимна с глава погледна към сенсея и започна да събира чакра в себе си.Момчето затвори очи и се опитваше да се концентрира колкото може, когато Шисуй реши че е готов той направи знаците и извика : - Хенге Но Джуцо .... Момчето си отвори очите и тогава разбра че не е толкова лесно колкото си мислеше абсолютно нищо неможа да направи, но си каза :
- Еее тва е първия ми опит няма да се предавам, ще успея ...
Той поогледа сенсея внимателно добре и си каза : ТОЗИ ПЪТ ЩЕ УСПЕЯ - Той знаеше че 1 грешка можеше да доведе до неговия провал, затова не можеше да си позволи да греши пак . Шисуй започна да събира чакра в себе си, момчето усещаше как чакрата се върти в него и изведнъж усети силен прилив на чакра в него и тогава той усети че е готов направи знаците и извика : ХЕНГЕ НО ДЖУЦО ... Но както и предня път нищо .Момчето беше не търпеливо искаше да стане генин ,но знаеше че ще е трудно.Той отново поогледа сенсея след това (няма такъв сенсей не са спрях да го гледам ) Шисуй започна да събира чакрата си и да я разпределя във всичкит си чакра точки. Отново си припомни детайлите на учителя и започна да прави знаците, но усети че не е събрал достатъчно чакра и се спря.Започна отново да събира този път събра повечко чакра в себе си направи знаците и средоточен поглед към сенсея той извика Хенге Но Джуцо с надеждата да се преобрази в образа на сенсейката ...

-Браво.Давай с Каварими.

-Очаквам те навън, за да ми покажеш ходене по дърво.
И присъствието се изпари.