Стая VIII

Подът - изкуствена трева. Стени сякаш липсваха, а таванът изглеждаше необятен като небето. Нищо необичайно в тази стая... засега.

Шино влезе напълно спокоен в стаята. Беше малко странно, че помещението изглеждаше така се едно е на вън, но за подобен изпит си бе напълно нормално. Ясно му беше, че след броени секунди ще бъде нападнат, най-вероятно с генджуцу техника, за това се подготви. Проблемът беше там, че най-вероятно, всяка атака и приложено му генджуцу, ще искат да отслабят защитата му от Кикайчи. Е, те нямаше да пострадат ако не ги използва, а ги държи в тялото си, но те бяха много важна част за него. Използвайки тях, изчерпаве малко от собствената си чакра и източваше на противника, хранейки Кикайчи. С един куршум, два заека.
Всичко доста се забави, и се огледа наоколо. Нищо не се случваше. Седна на земята и крастоса крака, затвори очи и изпадна в дълбока медитация. На пръв поглед и некъдърник можеше да го атакува и залови в момента, но сетивата му бяха напрегнати максимално.

Навсякъде от нищото се появиха змии, гущери и птици, вероятно подхранени с чакра, които можеха да навредят на бубите на Шино.Все пак той беше на генинско, в бъдеще чуунинско, ниво, а тази техника - на едно от най-високите.Започнаха силно да кънтят удари от метал.Какво се случваше?

Изведнъж от всички страни се появиха змии, гущери и птици. "Проблем."-помисл си Шино, разбирайки, че Кикайчи няма да му влязат в употреба. От някъде се чу тътен, като удране на предмет в метал. Катон техниките му не бяха много разнообразни, поради ниското му ниво на генин, но щеше да измени малко една от техниките си и щеше да се надява на някакъв успех.
"Katon: Gokakyu no Jutsо"-помисли си момчето, след като изпълни последният от серия печати. Огромно огнено кълбо се изстреля от устата му към гадините, но до като огънят още излизаше от устата му, се завъртя около себе си, съдавайки някаква защита около себе си. Всичко около него гореше, изчаквайки да види резултата от техниката си.

Изглежда това беше илюзия, нямаше начин да се задържи огън на мястото.

Шино бързо разбра, че това е някакво Генджуцу. За жалост не му остана време, за да тренира Кай, за да се измъкне от Генджуцуто, така че му остана само един вариант. Да използва подръчни материали. Чили бомбички. Не знаеше как точно действат. И с тях не беше тренирал, но поне беше сигурен, че ще го измъкнат от тази кофти ситуация. Извади една чили бомбичка, щеше да му е достатъчна, за да прекрати Генджуцуто, а и не биваше да пилее провизиите си, хвърли я със сила към земята и затвори очи. Не знаеше точният ефект на бомбичката, за това реши да предпази очите си, без значение дали щеше да има вреди върху него. След като постоя малко така, внимателно започна да отваря очи, за да види резултата.

Обстановката беше напълно същата.Изглежда му оставаше само едно - да се абстрахира някак психически, за да надвие тази илюзия на подсъзнанието, която дори не можеше да се определи като генджутсу.

"Така не става. Значи основата на това....нещо...не е генджуцу. Тогава...?" замисли се момчето, като изведнъж се сети за отговора. Не знаеше, дали нещо подобно ще помогне, но в отчаяни времена се изискват отчаяни мерски. Седна на изкуствената трева, сгъна краката си, заставайки в поза Лотос. Така беше виждал много джунини да почиват и да се сливат с околната среда, позвлявайки им да се движат по-бързо, да са по-точни, да балансират чакра. Щом с една медитация можеше да се постигне всичко това, би трябвало да успее да махне илюзията.
Затвори очи и пое дълбоко въздух. Изпразни ума си. Не знаеше какво точно трябва да прави, за това просто се съсредоточи върхуу истински моменти и хора. Мислеше за майка си и за баща си. За всички от абураме. За мъчителните тренировки, през които беше преминал, за да се намира сега в тази стая. Нямаше да се предаде сега! Не знаеше колко време е минало от както беше започнал с медитацията. Усещаше Кикайчи спокойни. Беше му странно това усещане. Дали щеше да проработи?! Остана така още известно време и след това реши внимателно да прекъсне медитацията, наподобяваща на сън. Надяваше се, че след всички реални неща, за които бе мислил, да го измъкнат от илюзията на подсъзнанието му.

/Съжалявам, че се бавя толкова, но не ми остава време изобщо да се сетя за форума. Ако ви кажа по колко часа уча на ден.... Благодаря, че чакате търпеливо, ще се постарая поне събота и неделя да съм по-активна, че и тогава пак нямам време! Вие сте супер!! ¡Gracias amigas/os! /

Изведнъж всичко изчезна и момчето можеше да излезе.

Огледа се и видя тънка линия светлина, идваща от под вратата. Приближи се до нея и натисна дръжката. Върна се в залата, където се бяха събрали.