Тренировъчната площадка в академията

Шисуй чу думите на сенсейката и посрещна куная добре.Той погледна към куная и когато вдигна главата си нагоре на лицето му беше отразена огромна усмивка а с вдигането на лицето се чу ... :
- Сенсей казахте че искате да ви нападна не обичам да нападам момичета , но все пак точно затова съм тук за да докажа ,а за да докажа това което искам ще е нужно да победя някой други лица !.!.! :Д /// След тези думи без да губи време момчето се пусна по водата и когато сигна близо до брега той направи Буншин но джуцо като клонинга скочи направо към сенсея а истинския Шисуй направи още няколко сийла и прошепна леко : - "Каварами но джуцу" ... с което се размени с един дънер който се намираше зад сенсейката и когато това стана ,той метна куная право към дупето на сенсейката :Х ... ( или поне така се опита  :д)  ...

Сенсейката отскочи и го изгледа странно, след което се разхили и му подхвърли банданата.
-Честито, луда главо!

Микото бързо хвана куная, който сенсейката й метна и погледна към жената. „Няма какво да се колебая. Ясно е, че е по-силна от мен, затова просто ще трябва да атакувам по най-добрия начин. Така или иначе, просто трябва да се отпусна и да я нападна… - мислеше си момичето на ум, докато в същото време направи няколко бавни крачки назад, държейки куная пред гърдите си. След като се отдалечи на няколко крачки от сенсея, замръзна на място, обмисляйки как да нападне. Вятърът подухваше леко и облаците в небето се движеха бавно. Наоколо настана пълна тишина и Микото чуваше само собственото си дишане и ударите на сърцето си. Обстановката, която в нормални обстоятелства би сметнала за приятна и успокояваща, сега бе леко напрегната. „Мисля да се възползвам от пушека, който се появява, когато се развали техниката Bunshin no Jutsu…” – размишляваше Микото и след миг вече бе решила. Тя направи няколко знака и се появиха два клонинга. Клонингите се втурнаха към сенсея. Когато бяха на около два метра разстояние от жената, младата Учиха прекрати техниката, след което се появи пушек, а Микото използва този шанс да метне куная към жената, надявайки се да не види куная заради многото пушек.

Жената се подсмихна и си помисли: "Хитро момиче...". Вече беше наясно за истинската цел на Микото и направи Kawarimi no Justu, защото в действителност не виждаше стрелнатото към нея оръжие. Появи се зад чернокосата и сложи бандана на косата ѝ.
- Честито, генин!

Микото взе банданата и я върза около врата си /не така че да се удуши, ами както си я слага Хината ;д/, след което благодари и си тръгна.