Стая за записване

Тази стая е доста студена и прилича на пещера. По стените са окачени газови лампи, които я осветяват. Зад каменното бюро стои чуунин със строг поглед, който чака кандидат-академици да прекрачат прага на стаята...

Нагато влезе с флегматични крачки в пещерата.В нея бе влажно и студено.Той беше непоклатимо спокоен и кандидатстването не го притесняваше особено.С поглед обходи помещението.Обстановката му напомни за селото му.Пристъпи към каменното бюро,погледна чуунина и уверено,с равен тон каза:
-Желая да се запиша.Казвам се Нагато,от Узумаки клана и съм на двадесет и две години.-зачака отговор и зае очакваща позиция.

Чуунинът погледна към отварящата се врата и повдигна вежда. В стаята влезе червенокосо момче, видимо спокойно, което обходи с поглед помещението. То пристъпи към каменното бюро и вдигна поглед към стоящата зад него. Представи се и пожела да се запише. Зае очакваща позиция.
Жената не изрази особена емоция. Извади нещо подобно на дневник и записа името на момчето в него.
- Записан си. Вече можеш да станеш академик. И успех!

Нагато се усмихна и благодари.Бе записан,но какво да направи не знаеше.Реши да попита любезната, според него жена.

Жената най-спокойно и с усмивка на лице му каза, че може да се отправи към съседната зала - стаята за изпит.Там трябваше да го очаква сенсей.

Времето в Иуа беше като всеки ден – прохладно, слънчево и... с много камъни. Навсякъде.
Сакура вървеше по една пътека, обсипана с малки камъчета. Покрай нея се намираха какви ли не странни дървета с крива корона, криво стъбло. Но това не й правеше впечатление.
Тя наближаваше академията и щом стигна до там, влезе уверено. „Сега ще разбера тайната на шинобитата.”. Лека усмивка засия на лицето й, но беше за много кратко.
Коридорът не беше никак къс, но розовокосата веднага откри стаята. Беше пред очите й.
Тя влезе спокойно и проговори:
- Добър ден. Името ми е Сакура Харуно.

Чу се леко отваряне на вратата на студената стая. В помещението влезе розовокосо момиче. То веднага представи името си - Сакура Харуно. Чуунинът повдигна вежда и я погледна.
- А годините ти? - попита строго той.

- 18. - момичето без колебания се довърши и скръсти ръце зад гърба си. - Тук съм, за да се запиша в академията.
Хладната стая предизвикваше всяка кожа да настръхне, но Сакура стоеше мирно и спокойно, без да обръща внимание дали й е студено или не. Очакваше отговор.

Чуунинът вписа данните ѝ в дневник, който си водеше.
- Записана си. Свободна си да вървиш към класната стая.

Розовокосата кимна с глава бавно и се обърна към вратата, излизайки.

Преди Кушина да влезне си взе глъдка въздух и се окуражи ``Спокойно Кушина ти си горещото червено хабанеро!``.Влезна вътре , вдиша дълбоко и каза:-Извинявам се, искам да кандидатствам!Казвам се Кушина Узумаки...- спря защото забрави  годините си от притеснение и след 5 секунди каза-...на 16 години,Даттебане! - тя запуши устата си с ръце и се прокле за  тази фраза ``Даттебане``.

Чуунинът, седящ зад бюрото, я погледна и се усмихна широко.
- Приета си, Кушина-чан. Следващата ти стъпка е класната стая.
Жената я хареса още в началото. Личеше, че огненокоската пред нея беше доста диво и амбициозно момиче.

Усмивката на Кушина стана широка и каза:-Благодаря много ,даттебане! - и излезе от стаята.

преди Кисаме да влезе в стаята той се замисли и си каза че няма за какво да се страхува.Той се средоточи и се протегна към ръчката на вратата.Влезе в стаята и погледна направо в очите  чуунина.  Каза му:може ли да кандидатсвам сър,името ми е Кисаме Хошигаки на 33 години съм и искам да ме приемете дойдох за важни неща тук тук съм за да защитавам това село.Искам да тренирам за да го защитавам.

Мъжът пред него го погледна и се усмихна широко.
- Хубаво е да знаем, че има и хора на тази възраст в това село, които имат желанието да го защитят! Приет си, Кисаме! Можеш вече да отидеш в класната стая и да следваш указанията на сенсея си.

Наруто стигна до стаята за записване , но тя беше затврена затова той почука и леко отвори вратата.Когато влезе той без да губи време тръгна към бюрото с думите :
- Здравейте пичаги аз се казвам Наруто Узумаки и съм на забраех колко години и много ме е кефите и много ва уважавам да знаете !!! Изрече Узумакито като похлъцна няколко пъти и зачака реакцията на сенея !

Кисаме се провикна широко:-благодаря господине

Чуунинът се усмихна на Кисаме приветливо и след това хвърли поглед на Наруто. Повдигна високо вежда.
- Как така не знаеш на колко си години? Тук не кандидатстваш за циркаджия.

След думите на сенсея Наруто разбра че това му поведение не правеше впечатление на никой а само му вредеше ,затова той реши да се извини на сенсея си направи една крачак назад и каза :
- Извинявам се за поведението ми !!! На деветнайсет години съм и съм тук за да покажа че имам потенциала да стана велико шиноби ... След което наведе глава надоло и зачака реакцията на сенсея

Сенсеят кимна и записа данните на Наруто в дневника пред себе си.
- Регистриран си. Успех!

Минато вървеше по коридора към стаята.
-"Боже ..как изобщо някой седи тук .."-си мислеше младото момче,тъй като вида на помещението беше в окаяно състояние.Температурата беше доста ниска,тези малки детайли правеха впечатление на русокосия,но не бяха никакъв проблем за него.Той стигна пред стаята,в която трябваше да се запише,Минато леко отвори скърцащата до безобразие врата и подаде главата си.

-Какви са имената ти?

Минато забеляза,че сенсея не е от най-дружелюбните.
- ..Минато Намиказе-каза той точно и ясно.

- Записан си - отвърна набързо чуунинът, който очевидно днес не беше в прекрасно настроение. - Можеш да вървиш към класната стая.

Конан влезе в стаята за записване. Беше решена да стане силна нинджа, а за да го направи, първо трябваше да мине академията. Направи една крачка в стаята и я огледа. Приличаше й на пещера. В това нямаше нищо лошо разбира се. Стените бяха от камък, а зад едно каменно бюро седеше един чуунин. Конан отиде, застана пред него и спокойно каза:
- Казвам се Конан, на 18 години съм и искам да се запиша в академията.- затихна в очакване на отговор.