Стая за записване

Това бе стаята, където кандидат-академиците трябва да влязат и да се запишат. В помещението винаги имаше някой чуунин, който седеше зад едно бюро и чакаше да дойдат "хлапаците".

Походката й беше бавна и спокойна, но вътрешно гореше. За първи път тя стъпваше в коридор на академия. Въздишките й бяха леки, но сякаш цялата тежест беше прехвърлена в дробовете й. „Ще се справя!”.
Темари стисна юмруци, пропуквайки кокалчетата на пръстите си и влезе в една от стаите, където трябваше да се запише.
- Добър ден. Казвам се Темари Сабакуно, очаквам да се запиша в академията. – гласът й беше все така равен. Не можеше да се определи дали е развълнувана или иска да свърши всичко това по-бързо.

Зад бюрото се намираше елегантна жена.Тя огледа русокосата от глава до пети и небрежно й рече:
-Можеш да отиваш в стаята за изпити.
След което се зае да прави шиноби регистрация на Темари.

Привечер на вратата тихичко се почука и млад мъж я открехна леко. Надникна набързо и влезе. Огледа стаята, само защото му беше интересно, но тя по никакъв начин не привлече вниманието му. "Твърде обикновена..." - помисли си той, след това вдигна поглед към жената.
- Konbanwa! Името ми е Хаширама Сенджу. Бих желал да се запиша в академията. - изрече с усмивка и тръгна към бюрото.

Момичето, което се намираше там и записваше кандидат-академиците, огледа с наслада лицето на красавеца.
-Момент.
Написа четливо и с красиви букви данните му.
-Можеш да отидеш на изпит, хубавецо.
Изчерви се и заби поглед настрани.

Беше се свечерило вече.Всички хора бяха по къщите си.Малките академици тъкмо завършваха и излизаха доволни из академията.Дойде време да затваря и самото училище за нощната си почивка.Но изглежда един човек не смяташе така.
Със самоуверена походка вървеше напред Мадара Учиха и се шляеше по коридорите в търсене на някого.
-Най-после!-възкликна и се намърда в една зала.
-Името ми е Мадара...Учиха.
Изкашля се шумно и зае гордата си стойка.Гърбът му - изправен.Ръцете му - скръстени.Брадичката - повдигната.Погледът - шарещ най-нагло наоколо.
-На 21 съм.
Смръщи се и усети лек гняв, когато изрече годините си.

Жената тъкмо се приготвяше да се прибира, когато в стаята влезе чернокос млад мъж. Той се представи леко тайнствено и се смръщи гневно, изричайки годините си. Тръпки побиха чуунина.
"Какво момче само..." - помисли си тя. Извади химикал и започна да изготвя шиноби регистрация на чернокосия, след което му подметна поглед и се усмихна.
- Записан си. Успех!
Не посмя обаче да го нарече красив, защото не можеше да прецени реакцията му. Имаше чувството, че само с поглед беше способен да я нареже на парчета...

Когато най-сетне бе взела решението да тръгне по пътя на шиноби света, Рин се запъти към академията. Вълнението ѝ беше безкрайно, но същевременно притеснението не я пускаше. Наум се бе помолила поне 20 пъти да я приемат, но някак си имаше чувството, че щяха да ѝ се подиграят и да я отпратят. Това не ѝ даваше мира...
Момичето не усети кога се озова пред стаята за записване. Преглътна буцата, заседнала в гърлото ѝ, и влезе плахо. Поклони се пред чуунина, седящ зад бюрото, и проговори:
- Добро утро! Името ми е Рин Нохара. На 16 години съм. Искам да се запиша в академията!

Чуунинът я погледна и й се усмихна мило.
-Приета си, мила.Можеш с документите си да отидеш в някоя от свободните зали за изпит.

Всичко започваше от тук. Сега, на това място щеше да започне дългият и труден път, за да стане истински нинджа.
Влезе през големите дървени порти на академията. Коридорите бяха голи и пусти. Стените - бели. Напомняше му малко за болничното отделение. Както за много други неща, беше изчакал последният ден за записванията. Винаги беше мразил навалиците, стотиците деца изпаднали в еуфория, че ще се запишат в академията и един ден, щяха да станат нинджи, като прадедите си.
Качи се по стълбите до вторият етаж. Лицето му беше каменно. Записването не го интересуваше особено. Искаше вече да започне с тренировките, но... Нямаше избор. Отиде до единствената отворена врата на етажа. Влезе. Вътре имаше много места, поне за около 30-35 деца. Зад едно голямо, изчистено дървено бюро. Зад него стоеше записващият.

-Аз съм Шино Абураме. Искам да се запиша в академията.-каза с равен тон той.

Чуунин на средна възраст го погледна и приветливо му се усмихна.Записа с перо и мастило на един пергамент името на новодошлия академик, след което стана, поведе го към вратата и го упъти с ръка, посочвайки врата в края на коридора.
-Падаш се да изкараш изпит в нея стая.Късмет, Шино.

-Благодаря.-отвърна той и се запъти към посочената врата.

Кагуя сама се ориентира до стаята за записване и щом я намери почука. Получи позволение да влезе и го направи. Огледа стаята и се приближи към бюрото.
- Кагуя Ооцуцуки на 19. - кратко и ясно с леден глас промърмори на записващия.

Чуунинът се усмихна.
-Заповядай на изпит в класната стая.

Кагуя кимна и излезе отивайки в другата стая.