Стая за записване

Може би единственото място, където не царяха студът и мъглата. Приветлива обстановка, приветлив чуунин...

Карин влезе уверено в стаята. За разлика от самото село тук обстановката бе приятна и уютна. Предразполагаше кандидат-нинджите приятно, дарявайки им нужната доза спокойствие. Червенокосата се приближи до бюрото, зад което седеше записващият и се прокашля, за да привлече вниманието му.
- Името ми е Карин Узумаки. На 18 съм и искам да се запиша в академията. - добави и учтива усмивка и зачака реакция.

Човекът надигна поглед към нея и намести очилата си.
-Колко нежно изглеждаш, а искаш да си шиноби...
Въздъхна.Изглеждаше преживял и напатил се мъж с много житейски опит.Записа имената и годините й на картона пред себе си и се подписа в единия ъгъл.Откъсна друг лист, еднакъв на този, и преписа информацията.Подаде й го с думите:
-Това ти е за спомен, че си била приета в академията на Кири.'А сега бягай чевръсто в някоя стая за изпит.

- Благодаря. - не успя да задържи усмивката си. Грабна листа и развълнувана изхвърча от стаята.

Беше рано сутринта, към 06:00 - 06:30ч. Слънчевите лъчи едва-едва разцепваха гъстата мъгла. По коридора на академията вървеше чернокосо момче със спокоен поглед, което можеше да привлече погледите само с непукизма в очите си. Даже за миг не се обърна поне да огледа табелите... сякаш знаеше цялата сграда наизуст. Накрая просто спря пред една от стаите. Вдигна бавно поглед, после го свали, почука на вратата и натисна дръжката. Влезе с тихи стъпки вътре и затвори след себе си. Без да продума нито думичка, отиде до бюрото на чуунина и направи eye contact с него.
- Итачи Учиха, 21 години. Желая да се запиша за академията.

Желанието му бе изпълнено за отрицателно време.
-Можеш да заповядаш в стая за изпит.

Беше хладен ден.И влажен.Накратко казано - нормални метеорологични условия за този град, който не случайно носеше това име.Мъглата се стелеше и бе непрогледна.Най-далечната точка, до която стигаше зрението, беше на 5 метра пред тялото.
В академията бе все така тихо.Докато не се чуха стъпки.Но за кратко.
Обито Учиха безшумно се намърда в една от стаите за записване.
-Добър ден.Името ми е Обито Учиха.Възрастта ми - 19-годишен съм.Изявявам желание да получа шанса да мина изпитите, които се провеждат тук, за да успея да стана шиноби.
Обито носеше тъмносиви дрехи.На врата му имаше зелен шал, който закриваше почти цялото му лице.
Тихо зачака за напътствия.

Преживелият чуунин, който записа Карин в академията, посрещна Обито с леко тъжна усмивка.
- Хубаво име... и хубава възраст - въздъхна той и го регистрира. - Класната стая е в края на коридора, момче! Пожелавам ти успех!

Времето бавън бе, както обичайно- хладно и мъгливо. Но в стаята обаче беше топло и приветливо. В центъра на стаята бе разположено едно голямо бюро, зад което бе седнал усмихнат чуунин. Наори се приближи към него и каза:
- Аз съм Наори Учиха. Искам да се запиша в Академията. - може би прозвуча малко по-грубо, но такава си бе тя- непринудено истинска. Разбра, че не се е държала на ниво и се усмихна, опитвайки се да изглежда колкото се може по-мила.

Чуунинът срещу нея бе млад мъж. Той се усмихна приветливо на Наори и обърна поглед към дневника пред себе си. Записа нещо, след което попита:
- На колко години си, Наори-чан?

Наори придоби глупаво изражение, когато разбра, че е не казала годините си.
- На осемнадесет.

Чуунинът кимна и написа и годините ѝ.
- Регистрирана си. Може да тръгваш.

Рин влезе в стаята, в която за разлика от вън, бе топло. Времето за нея не беше проблемно, природата бе решила климата да е такъв. Рин гледаше позитивно на нещата, както винаги. В помещението имаше няколко лампи, хвърлящи слаба светлина, чинове, бюрото на чуунинът, който записваше желаещите да бъдат академици и още няколко маловажни неща.
Рин пристъпи към чуунина с усмивка на лице и каза:
-Здравейте, аз съм Рин Нохара. На 17 съм и желая да бъда академик. - усмивката и бе така сладка и дружелюбна, би разтопила всеки.

Сенсейката се усмихна широко на сладкото момиче пред нея.
-Заповядай в стаята за изпит.

Дълго време Хаку бе обмислял какво да прави с бъдещето си. Понякога се чудеше дали точно шиноби работата не бе за него, но какво щеше да прави, ако станеше шиноби...? Вече нямаше за кого да живее и кого да защитава. В крайна сметка реши да опита. Можеше пък да му се преобърне по интересен начин животът.
Когато най-сетне се осмели да се запише в академията и да даде начало на нещо по-различно, той се озова пред една от стаите в сградата. Стая като стая - нищо особено, но за момчето и вероятно за всички останали, идващи тук, тя бе специален кът. Хаку си пое въздух и почука на вратата. След като чу отговор, натисна бавно дръжката и влезе. Опасяваше се, че щеше да бъде помислен за момиче, затова бързо се представи:
- Името ми е Хаку. На 16 години съм и желая да се запиша в академията.
Докато говореше, се бе поклонил, и не се изправи, докато не чу отговор.

Чуунинът се усмихна широко.
-Можеш да заповядаш на изпит!

Хаку се усмихна широко, изправи се, благодари и излезе от стаята за записване. Запъти се към класната.