Домът на Итачи

Момчето ѝ се усмихна и не свали поглед от очите ѝ.
- Колко време ще останеш в Кири?

Югао се замисли за момент и отвърна:
- Честно казано, не знам... Не знам и защо дойдох тук всъщност, което беше доста глупаво от моя страна... Просто ми се така ми се прииска... - след кратка пауза попита:
- Май се натрапвам, а?

- Не се натрапваш. Не съм казвал такова нещо - отвърна той. - Даже ми е приятно в компанията ти.

- Радвам се тогава - усмихна се Югао и малко след това допълни:
- На мен също ми е приятно...

- В такъв случай, и аз се радвам. Между другото, не обичам да губя ценно време, особено след като вече съм генин. Искаш ли да дойдеш да тренираме заедно?

- Разбира се.

- Добре. Оправи се и да тръгваме - каза Итачи, след което се изправи от леглото и тръгна към банята.

Югао кимна с глава. Изправи се и отиде до една от другите бани, след което си изми лицето, пооправи се и с леко повишен тон каза:
- Аз съм готова.

Чернокосият излезе от банята, в която беше влязъл.
- Аз също. Тръгваме ли?

Югао само кимна с глава и го последва.

-А-а-а, прибрах са, 'е!
След тези си думи, макар и в чужда къща, Обито нахълта и падна на пода.Защо?Просто беше ходил днес на курс "краката ми пречат".

Дори самият Итачи не осъзнаваше, че това бе собственият му дом, пък Обито ли щеше да разбере, че бе в чужда къща...
- Кога станахме съквю... съкфа... съкф... съкфартанти... 'е... Бе, тая дума ма дразни, а'е, лека нощ... - измрънкоти Итачи и се просна на пода до него.

На чернокосият не му се спеше и се зачуди какво да направи.Стоя и гледа в една точка проснат на земята, след което се обърна към Итачи и се изхили.
-Шукаки...Шикози...Шукоку...Шсууусшшш...ш...Шикоку Фюююююю!
Изплези се и тръсна глава.
-Т'ва боли...Добре.Шикоку Фюин...Или к'вото си там...
Концентрира чакра в минимално количество в пръстта си.Не, че се стараеше, просто толкова можеше сега човекът.Събу внимателно Итачи, намести го по корем и изписа на едната буза на дупето му с изкривени и неразбрани букви "Обитос беше там''.
За щастие кожата само се зачерви поради нестабилната чакра на Обито и белег нямаше да остане, но щеше да стои като ударено 2-3 дена.

Итачи не усети нищо понеже беше заспал като пън. Алкохолът определено бе влязъл доста тежко в организма на момчето. За момента не беше ясно каква щеше да му бъде реакцията като се събуди...

Запляска го силно по другата буза и скоро припадна буквално до него.

На сутринта дългокосият се пробуди. Мъглата беше доста гъста и слънцето едва-едва прокрадваше лъчи. Въздухът бе студен, но не пронизващ, а нормален за това село. Момчето потърка очи и и ги отвори. Усети страшна болка в главата, кръста и... задните части. Последното го стресира най-много.
- Леле... ако съм съгрешил вчера с мъж, докато съм бил пиян, заклевам се, ще си отрежа оназ' работа и ще я дам на кучетата! - закани се той.
Едва-едва се изправи и се сецна ужасно, а стъпалата му пулсираха и при всяко движение на крака, целият изтръпваше. Спането на отворена врата и то полугол не му беше простило... Черноокият случайно се обърна наляво и се стресна, когато видя другата пияница на пода. "Боли ме задникът... мъж до мен..." - помисли си Итачи и го налегна нещо средно между шок и депресия.

Обито отвори едва очите си и с триста зора се надигна седнал.
-Мале, как се наблъсках като животно!Само дето не ходих в гората да търся за пушене.
Потърка очи и изпука врат.Погледна Итачи съсредоточено.
-Братле, нали не си ме душил?Боли ме вратО.

- Брат... не знам кое повече ме притеснява - това, че помня някои неща или това, че не помня други... - отвърна депресирано Итачи. - Случайно да си спомняш дали си бил опасно близък с мъж...? - попита плахо той, но честно казано не бе сигурен дали искаше да научи отговора.

-Не, ама си виж някъде задника на някое огледало.
Намигна му.

Итачи колебливо влезе в банята и бавно се завъртя с гръб към огледалото, след което погледна през рамо. Последва гробна тишина и след секунди крясък:
- МАЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, МЪРТЪВ СИ! НЕ ЗНАМ КАК ГО РАЗБИРАШ, НО ПРОСТО СИ МЪРТЪВ! УБИ МИ САМОЧУВСТВИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО ЗА ЖИВОТ!

Изправи се със сериозна и каменна физиономия.
-Ела при тате!
Изпука, доколкото може от болки и скованост, раменете и ръцете си.

Итачи изхвърча като стрела от банята и скочи върху Обито, при което двата коня се изтърсиха пред вратата и се озоваха на пода в близост до езерото, обграждащо къщата. Да подчертаем - беше хлъзгаво там и то доста. Не се знаеше какво предстоеше.

Животното стана и задърпа Итачи към езерото.Искаше битката му да е епична и да прилича на сцена от книга.

Итачи започна да тича на място по незнайни причини и леко приличаше на душевно недобре, но това не му попречи да се почувства пони. Последиците обаче бяха грозни - черноокият се подхлъзна и понеже беше близо до дървения парапет, ограждащ езерото, се преметна рязко през него. Явно не искаше сам да се къпе и дръпна внезапно едната ръка на Обито, при което джасна и него през преградата. За нещастие, не бе преценил точно по какъв начин да го привлече и "животното" се стовари върху него. Температурата на водата не бе повече от 10 градуса и със сигурност щеше да влезе също толкова тежко като поетото количество алкохол от предната вечер.

-И-и-и, тъкмо мислех да се изкъпя, че миришех на джибри!
Обито се усмихна широко по детски и се изплези на Итачи.
-Аз съм кит, гледай!
Потопи наполовина глава във водите и се опита да издава някакви звуци, правеше движения на тюлен.