Домът на Итачи

- Хей, обещай, че и ти няма да изчезнеш... Все пак си първият човек, с който съм си говорила така, предполагам, че това е вид привързаност... - каза Югао, гледайки го сериозно в очите

Момчето продължи да я гледа в очите и не откъсваше поглед от тях.
- Обещавам, Югао.

- Добре тогава. Вярвам ти. Така че гледай да го спазиш, иначе лошо ти се пише - каза момичето и за пръв път от 6 години се засмя.

Без да се усети, Итачи също се засмя.
- Ще го имам предвид, хубавице.

- По-добре, защото не отговарям за последствията... - рече тя, след което замлъкна за момент, замислена.
- Хей, Итачи... Можеш ли да плуваш? - каза момичето, знаейки колко странно ли е било да попита това.

- Мога. И що за въпрос... Ами ти можеш ли?

Първоначално каза:
- Не - но после се замисли. "Той каза 'Що за въпрос'... Значи все пак ще изглежда смешно..." - затова реши и да се поправи:
- Това беше шега. Естествено, че мога.

Итачи игнорира всяка нейна дума след "не".
- Ако пожелаеш, мога да те науча някой ден.

"Разкри ме..." - помисли си Югао и каза:
- Някой ден... - след кратка пауза заяви:
- Аз мисля отново да си лягам, въпреки че току-що станах... Може и ти, ако искаш... Имам чувството, че от двама ни, ти най-малко си спал...

/А ние тука изобщо не спим, ти ко знайш ;д;д/

- Може. Няма да ми се отрази зле честно казано.

Югао кимна и тръгна напред. Вървеше пред Итачи през цялото време. Когато стигнаха спалнята, Югао влезе и се насочи право към леглото. Легна от лявата страна, измърмори едно "лека" и в следващия момент бе заспала.

Това явно беше перфектният момент за Итачи да се добере до леглото си. Първото нещо, което направи, бе да си развърже косата, чиято дължина не беше кой знае колко голяма, а самият косъм - идеално прав.
"Дано не се почувства странно, когато ме види. Не е наясно просто как спя аз."
Последва събличането на тениската. Тялото на момчето бе красиво изваяно и в допълнение с гердана на врата му, изглеждаше доста добре. Той се излегна по корем до Югао и веднага заспа.

Югао се завъртя към Итачи. "Топло е..." - помисли си момичето, сгушвайки се към топлината (a.k.a Итачи ;д).

Момчето бе свикнало да спи леко и веднага я усети. Отвори леко очи, извъртя ги към нея, сложи ръка през раменете ѝ и я придърпа към себе си.

Мина около един час и Югао започна да отваря очи. "Я, Итачи..." - рече си наум, още сънена, след което и трябваха няколко секунди, за да се осъзнае. "МОЛЯ?! ИТАЧИ?! Какво става тук?! Защо спя до Итачи?" - паникьосваше се в мислите момичето. И въпреки всичко реши да не го събужда, все пак нейна бе вината, че не бе спал добре върху този неудобен стол. Колкото и засрамващо да беше, реши да не мърда, докато той не се събуди... Югао погледна към спящото му лице. Черната му коса покриваше малка част от лицето му. "Изглежда по-спокоен в съня си..." - помисли си момичето, продължавайки да го гледа.

Момчето дори не помръдваше докато спеше, но, учудващо, галеше косата на момичето. Сякаш имаше някакъв тик.

Югао замръзна на място. "Наистина ли спи... И ако спи, то не искам да знам какво сънува..." - помисли си момичето и въздъхна тихичко. Не би си признала, но всъщност това бе леко приятно. Младата Узуки затвори очи и за момент пак се унесе.

Всъщност Итачи сънуваше коренно различни неща от очакваното, но все пак продължи да мачка косата ѝ.

След няколко минути, Югао отново бе будна. "Ама той още ли..." - помисли си момичето, като хвана ръката му и леко започна да я премества, стараейки се да бъде нежна, за да не го събуди.

Въпреки деликатното преместване, момчето се събуди. Да, явно наистина спеше доста леко. Той се извъртя по гръб и потърка очите си, след което се изтегна.

Ситуацията за Югао беше леко неловка. Искаше да го попита какво си мислеше, че да прави това, но реши да си замълчи и да не подхваща темата. Младата Узуки се изправи и седна на ръба на леглото, стоейки с гръб към Итачи.
- Извинявай, че те събудих... - каза единствено момичето, след което пак замълча. "Просто ще се правя, че това изобщо не се е случило..." - мислеше си тя, затова и попита:
- Как спа?

- Идеално. А ти?

- Добре, предполагам... - след което пак замълча.

Итачи хвърли поглед към нея.
- Случило ли се е нещо?

- Не, нищо не се е случило. Наистина - каза Югао като се обърна да го погледне.