Тренировъчната площадка

След като се моткаше един-два дена безцелно, реши да посети отново площадката, че все пак трябваше и да се тренира.

След като Саске беше превързан в болницата, той веднага се затича към тренировъчната площадка. По пътя беше облякъл ризата си, която имаше много петна от кръв. Не знаеше дали петната ще се изперат, но сега не му пукаше особено. Щом стигна до тренировъчната площадка, сенсеят все още седеше и чакаме ученика си. Саске се доближи до учителя си и рече:
- Сенсей... Ще уча нова техника. Искам да ви попитам, дали за нея ще ми е нужна тел. Техниката е Katon: Hibashiri.- усмихна се момчето и зачака отговор.

До Шисуй:

/Kage Bunshin no Jutsu - усвоена; +23 чакра

П.С. поправи си накрая наименованието на техниката/

До Саске:

Сенсеят го погледна и отговори:
- Katon: Hibashiri е огън, който може да бъде манипулиран, за да приема най-различни форми, съответно ти трябва само добър чакра контрол, който ти сам ще прецениш дали притежаваш. Според мен няма да е трудно да научиш техниката - допълни тя с лека усмивка.

Когато усети две ръце да се увиват около тялото й, Микото беше готова да откачи, но щом чу познатия глас, се поотпусна малко. Засега той бе единственото момче, от което не се страхуваше и от което не се притесняваше. Извърна глава през рамо и го погледна.
- Ш-Шисуй? Какви ги вършиш... - заяви тя, игнорирайки казаното от него.

Имаше чувството, че самият той не знаеше какви ги говори, но все пак му се усмихна. Внимателно сложи ръката върху неговата, след което я премахна.
- Благодаря за комплимента, но мисля, че най-голямата опасност на тази площадка в момента си ти. - каза това не с цел да го обиди. По-скоро беше нещо като признание за това колко е по-силен от нея.

Микото се замисли за момент, след което се усмихна леко.
- О, да, доказвал си ми... Не изглеждаше никак опасен, когато се давеше в реката - след това се засмя. - Какво изобщо правеше там?
Когато момчето я вдигна на ръце, Микото се стресно, но после си каза, че не е от значение и че просто такъв е характера на момчето.
- Но, сериозно, какво правиш тук? Не вярвам, че дойде само за да ми правиш комплименти - каза тя и скръсти ръце.

Когато момичето скръсти ръце,тежеста се увеличи но нали Шисуй беше мачо той гледаше да не покаже това.
- Ами поприцип чаках теб ,но също така и тренирах за Чуниниските... Отговори момчето ккато се засмя ,но не пускаше момиче и нямаше намерение да я пуска.Шисуй бавно и внимателно седна на клона като сложи микото в скута си и каза :
- Всъщност като заговорих за Чунинските ! ти ще дойдеш ли да ме гледаш ? ... Замислено попита момчето ...

Саске все още не разбираше точно, затова попита:
- Трябва да събера чакра в стомаха си, да я затопля, да я изплюя и да я насочвам, така ли?

Учиха Шисуй написа:

Когато момичето скръсти ръце,тежеста се увеличи но нали Шисуй беше мачо той гледаше да не покаже това.
- Ами поприцип чаках теб ,но също така и тренирах за Чуниниските... Отговори момчето ккато се засмя ,но не пускаше момиче и нямаше намерение да я пуска.Шисуй бавно и внимателно седна на клона като сложи микото в скута си и каза :
- Всъщност като заговорих за Чунинските ! ти ще дойдеш ли да ме гледаш ? ... Замислено попита момчето ...

- Да, разбира се. Даже смятам и аз да се пробвам, пък може да ми излезе късмета. Ако ли не, ще опитам следващия път - продължи с усмивка, вече съвсем се бе отпуснала и говореше спокойно. Помълча малко и после добави:
- Вярвам, че ти ще успееш. Ще ти стискам палци - каза Микото и се засмя. Не наблягаше особено внимание на положението, в което се намираше. /тоест, че е седнала в Шисуй/

Саске Учиха написа:

Саске все още не разбираше точно, затова попита:
- Трябва да събера чакра в стомаха си, да я затопля, да я изплюя и да я насочвам, така ли?

-Да.И да контролираш формата на огньовете.

Учиха Шисуй написа:

Усмивката на на лицето на момчето се уголеми и може би малко самочуствието нарасна "Хехе ... засмя се Шисйу... : - Надявам се да не се паднем един срещу друг .Всепак не искам да загубя още в първия рунд ... каза момчето и направи една такава и изплашена физиономия ...

- Какво ще кажеш да се разкараме от тука ,че стана много скучно ,а и сенсейската ни гледа така странно и както обича да стой зад гърба на хората ... като момчето бавно се обърна но нея я нямаше след което погледна към Микото и каза :
-Е какво ще кажеш ...

- Добре.

Саске кимна на сенсея си. По неговите думи, нямаше да му е трудно да научи тази техника. Реши да се опита. Все пак нямаше нищо лошо в това да опитваш. Мислеше, че ще успее, но това щеше да се види в края на тази тренировка. Беше чел за тази техника, но беше много отдавна и не помнеше много от това как се изпълнява, нито дали е нужна тел или не. Именно затова беше попитал учителя си. Честно да си кажем, не помнеше нищо за изпълняването й, затова попита сенсея си.
Времето беше хладно и този ден, като по чудо, Слънцето беше скрито зад облаците. Подухваше лек ветрец. Имаше вероятност да завали. Есента наближаваше и тепърва щеше да застудява. Скоро щяха да почнат обилните валежи, но генинът нямаше нищо против да тренира под дъжда.  Даже щеше да му е приятно, защото дъжда навяваше спомени от детството пълни с игри под дъжда. Единственото нещо, за което се притесняваше беше, че след есента идва зимата и, че ще е малко трудно да тренира, докато е потънал до коленете в сняг. Надяваше се, че площадката се почиства от снега, което беше доста вероятно. Ако пък не, щеше да използва огнения си елемент и да стопи снега. От друга страна, за Саске хладното време беше идеалното време за тренировка. Никак не обичаше да е прекалено топло и да се изпотява, без да прави съвсем нищо. Много искаше да научи тази техника, въпреки, че и той не знаеше, защо. Той тренираше усилено заради Чуунинските изпити, и не само. Искаше да научи някоя нова техника, за да е още по силен за тези изпити. Надяваше се, че ще ги мине, но това само времето щеше да го покаже.
Изостави мислите за времето и Чуунинските изпити, както и всички други излишни мисли, които не бяха свързани с тренировката и техниката. Трябваше да е концентриран за да може да насочва огъня и да му показва желания от него път. Сенсеят беше казал, че трябва да затопли чакра в стомаха си, щом я събере, разбира се. Това беше важна част от изпълняването на почти всяка, а може би и всяка огнена техника. Изпадна в дълбока концентрация. Може би без нея, нищо нямаше да се получи. Събра достатъчното количество чакра в стомаха си и я затопли. И ето, че парещото и дразнещо чувство се появи отново. Чувството ставаше все по- поносимо с всяка изминала техника, а това се дължеше на факта, че Саске свикваше с него. Надяваше се, че скоро ще изчезне. Но това беше една недостижима мечта.
-" Оффф, пак потънах в мислите си. Трябва да съм концентриран, за да мога да науча тази техника."- каза си Саске, след което продължи с научаването на новата техника.
Сложи ръка пред устата си, а след това извика:
- Katon: Hibashiri!- изплю чакрата и тогава от устата му излезе струя огън.
Струята запали малка, но дебела линия на земята. Сега беше време за чакра контрола. Концентрира се върху огъня. Не знаеше дали е нужно, но така щеше да му е по- лесно, затова вдигна ръката си. С нея започна да се опитва да контролира пътя на огъня. По едно време, видя, че огъня бавно тръгва по пътя, които Саске прави с ръката си. Погледна към своя сенсей, за да чуе неговото мнение и дали се е справил или трябва да опита отново.

/Katon: Hibashiri - усвоена; +15 чакра/

Саске беше много доволен от себе си. Радваше се, че е успял да се представи добре и, че е успял да направи техниката правилно още от първия път. Не се сещаше, какво да прави сега, затова се обърна към учителя си и попита:
- Сенсей, бихте ли ми препоръчали техника, която да науча сега?

-Научи някое тайджутсу?

Саске се замисли.
- Единственото нещо, което знам за тайджутсу- то е, че: Тайджуцу представлява директен бой, който също така се включва и в тренировките на нинджите. Тайджуцуто е съвкупност от изпипани бързи и бавни директни атаки, които заедно могат силно да навредят и дори да убият нинджата. Те също използват чакра и обикновено една Тайджуцу техника може да бъде направена най- много три пъти. Трябва ли да знам нещо друго? - изреди момчето и зачака отговор.

-Не.Това е.

Саске нямаше представа от къде да започне. Сенсеят явно беше забелязал това, защото започна да говори нещо.

/ Нямам си ни най- малка представа какво да правя. :ДДДДД /

-Научи някоя елементарна техника от този тип и после я приложи в действие.

/Ам, не знам, научи някое тайджутсу, а после напиши един дълъг пост с тренировка за сила, където я прилагаш?/