Тренировъчната площадка

Хейй сенсей харесва ми стила ви на появяване .. каза Шисуй и се засмя шеговито и в този момент осъзна че няма време в излишни разговори ,не че не му беше приятно или нещо но трябваше да тренира и да стане силен колкото може по бързо .
- Сенсей искам да се науча как да прокарвам чакра през оръжието си и да създавам чакра нишки . А също така искам и да се науча да боравя пефектно с катаните си и знам че вие можете да ми помогнете за тези неща ...

- Тоест, искаш да бъдеш добър в чакра контрола и боравенето с катана. Добре, Шисуй... Като за начало, ти си наясно, че един шиноби може да си служи с чакрата си по многобройни начини. По-сложните методи обаче са 4-ти и 5-ти молд. Четвъртият представлява прокарване на енергията по оръжие. В случая ти трябва само един кунай или шурикен, но първото е по-удобно. Това, което трябва да направиш, е да слееш едва ли не чакрата си с тази на оръжието. Опитай! - каза жената и му подаде кунай.

Тренировка за сила, издръжливост, точност и усвояване на чакра молд ниво 4. / Може би : DDD /
След като не откри сенсея си, Саске реши да потренира малко без него. Слънцето висеше високо в облаците и огряваше всичко наоколо. Беше много топло. За щастие, големите дървета, хвърляха сянка, под която обичаше да тренира Саске. Седна под сянката на едно от дърветата и се замисли. Чудеше се с какво да започне. Реши да тренира своята сила и издръжливост. Щеше да започне с нещо по- лесно и да не се изтощава прекалено много. Стана и се огледа. На известно разстояние от Саске се намираха няколко куная. Генинът ги взе и се огледа още веднъж, само, че за мишена. Погледът му се спря на една, която беше закачена на едно от дърветата. Хвърли четири от кунаите, но те не се забиха в десетката, а около нея. Саске се учуди, защото той беше много точен и обикновено винаги уцелваше десетката. На второто хвърляне, два от кунаите уцелиха десетката, а другите два. Опита още няколко пъти, докато най- накрая, и четирите куная уцелиха мишената в десетката. Ставаше все по- топло и по- топло. Слънцето напичаше безмилостно. На Саске му идеше да се съблече, но не го направи. Капчици пот се стичаха по челото му, въпреки, че не беше изморен. Не бяха от усилена тренировка, а от топлината.
- Bunshin no Jutsu!- извика чернокоското и пред него се появиха десетина клонинга.
Планът на Саске беше, те да са неговите нападатели. " Ама мен си ме бива." помисли си генинът след като огледа клонингите от главата до петите. Усмихна се сам на себе си.
- Искам седем от вас да се скрият по дърветата.- щом каза това, седем от клонингите изчезнаха.- Бързи са.- промърмори Саске, а след това започна да разяснява на останалите три клонинга, какво да правят.- Вие тримата, оставате тук и ще се бием, лице в лице, докато другите седем, са в засада. Ясно?
- Ясно!- отвърнаха копията, като си придадоха сериозен вид.- Нека да започваме.
Трите клонинга и истинският генин увеличиха разстоянието помежду им.Оригиналният Саске извади един остър кунай и се затича съм копията си. Замахна към един от тях, но фалшификатът избегна удара. Трите копия обградиха истинския чернокоско. Всеки извади по един кунай и се затича към оригинала. Саске скочи, и така не само избегна пробождане с кунай, а и получи бонус. Неговите имитации се бяха проболи един друг, а след това бяха изчезнали в облак прах. Саске седна и си отдъхна. Изтри потта от челото си. Скочи изненадан, когато един шурикен мина на един сантиметър разстояние от носа му. Съвсем беше забравил за останалите клонинги, които дебнеха от короните на дърветата. Пипна носа си, защото усети лека болка. Разбра, че шурикена все пак някак си е успял да одраска носа му. Започна да кърви, но не силно. Саске пренебрегна болката и се заслуша. От две от дърветата се дочу шум. Саске хвърли по два шурикена към короната на всяко дърво. От клоните на двете дървета паднаха по два клонинга, а щом докоснаха земята, и те изчезнаха в облак дим, така, както изчезнаха първите три копия." Право в целта." помисли си Саске и доволна усмивка заигра на лицето му. Оставаха три клонинга, които оригиналът трябваше да открие. От едно дърво, полетяха четири шурикена и се насочиха към Саске. Той реагира бързо.
- Kawarimi no Jutsu!- извика истинският чернокоско и се замени с дънер, в които се забиха шурикените. Появи се на метър от стъблото на дървото, от което бяха хвърлени шурикените. Събра чакра около краката си, засили се и започна да се изказва по стъблото. Скоро стигна до короната му, и именно там видя трите останали клонинга.
- Не е добра идея да се криете и тримата на едно дърво.- изрече Саске със злобна усмивка на лице, а след това събори копията си от дървото с помощта на три шурикена.
Слезе от дървото и седна а тревата, като се облегна на стъблото му. За пореден път избърса потта от челото си. Стана и отиде до едно малко езерце, което беше предназначено за ходене по вода. Наведе се и огледа отражението си, намиращо се в кристално чистата вода на езерото. Искаше да види драскотината. Не беше много дълбока. Сви ръцете си в шепа и загреба от водата, след което намокри лицето си с цел освежаване. След като си почина пет минути, беше готов да продължи тренировката си. Искаше да усвой чакра молд ниво 4. Взе един кунай, които не беше остър и именно точно такъв му трябваше. Изтръпна при допира на студеното желязо. Целта беше да прекара чакра през оръжието и да го заостри с нея. Първо хвърли куная по едно дърво, и тогава се чу звук от отскока на оръжието и падането му на земята. Саске отново го пое в ръката си. Усети болка. Беше се порязал. За щастие, имаше бинтове и лепенки, така, че веднага щом се прибереше, щеше да може да се превърже. Стисна куная с дясната си ръка и набързо си представи циркулиращата чакра. След това освободи нужното количество от нея и я прекара пред оръжието. Усети как чакрата му се слива със студения метал. Не знаеше как точно го усеща, но знаеше, че усещането му не греши. Отново захвърли куная по дървото и този път беше успешно. Приближи се, изкара оръжието от кората на дървото и там видя малка дупка. Остави куная и реши, че ще започне да прави лицеви опори. Целта му беше 100. Бяха малко, защото все пак не искаше да се преуморява, защото щеше да тренира и когато сенсеят му дойде. Започна да ги прави и в същото време се надяваше сенсеят му да дойде скоро.

/+40 издръжливост и 30 сила/
/+25 кръв/

Шисуй внимателно изслуша думите на сенсейката си и взе куная който му подаде тя и каза ; -Добре сенсей сега ще се пробвам да прокарам чакра през този кунай ,но преди това ще направя една лека разгравкя за да се надъхам...И без нищо друго да каже Шисуй тръгна към езерото.Момчето се придвижи до бистрото езеро, което минаваше през всяка една от тренировъчните площадки в селото скрито в облаците. Наведе се над над него и напълни шепите си с вода, като бързо я плисна в лицето си. Направи това няколко пъти с надеждата да се освежи поне малко, защото плануваше да потренира здраво. Нуждаеше се от всякакъв вид подготовка за евентуално предстоящия чуунински изпит и единствения начин да го постигне бе да отдели цялото си свободно време за трениране. Както стоеше наведен, Шисуй се отпусна назад до седнало положение и посегна към една малка клонка. Стисна я здраво между пръстите си, като писалка и започна да драска нещо в рехавата почва. Макар и да не беше толкова лесно да се пише с пръчица, скоро Шисуй бе подготвил план, но първо трябваше да започне със загрявка от упражнения за сила и бързина. Както обикновено първи в списъка попадаха обиколките на площадката, които бяха доста важни, защото всеки знаеше, че бягането е важно за здравословния начин на живот. Шисуй се завъртя наляво и надясно, като огледа добре околността. Генина тръгна бавно в избрана от него посока и внимателно запомняше всеки детайл от пътя, за да си изгради нещо като писта за обиколките. Ходеше бавно въртейки глава и се почесваше по брадата през няколко минути. Не след дълго си бе отново на мястото, от където беше тръгнал и вече маршрута му бе ясен. Остави нещата си скрити под едно дърво и се стрелна по пътя. Първата обиколка вървеше добре и генина, нямаше как да почувства умора, докато пазеше едно и също темпо на бягане и дишане. По план обиколките нямаха брой и щеше да бяга докато не се умори. Тичаше и тичаше, докато не се видя старт-финалната права и си каза тихо:
- One down! – последвано от лека, но дълбока въздишка. Проблем беше, че не знаеше колко му остават, но го превъзмогна някак и продължи. Следващите три обиколки бяха идентични с първата, но вече се усещаше натежаването в краката на момчето. Той дори започна да брой на ум за да измери най-бързата си обиколка и мина за шести пореден път през финиша. Тези обиколки натоварваха Шисуй, но изглежда никак не му бяха достатъчни, защото първата капка пот по челото му се появи едва към края на петнадесетата обиколка и това го накара, след като я завърши, да спре за минута. Претърси около няколко дървета и избра най-големите камъни, които бе намерил,за да ги използва за тежести при бягането. Хвана ги здраво с ръце под мишница и се затича обратно към старта. Изведнъж нещо препречи пътя му и го спъна, а генина падна по нос. Зарадва се поне ,че нямаше травми и погледна назад, за да разбере, кой е виновника за случилото се, но всъщност това беше един още по-голям камък. Шисуй не знаеше дали да се радва или да плаче, но бързо хвърли по-малкия от двата камъка, които носеше и взе новия по-голям. Изправи се и тръгна обратно към очертанията на пистата си. На бегом навлезе в трасето и се продължи със същото темпо и тежките камъни под мишниците. Скоростта му се намали и бягането вече приличаше леко на подскоци, но това беше нормално, поради тежестта товара. След първата обиколка така Шисуй започна да свиква с новата си маса, но се уморяваше доста по-бързо. Последваха няколко подобни обиколки, като темпото оставаше непроменено, а дишането по-трудно. На деветата обиколка с камъни Шисуй не се предаде и увеличи още повече скоростта щом премина през старт-финалната права. Завърши почти на спринт и 10тата, след което метна камъните настрани и продължи. Спринтираше с все сили през маршрута и не мислеше за нищо, но чувстваше умората все по-силно след всяка обиколка. измина три обиколки без тежест и реши да ги направи пет, преди да отново да се затрудни. На петата обиколка усещаше студения въздух в дробовете си и когато я завърши се отклони отново от пътя. Разтършува наоколо, докато не намери две по-тежки трупчета, огледа ги добре и откъсна всякакви клончета от тях, за да не му пречат. Изправи се, хвана ги здраво и ги качи на раменете си. Вдиша и издиша дълбоко и се затича отново към пистата. Трупчетата бяха значително по-тежки от камъните и Шисуй знаеше, че няма да може да направи 15 обиколки с тях. Тичаше и тичаше, но с такива тежести се задъха прекалено бързо. Обиколките започнаха да стават по продължителни и мъчителни, а скоростта значително намаля. Генина се бореше с всички сили срещу умората и не се предаваше, продължавайки да тича. Обиколки номер 7 и 8 минаха в тежко дишане, а на деветата Шисуй започна да се олюлява леко. С последни сили премина за 10 път с трупчетата и общо за 40ти път през старта, викайки нещо несвързано, (xD)а веднага след това, с едно рязко движение, метна дърветата в „канавката”. Лекотата и свободата сякаш му дадоха нов живот и Шисуй продължи да бяга, защото знаеше, че не е хубаво да спира веднага след толкова продължително тичане. Продължаваше със същото темпо, като малко, по малко намаляваше след всяка обиколка. И така определи петата (45) за последна, която дори изкара почти ходом. Без да се мота момчето избра едно дърво, насочи се към него и се спря в стъблото му. Отпусна крака и се свлече на земата, дишайки толкова тежко, че чак хриптеше. Краката му трябваше да починат, а знаеше,че те почиват най-добре когато се изправят нагоре. Тогава му хрумна идея за още едно упражнение – ходене на ръце. До сега не бе опитвал да ходи на ръце за дълго, но знаеше, че може, затова си отдъхна за няколко минути и се изправи. Довлачи се отново на пистата и бързо се повдигна на ръце, като сви крата в колената и повдигна глава, за да гледа напред, защото това бе най-добрата стойки при ходенето на ръце. Момчето бързо преброи до три и тръгна, но изглежда не беше достатъчно силен и трудно се задържаше. Първите 100 метра бяха изминати за около минута, а Шисуй вече усещаше,че се уморява. Тъй като за първи път опитваше това реши обиколката да е една. Пистата беше дълга около 800 метра и генина бавно ги покоряваше. Достигни бяха вече 350 метра, а лявата му ръка затрепери леко. Всяко местене на ръцете ставаше все по-трудно и по-трудно, но Шисуй не се отказваше. Вече беше до някъде около 720тия метър, а цялото му тяло се люшкаше. С последни сили генина се домъкна до финала, докато множество капки пот се изсипваха по земята. Неопитния генин отпусна ръце и седна на земята, а краката му бяха вече отпочинали, след тези около 8-10 минути във въздуха, но за сметка на това пък ръцете го боляха леко. Шисуй реши че тази тренировка му е достатъчна и рябва да започва ъпгрейдне молда си преди силите му да изчезнат и да неможе да се движи.Момчето се върна при сенсейката и микото и извади куная стисна го силно и си спомни добре думите на сенсейката и тренировките му върху останалите чакра молдове и така започнаха размишленията на Шисуй ...Чакра Молд е техника, която ти позволява да контролираш чакрата си така както пожелаеш с цел да я пестиш, тоест да не хабиш твърде много. Когато я молдваш по чакра системата, която представлява нещо като кръвоносната и така да я разпределяш до която и да е част от тялото и да си способен да отделяш точно нужното количество, което ти е нужно. В случая аз трябва да я изпратя към оръжието(куная) – –Трябва да разпределя точно нужната чакра в ръката си и да я пусна към орижето `` каза си той. Но не трябва да влагам твърде малко чакра, защото това може да доведе до моето психично падение, а твърде много до изтощаване на цялата ми енергия. – бе нащрек дали Сенсея щеше да се включи с някаква информация или съвет, като през това време се приближаваше към успеха, което не бе нещо ново за генина. Струваше му се че оръжието му се променя ,но все пак неговото въображение е по голяма от на всичко :Д. След което се отдалечи с точно 6 крачки назад от Микото и Сенсея, за да може да си даде малко място за да не вземе да ги нарани , защото какъвто беше карък щеше да стана фала. Знаеше, че концентрацията в случая бе може би най-важното нещо, защото без подходящото фокусиране надали щеше да се справи с точното разпределяне и молдване. Въздъхна, освобождавайки напрежението насъбрало се в него. И започна да „строи" бариера около себе си и дървото, така че да се чуства колкото може по комфортно. Сега бе добро време да използва главата си. С малко напъване и тя щеше да му помогне, за да се справи. Започна да си представя Как той усвоява това молдване и дори и прокарва чакрата си през катаната. Това можеше да улесни цялата процедура.. поне в главата му. Бе затворил очи, опитвайки се да не позволи на никаква околна пречка да развали концентрацията му. Съмняваше се, че има някаква възможност да успее от първия път. Малко бяха шинобитата успявали да го направят, но той въпреки това щеше да се цели към перфекционизъм и с малко късмет може би един идеален опит щеше да му е достатъчно. Или поне той така се опитваше да се самозалъже. Но понеже това го мотивираше и го нахъсваше до доста висока степен, така че му бе позволено на този етап, но щеше да е по-добре да си го избие, защото най-много да го доведе до разочарования.Изведнъж Шисуй усети че е готов с цялата процедура и сега беше момента да действа и затова той започнаа да прекарва събраната от него чакра и да я прекарва през оръжието и така той очакваше резултата си ...

/Чакра молд 4 - усвоен; +11 чакра; +70 издръжливост; +35 кръв/

Katon: Ryuka no Jutsu

След като взе каквото му беше нужно, Саске се върна на тренировъчната площадка. Извади и размота тела. Сенсеят все още го нямаше, но чернокоското се надяваше той да се навърта наоколо и скоро да дойде. Може би беше зает, или пък просто не знаеше, че ученикът му е на тренировъчната площадка. За Саске, нямаше нищо лошо в това да си самостоятелен. Но все пак, щеше да е добре, ако сенсеят му е до него за да го напътства. Той щеше да му казва, дали се е справил добре или се е провалил. Нямаше нужда някой да го надъхва, но все пак щеше да е добре, някой да го побутва в правилната посока. Ако грешеше в нещо и не знаеше, че е сгрешил, чернокоското държеше, това да му бъде казано, вместо да бъде скрито от него и да го запомни и прави грешно.След като размота тела, извади един остър кунай. Завърза жицата за единия му край и започна да се оглежда за дърво. Когато си хареса едно дърво, хвърли куная по него. Увери се, че оръжието е забито добре в кората на дървото. Отдръпна се назад, доколкото позволяваше размотаната жица. Сега трябваше Сасек да освободи ръцете си. Зачуди се как ще стане това. Направи първото нещо, което изникна в главата му. След това се сети, че е правилният начин. Беше чел за техниката отдавна и нещата му се губеха. Правилният начин беше просто да захапе жицата. Така освобождаваше ръцете си и в същото време държеше тела. Направи началния знак, а след това събра чакра в стомаха си и започна да я затопля. Вече му беше лесно и продължаваше да се улеснява след всяка научена техника. Отново се появи парещото чувство, с което също се свикваше с времето, но все пак дразнеше и то доста. Саске си спомни, че това джутсу, не е много по- различи от всички други, които беше изучил чернокоското. Просто за да се направи това джутсу бе нужна тел. Направи нужните за техниката знаци и от усните му излезе огън, които се насочи към жицата, след това към куная и накрая към дървото. Саске трябваше да контролира огъня, и благодарение на чакрата си, горе- долу му се получаваше да насочка огнения пламък.
" Мисля, че се е получило, но ще опитам още няколко пъти, за да е сигурно. Не трябва да прекалявам, защото все пак, с огъня игра не бива."- помисли си генинът и направи техниката още няколко пъти. Не изричаше името й, поради простата причина, че не искаше да изпусне жицата и да се изгори. Погледна, за да види резултата...

Както Шисуй си почиваше от тренировката която си беше спретнал ,изведнъж в галвата на момчео започнаха да изплуват лоши спомени който го натъжиха :
- Трябва да пийна нещо .. КАза си момчето като излетя от площадката ...

Izon написа:
- Така ли? Ами, добре... За сегашното ти ниво, най-подходяща е Doton: Shinju Zanshu no Jutsu

Ино се опита да си спомни какво знае за техниката.Изведнъж каза на сенсея:
-Сенсей, не трябва ли първо да усвоя чакра молд 4, за да направя джутсуто?

Саске Учиха написа:: Katon: Ryuka no Jutsu

След като взе каквото му беше нужно, Саске се върна на тренировъчната площадка. Извади и размота тела. Сенсеят все още го нямаше, но чернокоското се надяваше той да се навърта наоколо и скоро да дойде. Може би беше зает, или пък просто не знаеше, че ученикът му е на тренировъчната площадка. За Саске, нямаше нищо лошо в това да си самостоятелен. Но все пак, щеше да е добре, ако сенсеят му е до него за да го напътства. Той щеше да му казва, дали се е справил добре или се е провалил. Нямаше нужда някой да го надъхва, но все пак щеше да е добре, някой да го побутва в правилната посока. Ако грешеше в нещо и не знаеше, че е сгрешил, чернокоското държеше, това да му бъде казано, вместо да бъде скрито от него и да го запомни и прави грешно.След като размота тела, извади един остър кунай. Завърза жицата за единия му край и започна да се оглежда за дърво. Когато си хареса едно дърво, хвърли куная по него. Увери се, че оръжието е забито добре в кората на дървото. Отдръпна се назад, доколкото позволяваше размотаната жица. Сега трябваше Сасек да освободи ръцете си. Зачуди се как ще стане това. Направи първото нещо, което изникна в главата му. След това се сети, че е правилният начин. Беше чел за техниката отдавна и нещата му се губеха. Правилният начин беше просто да захапе жицата. Така освобождаваше ръцете си и в същото време държеше тела. Направи началния знак, а след това събра чакра в стомаха си и започна да я затопля. Вече му беше лесно и продължаваше да се улеснява след всяка научена техника. Отново се появи парещото чувство, с което също се свикваше с времето, но все пак дразнеше и то доста. Саске си спомни, че това джутсу, не е много по- различи от всички други, които беше изучил чернокоското. Просто за да се направи това джутсу бе нужна тел. Направи нужните за техниката знаци и от усните му излезе огън, които се насочи към жицата, след това към куная и накрая към дървото. Саске трябваше да контролира огъня, и благодарение на чакрата си, горе- долу му се получаваше да насочка огнения пламък.
" Мисля, че се е получило, но ще опитам още няколко пъти, за да е сигурно. Не трябва да прекалявам, защото все пак, с огъня игра не бива."- помисли си генинът и направи техниката още няколко пъти. Не изричаше името й, поради простата причина, че не искаше да изпусне жицата и да се изгори. Погледна, за да види резултата...

/Katon: Ryūka no Jutsu - усвоена техника; +10 чакра/

Ино Яманака написа:: Izon написа:
- Така ли? Ами, добре... За сегашното ти ниво, най-подходяща е Doton: Shinju Zanshu no Jutsu

Ино се опита да си спомни какво знае за техниката.Изведнъж каза на сенсея:
-Сенсей, не трябва ли първо да усвоя чакра молд 4, за да направя джутсуто?

- Да, така е. Можеш да започнеш още сега.

Ино за пореден път се усмихна.Отдалечи се от сенсея.Видя едно дърво с мишена и реши, че там ще се прицели.Застана на 2 метра от дървото.Глътна чист въздух.Първоначално момичето искаше да се поупражни.Тя извади един кунай от чантата си.Прецени разстянието от нея до мишената и хвърли силно куная.Той обаче се заби близо до червената точка.Ино не остана разочарована.
Този път извади един шурикен.Вдиша въздух и го издиша.Сви очи и засили ръката си.След секунди острието полетя и се заби точно в мишената.Русокосата много се зарадва.Даже подскокна няколко пъти от радост.Но тя се сети , че това не е най-трудното.Трябваше да усвои чакра молд 4, за да направи Doton:Shinju Zanshu no Jutsu, а тя много искаше.
Започна.Сърцето и биеше лудо.Времето навън беше облачно, но задушно.Ино погледна към сенсея си, а след това се приготви.Извади кунай и го постави на земята.Затвори очи.В тъмнината видя син цвят.Явно това беше чакрата й.Русокосата усети как изведнъж силата й се прехвърля в ръката.Момичето я протегна към куная.Чакрата й "излизаше" от ръката й и "влизаше" в оръжието.Когато всичко беше готово, тя бавно повдигна ръката си във въздуха и отвори очи.Куная беше във въздуха.Ино си каза "Успях ли?".Русокосата погледна към дървото.Беше малко притеснена. "Ами ако не се прицеля правилно? Всичко ще отиде на вятъра"-помисли си тя.Затова много внимаваше и беше съсредоточена.Ръката на момичето се помести назад.Това беше признак, че ще хвърли острието.Тя се молеше да успее.Изведнъж го хвърли.Ококори очи.Куная беше уцелил червената точка.Ино не можа да повярва.

/Чакра молд - ниво 4 - прокарване на чакра през оръжие - усвоен; +7 чакра/

-Сенсей, още сега ще направя и техниката!-каза Ино.
Тя не беше никак изморена.Искаше още и още.Вече не се притесняваше.Вярваше в себе си.А и наближаваха Чуунинските изпити и тя никак не искаше да губи.Затова до началото на изпитите момичето ще тренира усърдно.
Русокосата се опита да си спомни какво знае за техниката.
"Doton: Shinju Zanshu no Jutsu е джуцу, което се използва , за да изненада противника и е особено подходящо за Генин, който не може да усети чакрата на врага.Това е техника, която са я измислили, за обезглавяване и мъчене.
С джутсуто потребителят хваща крака на врага от земята и го дърпа надолу.Главата на противника трябва да бъде над земята, а тялото му в нея.Така техниката е успешна.
За да се усвои джутсуто потребителят трябва да може да прокарва чакра през оръжие-в случая в земята. "
Момичето си каза:"Хмм...може да е трудно, но на всяка цена ще се справя!".
Втренчи се в земята.Усети чакрата си.Прехвърли я в краката си. Този път беше по-бърз процеса.Ино усещаше как чакрата й бавно излиза от тях и влиза в земята.Момичето се сля със почвата.Тя видя един голям и тежък камък , който се намираше на 2-3 метра от нея.Изведнъж крайника на русокосата излезе под камъка.Ръката издърпа силно тежеста.Тогава русокосата каза:
-Doton:Shinju Zanshu no Jutsu!
Ръката дръпна камъка, а той "потъна" в почвата.

/Doton:Shinju Zanshu no Jutsu - усвоена техника; +8 чакра/

Тренировка за издръжливост

Ино не искаше още да си тръгва от площадката.Не беше никак изморена.Вече беше привечер.Тя реши да направи тренировка за издръжливост.
Първо реши да се прицели в мишените.Извади един кунай и шурикен.Видя едно вековно дърво.Мишената му почти беше изтрита.Русокосата реши там да хвърля.Отиде на 10-11 крачки от дървото.Ръката й трепереше, но въпреки това момичето не се отказа.Хвърли куная.Той се заби точно в мишената.Ино се зарадва.
Тя взе шурикена и си помисли "Щом от първия път куная се заби в червената точка , значи съм добра.Искам да използвам чакра молд 4.Тъкмо ще се упражня".Взе забилия се в мишената кунай и го прибра обратно в чантата си.Русокосата присви очи.Загледа се в точката.Чакрата й се затопли и бързо се прехвърли в шурикена.Метала вече беше врял.Момичето го издигна във въздуха.Погледна към мишената още веднъж.Метна оръжието.То полетя.Шурикена се беше забил близо до червенината.Ино въздъхна, но не се отказа.Опитваше пак и пак.Чакрата й свършваше малко по малко.Момичето хвърляше ли, хвърляше, а шурикена оцелваше ли мишената, не.За пореден път тя го мяташе.Накрая падна на колене.Дишаше тежко.Погледна към дървото и си помисли:"Ако не успея да го оцеля, ще направя 500 лицеви опори".Стана и прехвърли последната си чакра в оръжието.Хвърли го с последната си сила.Изведнъж то полетя и се заби точно в десетката.Ино ококори очи и не можа да повярва.Зарадва се и започна да скача весело.Не знаеше откъде идваха тези нейни сили.След като се наскача , тя реши да направи лицеви опори.В момента й идваше да си полегне в нейното меко легло и да заспи като къпана, но си каза , че след като свърши с опорите, ще си полегне.Русокосата легна по корем и се изправи бавно.След това забърза малко темпото.След около един час, момичето беше направило 499 лицеви опори.Искаше да направи последната.Тъкмо да се изправи, мускулите й вече не издържаха и тя се просна на земята.

/+28 издръжливост; +9 кръв/

След минути , Ино се събуди.Още й се спеше.Затова стана и лека полека се запъти към дома си.

Тренировка за сила или пък за каквото го вземете. : D

След като се наспа, Саске отново се озова на тренировъчната площадка. Днешната му тренировка щеше да е за сила. Отдавна не беше правил такава тренировка, а и именно заради това я избра. Слънцето напичаше жестоко, сякаш се опитваше да стопи всичко наоколо. Като по чудо нямаше толкова облаци, колкото обикновено и Слънцето можеше свободно да напича всичко на земята. Заради адската жега, чернокоското беше разкопчал бялата си риза. / Като се има в предвид, че е облечен, както е облечен в naruto shippuuden, с горнището приличащо на риза, панталонките, нинджа сандалите и онова нещо около кръста му, за което не съм сигурна какво е. / Огледа се наоколо в търсене на сенсея си. Щом не го намери, си каза, че и тази тренировка ще направи сам. Той избираше упражненията си, затова сенсеят му едва ли можеше да му помогне. Започна с малка загрявка. Първо изпука врата си, а след това разкърши китките си. Сложи ръце на кръста си и започна да се навежда напред, а след това да се изправя назад. Направи уплажнението около десет пъти. Направи още няколко упражнения за кръста. След като приключи с тях, се разкрачи малко и се наведе докато не пипна пръстите на левия си крак, след това земята и накрая пръстите на десния крак. Направи това още десет пъти. След като направи упражнението, легна на тревата и се опъна хубаво. Обърна се по корем, като се държеше на ръцете и краката си. Започна да прави лицеви опори. Той харесваше това лицевите упори, поради простата причина, че можеше да ги прави до безкрай. Бяха му толкова лесни. Първото бройка, която си намисли беше 60 лицеви опори, но щом ги направи, реши, че са малко и направи още 40:
- 98... 99... 100!- изрече през зъби Саске и се пльосна на земята.
След като се отдъхна, отиде до едно дърво. Започна да го рита, колкото му сила държеше. Реши, че ако не ритне дървото 1500 пъти, ще клекне 2000 пъти. След около 15 минути, беше готов с ритниците. Започна с кляканията. Първо клекна 250 пъти, но после клекна още толкова. Намери си подходящо дърво, чието стъбло беше обгърнато от няколко възглавници. Застана пред него, стисна ръцете си в юмрук и започна да го удря. Удари го 350 пъти, като на 350- тия път Саске удари толкова силно, че една от възглавниците се скъса и чернокоското удари кората на дървото. Усети пронизваща болка. Цялата му ръка изтръпна. Щом погледна ръката си, тя кървеше и китката му беше изкълчена. По- късно щеше да мине през болницата. Сега важна беше тренировката. Сега вече беше време за набирания. Огледа се за лост, но щом не намери такъв, отиде до едно дърво и започна да оглежда клоните му. Хареса си един дебел клон и го хвана с ръце. Увисна на него и започна да се набира. Беше му много трудно, с изкълчена китка. Успя да направи само петдесет набирания, а след това се пусна и седна на сянка за да си почине. Избърса потта от челото си с опакото на ръката си.
- Къде ли е сенсеят ми?- запита се момчето и се загледа в небето.
/ Съжалявам ако има грешки, но много бързам. /

/+37 сила; +13 кръв/

Тренировка за сила

Ино беше на площадката.Искаше да потренира силата си.Отодавна не го беше правила, а и това е най-важното нещо, ако иска да мине Чуунинските изпити.Момичето се огледа за сенсей, но не видя и затова реши сама да си води тренировката.
Тя започна да загрява.Направи 50 широки стъпки в ляво, а след това в дясно.Видя едно дърво и си каза , че ще ритне 150 пъти дървото.Започна да напряга мускулите на крака си.Засега беше направила 130.Имаше още 20, но тя никак не се беше уморила.Накрая успя и седна да си почине.
След като отпочина се закани да направи коремни преси.Потърси удобно място.Когато го намери, легна.Първо започна да прави обикновените преси.Сложи ръце на тила ,повдигна главата и горната част на гърба до педя от пода.Започна да се изправя.Искаше да направи 4 серии по 10-15 повторения.Понеже упражнението й беше много лесно, тя повдигна краката си.Това бе по-трудно.Най-накрая Ино направи всичките преси.

/+18 сила; +5 кръв/

Саске реши да потренира малко. Оправи се и излезе от имението, а след това и от двора му. С бърза крачка, почти тичайки, се запъти към тренировъчната площадка. Беше решен да намери сенсея си и да го помоли за нещо. А именно това, да борави с катана. Щом пристигна, Саске започна да се оглежда за своя учител. След като не го видя, започна да обикаля из тренировъчната площадка, в търсенето му.

Шисуй пристигна на площадката след като добре прочете нещата от който имаше нужда в библиотеката и най важното че научи как да усвои няколко огнени техники и добре начете за шарингана.Момчето когато стпи на площадката той извади куная който му беше дала сенсейката в предната тренировка когато прокарваше чакрата си през него и го хвърли на земята като си каза : - Сега ще го вддигна и ще го забия в това дърво... Това му беше целта на него за да усвои и последния молд и това щеше да му е една крачка към това да стане най силната нинджа живяла в наруто арми :Д:Д:Д : - Далли ще успея да го направя от пръвия път ? замисли се момчето ,но се съмняваше се, че има някаква възможност да успее от първия път. Малко бяха шинобитата успявали да го направят, но той въпреки това щеше да се цели към перфекционизъм и с малко късмет може би един идеален опит щеше да му е достатъчно. Или поне той така се опитваше да се самозалъже. Но понеже това го мотивираше и го нахъсваше до доста висока степен, така че му бе позволено на този етап, но щеше да е по-добре да си го избие, защото най-много да го доведе до разочарования. В тази фаза от техниката дори сенсейката нямаше да успее да го спре от опита му, защото бе изолирал абсолютно всичко около себе си, така че без проблем да намери спокойствие и да разпредели чакрата безпроблемно и още около две секунди, когато той започна с опитите си да я молдва. От Академията бе успял да научи един-два трика, но определено не бе нещо, което щеше да му предложи кой знае каква помощ в това умение. Все пак бе достъчно. Знаеше как да използва чакрата си, но му трябваше да може да я разпределя, където си пожелае и да вдигне куная и да го забие в дървото. Това беше най-голямото препядствие, през което трябваше да премине, за да овладее техниката. И макар да бе доста трудно, той нямаше ни най-малко намерението да се откаже. Все пак щеше да е показ на доста слаб характер, ако просто зарежеше стигналото до тук и се откаже. А той определено не искаше това. Показването на слабост рядко води до хубави неща и точно за това си бе изградил този навик да не го прави. Сега вече бе започнал с опитите да контролира чакрата си. Изпитваше малки трудности, защото му бе трудно да я разпределя като всъщност.. той не можеше да я види, така че му бе нужно да действа на интуиция. Така да бъде. Тя рядко го бе предавала, така че щеше да я използва като средство за успех. Почна да отделя „парчета" чакра и от различни места и да ги праща право към ръцете си и отделяйки малко по цялата дъклжина н пръстте. Гледаше да сложи достатъчното количество, така че да не стане някой фал докато се опитваше да вдигне куная и да не се самонаръга или да нарани някой от площадката, че няма нужното количество в тях, което може да му коства нараняване та дори и смърт, а той не го искаше.. или поне го искаше стига да успее да вдигне куная без проблем, така че ако има следващ път да му е в пъти по лесно. Въпреки това също така нямаше намерение да прекалява, че да не стане така че да изхаби толкова чакра и да му е нужна почивка за нов опит, а й след това ще тренирам някоя огнена техника:. „Ще се справя". Една от много надъхващи мисли се впи в главата му. Той рязко отвори очите си и осъществи нужния очен контакт с куная. Имаше чувството, че бе набрал точно нужната чакра в дланите си,пръстите си и всичко останало което му беше нужно. Дали щеше да е така скоро ще разбере. Той затвори очи и започна да се концентрира, той се бе подготвил да задържи чакрата си достатъчно дълго по пръстите си и леко по леко започна да изкарва нижките и да ги запраща бавно към куная, така че да достигне максимален резултат. Така и направи. В мига, в нижката докосна куная , той се напрегна и се опита да не изпуска чакрата си, а да я концентрира точно там където му бе нужно .Лицето му не издаваше и нотка емоция. Бе напълно сериозно и хладнокръвно, сякаш напълно изгубило се някъде в концентрацията му. Дори разсъжденията, които провеждаше в главата си не го караха да се издаде по някакъв начин, че е доволен или не. Беше напълно средоточен в успеха си.Но сега му трябваше отново да построи тези нижки о чакра , която той намираше повече от изключително полезна за изучаване на техники до тяхната най-малка подробност. Така и направи. Отдели близо двадесет секунди, за да я построи сякаш със собствените си ръце. Скоро и дори един стабилен крясък трудно щеше да накара преградата да се счупи. Тя бе направена точно с цел да не позволи маловажни неща да развалят прогреса му, но определено не значеше, че няма да реагира въобще при нещо важно, ставащо около него. За щастие, сега нямаше нищо такова и бе на площадката със своя сенсей и това хубаво момиченце, с което не искаше да има много общо и сякаш го беше истрах от него, понеже надали бе на особено високо умствено ниво след като приличаше на топ модел :Д . Шисуй усети че е готов и се напредгна той вече беше прокарал нишките през куная ,а сега само трябваше да го вдигне и да го запрати или по точно да го забие в дървото.Шисуй изтреля силно чакрата и станаа ко станаа .... (сега ще разберем :Д дано го мина тоз молд че многоо ми е умразен направо нз кво да пиша ;Д )

/Чакра молд 5 - усвоен; +23 чакра/

» Тренировъчната площадка
» Тренировъчната площадка
» Тренировъчната площадка
» Тренировъчната площадка
» Тренировъчната площадка в академията