Тренировъчната площадка

Саске се запозна с това как да изпълни техниката Dainamikku Entori, реши да направи една хубава тренировка за сила. Това което научи за техниката беше, че трябва да скочи на протевника си и докато е във въздуха, да го удари. Не знаеше, дали е нужно, но щеше да го направи по двата начина. Единия щеше да е с обикновен ритник, а вторият щеше да е с ритник, само, че напоен с чакра. Щеше да опита и начина, да хвърли кунай или шурикен по мишената за разсейване, а след това да скочи и да я удари.
Времето днес беше по- топло от предишния ден. Сега Слънцето имаше възожност да пръска лъчите си където поиска, без никаква пречка. Подухваше топъл ветрец. Беше... приятно.
Изтръгна се от всичките си мисли. Трябваше да тренира. Реши да започне със загрявка. Набързо направи няколко упражнения за врата, китките, лактите, раменете, гърба, кръста, коленете и глезените си, като за всяка част от тялото си, която разгря, направи по пет упражнения, всяко по горе- долу пет минути. Сега беше време да започне с истинската тренировка. Щеше да започне с лицеви опори. Направи началната позиция на земята. След десет- петнадесет минути, беше направил сто лицеви, но после направи още толкова. Имаше много време, така, че можеше да прави всяко упражнение, колкото време си иска.
След това беше време за коремни преси. Легна на земята по гръб, сви краката си в коленете и сложи ръце на тила си. Започна да ги прави. Усети как мускулите на корема му се стягат. Направи 150 коремни преси, но после направи още 250. Може би количеството коремни преси, което правеше, и фактът, че често правеше коремни преси, обясняваше добре оформеният му корем. Огледа се за лост. Щом видя един, отиде до него. Той беше идеален. Щеше да издържи Саске, а и беше на перфектната височина. Хвана го с ръце и увисна във въздуха. Започна да се набира. Усети ефект върху мускулите на ръцете си. Това беше добре. След извесно време набирания, Саске вече беше направил 400 набирания. Седна до лоста за да си почине. След като свърши с почивката си, която беше дълга около десет минути, беше готов да направи упражнение, което не бе правил отдавна. А именно това, да прави коремни преси на лоста. Набра се, след което седна на желязото. Увисна надолу с главата, като се държеше единствено на краката си, които се бяха обвили около лоста, доколкото беше възможно. Започна да се набира нагоре с горната част на тялото си, след което отново се отпускаше назад. И така повтаряше процеса. След като свърши, беше сигурен, че лицето му е по- червено от домат, поради навлязлата в главата му кръв. Беше направил 150 такива кореми преси. Малката бройка се дължеше на това, че щом я достигна, започна да му се завива свят, отново поради кръвта навлязла в главата му.
Сега искаше да опита новата техника- Dainamikku Entori. Направи си един клонинг, като му разкри плана си:
- Върху теб ще пробвам една техника. Искам, щом я направя, ти да се опиташ да я избегнеш, ако можеш.- злобна усмивка се настани на лицето му. Знаеше, че този клонинг не би трябвало да се разпадне при докосване, тъй като беше използвал малко повечко чакра и би трябвало да е малко по- стабилен от останалите му клонинги.
Отдалечи се на нужното разстояние от копието си. Затича се, след което скочи към него и насочи крак към главата на своето подобие. Клонинга не успя да избене атаката, което позволи на оригиналният Саске да срита главата му. Естествено клонингът се унищожи. Саске си направи друг и отново му обясни правилата. Сега щеше да опита с ритник, напоен с чакра. Резултатите отново бяха добри, защото копието не можа да избегне удара в рамото и изчезна в облак дим. И на третият клонинг, Саске изпробва третият начин за тази техника, а именно да хвърли оръжие към противника си с цел разсейване. Направи го и резултатите отново бяха чудесни. Погледна към учителя си и зачака да види, какво мисли той.

/ Сори за грешките, бързам. /

/Dainamikku Entori - усвоена; +25 сила; +18 кръв

П.С. избягвай да смесваш тайджуцу/нинджуцу/etc. с тренировки за сила, бързина и издръжливост! Пиши ги поотделно!/

Жената кимна.Застава на разстояние и улови Шисуй в някаква неизвестна илюзия.

/+14 чакра; Genjutsu:Kai научено/

/Katon: Benijigumo - усвоена; +33 чакра/

Опит за активиране на Шаринган !!!   

Шисуй беше мноо радостен че успя да усвои още една огнена техника и не каква да е ,а тя беше една от най яките за които беше чувал .Момчето не усещаше измора или болки в тялото след техниката ,затова той реши да потренира ,това нямаше да му навреди все пак утре бяха чунинските испити. Момчето сана и каза на сенсейката си : - Хей сенсей аз ще потренирам малко и след това ще се върна при вас ,като хухна на някаде и включи мозука си в мислителна фаза . : - Беше време...Беше време ...говореше си сам  Шиуй и ставаше въпрос за това да потренира по-стабилната.Все пак от колко време не беше правил смесени тренировки.Сега имаше нов стимул и умения,които можеше да подобри,но също така и нова техника.Когато Генина пристигна на мястото което си набеляза той остави чантичката си на земяа под едно дърво и се протегнамъжката ,като започна с бавна медитация на тялото.Това беше много важно за него,но тъй като беше генин и смяташе,че е напреднал реши да медитира само половин час ,все пак никога преди небеше медитирал и надали щеше да издържи повече.Тогава Шисуй се изправи и реши първо да подобри Чакра Ун Уейт-а си (говоря за прекарването на чакра през оръжие ,но този път ще е през катаната "самурайската " :Д).Той беше изключително важен за генина,тъй като меча му още не бе влизал в битка ,а за да се бие спокойно му трябваше и малко трейнинг,Шисуй разчиташе на лекотата му и Той си спомни как го тренираше с куная и реши да направи същата тренировка,като този път щеше да вложи малко по голямо количество чакра.Но първо ,но това не беше толкова трудно за Шисуй той вече напредваше супер бързо и самочуствието му също беше добро. Шисуй извади катаната си и спомняйки си отново какво трябваше да прави,но в този момент момчето промени мнението си и реши да направи някой друг мускол апък после ще мисли за катаната си. Шисуй започна да търси някой хубав камък който не беше нито тежък и нито лек ,поогледа се момчето и зърна един като отиде до него и го вдигна : - Този е перфектен .../Каза си генинът като легна на земята и бавно придърпа с ръце камъка в/у гърдите си,като ръцете му бяха опряни в камъка.Той съсредоточи чакра в тях и започна бавно да пави опити да го избута нагоре,като знаеше,че няма да може да изпъне ръцете си нагоре с камъка в/у тях от първият път.Все пак той трябваше да олекоти камъка с чакрата си и тогава да прави опити да го избута нагоре.Момчето осъзна че тази схема е доста ефективна и как друг път не я е използвал да тренира ...Първият опит бе неуспешен,това обаче тимулира повече Шисуй,който вече бе започнал с кратката медитация.Когато беше готов с нея започна да съсредоточава чакра в ръцете си,като бавно я изпускаше към камъка.Тогава момчето започна бавно да напъва нагоре...Но разбира се нямаше още никакъв успех.Шисуй трябваше да побърза,защото камъка скоро щеше да натиска тялото на момчето който по неволя беше легнал на малко ръбливо камъче.Когато се почуства готов за друг опит,нинджата от Кумо започна кратка медитация,която беше последвана от съсредоточаване на чакра в дланите.И това беше изпълнени,оставаше най-важното,да изпусне чакрата си бавно към камъка,както го бе научила сенсейкаа му и да натиска нагоре.Учиха стегна мускулите си и натискаше нагоре и този път имаше леко подобрение,успя да повдигне камъка с няколко сънтиметра.Но разбира се не бяха и най-малко достатъчни,целта му беше да изпъне и 2-те си ръце,държейки тежкият камък.За щастие Шисуй започна да влиза в форма и всичко започна да се ускорява,все пак това вече го беше правил веднъж и очакваше да стане по-бързо.Момчето беше готов за поредният си опит,като започна с кратка медитация продължена от концентраиция и съсредоточаване на чакра в дланите.После Шисуй беше забравил,че повреме на опитите от преди малко тойпроцедираше по-друг начин.И когато чакрата беше съсредоточена в дланите му Шисуй започна да стяга мускулите си,като заедно с това натискаше нагоре,но докъто натискаше изпускаше чакрата си на равни интервали по целия камък,като по-този начин го правеше по-лек за вдигане.Когато направи цялата операция,любимата усмивка на момчето се върна,защото видя ново подобрение,този път по-голямо от предошното.Момчето видя,че беше повдигнал камъка вече с около педя..Както винаги не беше достатъчно,за това Шисуй продължи да се концентрира,като отново съсредоточи чакрата в дланите си и стегна бързо мускулите си..Преди да започне да напъва на горе Генинът си пое дълбоко въздух и тогава започна да напъва нагоре..Беше му трудно,защото тежестта беше повече,но някак си при изтласкването на чакра на равни интервали по камъка,момчето отново успя да направи подобрение,дори малко.Успя с около педя и половина да вдигне камъка нагоре.Но сега щеше да стане по-трудно,защото дори блестящо шиноби,като Шисуй можеше да се изморе.Дори да знаеше че ще е по-трудно от тук нататък,това не трябавше да го разконцентрирва,даже повече да го мотивира повече.А точно така и стана,като момчето започна с поредният си опит.Дори да му беше вече по-мъчително Шисуй реши да направи по-голяма концентрация,за да можеше да направи по-голям успех,а колкото по-голям успех жънеше в тренировката си Учихата,толкова по-бързо щеше да свърши с нея.Медитацията не отне повече от пет минути,докато вече бе започнал със съсредоточаването на чакра в дланите си.Тогава започна със стягането на мускулите си и ето на Шисуй започна да се напъва...Беше му трудно,но някак си успя да разпредели и изтласка успешно чакрата си на равни интервали нагоре по камъка,като го олекоти и повдигна с около две педи..Бързо го пусна и махна от тялото си,като реши да почине,защото усещаше,че камъка щеше да смачка тялото му.Когато започна да си почива Шисуй легна в същото положение и започна да брои колко педи ще му трябват за да повдигне напълно камъка нагоре..И тъй като беше отличен математик,сметна че пет педи ще са му достатъчни,разбира се беше леко разочарован,защото не беше още стигнал и половината,но знаеше,че и това щеше да стане..Почивката не траеше повече от петнадесет минути и генинът се чувстваше готов за нови приключения с тежкият си приятел Стоуни :Д .. Момчето го сложи на гърдите си,като дланите му бяха плътно в/у тях и опрени в камъка.Когато се нагласи,започна да медитира...Този път медитацията отне около 6-7 минтуи,т.е. бяха достатъчни за да се чувства сигурен и тогава започна бавно да съсредоточава средно количество чакра в дланите си отново и отнвово..И това беше направено,сега се започваше трудната част..Учихата стегна мускулите си и опитвайки се да вдигне тежкият камък,момчето бавно изпускаше чакрата си на равни интервали,като го олекотяваше повече от преди...И отново усмивка,този път стигна половината -тоест две педи и половина.. "Още толкова и ще мога да отдъхна.." .. Лошото беше,че в главата на Шисуй се въртеше поредната почивка,но когато се сети за Чунинския всякакви мисли за почивка се изпариха от главата му,затова продължи да опитва да вдига камъка,като РАЗБИРА СЕ започна с кратка медитация,която отне близо седем минути..След нея Шисуй започна да съсредоточава чакрата си,която насочи към дланите.После напъна мускулите си и опита да повдигне камъка,като си помагаше с изталскавнето на чакрата на равни интервали,която винаги помагаше.Вече Шисуй започваше да чувства бърза умора,но пак успя да подобри рекорда си и го деляха две педи от успеха.Той свали бавно камъка долу и вместо да започне с поредният си опит,остана в тази поза за да почине. защото Наистина му беше трудно колкото и лесно да изглеждаше опражнението то не беше така,но за да стане велик боец  се изискваха много усилия.Хубавото беше,че момчето осъзнаваше това и когато успя да се "надъха" продължи с опитите си,като почна с концентрация,която бе последвана от съсредоточаване на чакра в ръцете..После Шисуй отново напрегна мускулите си и започна да напъва нагоре,като не забрави и за миг да изтласка насабралата се в дланите чакра на равни интервали.Може би краткият му размисъл преди опита беше помогнал,защото Шисуй успя да повдигне камъка не с половин,а с цяла една педя : - Йессс веееее ...изкрещя момчето защото беше доста доволен от опита..Той бавно пусна камъка и се замисли,че му оставя една педя до успеха..Но при пускането на камъка се обади старата болка,от малкото досадно камъче,което опираше в гърба на синеочкото ,който пък бързо се захвана за опита си,защото момчето усети,че започна да кърви..Бързо се надъха с кратък разговор м/у духа и себе си и започна да се концентрира.За жалост медитацията не продължи повече от 2 минути,заради камъчето,но пък Шисуй се надяваше че ще успее..Когато привърши с медитацията бързо събра чакра в дланите си и напрегна мускулите си.После даде всичко от себе си,като за един последен опит и започна да натиска нагоре колкото може..Момчето успя да вдигне камъка без да изтласква чарката си около 2 педи и тогава я пусна на равни интервали,като най-накрая след около 2 часа бутане нагоре и надолу момчето успя да изпъне и двете-те си ръце.Както ги беше изпънал нагоре Учихата хвръли камъка настрани,като бързо се изправи и се забърза да маха камъчето от гърба си..Дори да щипеше малко (от болката при махане) , момчето беше горд със себе си,защото най-накрая успя да олекоти движенията на на ръцете с камъка еси,дори малко.Беше време...Беше време за кратка почивка защото освен че мускулите на момчето се натовариха той изхаби доволно количество от чакрата си почивката както започна така и свърши,като след нея Шисуй бързо стана,като се залови за втората си тренровка.трийсет минути минаха и беше време.Сега младият боец трябваше да премери силите си с едно дърво,като момчето си беше поставил за цел да го среже опитвайки се да тренира,докъто го прави..Беше избрал защото сметна,че това е най-здравото нещо наоколо,е най-здраво не,но най-високо..Той извади бавно катана си,като застана в бойна позиция пред него,после съсредоточи чакра ун уейт-а си,който наистина помогна и той знаеше че това ще ускори бързината и увеличи силата на удара с катана уму.Сега Шисуйчо можеше да го прави с една ръка откогато добре потренира чакра контрола си..Но все пак не беше специализиран много в ползването на това съчетаване наа чакрата с Катаната .За това беше и тук,той бързо се съсредоточи и замахна силно към дървоо,като единственото нещо което съумя да направи,бе да одраска леко дървото..Шисуй остана доста изненаден,той очакваше друго,но не се отказа за това бързо се съсредоточи за още един опит.Когато беше готов,младежа замахна силно към него,като напрегна леко мускулите си,но разбира се отново без голям успех,но поне този път падна малко дървесина..Шисуй наистина си мислеше,че ще е по-лесен,бързо започна да се замисля,да не са му продали някое фалшиво подобие на Катана,но после се замисли,като си каза "Може проблема е в мен,може би още не съм свикнал да използвам катаната много добре"...И след краткият размисъл,вече "надъхан" , Шисуй застана в любимата си бойна поза генгста шит :Д,като бързо съсредоточи Чакра  си и насочи катаната  нагоре,като бързо го спусна надолу към дървото за поредният опит и ... Шисуй се усмихна,леко защото разбираше сега,че с много тренировки и усилия всичко ще стане..Дървото беше добре сразяно,но оставаше още повечко за да го среже цялото...Сега момчето щеше да пробва друг вид атака,този път тийаики към дървото,щеше да нанесе странична атака..Той се отдалечи и започна да тича към дървото,като тичайки захранваше катаната си с чакрата си и когато момчето стигна достатъчно близо до дървото той направ любимия си знак (Шуншин) като се озова отдругата страна на дървото,без да му мисли генинът бързо замахна в страни ииии ... Отново нищо кой знае какво,но Шисуй не се учи.Въпреки всичко успя да разреже дървото колко миналият път..После се отдръпна крачка назад,като отново съсредоточи Чакрата  си и отново я прекара през катаната и тръгна да нанася удари на дървото,но този път беше стегнал наистина добре мускулите си и не удари само един път,а около десет,петнайсет пъти...Накрая леко изморен пусна катаната си,като тя се заби в земята и той след нея се изсули на земята...Генинът стана и запъхтян се загледа,като усмивката му се върна..Оставаше още малко и дървото щеше да падне,дори Шисуй да очакваше че ще стане от толкова малко удари ,а и все пак неможе да изпозлва пълната си сила все още .Та след бързата си серия момчето грабна катаната  си и започна да тича около дървото,като междувременно съсредоточаваше бавно чакрата си ,до такава степен,че започна да върти катаната си от едната ръка в другата ,а докато размахваше самурайската катана,Генинът малко или много напрягаше мускулите си.Готвеше се за сериозна битка с дървото и не мислеше да се отказва,когато се натича спря и спирайки замахна 1 път с 1 ръка,като след замаха си се завъртя и вече с пълната си сила  замахна отново ,но този път с Катаната..После Шисуй се отдръпна и отново атакува с цялата си сила,като накрая се завъртя и силно изкрещя,като след крещенето се чу силно "Кръц,ц,ц,ц,,ц..." .. Най-накрая той успя да разреже дървото е не буквално ,но пораженията върху дървото бяха серйозни..Отне му определено време,не много време,но все пак се поизмори и за момент се беше притеснил,че няма да успее..Той имаше още идеи за подобни тренировки с катана си,но за сега мислеше само да почине и да продължи с поредната си готина тренировка за деня .След добре направената работа с високото и здраво дърво,беше време за почивка,която отне на Шисуй не повече от десетина минути.Шисуй чустваше невероятно голяма умора ,но мислите му неспираха да бъдат такива странии мислеше си само за скапания чунински испит,но пък след тази кратка почивка се чувстваше готов за нови мъки и усилия макар да усещаше измората..Той стана и сънлив извади от мозъка си  ..Техниката която научи преди малко и с тази измора която изпитваше тя не изглеждаше лесна,но Шисуй смяташе,че тренировката ще е забавна..Но преди да започне с нея,той седна за кратка медитация..По този начин щеше да се чувства сигурен,че дори след много опити ще успее.Когато свърши с концентрацията,която му отне около половин час Шисуй стана и се пригтови за първиявият си опит да види как е с техика си Катон : Бенжигуму...Първо момчето съсредоточи цялата си чакра,като започна да прави бавно сийловете,после погледна надолу и след това рязко вдигна глава нагоре и пое силно въздох като след това го изкара обратно,но преди това извика:-Катон : Бенжигуму но джуцу...-но нищо не стана,единственото нещо което Шисуй усети,бяха вибрацийте в белите му дроове..Това по-някакъв начин го мотивира обаче, защото той знаеше че вмомента е малко изморен и е поизхабил чакрата си ,но това незнчеше че няма да успее,все пак вече я беше направил веднъж..Генинът отново застана в любимата си бойна поза,като затвори очи и започна да си представя единствено как ще направи подобрение..Той знаеше,че целта му бе да накара противника да отиде на определена дестинация,като по-този начин Шисуй щеше да има голямо предимство като изтреля огнените ленти да заобгради противника..Техниката наистина много допадаше на Шисуй,който вече се бе захванал с правенето на сийловете за техниката като той знаеше че най важния от петте знака беше Тигър като с него се започваше и завършваше и започваше ритуала с правенето на знаци ..Но Шисуй забеляза,че имаше подобрение в правенето им,започваше да ги наизустява и от само себе си да ги прави по-бързо..Когато беше готов и с тях момчето затвори отново очи,като започна да заформя чакрата си и да я изпраща бявно към дробовете си и когато усети че е готов каза:-Катон ; Бенжигуму но джуцу..-нищо особено не се получи,но поне този път момчето успя да изтрела двете ленти с които започваше техниката ,но когато стана време за изтрелването на паяка целия контрол на момчето се развали и пламъците огаснаха ,но все пак той успя да изкара огън от дробовете си..Това беше знак,че Шисуй ще успее да подобри техниката си..И отново мотивиран,младата нинджа от скритото село в камъка "КУМО" започна пак да си представя как ще стане Чунин и ще се подиграва на тези които не успли да станат ЧУнини,като докато си мечтаеше Шисуй не губеше време а сформираше сийловете нужни за изпълняването на тази  техника..Докъто ги правеше Шисуй си мислеше,дали ще успее наистина някой ден да стане велик боец използващ Нинджутсотата,които си бе наумил да учи в следващите месеци..Тогава обаче отново започна да вика:-Катооон : Бенжигуму - и най-накрая обичаната усмивка на момчето се върна,като той направи прекрасен кръг от огън последван от един ненормален огнен паяк..Стъпалата на момчето бяхя закопани в земята,та това си беше цяло чудо за Генина,който не спираше самодоволно да се усмихва,но знаеше че ако продължава най-много да си развали концентрацията,която наложително започна да прави отначало...И след около 10 минути стоене със затворени очи на едно място,Шисуй беше готов за следващият си опит ,но този път момчето щеше да се стреми направи много по силна техника от двата пъти в които беше успял да я направи а ,а и също така да мжое да я използва когато си поиска .Разбира се първо започна със сийловете,които бяха правени по-бързо и по-бързо от момчето ,на него това му се струваше забавно и можеше да го прави цял ден ,но проблема беше в чакрата му той осещаше как чакрата му намалява ,а с нея и силите му .Докато правеше знаците генинът съираше чакра и я запращаше към гърдите си и когато беше готов с знаците той бе и готов с оформянето и преместването на чакрата си ,което вече означаваше беше готово да извика техниката..Но си замълча,като се замисли в нещо "Ако викам всеки път техниката,съперникът ми ще знае какво ще използвам и ще може да избяга..Но ако види само сийловете ми няма да знае какво ще го очаква..Даже ако се скрия и той е наблизо,няма да има възможност и да ги види.." - си помисли Тао,който вместо да вика си каза тихичко колкото самия той да се чуе:-Катон: БЕжигуму но Джутсо..-отново напредък се видя в техниката,Шисуй успа да направи доста голям взрви.Той знаеше че с още тренировки ще успее да го направи още по-голям.Но сега беше леко уморен..За това вместо да се подгатвя за следващият си опит се опря на един камък,като започна да мечтае..Почивката мина бързо,защото Шисуй  се беше отнесъл в  светът на размислите..Но пъкл когато стана се чувстваше превъзходно..Даже със ставането си той беше започнал с медитацията която в последните опити я бе забравил,а когато вече беше застнал в любимата си позиция,продължи със сийловете Тигър,Кон,Плъх,Куче и отново Тигър и също така събра достатъчно чакра нужни за техниката.. и тогава се чу шепот:-Катон : Бенжигуму но джуцу..-Този път напредъка беше дори по-голям..Младият генин забеляза една огромна дупка в тренивочното поле след този взрив а като се огледа по добре той се намираше в дупката..Той бързо се измъкна от  дупчицата мила,като си помогна бързо с чакра молда на друго място..Защото сега щеше да прави дупки и нямаше да може да тренира на едно и също място.Това все пак не беше ни най-малък пробле,момчето си имаше достатъчно място.Той не обръщаше внимание на хората около него,а даже самият той получаваше поздрави от сенсейката или прекалената загубва на чкара му внушаваше разни работи,може би защото бе генин си мислеше миомчето,но бързо се съсредоточи за поредният опит..Когато свърши с концентрацията,Шисуй се захвана бързо със сийловете,а после затваряйки очи се чу отново шепота на мъдроста:-Катон : Бенжигуму но Джутсо...-Генинът  беше отнесъл шест,седем дърва.Той започна да се радва,защото знаеше,че още няколко опита и щеше да успее да вкара цялата си сила в техниаката ,но втози момент момчето се натъжи за дървата и този път реши да отиде до езерото там поне неможе да изгори нищо и с помощта на шуншина си момчето стигна  за нула време като беше готов за поредния си опит..Обаче знаеше,че ще е по-мъчително,защото чакрата му вече беше на привършване .Единственият начин при който нямаше да се мъчи бе ако завърши техниката си колкото може по бързо ,е това беше тъпотия ,но важното беше че генинът си вярваше.Той успя да се концентрира ,като започна да разпределя чакрата си да я запраща към дробовете , гърдите навякадео..Когато беше готов за нов опит,момчето започна със сийловете и свърши с казването на :-Катон : Бенжигуму...-Но този път Шисуй не видя нещо по различно в техниката,тя си беше също толкова мощна колкото и преди малко .Шисуй се изкатери по едно дърво използвайки чакрата си и когато беше на върха ,той реши че е твърде на високо и слезна един,два клона понадолу..И сега Шисуй беше готов за поредния си опит,но първо затвори очи и започна да медитира..защото явно когато медитираше техниката му имаше по голям ефект. Генинът  беше готов с медитацията,която му отне не много време ,шинобито се захвана с правенето на сийлове,които пък вече бяха лесни за Шисуй и взеха да му омръзват ..Сега оставаше да изпълни техниката и да види дали ще има някакво подобрение..:-Катон : Бенджигуму но Джутсо..-каза шептейки Учихата ,като отново се усмихна самодоволно.Защото като гледаше как техниката му се подобряваше все едно имаше дете и гледаше как ръсте.Докъто изтласкваше чакрата си на равни интервали,за да се подготви за следващия си опит,Шисуй си спомни за първите си тренировки.Тогава ги бяха накарали да правят нещо подобно с чакра контрола .Спомняйки си за всички тези моменти момчето успешно нагласи чакрата си и започна да прави знаците.. Докато ги правеше,ставаше въпрос за секунда време много нахлуваха много мисли в главта на момчео,който просто искаше да подобри успешно техниката си защото имаше друга работа..Когато беше готов с медитацията си Шисуй бързо се изправи,като отваряйки очите си Шисуй започна да прави сийловете,които пък вече правеше достатъчно бързо,че не гледаше в ръцете си дори..:-Катон:Бенжигуму но джутсоуууу...-изшепна синеокия носител на клана Учиха и този път техниката беше с цялата си мощ ,но това и се очакваше от един Учиха..Това вече наистина му напомни за първата тренировка в академията..Той направи всяка една от ехниките перфектно и това накара тогавашния му учител да се гордее с него...Когато момчето привърши със спомените си той реши да напрви още няколко опита и да завърши грациозно.Това бяха само негови мисли.Но той спря с тях и започна да се концентрира и вече в края на кратката си концентрация,Шисуй започна със сийловете след които изшепна самодоволно:-Катон : Бенжигуму но джутсу.... - момчето беше вече напълно развито шиноби и той бе горд сам със себе си.Беше му интересно,защото това беше нещо,което никога не беше изпитвал преди..Той бързо слезе от дървото и без почивка за размисли той започна да се подготвя за следващия си опит.Момчето си имапше концентрация затова направо премина към събирането на чакра ,за него това вече беше като детска игра и продължи с петте сийла като докато ги правеше си ги казавше на глас : - Тигър...Кон...Плъх...Куче и за финал отново Тигър .../След като всичко беше готово той прошепна : -Катон Бенжигуму но Джутсо..- и когато изпрати двете ленти към водата ,Шисуй  без да губи и секунда време изкара и останалата чакра от дробовете си къто създаде огнения паяк . Този път беше доста голям ,но при допира с водата изгасна и около Шисуй стана димна завеса ... : - Е добре мисля че за днес потренирах доста тази техника ... Каза с голямо удоволетворение момчето..Сега оставаше само едно на момчето преди да напусне площадката щеше да потренира малко бързината на шуншина като няколко Каге Буншина щяха да му помогнат много с тази тренировка . Шисуй направи нужния сийл и промърмори : - Каге Буншин но джуцу  като около него се появиха седем двоника на Шисуй и той им нареди ... : - Сега момчета слушайте ме внимателно защото нямаме много време . Вие седемтимата ще се биете срещу мен ,но от вас едниственото което не искам да е да използвате техники срешу мен ,защото това е просто за тренировка ... / Шисуй поогледа всичките клонинги и отново каза : - Така нещо неясно има ли момчета ... Единия буншин направи няколко крачки към Шисуй и продума : - Ем ,братко то добре ще се бием ние всичките срещу теб ,но когато стане меле как ще разберем кой е фълшивия и кой е истинския ... Шисуй остана без думи след като чу клонинга ,той неможе да повярва че един клонинг намери слабо място в системата която беше измислил ... - Е добре момчета хванахте ме на тясно ,аз ще съм без катани ... Като махна катаните си и ги сложи до чантичката под дървото ... - Е хайде да започваме .// Като Шисуй направи един сийл и се появи зад едния от клонингите като го одари с дланта през вратът и клонинга изчезна .  - Хайде само това ли можете все едно не съм ви създал аз ... / В този момент единия клонинг се засили към Шисуй и той отскочи назад ,но в същия момент момент забеляза как друг се озова зад гърба му и без много да му мисли той отново използва Шуншин като този път се телепортира във въздоха на двата клонинга които го атакуваха . СЛед това последваха поредица от сийлове и се чу от небесата : - Катон  : Гоукаку но джуцу / Като запрати една стабилна огнна топка към тях и след секунда вече бяха останали само четирима . доакто всички клонинги стояха на едно място ,единия грабна катаната от гърба си и се засили към Шисуй ,но той веднага го забеляза и реши да сплаши самия себе си като извади един кунай и го запрати към клонинга с очакване той да отбие куная му и така и стана ,но незнайно защо клонинга изчезна и на негово място остана само дим.Другите клонинги застанаха в неговата запазена стойка , и той осъзна че са готови за атака и втози момент чу как куная който бе отблъсна от изчезналия клонинг се тупна в страни и когато останаите три клонинга се засилиха към него той използва техниката която не бе позлвал от доста време и тя бе Каварими но джуцу ,като се замени с куная . След този негов ход , на лицто на момчето се показа една такава зверска усмивка и той направи познати сийлове които си ги повтаряше през цялата тренировка така че да си ги беше казал за последно нямаше да му навреди и той направи Тигър ,а след това Кон веднага след това пръстите му преминаха към Плъх и разбирасе добави Кученцетоо ,като направи и завършващия се сийл Тигър като извика : - Катон : Бенжигуму но джуцу и клонингите за отрицателно време бяха обградени от огън ,като последва зловеш смях и след него една огромна огнена форма която колкото ,повече наближавше клонингите толкова повече се разпознаваше каква му е формата , докато накрая единия от клонингите не каза : Хейй момчета това не е ли ПА..../ Но беше прекалено късно паяка вече се разби в тях и всички клонинги бяха победи . - Е добре това беше лесно ,явно трябва да използвам повече клонинги или по точно да потренираме стабилно заедно като отново направи Каге буншин с надеждата да пресъздаде поне двадесет негови клонинга , но след направянето на техниката се появиха само три клонинга и в ози момент Шисуй усети сабилна измора и падна на колене ,но той неискаше това да се случва точно преди чунинския и с силен напън се изправи като каза на клонингите : - Хайде момчета сега всички да се опитаме на направим по още 3 клонинга...///И без да губи време той сформира пръсти и извика: -  Каге Буншин Но джуцу ...Но имше проблем вместу да се появат още дванадесет клонинга ,неговите три клонинга които създаде изчезнаха и доакто осъзнае какво се случва ,момчето изведнъж остана без сили и се сгромоли на земята .Той не беше в бесъзнание ,но неможе да помръдне нито да говори само гледаеше с един такъв жален поглед към сесейката , но като се загледа по добре осъзна че вмомента нямаше никой на площадката ,а това което мислеше за сенсея беше дървото което чукаше ли ,удряше ,режешее и така нататъка .Свсяка минута ,та дори и секунда момчето усещаше как силите му изчезваха и не ставаше въпрос за физичките а за психическите му сили.Шисуй затвори очи и вече беше приел края на една легенда (е нямаше как да не се изфукам просто) и в този момент целия му живот мина на лента през съзнанието на момчето от момента в които видя смърта на родителите си до момента в който падна безпомощен на тази самотна площадка .Спомни си той как бродеше от село на село да търси храна и подслон и как нямаше кой да изтрие сълзите на момчето от тъгата по смърта на родителите ,но някакси той успя да се справи и да продължи напред извоюва си позиция в селото скрито в облъка - Кумо и се записа в академията ,за да следва мечтата си която по-рано се захранваше от родителите му . Забавните спомени от академията също нахлуха в съзнанието му ,той видя собствения си образ с много щастие когато завърши академията и учителката му подаде бандата ,след това той се закле в памета на родителите си че ще стане много силен и ще защитава селото с цената на живота си и не се отказа до края и така той стигна до момента в който влезе в отбор две с началник Юруку Айки ,една красива девойка ,но също така беше и безилоста с времео го разбра . Шисуй се сети и за първото си запознанство с нея когато незнаешече тя му е сенсей и се опитваше да я зарибява , всичките потни и кървави тренировки също неостанаха неспоменати в съзнанието му и така стигна до момента в който се запозна с неговата съотборничка Микото и как той се направи на клоун за да го забележе ,като тя в началото се държеше гадно с него ,но с времето нещата се промениха и според него те станаха доста близки , а и когато той беше около нея изпитваше чуства които неможе да опише ,така или иначе тя нямаше да разбере за тези чуства но поне се надяваше да го помни . освен тъжните моменти в съзнанието на Шисуй се откриха и забавните . Момчето видя деня в който запръв път напусна селото и реши да се отбие в кръчмата ,като там се запозна с едни момчета които бяха доста готини ,а и момчето беше малко или много слабохарактерно и вече ги считаше за приятели макар и да не ги познаваше добре, след този момент дойде още един момент с Микото ,когато я заведе на езерото и разбра че тя неможе да плува и как с неговите закачки ч научи ,а след това отидоха в кръчмата и там също имаше едно момиче с което също си прекараха добре . От дясното око на момчето падна една капка ,но на лицето му усмивката не падаше ,той не беше такава личност през целия си живот и вкрая нямаше да се промени . Шисуй отвори очите си да погледне площадката си за последно ,след това погледна към небето и си каза : - Явно съм изпозлвал доста повече от номрмалното количество чакра за използване и тук свършва моя живот така че Микото,Карин,Обито,Итачи и Нагато благодаряви за хубавите преживявания които ми осигорихте през това време което бях шиноби и никога няма да ви забравя , след което момчето затвори очи и . . . . . . . . . . . . . .

/.... и оживя. ШАРИНГАНЪТ Е ТВОЙ, ОБИЧАМ ТА!/

/+1 ниво на боравене с катана/

Ино се озова на тренировъчната площадка.Тя искаше да научи главната техника на клана й . В книгата,която си беше взела от библиотеката беше описано всичко:"Shintenshin no Jutsu е джуцу,което е емблема на клана Яманака. Първоначално техниката се е използвала за разузнавателни мисии.Чрез нея потребителят обзема съзнанието на врага и има пълен контрол над тялото за кратък период от време. Шинобито може да използва уменията и чакрата на противника.Обаче ако той има силна воля,може да изгони използващият техниката от тялото си.Това джуцу може да се използва и върху животни.Най-добре е да е върху ястреб,ако е с цел разузнаване."
Момичето отметна косите си и въздъхна.Струваше й се много трудно.Помисли си,че никога няма да се справи,но как другите от клана й го могат? Сигурно и на тях така им се е струвало ,но са успявали. Ино вярваше в себе си. "За да направя джуцуто трябва да прехвърля съзнанието си в животно ,защото наоколо няма човек".Тя реши да използва техниката върху ястреб.Огледа се в небето.Нищо не видя,освен две врани,но те нямаха да свършат работа.Момичето ги подмина.Взираше се в небесната шир около пет минути и накрая изгуби надежда и се разочарова.Седна на един камък и започна да размишлява.Изведнъж над главата й мина огромно нещо. Русокосата вдигна глава.Ококори очи.Та това бе ястреб- голяма и могъща птица. Ино го последва ,като се затича. След 10 минути тичане птицата застана на един клон.Момичето си отдъхна.Вече беше готова за джуцуто. Тя затвори очи. Видя чакрата си. Опита се да я раздвижи . За съжаление тя не помръдна . Направи втори опит. Този път беше успешен. Чакрата бавно "плуваше" в корема й. Сега само трябваше да я изпрати в главата си. Лека-полека духовната й енергия се изкачваше към мозъка й. Когато вече беше там, Ино доближи ръцете си една до друга във формата на кръг и насочи празното пространство, което имаше между крайниците, към животното. После извика:
-Shintenshin no Jutsu!
Отвори очи.Чувстваше се някак странно.Погледна напред и какво да види- тялото й беше паднало на земята.Русокосата не можа да повярва на очите си. Джуцуто беше успешно!  Тя беше много щастлива.Реши да се поразходи в тялото на птицата.Имаше малки крачета и й беше трудно да стъпва.По едно време започна да се издига.Тя летеше! Започна да се рее свободно в небето.След половин час,тя се измори и отиде до тялото си.Затвори очи. Събра чакрата си на кълбо ,погледна с очите на животното. Усети как започва да става по-висока.Отвори очи. Беше в тялото си. Усмихна се и се запъти към къщата си,защото беше уморена.

/Shintenshin no Jutsu - усвоено; +12 чакра/

Ино отиде на тренировъчната площадка. Тя искаше да тренира скоростта си. Скоростта е векторна физична величина в кинематиката, която показва колко бързо се променя пространственото положение на една материална точка с времето относно избрана отправна система. Като векторна величина скоростта има не само големина, но и посока. Промяната на скоростта с времето или втората производна на радиус-вектора по времето се нарича ускорение. За да развие бързина, Ино реши да започне със статично разтягане.
Статичното разтягане бе, може би, най-популярният вид. При него мускул или мускулна група се задържаха в разтегнато положение, без движение за определен период от време. Имаше два типа статично разтягане – активно и пасивно. Първият тип се извършваше самостоятелно от индивида, когато той прилагаше допълнителна сила за по-голям интензитет. Пасивното разтягане се извършваше с помощта на партньор или приспособление. Момичето реши да приложи активния метод,защото не разполагаше със съотборник за пасивния.
Разтягането Ино започна със заемане на възможно най-удобната позиция, за да въздейства върху мускула си.От нея се прилагаше контролиран и внимателно дозиран натиск по посока залавните места на мускула, като се целеше тяхното раздалечаване.След като русокосата  достигна максимумът на движение ,задържа позицията си 10-20 секунди.Върна се в изходна позиция бавно. Даде възможност на мускула да отпочине 5-10 секунди и приложи втори натиск по същата посока. Силата си определи субективно ( според усещанията ). Разтягането осъществи осъзнато и със самоконтрол. Натискът внимаваше да приложи не до усещане "за скъсване" и остра болка,а до чувство за леко парене и опъване по дължина на мускулните влакна,като това усещане се засилваше значително при залавните места на работещите мускули. То бе индивидуално, оценяваше се при наличие на собствен опит и усещане ,затова Ино следваше самостоятелно да прецени колко сила можеше да приложи. Появяването на болка бе нежелана реакция и бе знак, че движението бе изпълнено неправилно или извън границите на моментните възможности, а девойката, за щастие, не изпита такава. По време на упражнението тя запази нормален ритъм на дишането, тъй като общата разслабеност на мускулатурата водеше до ефективност при разтягането на работещия мускул.
След като приключи с разтягането,момичето реши да тича. Ползата от бягането,беше,че почти всички мускули на тялото й щяха да се задействат ,а при правилното тичане,даже да се тренират.По време на бягането Ино щеше да прочисти организма си. Да отдели пот, а заедно с нея и всякакви шлаки и токсини. Щеше да тренира сърдечно-съдовата система -сърцето, да подобри кръвообращението, следователно и снабдяването на всички органи с кислород.Бягането помагаше и срещу борбата с депресиите.След едно добро натоварване в организма се отделяха ендорфини – хормоните на щастието. Благотворно влияеше върху имунната и централна нервна системи. Развиваха се положителни личностни качества като дисциплина, самоконтрол, воля, упоритост, целеустременост.Преди да започне бягането, Ино направи загряване на тялото, така щеше да раздвижи кръвта си. Достатъчно беше да побяга съвсем малко бързо,толкова,че да ускори пулса си. След това направи няколко дълбоки вдишвания през носа с пълно издишване през устата. Направи кръгови движения с ръцете и краката,също и с тялото. Русокосата беше готова. Започна бягането с бавно темпо и го усили постепенно.Излишните малки крачки претоварваха организма й, затова те се постара да прави по-големи стъпки. Малкият наклон на корпуса напред пренасяше центъра на тежестта и спомагаше да се избегнат излишните движения. Бягайки, стъпалата ги спускаше меко към земята, без резки удари на петите.Поставяйки крака на почвата, трябваше колкото по-скоро да го откъсне от земята.По време на бягане момичето дишаше през носа. По едно време,колената й започнаха да се огъват. Щеше да получи мускулна тресна понеже не бе свикнала и затова реши да спре.

/+55 бързина; +18 кръв/

Ино за пореден път се намираше на тренировъчната площадка. Дори не се бе прибирала. Тя реши да тренира силата си. На първо място бе важно да подбере упражнения и цикличност според нивото, на което бяха нейните  възможности.Всички комплексни, многоставни упражнения бяха добри за силовата тренировка на начинаещ като нея. Тренировките можеше да бъдат използвани за стресиране на мускулите в период на застой и да доведат до отключване на нов растеж. Всяко едно упражнение изпълнено със собственото тегло помагаше за по добра координация, стабилност, обща сила на тялото, заздравяване на централната част на тялото наречена „ядро”. Момичето искаше да започне с лицеви опори от наклон.Избра плоскост висока 50 см. Зае позиция за лицеви опори като постави ръцете си на тази плоскост, а краката си на земята. По този начин намаляваше част от тежестта си и улесни изпълнението.Направи 30 опори. След като придоби сила и техника, можеше да премине към следващия тип лицеви опори.
Избра лицевите опори на колене. Застана на колене и с ръцете зае поза за лицеви опори. Спусна тялото си напред и надолу, а лактите държа широко отворени в страни. При това изпълнение също ползва част от тежестта на тялото й и се улесни. След около 20 опори,тя се спря и си почина. После реши да премине към следващия етап.
Тази стъпка беше по-лесна.Русокосата постави краката си на широчината на раменете,завъртя стъпалата си леко настрани,изпъчи гърдите си нагоре, завъртя лактите навътре и назад,погледна напред,сложи ръце на тила и започна да кляка. Поемаше си дъх,задържаше го и чак когато се изправяше го изпускаше.Направи 16 кляка,а след това се захвана да тренира "Махало" на земя.
Легна по гръб, постави ръце до тялото си по диагонал встрани.Изправи краката си вертикално в една линия: таз,колене и глезени.Стегна торса и ръцете, за да получи стабилна основа.Бавно започна да спуска крака вляво, докато усети леко опъване в косите коремните мускули. Спря в желаната точка и бавно върна към средата, за да спусне в противоположната посока.Техниката позволяваше да се реализира силно до умерено динамично натоварване върху косите коремни мускули, като междувременно правите коремни са активирани изотонично през цялата серия.
Накрая се закани да направи набирания. Намери един лост. Хвана се здраво, направи обратно на надупване, наричано задна тазова ротация, и стегна корем.Стартира движението с леко повдигане на краката нагоре и напред, за да подготви таза и корема.Веднага след това придърпа рамене надолу и назад, и едва тогава започна да дърпа лакти надолу и назад. В горна точка - длани на нивото на раменете - остави раменете в неутрална позиция, придърпа ги напред назад и надолу.Задържа позицията си горе и бавно се върна в изходна позиция, като отпусна ставите си в обратен ред.Набирането с широк или раменен хват бяха варианти на многоставно дърпащо движение с основен мускулоизграждащ характер. Раменният хват имаше силов, а широкият хват - акцентиращ характер. Набиранията можеше да се изпълнят в различни вариации, всяка от които предлагаше на трениращите различни ползи.
След като направи 20 набирания,момичето беше изтощено и се запъти към вкъщи ,като се клатушкаше.

/+50 сила; +15 кръв/

Тренировка за Чакра молд: Ниво 4

Микото отиде рано сутрин на тренировъчната площадка. Имаше лека мъгла и въздухът бе влажен, но това не беше проблем. Тревата беше оросена и капчиците роса леко проблясваха. Учихата спря и си пое дълбоко въздух през носа. Харесваше й мириса на пръстта, на свежата трева. Самата обстановка бе спокойна и релаксираща. До няколко минути, вероятно и слънцето щеше да се покаже иззад земната повърхност.
Момичето се усмихна леко и погледна към две цветя, които още спяха, чакайки да изгрее слънцето, за да могат да разтворят листенца. Гледайки ги, усмивката на Микото се разшири още повече. Клекна до тях и ги загледа замислено. Сети се за цветята, които получи предния ден. „Чудя се от кого ли може да са? Кой би го направил изобщо? Та аз не познавам почти никого… Е, не знам от кого са, но знам от кого ми се иска да са. Има само един човек … Шисуй” – щом си помисли това, веднага разтърси глава. „Не знам какво говоря, явно още ми се спи…” – опитваше се да се самозалъже тя, но не можеше да залъже чувствата си. Имаше нещо, което я притесняваше от доста време. Винаги, когато беше около Шисуй, усещаше нещо непознато за нея. Нещо, което я караше да се усмихва без причина, което я караше да върши неща, които по принцип не би направила, нещо което я стопляше отвътре, нещо което я караше да се чувства в безопасност… Нещо, което й носеше щастие. Но това чувство я плашеше. Беше непознато за нея и не знаеше какво е. Имаше много въпроси, на които не знаеше отговора. „Защо се чувствам така? Защо не ме е страх от Шисуй? Защо му се доверявам? Защо не искам да избягам от него, а точно обратното?”
Не разбираше нищо и това я плашеше. Когато беше до него, забравяше за всички грижи. Доверяваше му се дори без причина и искаше да му каже всичко, без да крие нищо от него, но нямаше достатъчно смелост. „Той е като всички други момчета…” – опитваше се да се убеди тя – „но защо тогава чувствам сякаш е различен от всички тях?” –продължаваше да спори със себе си момичето. Накрая зарови лице в ръцете си и въздъхна. Наистина нямаше идея какво се случва. През целия си живот бе чувствала единствено тъга, омраза и страх, но това беше нещо напълно различно. Нещо топло, което караше пулса й да се ускорява, но не по същият начин, когато я бе страх. За всеки друг човек би било очевидно за какво става въпрос, но не и за нея. Не и за някой с нейното минало…
Микото въздъхна още веднъж и погледна негоре. „Няма смисъл да продължавам с тези разсъждения, до никъде няма да стигна така. Предполагам ще изчакам и ще видя какво ще се случи в бъдеще, а сега дойдох тук, за да тренирам…” – рече си тя и се изправи. Не беше толкова глупава, че да не забележи колко е слаба в момента. Макар че се сравняваше с Шисуй, който бе много по-силен от нея. Някои биха казали, че по принцип момчетата трябва да са по-силни, но Микото не беше съгласна. Не искаше никога повече да се чувства беззащитна. Въпреки това беше съгласна с факта Шисуй да е по-силен от нея, защото вярваше, че той не би я наранил. И все пак искаше да бъде достатъчно силна, за да може да се защитава и да поеме живота си в свои ръце. Не искаше да зависи от никого, освен от самата себе си.
Момичето се отърси от мислите си и извади един кунай. Ако продължаваше така, само щеше да я заболи главата. Да караме по същество, днес си бе наумила да тренира прокарване на чакра по оръжие. Все пак се нуждаеше от добър контрол, за да може да й се получават и по-добре техниките. И така, най-накрая забрави всичко, за което умуваше до преди секунда, и стисна дръжката на куная. Започна бавно да прокарва чакра по него, докато се стараеше да запази концентрация. Всички мисли от по-рано бяха трудни за забравяне, но не можеше да си позволи да се разсейва по време на тренировка. Затвори очи и продължи да влива чакра в оръжието, или поне това смяташе, че прави. Когато реши, че това е достатъчно, отвори очи и се огледа наоколо. Намери си едно дърво и метна оръжието към него.  Кунаят се заби в кората на дървото и тя издаде пропукващ звук. Оръжието бе забило малка част от върха си навътре в стъблото. Вместо да вади нов, Микото отиде до дървото и извади хвърления кунай. След това направи още няколко опита и така в продължение на 1 час. С всяко хвърляне се доближаваше до успеха. При последния си опит бе успяла да забие куная почти целия в дървото. Оръжието също така се затопляше значително, което вероятно значеше, че Катон чакрата е от помощ.
Пореден опит. Усещаше, че е близко. Започна да влива чакра в куная и не след дълго острието му се затопли, че дори пареше. Метна го с всичка сила и оръжието прелетя, минавайки през дървесната повърхност и забивайки се в земята. Момичето се усмихна доволно.
- Мисля, че това е достатъчно – каза, като вдигна куная от земята, прибра го и си тръгна.

/Чакра молд 4 - усвоен; +21 чакра

П.С. Съжалявам за късния отговор!/

Ино беше доста изморена от тренировките, затова реши да си почине. Тя се запъти към къщата й.

Озова се на тренировъчната площадка. Беше си починал и сега беше готов за тренировки. Огледа се. Огледа се за сенсей.