Тренировъчната площадка

Саске Учиха написа:: Саске реши да потренира малко. Оправи се и излезе от имението, а след това и от двора му. С бърза крачка, почти тичайки, се запъти към тренировъчната площадка. Беше решен да намери сенсея си и да го помоли за нещо. А именно това, да борави с катана. Щом пристигна, Саске започна да се оглежда за своя учител. След като не го видя, започна да обикаля из тренировъчната площадка, в търсенето му.

Скоро пред погледа му се появи Ритору Шинджу.
- Мен ли търсиш, Саске?

- Ъм, да. Може ли да ме научите да боравя с катана? Но преди това искам да усвоя Чакра Молд Ниво 4.- усмихна се момчето и се загледа в сенсея си.

-Хмм...Опитай се да прокараш чакра през кунай.

- Добре.- отвърна Саске.
Вече беше запознат с това което трябва да прави. Трябваше само да прокара чакра през кунай, които има тъп връх и да го изостри с нея. Огледа се и на земята видя няколко куная. Взе най- тъпия кунай от тях и го стисна в дясната си ръка. Усети лека болка. Беше се порязъл. Мразеше това. Понякога драскотините и порязванията боляха повече от раните. От ръката му капнаха няколко капки кръв. Хвърли куная към една мишена, която беше закрепена на едно от дърветата наоколо, но той не можа да се забие, а вместо това отскочи и падна на земята. Точно това очакваше и Саске. Отиде и взе куная си, но този път, с лявата ръка. Изтръпна при допира със студеното желязо. Мислеше, че няма да се справи с лявата ръка, понеже беше десничар. Въпреки това, че дясната му ръка беше наранена, той премести куная в нея. Отново усети онази болка. Представи си циркулиращата чакра. Представи си нейния път. Събра нужното количество от нея около дясната си ръка. Опита се да я освободи и прекара през оръжието, но не усети нищо. Явно не бе успял. Отново си представи схемата на човешкото тяло и пътят на чакрата. Този път събра малко повече от нея в дясната си ръка, а след това я освободи. Беше сигурен, че е успял, но това можеше да го реши само и единствено сенсеят му. Мислеше си, че е успял, защото при освобождаването на чакрата, усети сливането й със студения метал. Не знаеше, как точно го е усетил, но знаеше, че шестото му чувство никога не греши и той му вярваше. Саске хвърли куная, като го запрати към мишената. Резултатите бяха добри. Шестото чувство на генина все пак не беше сгрешило. След сливането на чакрата с метала, явно върхът на куная се беше изострил, и сега оръжието седеше забито в десетката на мишената. Саске отиде до дървото на което беше закрепена мишената и изкара куная. В мишената и в кората на дървото се беше настанила малка дупка, получена от острото оръжие и силата, с която беше хвърлено. Избърса потта от челото си с опакото на ръката си и си пое дълбоко въздух, въпреки, че не беше уморен. Отиде до учителя си, който беше седнал на сянка под едно дърво с голяма корона и гледаше към един от малкото облаци, който се беше настанил на небето. Последните дни беше много топло, но този ден, като по чудо, духаше лек освежаващ ветрец, а на небето имаше облаци, които от време на време заставаха пред слънцето и му пречеха да пръска лъчите си навсякъде, сякаш му казваха, че е време да отстъпи на студа, облаците и вятъра. Саске седна до сенсея си и го загледа въпросително, като очакваше да чуе как се е справил.

Шисуй си почиваше под едно дърво и след няколко минути размишления той реши да потренира , но този път нямаше да натоварвафизиката си ,а щеше да потренира една техника която беше прочел в библиотеката и знаеше че тя ще му е много полезна така нареченото Шуншин но джуцу.Момчето каза : - "Добрее... Тренирал съм чакра молд, така че това няма да е трудно! Сега ще го науча на бързо. Но определено ще вложа усилия!". - Шисуй постоя няколко секунди на 1 място, като през това време събираше чакра. "Чаакра... ГОТОВО!" си помисли той, когато вече бе готов. Шисуй знаеше , че трябва да научи тази техника и че тя ще му бъде доста от полза . Шинобито се засили на пълна скорост. Когато вече бе готов да изпълни техниката, той изпусна всичката събрана чакра и се опита да се изтреля. Той вярваше в себе си и знаеше какви са възможностите му , но точно на старта се препъна падна .Момчето, ругаейки под носа си, бавно се изправи и изкрещя така че ехото му да се чуе доста зловещо "Еййй, нищо неможах да направя, м*мк* му! Определено има какво да се учи... Пак ще пробвам!". Той си изтупа друхите от прахта и се приготви за втори опит. Застана на едно място и се опита да изкара всички странични мисли от главата си. Концентрира се колкото се може повече и си каза "Трябва да успея! Сега е времето.". След като усети сгряването от Чакра молдирането, той се приготви за поредния опита да направи Шиншин. Той беше събрал достатъчно чакра, за да я изпусне наведнъж и заради това отново се затича на пълна скорост и изведнъж изпусна цялата събрана чакра. Направи всичко възможно за да се изтреля и сега се надяваше да успее с техниката, макар и да я научи с 2 опита нямаше да стане, но той нямаше да спре да опитва , но Шисуй си остана на място никакъв напредак от генинът.Учиха знаеше че техниката нямаше да му е толкова лесна , но не знаеше че ще му е толкова трудна той се изнерви и в този момент краката му за секунда отказаха и той се згромоли на земята по лице. Явно чакрата на Шисуй беше на превършване след толква трениране,но момчео имаше силна воля и не искаше да се предаде.. Той бавно се изправи със затворени очи, като с гадна физиономия изплю пръстта, която му беше влязла при падането. След това той отвори очи и, докато си изтупваше дрехите, си каза "Хммм... Малко подобрение. Но това падане много ме дразни. Ще трябва да се опитам следващия път да не падна. Само малко повече концентрация и опити и ще науча Шуншина.". Тогава той промени леко мързеливата си физиономия и на лицето му се изписа увереност. Това е... Сега ще го направя по-добре!" си каза шинобито и този път с отворени очи започна малко по малко да събира Чакра. След, като вече бе готов, той се затича и се опита колкото се може по-бързо да освободи събраната чакра и да се изтреля на повече разстояние. Все още не беше достатъчно трениран, така че се очакваше изтърсване, но този път момчето щеше да внимава повече и да гледа да не се пребие.Този път не се преби момчето но бягаше като убезомяло из помещението като си мислеше че е усвоил джуцото ,но като усети че не е побесня и без да губи време той започна от начало .Той бавно се върна с няколко крачки назад. Знаеше, че още се иска от него и той се опитваше да се справи колкото се може по-добре, но изглежда много не му се отдаваше. "Добреее... Сега ще вложа колкото се може повече увереност и с още няколко опита ще се опитам да науча техниката." Той знаеше, че в техниките, свързане с висока скорост и телепортация се изискваше доста прецизност, за да бъдат по-точни и ефективни,също така искат и трениране много за подобряване на бързината на телепортирането. Той се опита да изхвърли всички ненужни мисли от главата си и да се съсредоточи върху техниката, така че този път да се телепортира. Затова щяха да са му нужни внимание, прецизност и съсредоточение. Той затвори очите си и започна малко по малко да събира нужната физическа сила за тази техника. Трябваше да я съсредоточи точно в мускулите на краката, за да успее този път с повече. Малко по малко започна да усеща затоплящата енергия в краката си. Сега той доста внимателно се опитваше да я разпредели така, като трябва. Знаеше също така, че не трябва да прекалява със събраната енергия. След малко вече краката му бяха пълни с физическа енергия. Той стисна мускулите си и се затича напред. Сега трябваше да внимава и да избере точният момент на изтрелване. Малко след като се затича той се опита да освободи всичката събрана сила наведнъж и той направи нужният сийл който трябваше да направи , след което затвори очи и след като беше готов той ги отвори каза : -- ШУНШИН НО ДЖУЦОООУ !!! ...

/до Саске:/

Чуунинът кимна. Момчето се бе справило и то много добре.
- Имаш ли катана?

/Чакра молд 4 - усвоен; +12 чакра/

/до Шисуй:/

/Shunshin no Jutsu - усвоена; +22 чакра/

- Ами, не. Нямам. Исках първо да питам, дали ще ме научите, а след това да си купя катана. Но преди това, ще се опитам да усвоя Чакра Молд Ниво 5.- усмихна се момчето и стана от мястото си.
Остави вече острия кунай на земята. Толкова много му се искаше да усвой и последния молд, преди да дойдат Чуунинските изпити. Не се притесняваше толкова много за тях, колкото се притесняваха другите генини. Той беше спокоен и почти сигурен, че ще мине изпитите. Беше време да започва. Разкара всички мисли от главата си, освен тези, свързани с успешното изпълняване на задачата и тези, които казваха, как да го направи. Вече беше запознат с това, как да усвой Чакра Молд Ниво 5. Все още беше хладно, а това за Саске беше идеалното време за тренировка. Той никак не обичаше да е прекалено студено и да замръзва, както и да е толкова топло, че да се стапяш и потиш, без да правиш нищо. Спомни си и за кукловодите. Те мърдаха куклите си точно с такива нишки направени от чакра. Искаше и той да може така, въпреки, че не искаше да става кукловод. Като малък намираше куклите на кукловодите за много страшни и плашещи. Точно така си мислеха и неговите приятели. Сега това как изглеждаг куклите не му правеше особено впечатление. Знаеше, че дори видът им да е миловиден, куклите бяха много силни, особено в ръцете на добър кукловод.
Разкара също и мислите за времето и кукловодите от главата си. Погледна куная, които продължаваше да си седи на земята, все така неподвижно. Целта му беше да вдигне оръжието с помощта на чакра нишки, които трябваше да създаде сам. Затвори очи и се коцентрира, след което си представи циркулиращата чакра. С всеки следващ път това да се концентрира и да си представи чакрата и нейният път ставаше все по- лесно и по- лесно. Насочи нужното количество за нишки към ръцете си. След това я освободи и си представи как от пръстите му висят светло сини нишки. Вдигна ръката си напред и сближи пръстите си. След това ги отдалечи един от друг, за да види дали нишките за достатъчно стабилни, за да не се скъсат при мърдане. Отново сближи пръстите си, а след това повдори процедурата и с лявата си ръка, като се спираше да си представя тънките синкави нишки. Представи си и куная, който лежеше на меката трева. Представи си как насочва нишките така, че да се вържат около оржието, а след това повдигна ръцете си още малко, за да вдигне и куная. След това отвори очите си и видя, че нишките от чакрата му не са само във въображението му. Те бяха придобили физическа форма. Оръжието вече беше във въздуха. Саске дръпна ръцете си назад, след това рязко на пред и премахна нишките. По този начин запрати куная към едно дърво. За щастие на генина, оръжието се забоде в кората на дървото. Приближи се до дървото и изкара куная от кората му. След това застана пред учителя си, който вече се беше изправил, подпрял се на дърво и гледаше Саске право в очите.
- Е как се справих сенсей?- попита чернокоското, докато в очите му се виждаше желанието му за успех, както и нетърпението му.

Тренировка за ниво на Шуншин и бързина(включва и спринт) :Ддд
Шисуй си поотпочина малко и стана и си мислеше : - Трябва сега да потренирам Шуншина ,но как...замисли се той.Да прави техниката без цел не си заслужаваше ,затова той стана и изкара няколко ледения куная като внимателно острани ледените топчета от тях,когато вече острани всичките топчета той стана и започна да слага кунайте на различни места .Шиусй без да губи време застана на първа база , ако можеше да я наричаме така . Знаеше приблизително способностите на Шуншина и за това беше поставил кунаите по-рано . Идеята на това умение беше да изстреля максимално бързо , този който я ползва , в определена посока . Така можеше да се избегне неспособността причинена от разстояние по време на битка . Още наричано като " Светкавичната Стъпка " , това умение се ползваше от почти всички шинобита . Можеше да се окаже изключително полезно . Това бе и причината Шисуй да я беше научил , но много добре знаеше , че трябваше да я подобри . Сега не беше от такава полза от каквато би могла да бъде . Сега можеше да се каже , че дори му е безполезна . Нито можеше да я ползва бързо , нито точно , нито на дълго разстояние . Като цяло беше много необработена и сурова . Това бе и причината да седи сега тук и да се опитва да я подобри . Зае леко приклекнала поза , като избута десния си крак назад , стъпвайки с него почти на пръсти . Така заставаха всички готови за бързо бягане . Съсредоточи се върху първия кунай . Идеята беше малко по-различна , но определено можеше да се окаже полезна в бъдещето . Защото освен , че трябваше да се научи да се изстрелва бързо , надалеч и точно където иска , но трябваше да може да реагира когато я прави . Да осъзнава какво се случва в момента , в който той пристигне там където иска . Пое си въздух , като се надяваше да не се озове със забит нос в дървото . И ето , че всичко беше готово да започне .
- Шуншин но Джутсу ! – каза Шисуй като се стрелна напред . Озова се някъде в средата на разстоянието , което трябваше да измине . Точно тук идваше и другата част от тренировката . Трябваше мигновено след това да ползва още веднъж техниката , за да достигне до целта си . Може това да не беше толкова лесно , но тъй като тук нищо не го притесняваше , а и нямаше кой да го разсейва , би трябвало да успее . Дори и да не беше много бързо , идеята е да е максимално скоростно . Така щеше със сигурност да я подобри . Десния му крак се положи върху земята , а докато другия стъпваше малко по-напред , Шисуй се подготвяше за ново изхвърляне към целта . Ако можеше да прецени разстоянието добре , то тогава след следващия Шуншин щеше да се наложи и да потича един-два метра . Нямаше време за губене за това и малкият шиноби изрече за втори път:
- Шуншин но Джутсу ! – като този път се озова на три или четири крачки от дървото . Възможно най-бързо раздвижи краката си , за да стигне до там . Без да губи почти никакво време с лявата си ръка се пресегна да извади куная забит малко по-рано . Отскубна го възможно най-ловко и бързо , като след това се завъртя надясно в посока – следващата мишена . Бързо подреди мислите си като фокусира целта . Разстоянието беше приблизително същото , поне Шисуй се беше постарал да направи нещата така . Пристъпи напред към дървото с левия крак . В момента , в който той се бе докоснал до земята Учихата щеше да изпълни отново техниката си . Беше започнал да усеща леко напрежението в краката си . Това беше доста интензивно упражнение , но Душийо беше издръжливо малко хлапе . Беше преминал през такива мъчения и трудности , че това трудно би могло да го обори . И въпреки това , упражнението си оставаше трудно . Усети как крака му се полагаше върху земята , когато се стрелна напред :- Шуншин но Джутсу ! – излетя в посока към второто белязано дърво като отново беше презполовил разстоянието . За момента всичко вървеше по план . Освен всичко до момента , той се стараеше да се движи максимално бързо . Беше като състезание с времето . Ако един нормален човек можеше да направи това , което генинът смяташе да направи за около половин час , то той се опитваше да го стори за максимално време от десетина минути . Макар и това да беше негова идея , Шисуй за момента не мислеше за това колко бърза , а само за следващия кунай , следващата стъпка . Беше важно само това , касаещо следващите по-малко от двайсетина секунди . Знаеше къде трябва да отиде , знаеше какво иска да направи , знаеше и как да го стори . Оставаше само да дойде точният момент за това . Сърцето му биеше лудо . Всичко се движеше бързо . Или по-скоро нищо не се движеше , а просто такъв беше ефекта от умението . Беше стъпил на десния крак и левия крак вече се долепваше до земята . Момента вече беше дошъл . - Шуншин но Джутсу ! – изпрати се той почти до дървото , този път на две-три крачки от него . На бързо ги измина като тичаше максимално бързо като този път заора с десния крак напред , замахвайки с ръката отзад напред , като извади забития кунай от дървото . След това ползва десния си крак за устойчива ос , докато се завърти на около деветдесет градуса наляво като повдигна левия си крак и го използва , за да изпълни самото завъртане . Така се беше озовал с куная в ръка , леко замаян за около секунда от рязкото завъртане , гледащ към следващото дърво . Оставаха две мишени преди да завърши първата обиколка . Започваше да се справя все по-бързо и все по-бързо . - Шуншин но Джутсу ! – каза малкия Учиха като се озова този път на около една трета от цялото разстояние . Трябваше да поработи малко повече върху разстоянието , което изминава . Трябваше да се постарае повече . Започна да събира сили в тялото си . Всичко това се случваше изключително бързо . Той знаеше , че трябва да е готов до не повече от секунда . Получи онова усещане . Познатото , че този път всичко ще е както трябва да е . Че ще успее да постигне целта си . Този път обаче изпълняването на техниката беше придружено от вдъхновен вик :- Шуншин но Джутсу ! – това беше изпълнило Шисуй с невъобразима сила , усещане за възможност , готовност за успех . Доказано е , че ако човек достатъчно силно мисли за нещо , което иска да се случи , то рано или късно се случва . По един или друг начин.Точно за това и сега Шисуй беше на около две крачки от дървото . Беше успял да измине , малко по-малко от два пъти предното разстояние . Обаче сега изникна нов проблем . Дървото беше прекалено близко ! Паникьосана физиономия озари лицето на Шисуй . " Фък ! Ще се блъсна ! Фък ! Не мисли за това ! Не мисли ! Мамка му ! " бунтуваше се вътрешния глас на Шисуй в главата му . Трябваше да реагира бързо ако не искаше да се забие челно в мишената . Все пак не това беше идеята . Усещаше как се беше засилил устремен към целта . Бързо заора с крака , като веднага след това грабна куная от следващото дърво . Завъртя се към последното дърво , а душата му се изпълни с облекчение . " Почти приключих с първата обиколка ! Още малко ! " щастливо мрънкаше на ум Шисуй .- Шуншин но Джутсу ! – излетя напред Шисуй като този път имаше намерението да не се бави почти изобщо . Беше изчислил разстоянието и знаеше , че два бързи шуншина , малко по-къси от обикновеното щяха да стигнат . Хубавото беше , че така се бяха подредили нещата , че между всяка двойка кунаи предизвикателството беше различно . Едно беше скорост на изпълнение , друго беше далечина постигната , трето – точност в метричните стойности , за да няма катастрофа , а четвъртото важеше за всяка двойка , а именно ориентация по време на и след техниката . Тъй като беше дошла частта за бързото изпълнение Шисуй без за миг да се замисля се изхвърли напред :- Шуншин но Джутсу ! – като се озова на около три-четири крачки от последната мишена . Бързо измина оставащото разстояние . Бързо грабна и последния кунай . Всичко вървеше повече от перфектно . Сега държеше в двете си ръце по два куная . Спря се за около десетина секунди като се завъртя отново в посоката към първото дърво . Задъхан той подпря ръцете върху колената си като се постара достатъчно, че да не се одраска с някой от кунаите . Дишаше зачестено , това се бе оказало доста интензивна тренировка , а тепърва започваше . Беше точно на половината на тренировката си за Шуншин , а освен нея после щеше да потича на спринт . Трябваше да стане бърз ако искаше да настигне по-силните шинобита . Колкото по-бърз , толкова по-лесно щеше да избягва атаки , евентуални капани и в най-добрия случай – щеше да може да спасява другите от същите тези опасности . Сърцето му биеше лудо , а Шинобита чуваше шептенето му в ушите си . Туп-туп-туп-туп ! Не го оставяше да си почине дори за секунда , а и вече му пратиха писмо за чунинските изпити и знаеше че рябва да тренира защото ще има много екшън . Пое си дълбоко въздух като после бавно започна да го издишва . Така щеше да успокои малко ритъма на сърцето си и щеше да прокара кислород по тялото си . Кислорода е изключителен важен за организма . Освен , че го поддържа жив , макар и същевременно да го убива , той позволява на мускулите да се "напомпат" и да достигат по-високи предели на възможностите си . Това е и причината да се появява зачестеното дишане при силно натоварване . Организма се самоорганизира да изпълни натоварваните мускули с кислород , за да могат те да преодолеят трудността и да преживее . Времето за почивка вече изтичаше . Шисуй отново вдигна поглед устремен към дърво номер едно . Изпълнен с готовност и решителност , с почти умерено дишане и леко по-отпуснати крака вече беше време да започва . Този път задачата беше малко по-различна от предната . Макар и сходни по характер бяха различни по идея . Този път вместо да вземаше кунаите , щеше да ги забива . Знаеше , че нямаше да се развие в областта на кунаите , но не това бе и целта му . Трябваше да подобри всичко свързано с Шуншина . Шисуй пристъпи напред с левия крак отново . " Мога да го направя " каза си той като веднага след това се стрелна напред :- Шуншин но Джутсу ! – като се озова на познатото " средно " положение и превключваше скоростно от десния на левия крак , за да премине към втория шуншин . Първата и последната " пряка " можем да наречем " Скоростни преки " , защото при тях целта беше бързата смяна и употреба два пъти на техниката . Буквално се стараеше да е " светкавичен " по отношение на изминаването на тези две части . Ръцете му бяха леко разперени встрани , като същевременно бяха присвити от лактите . Наподобяваше птица , която се е впуснала в полет напред . Стисна кунаите в ръцете си и се подготви да забие един от тях . Беше си ги подредил достатъчно удобно , за да не се бави със забиването , а същевременно и да не го порежат . Вече умело стъпи на крака и зае " светкавично " нужната поза като само стотни по-късно той вече летеше напред .- Шуншин но Джутсу ! – Шисуй беше на само две крачки от целта . Без да се бави покри оставащото разстояние , размаха с лявата ръка и заби един от кунаите в дървото . Отблъсна се с нея като се завъртя на дясно . Повдигна леко десния си крак , за да стане той водещ в посоката , защото така беше по-удобно . Стъпи , а след това тръгна и с левия в същата посока . Тази част от " състезанието " бе свързана с точността . Два Шуншина на максимално ниво биха се равнявали на тотален сблъсък с дърво . Точно идваше тук момента , в който Шисуй трябваше да ползва точно толкова , колкото му трябваше . Бързо се фокусира върху вече отбелязаното дърво , за да прецени дистанцията . Макар и да я беше минал вече два-три пъти винаги беше хубаво да погледне веднъж . " Три пъти мисли , един път се блъсни ... тоест режи ! " както са казали хората . Ловко смени от десен на ляв крак , а това както ни е вече познато означаваше , че Шисуй е готов да започне с изпълняването . Стрелна се като орле след плячка право в посоката на дървото :- Шуншин но Джутсу ! – малкия Учиха се беше озовал на около две-трети от целия път , който трябваше да измине до дървото . Това означаваше , че трябваше да направи доста по-малка крачка този път . Ето го и " състезанието на точност " . Беше длъжен да не сбърка , защото можеше да се удари много лошо и да припадне . Да започне да кърви , като цяло щеше да е грозна гледка . А освен всичко щеше да е загубил само много време в тази тренировка , без да има никакъв смисъл . За това бързо прецени уменията си , разстоянието и също така възможностите за развой на нещата . Макар и малък Шисуй се беше научил на тези неща , защото вече от няколко години беше обикаляше сам докато не дойде в Кумо и да стане шиноби . Макар и още генин , той можеше да помогне с неговите способности , които да спомагат за опазването на реда и още куп простотии . Отново правеше смяната на краката . Това бе нужно , защото след като пристигнеше където искаше Шисуй винаги стъпваше първо на десния крак , а му беше много по-лесно да ползва " Светкавичната Стъпка " с левия отпред . Може би след време , когато поразвиеше тази техника щеше да се научи да я прави без значение с кой крак . Но сега целта на тренировката беше друга . Шисуй Учиха предприе следващия си ход :- Шуншин но Джутсу ! – като пристигна на около половин крачка от дървото . Бързо завъртя тялото си , като заби десния си крак точно пред дървото , завъртя се около него като ползваше левия крак , да го завърти . Имаше късмет , че държеше куная с острото надолу , защото сега се беше озовал с гръб към дървото . Стрелна лявата си ръка като заби куная право в дървото , а заедно с това си даде леко посока на цялата тази инерция . Веднага се изхвърли крачка-две напред като сега беше озовал на " Състезание за разстояние " и трябваше да се постарае да стигне до края само от два пъти . Не трябваше да губи почти никакво време за това единственото , за което мислеше е как да стигне до това дърво час по-скоро . Пое дълбоко въздух като леко се наклони напред , за да може да образува по-добра аеродинамика и да " разпори " въздуха към целта си . Това щеше да даде по-голяма скорост , а това от своя страна вероятно щеше да увеличи и разстоянието изминато . Стрелна се бързешком напред : - Шуншин но Джутсу ! – изрече малкия Учиха като се озова малко преди средата . Трябваше да се постарае малко повече ако искаше да постигне целта си . Започна да усеща как силата се струпва в краката му . Макар и с доста напрежение вече ги чувстваше по-силни от преди . Дъхът му отново се беше зачестил . Но той знаеше , че трябва да продължи . Виждаше , че се справя доста добре , може би направо чудесно и това му даваше сили да продължава . Нямаше да се предаде , защото беше сигурен , че ще успее да постигне това , което иска . Дървото си стоеше мирно там и чакаше , докато Шисуй даваше всичко от себе си да е високо-скоростен , точен , маневрен , съсредоточен и още какво ли не ! Усети земята под краката си . Идваше време да се гмурне в океана от въздух пред себе си и да излезе , чак до следващата мишена . Стараеше се да се поддържа максимално спокоен , съсредоточен и да не позволява нищо да го разсея . Ползваше максимално физическата сила , която имаше , за да изпълнява упражнението , което той сам си създаде , правилно . Знаеше , че не трябва да губи време . Искаше да стане по-силен . И точно заради това сега той стоеше тук и ... всъщност силно казано стоеше . И ето , че отново се стрелна напред в посока предпоследната цел :- Шуншин но Джутсу ! – извика Шисуй и се озова на около четири крачки от дървото . Не го беше преценил чак толкова добре , колкото очакваше . Искаше да се добере на около крачка разстояние , но очевидно техниката си оставаше недоизшлайвана . Ловко и бързо направи четирите крачки тичешком , а докато тичаше премести единия кунай от дясната в лявата си ръка . Когато стигна до дървото размахна и заби единия кунай в дървото . Без да губи никакво време се завъртя в посока последната мишена като не спираше да се движи . " Хайде ! Още малко ! Само една мишена остана и ще съм готов с тази част от тренировката ! Давай , Шисуйеееее ! " надъхваше се наум хлапака . Това бе един от начините да се почувства по-силен . Да повярва в себе си . Да повярва , че няма какво да го спре . Да повярва , че въпреки всичко той остава водещата фигура в живота си . И че имаше неща , които зависят само и единствено от него . От никой друг . И никой друг не би могъл да ги промени . Отново беше разперил ръцете във вече познатата стойка . Леко наведен напред , с поглед впит в последното дърво . Шисуй правеше последни подготовки . В дясната си ръка държеше последния кунай , който имаше само едно място където можеше да отиде . В мишената ! - Шуншин но Джутсу ! – каза Шисуй като се стрелна напред . Беше изминал приблизително половината разстояние и оставаше само да покрие и останалата част . Тази последна " пресечка " беше като първата . Трябваше скорост , максимално бързо изпълнение . Не прекалено далеч , не прекалено близо , но възможно най-бързо . Трябваше да изпълни техниката по същия начин , по който я беше направил сега и щеше да достигне последната си мишена и да приключи с опитите да подобри Шуншина си . За сметка на това оставаше още не малко от тренировката . Но всичко с времето си . Сега той трябваше да направи за последен път за тази тренировка , техниката , която беше усвоил преди едно известно време . Много неща се бяха случили от тогава . Дойде момента , в който всичко си бе на мястото :- Шуншин но Джутсу ! – извика Учиха като се озова на около крачка от дървото . Размаха с куная и го заби право в него . След което се спрят за малко , за да почине . Щеше да почива не повече от минута . Поемаше дълбоко въздух и го издишваше бавно . Малко му причерня от това , но ако не друго поне забави дишането си и лека по-лека спираха да го болят гърдите . Краката бяха започнали да го болят , но той много добре знаеше , че не трябва да позволява на това да го притеснява . " Но пейн , но гейн ! " мислеше си хлапака докато се бореше да си поеме въздух . Бавно започна да възвръща нормалното си дишане и да поуспокоява тялото си . Оставаше му още мъничко време да си почине преди да продължи . Лек полъх охлади тялото на момчето . генинът отново се изправи и устреми погледа си напред . Щеше да ползва кунаите като маркери и да тича по тях . Това бяха приблизително стотина метра спринт . Макар и след така натоварваща тренировка на Шуншин , гнинът не би трябвало да има проблем с това . Зае поза подобаваща за старт . Висок старт . Десния крак беше отзад , за да избута първи , а тялото беше леко наклонено напред . " Три , две , едно ... ТРЪГВАМ ! " преброи на ум хлапето и в момента щом реши , че тръгва вече беше направил три крачки . Тичаше с максимална скорост , като ползваше ръцете си за баланс и посока . Беше се навел напред , заемайки аеродинамична поза , чрез която пореше въздуха и така бягаше срещу по-малко съпротивление . Крачките се трупаха , а краката му ускоряваха скоростта с всяка изминала секунда . Изминаваше разстоянието все по-бързо и по-бързо , макар и преди малко да взимаше същото разстояние за по-малко от секунда . Продължаваше да редува краката си по земята като натрупваше все повече инерция и скорост . Беше се приближил до първото дърво и се приготви за завой . Уби малко от скоростта като заора с предния крак , а след това се завъртя на дясно право към следващия маркер . Без да губи време се отхвърли и продължи да бяга устремен . Всичко ставаше доста бързо като се има предвид , че това си беше чисто бягане . Продължаваше да се старае да тича максимално бързо като още една основна цел беше да не пада , да не се спъва , да не се блъска , да не се удря ... като цяло да успее да завърши успешно без наранявания . Почти за нула време беше достигнал второто дърво , където отново сви в дясно и продължи да тича . Краката започваха да го болят все повече и повече с всяка изминала секунда . " Няма да се предам ! Болката е само част от успеха ! Без нея аз съм нищо ! " надъхваше се хлапето . Тези разговори със себе си му помагаха ужасно много . Особено в самотни времена като тези . Нямаше нито сенсейката , нито семейсвоо му е и все пак той се отдалече нарочно да остане само,но все пак. Беше пусто , празно и тихо . Чуваше се само тупуркането на крачетата на Шисуй по ливадата , съпроводени от тежкото дишане , което започваше да се усилва . генинчето Шисуй вече почти беше завършил последната обиколка . В момента се намираше между третото и четвъртото дърво като поддържаше постоянно спринт темпо . Краката му изключително умело се сменяха като придаваха лека грациозност на движението . Изглеждаше сякаш тича с лекота толкова бързо . Сякаш това беше нещо съвсем обичайно . Но определено тичането на спринт с четири завоя на две обиколки не беше чак толкова лесно колкото изглеждаше . Шисуй беше предприел вече и четвъртия завой и сега беше започнал втората обиколка . Дишаше бързо и през уста , като от време на време се опитваше да запази темпо на дишане . Да не вдишва и издишва хаотично , а през точно определено време . Така се ограничаваше умората . Правилното дишане бе изключително важно в моменти като тези . С много натоварване . Хлапето бързо се справяше със задачата , най-вече защото идеята на задачата бе такава . Бързина . Пътьом обираше кунаите забил в дърветата . Вече се бе запътил към третия маркер и почти бе приключил с първата част от тренировката . Усещаше как краката му пулсират , но това не го спираше . Бореше се . Взе и последния завой с лекота и събра заедно с него третия кунай . Леко го забавяше това , но искаше да си ги събере . След не повече от десетина секунди вече беше при последния кунай и го беше свалил . Сега ходеше бавно в кръг докато прибираше кунаите . Не трябваше да спира веднага , защото това не беше добре за организма . Походи още малко в кръг като бавно убиваше скоростта и си мислеше за чунинските испити и с това какво имаха предвит вишесоящите ;Д с този шпионаж ,но нямапе какво да му мисли когато му дойдеше времето щеше да разбере.Момчео искаше на всяка цена да стане Чунин ,а това нямаше как да стане ако не тренираше .В последно време Шисуй се беше поотпуснал доста ,но сега беше решен да не спира да тренира докато не минат чунинските.Учиха както си обикаляше забеляза едно голямо дърво с перфектната сянка и той се спря и седна попд дървото като задряма ...

/+40 бързина за спринта; +79 чакра за тренировката на наученото джуцу/

Саске Учиха написа:: - Ами, не...

/Чакра молд 5 - усвоен; +15 чакра/

- Браво, Саске! Днес тренираш доста усърдно!

Шисуй се събуди от дългия летен сън който дългите и изморителни тренировки му причиниха и първата мисъл в галвата м след сабуждането беше : Трябва да тренирам,имам нужда ... Момчето знаеше че наближават чунинските,а той все още беше твърде слаб и не беше готов за това което можеше да му се случи,затова той не губеше повече време ,а стана и се изтупа след което направи неговата уникална стойка и повдигна вежда. Мислеше си че ако продължава със същата скорост с която тренираше през последните дни нямаше не стигне до никаде,а трябваше двапъти та дори и трипъти по усърдно да тренира. След секунда тези мисли ги нямаше, защото Генина отново усети ужасно парене в гърлото. Болката беше много силно, но момчето се опита да я игнорира. Очите му леко се насълзиха, но Шисуй реши, че ще може да преудолее паренето. След около минута опити да не обръща внимание на болката в гърлото си, Генина се затича със всички сили към езерцето от където беше биста и студена вода. След като стигна до нея се нагълта с възможно най голямо количество и веднага почувства облекчение. Момчето леко духна за да оправи „горяшия” си дъх и се замисли. Мислеше си, че прави всичко както трябва, а то не става. Или бъркаше нещо. Шисуй взе малко вода в ръцете си я плисна върху лицето си. Той реши в опитът му да използва по-голямо количество чакра отколкото трябвше и да си поеме повече въздух тъй като „сместа” от която ставаше огнената топка бе иманно такава. Връщайки се от езерцето Генина си мислеше, че трябва да успее и не може да се откаже. Техниката беше доста трудна за научаване, но той бе решен да я усвои и да я усъвършенства на максимал. Представяше си как прави огромно огнено кълбо и опърля някой. Момчето все още не бе забравил за чунинския испит, но се опита да го направи докато свърши с опити за научаване на Катона. След като стигна до мястото където се опитваше да усвои джутсуто Шисуй скожи ръцете си пред гърдите като бе сформирал печат „тигър”.Той затвори очи и започна да събира чакра и както бе решил да направи се постара да бъде в максимално количесво. Извличеше я търпеливо за да е достатъчно за подобрение. Стоя така около четиредесет секунди и отвори очи. Вече бше готов с концентрирането на чакра и сега благодарение на Чакра молда, който беше научил започна да я насочва към дробовете си. Припомни си сийловете и започна да ги сформира с ръце. След като направи всичките шест печата момчето си пое дълбоко въздух и пое колкото може повече от него. Той се смеси с чакрата в дробовече му а на лицето на Генина се появи лека усмивка която бе последвана от звучно и ясно (уригване xD) извикване:-Katon: Goukakyuu no jutsu...Но единственото което Шисуй изпусна малко газове от аналните си част.Шисуй беш съкрошен ,за пръв път той не успява да се справи с техника или умение.Разбира се генина нямаше да спре докато не научи джутсуто.След като усети, че самочуствието му е по-добре той се усмихна и бе доволен от напредъка си в самочуствието макар и с техниката да се беше справил като ученичка в менструални болки :Д. Вече не смяташе, че ако продължава по-същия начин никога няма да приключи, защото вече имаше прогрес. Той започна да мисли за някакъв друг начин да прави на опитите си, за да имат по-голям успех и скоро вече да е научил джутсуто. Генина стигна до извода, че трябва да използва повече чакра и да си поема повече въздух. Това го беше осъзнал и предния опит, а той бе с голям напредък колкото микроб тоолкова голям бе напредака му. Шизуй се мутивираше от мисълта, че ще може да прави огромна огнена топка, а това го надъхваше да продължи. Той нямъше търпение да усвои техниката, защото имаше намерение да я усъвършенства и да може да прави още по-голямо кълбо. Тези мисли караха момчето да се постарае още повече в следващия си опит. Той изпука с врат, а после и със пръсти.Сложи ръцете си пред гърдите, сформирайки печат „тигър”. Шисуй затвори очи и започна да извлича възможно най-много чакра за да има по-голям напредък след следващия опит. Междувременно си припомняше сийловете. Стоя така около минута и отвори очи. Вече смяташе, че е събрал маклсимално количество чакра и че не може да извлече повече.Започна да я насочва към дробовете си благодарение на Чакра молда. Постара се всичката чакра, която бе извлякъл вече да е в дробовете му и започна да прави сийловете казвайки:-Змия, Тигър, Маймуна, Глиган, Кон, Тигър.Тъкмо генина щеше да си поеме въздух когато видя, че Сенсейката и Микото все още са на площадката. Това разбира се нямаше да е проблем, но Микото бе достатъчна да развали концентрацията на генина и той трябваше да започна наново. Той отново сформира сийл „тигър” пред гъдите си и започна да извлича чакра като се опита да забрави за Микото и неговите непознати чуства. Генина отново бе събрал същото количество чакра, като при опита, който общо взето абе за нищо не ставаше. Шисуй насочи всичката насъбрана чакра към дробовете си и започна да прави сийловете.След като ги направи всичките си пое дълбоко въздух, а той се смеси с чакрата в дробовете му. Това бе последвано от тихо изказване:
-Katon: Goukakuyy no jutsu... ии цялата планета тръпнеше в очакване ...

/менструация, научена техника + 21 чакра/

Тренировка Боравене с Катаните + бързина и ловкост !!! :

Тренировъчната площадка бавно се превръщаше в любимото място на младото Шусий. Тук имаше възможността да се усъвършенства. Както винаги не отне много време преди Шисуй да дойде отново. Вече можеше да нарече това място свой дом(защото той нямаше такъв :Д ). Но генинът нямаше намерение да почива, а да тренира . Не си беше купил катанати просто за красота и днес беше денят, в който щеше да ги „обори". Хвана дръжката на оръжието си и бавно го изтегли от калъфа който се намираше зад гърба му. Погледна го и очите му блеснаха. Можеше да се види, че шинобито е много развълнуване да се научи да борави с новата си придобивка. Даже Сќ се възхищаваше, но това само забавяше тренировката, затова беше време Шисуй да се вземе в ръце. Като за начало трябваше да се научи да я използва с две ръце, тъй като много се затрудняваше, дори да я държи с една ръка, пък да не става дума за замахване. Усещаше лека тежест и при държенето с две, но това най – вероятно се дължеше на това, че не е свикнал с нея и той реши да вярва в това. Започна като застана в подходящата поза. Сложи левия си крак отпред, а десния го отмести настрани и малко по – назад, като върха на сандалите му сочеха надясно. Хвана катаната, като сложи дясната си ръка на горния връх на дръжката, а лявата на долния., така че да имат малко разстояние помежду си. След това си вдигна ръцете нагоре, като ги сви към главата си. Това беше идеалната поза за замах. Обикновено се влагаше сила и бързине при ударите си, но тъй като му беше пърият път, генинът реши да процедира с движенията бавно. Така щеше да свикне за истинските удари и нямаше да се нарани при изпълнението им. След като зае позата беше време и за удара. Внимателно започна да спуска ръцете си надолу, като с всеки сантиметър слизане ги изправяше. През цялото време гледаше да не криви острието. Успя да направи удара, но с него беше намислил да направи и една бърза маневра. Малко преди катаната да докосне земята, той извъртя острието настрани и започна да се върти. Плана му беше да се завърти три пъти и накрая да направи завършващ удар, като използва инерцията на въртенето, за да повдигне оръжието и да направи завършващ удар. Все едно съсича главата на някой. Но Шисуй не беше готов за това.Още при първото завъртане той се препъна, изпусна катаната и за малко не се строполи върху нея. Хубаво беше, че успя да се подпре с ръце на земята. Замаян, едва държейки се на треперещите си ръце, генинът взе решение да не повтаря това движение, докато не се почувства готов, за да избегне потенциални наранявания. Взе катаната си и се изправи. Пое дълбоко дъх и издиша. Трябваше да се успокои, тъй като стресиран няма да може да тренира.Продължи да използва бавни движения. Следващото съсичане на въздух щеше да бъде отстрани. Застана в разкрачена позиция, като левия крак остави малко по – назад. Сви ръцете си и ги постави допрени до лявата част на тялото, под гръдния кош. С всеки момент от удара, ръцете се отдалечаваха от тялото, като накрая завършиха изправени и наклонени надясно. Продължи да се упражнява, като пробва съсичане отдолу и по диагонал. След известно време реши да спре със загряването. Все пак най – важното при боравенето с катана беше бързината. Ударите не Шисуй трябваше да бъдат бързи и прецизни. Той стисна здраво оръжието си и се огледа наоколо. Набеляза си едно произволно дърво зад себе си, обърна се и сви предизвикателно очи към него. След 5 секунди неловко втренчване в него, той направи няколко сийла и изивка : - Шуншин но джуцу ,като момчето се телепортира право преед дървото което си беше набелязал и с ярост и крясаци той замахна към набелязаното място с набелязаната катана :Д:Д ... :
-Ааааааа! – викът му беше толкова силен, че сигурно се чуваше на километри. Ако някой го видеше, щеше да го помисли за луд. не му излгеждаше много добър удара с комбинация Шуншин ,но шинобито отново скочи и нанесе втория си удар на това дърво. След като се приземи последва завъртане. Точно като началото на тренировката. Но този път не се препъна и падна мизерно, а всъщност успя да направи завършващия удар. Това му даде кураж да продължи да тормози горкото дърво. След грандиозния удар, генинът просто застана на едно място и започна да замахва. Правеше същите удари като преди, но не толкова бавно. С всеки удар увеличаваше силата и бързината на следващия. Продължаваше така яростно да съсича кората на дървото, докато не се измори. Вече дишаше тежко и едва размахваше с катаната, но все пак му трябваше завършващ удар. Събра всичките си останали сили в този замах , но преди това той си набеляза още няколко дървеа и целта му беше да съедини ударите си с Шуншин и да види за колко бързо време ще успее да удари дърветата.Шисуй направи знаците набързо и се телепортира за първото дърво замахна 3-пъти към дтървото ,така без да губи време направи пак бързо сийловете и се телепортира към второтонабелязано дърво и там всичко мина без проблем .Шисуй пак направи познатите му сийлове за Шуншин и се телепорита към дървото ,само че този път той направи отново сийловете и се телепорира по-бързо към друго дърво без да удари предишното.В момента в който беше пред дървото той замахна със Самурайската си катана с завъртане и докато се въртеше извади малката катана като я заметна към дървото което не удри и веднага след това отнво направи сийловете за Шуншин .Целта на момчео беше да се телепортра по бързо от катаната и да я хване,но в момента в който той се телепортира тя вече се беше забила . : - Е явно още не съм готов да усъвършенствам Шуншина си ,сега нека да продължа тренировката апък после ще му мислим кво ще правим ... Каза Шисуй като се засмя.Шисуй имаше намерения да потренира малко, което се подразбираше, след като вече беше тук и се мяташе по дърветата като обезумял с тоя Шуншин. Мислеше да направи някои акробатични движения, защото по принцип си падаше доста голям дръвник xD. Та така, той щеше да се опита да направи тези упражнения, понеже биха могли да му помогнат доста във трудни ситуации по време на битки. Първоначално реши малко да пообиколи във кръг тренировъчната площадка, понеже трябваше да се поразгрее, преди да предположи каквото и да беше действие, и да си уравновеси дишането. Поемаше дълбоко въздух, и издишаше, всеки път като бързо направеше крачка напред. От време на време правеше ниски странични ритници, като първо риташе напред, и после бързо си извиваше кракът назад. Това щеше да му потрябва за една от маневрите, които щеше да се опита да направи после. 2-3 обиколки му бяха достатъчни, защото не искаше да се изморява, имайки си предвит какво му предстоеше. А и вече чувстваше как мускулите на краката му започнаха да се разгряват, макар и да не се усещаше прекалено, тъй като не мислеше да прави повече обиколки на площадката. Към края започна само да спринтира, подготвяйки се за първата си задача, която щеше да изпълни, а именно – предно салто. И то за каква подготовка ставаше на въпрос? От тичането наоколо момчето се надъха и беше напълно готов да направи това Шисуй, дори ако резултата от това не би бил много възхитителен. И така, момчето сви лакътя на ръцете си съвсем леко назад, подготвяйки се да изпълни първата част от тренировката си. Понеже се беше засилил от преди малко, щеше да му е по-лесно да измине всичко това, без после да претърпява някакви пребивания. Освен това имаше едно на ум за това, че можеше да използва ръцете си по всяко време за упора, въпреки че упражнението му беше замислено така, че да не включва използването им. Той реши да се разбърза само за засилка, и докато правеше стъпка напред със левия крак, той стъпи на земята, като се отсили със петата си напред и нагоре. Той използва и ръцете си за по-добър скок, като ги изпъна напред и по диагонал нагоре. Сега, тук беше трудната част, защото трябваше да действа много бързо. Поемайки си дълбоко въздух още докато беше високо, той размаха с ръцете си надолу съвсем рязко, наведе гръбнака надолу докато главата му си беше назад, и на до позицията на корема му, а краката му все още бяха изпънати назад и нагоре и нагоре. Тук му се отвори още една възможност, защото това беше само наполовина предно салто. Сега трябваше да се преметне. Докато беше в това положение, той използва мускулите на краката си, изпъвайки ги рязко, като с това се отсили нагоре, и докато почти правеше преобръщане, той сви присви краката си напред, а от колената надолу назад, за да се приземи на тях, а не по задните си части, а със гръбнака си се изправи нагоре. Вече при приземяването си, той си изправи гърбът, за да не седне на земята. Това, което го забеляза той, беше напълно инстинктивно, защото предното салто представляваше като кълбо напред, само че докато си във въздуха, а със засилката. И така, това беше опита на момчето. Не беше напълно перфектен, но все пак като за пръв път не беше и много зле. Когато се приземи на петата на краката си, след което на пръстите, момчето реши да поостане така, за да си отдъхне малко, и си пое дълбоко въздух, след което въздиша. Той усещаше как се беше напрегнал мускулите си. Това не беше на добре, за това той трябваше да направи още някоя разгрявка, преди да премине към втората част на тренировката. Започна леко да подскача ту с единия, ту с другия крак, тичайки на място, а ръцете си ги сгъваше, и изпъваше рязко. В този момент генинът не чувстваше умора, понеже беше задъхан прекалено много, за да мисли за това. Просто си се вкарваше във ритъма и си представяше, все едно, че целия свят е негов. След, като отпусна мускулите, момчето се спря на едно място. Беше ред да направи задното салто. Отново издиша дълбоко въздух. Приклекваше, изпъвайки ръцете си по диагонал надолу и назад, след което се изправяше, издигайки ги нагоре. Повтори това упражнение няколко пъти, защото не мислеше този път да прави нещо за пръв път, без дори да знае как всъщност се постига. Именно. С това, той се опитваше да се ориентира как да започне. Забеляза, че тук не трябваше да се отсилва назад изобщо. Предното салто се постигаше само от едно място своя ход. Тогава генинът стегна всеки мускул на ръцете си до краен предел и замахна към дървото. -Мога да се справя! – каза си Шисуй, като с това се окуражаваше. Адреналинът му именно се беше покачил от предния му опит, за това с неговата подготовка за задното салто, той можеше и да си отдъхне мъничко. Също така, и да разгрее с мускулите си, защото се бяха стегнали при приземяването му. Главно това, което трябваше да направи, беше горе-долу същото, само че да се преобърне назад беше доста по-трудна задача. И така, след идеите, които му дойдоха на ум, той реши да се опита да направи задното салто. Изпъна ръцете си леко по диагонал надолу и назад, като приклекна в същото време. После, той ги размаха с, изпъвайки ги нагоре, като в същото време скочи нагоре във въздуха, но не и напред, като при процеса си не биваше да се стяга, защото това го караше да падна по-бързо на земята. При процеса се осигори, че рамената му са изправени, защото по принцип се изпъчваха назад, което затрудняваше нещата. Сега оставаше само да се преметне назад, като за това, той се изплъзна леко чрез вратът си назад, а през това време краката му се присвиха ги напред и надолу, като колената си ги държеше близо до стомаха, но не и баш до него. Веднъж щом това бе сторено, той се хвана за прасците със ръцете си, като с това си подпомогна при приземяването. Не биваше да се плаши в процеса, защото той така или иначе направи подобно упражнение. За всичко, използва неговата концентрация и умение. При момчето това най-вече беше мотивация. Но дали наистина беше постигнал нещо с тази тренировка не знаеше ,но знаеше че му трябва сенсей и то бързо. Момчето се разтича из площадката като крещеше :
-Юурукоо сенсейй къде стее ??? Покажете се не се покривайтее !!! Юхууууууу ....

/+1 ниво на боравене с катана; +17 бързина; +6 кръв

П.С. ловкост нямаме, а за бързина само 12 реда открих и ти дадох 5 бонус/

Жената се показа иззад едно дърво. Явно беше наблюдавала Шисуй през цялото време.
- Много си енергичен. Браво! Трябва ли ти нещо?

А сенсей ето ви и вас ... каза момчето като се засмя и погледна към сенсея като отново каза :
- Ами сенсей трябва ми много спешно да науча Каге Буншин Но Джуцо и моля ви не ми минавайте с номера не го знам ,ако не ви се занимава ... като Шисуй изпозлва шуншина си за да се телепорита до сенсейката си като я погледна в очите и отново промърмори : - А сенсей какво ще кажете по въпроса ...

п.п. изперквам ...

- Знаеш ли нещо изобщо за тази техника и какво? Все пак трябва отнякъде да се започне. Каква е разликата между Bunshin и Kage Bunshin според теб?

Шисуй незнаеше точно каква е разликата ,но това което знаеше го караше да мисли че ще задови сенсейката и каза :
- Ами сенсей незнам много ,но знам че за разлика от обикновенния Буншин но Джутсо,тази техника не само прави илюзии,а прави истински нинджи тела,които могат да се движат и да се бият.Знам също ,че чакрата на шинобито се разделя по-равно с тази на всеки клонинг.Това може да е много опасно,ако шинобито има малко чакра или направи голям брой клонинги, а не е трениран много добре... Каза Шисуй притеснено да не е изръсил някоя глупост отново .

Тренировка за бързина и каквото решите

Когато стигна до тренировъчната площадка, Саске видя, че сенсеят му още седи на сянка, под короната на едно дърво и правеше това, което доста често правеше. Гледаше към небето и се беше унесъл някъде в мечтите си. Саске седна до него и извади катаната.
- Може ли да ме научите как да боравя с катаната си сега? Но... Преди това искам да потренирам малко.- усмихна се момчето, като в очите му грееше искрица нахалство.
Стана от мястото си и добре огледа вече познатата му до болка тренировъчна площадка. Не се беше променила никак. Пейзажът си беше един и същи всеки ден. Огромна поляна с много дървета. Имаше също така и много мишени, като някои от тях бяха на дърветата, а други не. Имаше няколко малки езерца, които служеха за упражнения за ходене по вода. По една от пътеките можеше да се влезе в някаква мистериозна гора. Саске нямаше спомен да е влизал в нея, а и не искаше, защото изглеждаше доста зловеща, а и той не беше голям фен на горите. Слънцето беше високо в небето и огряваше всичко наоколо. От време на време, някое нахално, малко и пухкаво облаче заставаше пред Слънцето и му пречеше да раздава лъчите си, като така предоставяше сянка, която за жалост траеше много малко. А Саске така обичаше да е на сянка и да си почива. Да седи, докато лекият ветрец развява косите му и пречи на топлината да се добере до него.
Реши да започне с тичане. Започна с тичане на пръсти, като не бързаше. Правеше ситни и бързи стъпчици. Направи десет обиколки на тренировъчната площадка в такова тичане. След това се захвана и направи десет обиколки, като тичаше с вдигнати колене. А след като свърши и с тях, тичаше със странични подскоци. Така направи още десет обиколки. Започна да се изморява, затова намали темпото. Продължи с обикновено тичане. Тичаше бързо, а когато усещаше, че се уморява, забавяше темпото, а след това отново го забързваше. Беше лесно и не се уморяваше, затова направи двадесет и пет такива обиколки. След като ги направи, застана пред едно дърво. Зад него имаше още няколко дървета от разстояние от около метър, метър и половина. Отдалечи се на известно разстояние от първото дърво. Затича се, но не прекалено бързо, като заобикаляше дърветата на зиг- заг. След като мина десетте дървета, като тичаше на зиг- заг, се обърна и ги мина отново, само, че по- бързо. На всяко ново минаване, Саске забързваше темпото и на няколко пъти щеше да се блъсне в едно дърво, а и се блъсна един път. Главата малко го заболя, но пренебрегна болката и продължи да тича. Скоро, след като около петнадесет пъти мина дърветата на зиг- заг, спря с това упражнение.
Отиде до едно дърво. Сви ръцете си в юмруци и започна да удря дървото. Болеше го, но търпеше болката. Удари дървото 2000 пъти. След това продължи с ритници. Риташе дървото безмилостно, както риташе в бой, дори и по- силно. Ритна го също 2000 пъти. Щом свърши, видя четири дупки в кората. Две от юмруците му и две от краката му.
След ударите и ритниците, започна с клякания. Те не му бяха никак трудни. Отначало направи 300 клякания, но след това му се сториха малко и направи още 700.
Саске се огледа за лост. Щом видя един, отиде до него, хвана го и увисна във въздуха. Започна да се набира. Направи 1500 набирания, но после му се сториха малко и направи още толкова. Това беше една здрава тренировка за Саске. Не помнеше от кога не е тренирал толкова много. Е, трябваше да е във форма за Чуунинските изпити, които наближаваха. Тренираше усилено за да ги мине, както правеха всички останали. Беше почти сигурен, че ще ги мине, но малко тренировки нямаше да му навредят.
Първото нещо, което изникна в ума му след набиранията, беше да прави коремни преси. Легна на меката трева, сложи ръце на тила си, сви краката в коленете и започна да се надига. Правеше коремните преси без проблем. Направи 200 такива, но както винаги нещо не му достигаше затова продължи и направи още толкова. Когато свърши, се изправи и се подпря на дърво, намиращо се до него. Трябваше да си отдъхне, иначе щеше да се претовари и тялото му да откаже. Усети лека мускулна треска. Знаеше, че сега е лека и не толкова силна, но после обикновено започваше да боли адски много. Както винаги остави болката настрана и се съсредоточи върху тренировката си.
Продължи с лицеви опори. Те му напомняха за невинното му детство. Напомняха му за баща му, които обишаче да тренира малкото си момченце. Той подкрепяше мечтата му, някой ден да стане силна нинджа. В ума му изплува спомена за една незабравима тренировка. Беше с баща си, на двора на къщата им. Точно в този ден, господин Учиха, показваше на Саске как се правят лицеви опори. Спомни си, как правеше лицевите опори. Сега си се представи отстрани. Малко, слабо момченце, което въобще не приличаше на сегашния Саске, който беше висок и мускулест. Спомняше си, че беше толкова слаб, че не можеше да направи дори 5 лицеви опори, а сега можеше 500 и повече. Остави мислите настрана. Направи 1500 лицеви опори.
Беше време да започне с оръжия. Извади кунаите и шурикените си. Застана на нужното разстояние от една мишена. Прицели се добре. Подухваше съвсем лек ветрец, които не пречеше на оръжието да се забие безпроблемно в десетката на мишената. Хвърли пет шурикена, като само един от тях не се заби в десетката. Опита още един път и сега всичко беше наред. Сега извади всичките си десет шурикена. Хвърли ги по мишената. Уцели десетката от първия път с всичките шурикени. След като прибра обратно шурикените си, отиде до едно чучело, което беше закачено на едно от дърветата. Извади един кунай и го стисна здраво в ръката си. Започна да нанася толкова тежки удари на куклата, че ако беше истински човек, половината му кръв щеше да си е заминала, но все пак чучелото не беше истински човек и не се защитаваше, което даваше на Саске възможност да нанася тежките си удари. Беше много енергичен и не се уморяваше. След последният му удар, главата на чучелото падна, а Саске отиде до сенсея си, седна до него и изчака за да види, какво ще каже.

До Шисуй:
Сенсейката се подсмихна.
-Прав си.Иначе...Как да я направиш...Опитай се да правиш клонинг с повече чакра.Започни с един.Опитай се да материализираш този клонинг, а не само да бъде илюзия.Концентрирай се първоначално само върху един и внимавай.Ще ти трябват доста усилия, но резултатите, ако са добри, са много полезни.

До Саске:
/+74 бързина; +27 кръв/

- Е, сенсей, ще ми обясните ли как се борави с катана?- изкриви усните си в усмивка.

Ритору погледна ученика си.Беше доволен от напредъка на младия Учиха.Дали се усмихваше или не, не се знаеше от маската, която плътно му покриваше лицето.Отметна шала си и заговори тихо, но ясно и отчетливо:
-Опитвай се да прилагаш различни движения с катаната си.Използвай въображението и физическите си умения.Тук техниките нямат значение, всичко опира до тайджутсуто ти и самите ти възможности, точността.

Саске кимна и хвана катаната с две ръце. Не беше сигурен, как точно се използва това оръжие, но щеше да се научи. Тя беше толкова красива. Пасваше му идеално, сякаш беше правена по поръчка точно за него. Сякаш беше направено така, че никой да не я вземе, преди Саске. Сякаш тя го беше чакала да дойде в магазина и да я купи, така, както принцесите чакат своя принц. При първото докосване на Саске с катаната, той изпита едно прекрасно чувство. Чудеше се как изглежда отстрани.
- Знам, как ще разбера как изглеждам хванал тази катана.- промърмори генинът и внимателно остави катаната на тревата.Бързо направи няколко знака, а след това каза- Bunshin no Jutsu!
До Саске се появи съвършен негов клонинг.
- Ето,вземи. Подръж я замалко.- рече оригиналът, подаде катаната на копието си и изкриви усните си в усмивка.
Клонингът зае позиция за удар, като беше насочил катаната си напред, а след това сякаш замръзна. Истинският Саске го обиколи, като гледаше всеки един малък детайл. След това бутна клонинга, които хвърли сабията нагоре и изчезна, а оригиналът хвана катаната.
-" Ама мен си бе е бивало, бре. Никак не съм зле."- каза си Саске тъй като беше малко самовлюбен.
За него да си самовлюбен не беше никак лошо, стига да не е в прекалени количества. Според него нямаше нищо лошо в това, да те е грижа как изглеждаш и да си казваш, че изглеждаш добре.
Изкара всички мисли от главата си, но това беше доста тредно, защото те бяха толкова, събрани на едно място, че сякаш имаше важно събрание, на което трябваше да присъства всяка една мисъл от главата на Саске. След като успя, премести катаната от двете си ръце, в дясната. Той беше десничар, които не можеше да прави почти нищо с лявата си ръка. Направи първия си замах към въздуха. Замалко да си отреже лявата ръка, но за щастие, само се поряза. Беше се наранил така, че раната образуваше линия започваща малко под лакътя и свършваща там, където започва дланта. / Говоря за там както се казва, горната или външната час на ръката./ Започна да тече много кръв. Саске нямаше бинт в себе си, както и в имението си, затова после щеше да мине през болницата за да го превържат. Отново постави катаната на земята и съблече ризата си. След това превърза раната си с нея. Саске остана гол до кръста. Нямаше от какво да се притеснява, все пак тук бяха само той и сенсеят му, който за щастие беше мъж, а не жена. Нямаше защо да се притеснява. А и дори да имаше момичета, нямаше нищо лошо в това да е гол до кръста. Тялото му беше мускулесто и добре оформено, така, че нямаше от какво да се притеснява. Болката го пронизваше, но за да успееше да се научи да борави с катаната, трябваше да тренира, а не да плува в океан от мисли. Пренебрегна болката. Бялата му дотогава риза, вече беше придобила червеникъв цвят, дължащ се на кръвта, която продължаваше да тече. Е, това беше животът на нинджата. Той добре знаеше, че пътят на нинджата е напоен с кръв, така както на врага, така и на самата нинджа.
Та така. Върна се към тренировката. Огледа се за още чучела. Избра едно, което беше закачено на дървото, на което се подпираше неговият сенсей- Ритору. Щом видя, че Саске си е избрал точно това чучело, Ритору се отдръпна от дървото и направи път на ученика си. Саске зае начална позиция за удар, но преди това, хвана катаната с двете си ръце, за по- голяма сигурност. Не искаше да се нарани отново, защото нямаше какво да съблече, освен панталоните си, които нямаше и не искаше да събуе и то пред учителя си. Преди да нанесе удар на куклата, Саске се обърна към Ритору и го загледа с несигурен поглед. От своя страна, сенсеят наблюдаваше внимателно цялата тренировка на ученика си, като не го изпускаше от поглед. Забелязваше всяко едно негово миниатюрно движение, може би, защото искаше да научи Сасек да бъде много добър, дори перфектен. Саске също много искаше да се справя добре, за да прилича на майка си и баща си, които са били много силни нинджи. Той толкова много ги обичаше и знаеше, че те са до него във всеки един важен момент за него. Може би сега го гледаха и се наслаждаваха на тяхното малко момченце.
-" Аххххх, пак потънах в мислите си. Трябва да тренирам, а да се мотая."- обвини се Саске и за пореден път се върна към тренировката.
Стойката му за нападение с катана беше абсурдна. Изглеждаше напълно несигурен в това което правеше, а и така си беше. Замахна с оръжието си, но щом погледна чучелото, видя, че има лека драскотина, от която падна минимално количество слама.
-" Ама как не се сетих. Трябва да прокарам чакра през катаната за по- голям ефект и силен удар, въпреки, че тя си е достатъчно остра."- рече си Саске и се удари по челото.
Затвори очи. Това беше същото като прокарване на чакра през кунай, просто оръжието беше по- голямо, но и не беше кунай, а катана. Представи си схемата на циркулиращата чакра и пътят й. Насочи чакра съм ръцете си и я освободи. Това вече му беше лесно и стана бързо. Усети сливането на чакрата му със студения метал. Замахна с катаната силно и погледна чучелото. Беше сигурен, че е успял.

/ Съжалявам за многото грешки, но бързах. /

/+1 ниво на боравене с катана/

Шисуй внимателно слушаше сенсейката ,все пак много силно искаше да научи да създава перфектните така наречени сенчести клонинги.За Учихата обаче това ми се виждаше много трудно ,н нямаше да се откаже дори и това да се окаже края на неговия път.Шисуй погледна към сенсейката ,надигна вежда и изрече:
-Хей сенсей тази техника ми се вижда доста трудничка ,а и нещо силите ми са паднали.Вие обаче можете да ми помогне с една целувка ще ми върнете ,че и ще ми дадете повече сили отколкото мога да си представя...
Момчето неволно се засмя, но смехът му се секна веднага, щом видя сериозното изражение на сенсейката си. Явно щеше да става по трудния начин. Мотивация. Трябваше му вдъхновение, сила, която да го изкара от това досадно спокойствие, в което се намираше; разярен бик, който го гони на метър разстояние. Едва тогава човек дава максималното от себе си. А на Шисуй никак не му бе трудно да си представи живота без прияели. Веднъж вече го бе изпитвал. Добре си спомняше какво е да нямаш бъдеще, да чакаш безпомощно края, заплитайки се все повече в мрежата на нищетата. Глад. Болка. Мъка. Отчаяна нужда от нечие одобрение, маслинена клонка, за която да се хване политащата стремглаво надолу гордост... Раздиращ душата вик в съзнанието "Стига!"... Желанието да заплачеш и да излееш на воля цялата стаена горест се превръща в непостижима мечта, далечен пристан на спасението, който никога не би бил достигнат. Защото когато едно момче или момиче нямаше зна1чение, толкова младо, колкото Шисуй тогава, разбере значението на думата "отговорност", всякакви други доводи са излишни, за да стане ясно, че детството му е приключило.Всичко това премина през съзнанието му за миг, но Учихата се почувства сякаш току що бе направила равносметка на живота си. Беше време да се заеме с техниката. Изкашля се, пораздвижи раменните си мускули и пое дълбоко дъх, замисляйки се за собствения си образ. Досети се че когато беше в академията това което му помогна беше концентрацията , а не собствения му образ .Шисуй беше достатъчно съсредоточен и в тази техника щеше да си наложи пълно спокойствие, дори ако после трябваше да се самобичува за това. Мразеше да го пришпорват и определят глупави правила, но нямаше как - пътят на нинжата бе предначертан и чунинските много скоро щяха да са налица,а момчето искаше много силно да се докаже на селото си и да стане чунин. Както каза сенсеят, трябваше да се средоточи и да внимава защото това все пак не беше евтина имитация на клонинг а напълно усъвършенстван който имаше сянка,можеше да атакува да се движи на различни дестинаций и още много други полезни работи които обикновенния буншин неможепе.Той се надваше да се получи добре и на външен вид защото за съжалениеако клонинг беше различен нямаше да заблуди никого в изобретените атаки в които мислеше да ползва тази техника ако успееше да я усвои. Прозрачността говореше за нестабилност, а нестабилността - за лошо качество на психическата подготовка. Шисуй щеше да направи необходимото, за да успее и не се интересуваше ни най-малко какво ще си помислят хората за него, ако се забави прекалено дълго. Ако трябва, щеше да стой на мястото си цял ден, дори и да ако не се представеше на ниво на чунинския ,той все пак щеше да е научил тази техника и вътре в сее си той щеше да е горд със себе си.Постепенно страничните мисли почти заглъхнаха, а другите картини започнаха да избледняват, като в главата му беше единствено и само бъдещия каге буншин. Продължавайки съсредоточаването си, той премина към събирането на чакрата. Може би в един по-приятен свят всичко щеше да е и по-лесно. Явно човек трябва да премине през най-тежките изпитания, за да изпита най-блаженото щастие. Такъв момент беше и този за Шисуй. Нямаше място за грешки. Важна част от правенето на техниката беше и рационалното използване на чакрата с което Учихата много трябваше да внимава. Изпускането й от контрол можеше да доведе до сериозни последствия. Ако използваше прекалено малко, техниката й няма да се получи. Но ако използваше прекалено много, щеше да се нарани или дори да убие себе си. Хубавото в случая беше, че Шисуй бе наясно с лимита на чакрата си и тъй като вече беше потренирал доста чакра контрола си и все пак беше научил буншин не беше същото ,но горе доло знаеше колко чакра се изхабяваше за един клонинг. Жизнеността на момчето също играеше важна роля, защото, за да извлече чакра, той използваше жизнената си енергия. Въпросният ден, преди да отиде на площадката, той беше в болницата и там лекарката го караше да с почива , но срещо товарен влак застава ли се.Нямаше как Учихата да не тренира ,ой се чустваше слаб и неможе да приеме слабоста да е причина за това той да не стане чунин. Гадните мисли от преди малко не бяха напълно изчистени и това можеше да му направи лоша шега с техниката. Чакрата беше събрана, а Шиуй - готов да направи джутсуто. Часовете, прекарани на площадката сега трябваше да се покаже напредака на генина. Шисуй се чустваше по-сигорен от всякога и без да губи време той пристъп няколко крачки напред,направи сийловете и с изверг усмихнат фейс той извика :
- Буншин но джутсо. - като изпусна чакрата от тялото си.

Учиха Шисуй написа:: Хейй сенсей харесва ми стила ви на появяване .. каза Шисуй и се засмя шеговито и в този момент осъзна че няма време в излишни разговори ,не че не му беше приятно или нещо но трябваше да тренира и да стане силен колкото може по бързо .
- Сенсей искам да се науча как да прокарвам чакра през оръжието си и да създавам чакра нишки . А също така искам и да се науча да боравя пефектно с катаните си и знам че вие можете да ми помогнете за тези неща ...

След като Шисуй се зае с тренировката си, Микото напусна площадката.

» Тренировъчната площадка
» Тренировъчната площадка
» Тренировъчната площадка
» Тренировъчната площадка
» Тренировъчната площадка в академията