Тренировъчната площадка

След малко стана и каза на сенсея си:
- Довиждане сенсей. Трябва да тръгвам. Ще се видим на следващата тренировка.- поклони се момчето.
Запъти се към имението си.

Бившия академист се бе завърнал от запизването на отбори където му казаха че тук трябва да изчка било жена и тя щяла да го познае ,но на тази площадка нямаше никога и в този момент веченастоящия генин се изгромоли по колена. :
-Явно тренировките в академията ми са се отразили по лошо отколкото мислех... Каза си генина и реши да подребне половин час и след това да потренира докато се появи сенсея му. Преди да се поотпусне за няколко часа Шисуй искаше да мине през своята площадка и тръгна да обикаля ,но по пътя той се затъжи за площадката от академията си ,тпой се ядоса и каз : -,"Какво пък...", помисли си Учихата докато се придвижваше по своята нова площадка .Нови познанства, нови приятели, нови цели, нови предизвикателства.Всичко това възбуждаше интереса на Генина, като забърза крачката си.Обаче, като стигна там откъде беше тръгнал отново нямаше никой, заразно ли беше това отсъствие....хубава нова, но никой няма.Ослушвасе неориентирано известно време, преди да се настани необезпокояван до една от палмите, сядайки на дупарата си.Изпънал си ръцете широко на тила си, генина наблюдаваше приятно греещото слънце, нещо напълно нормално за неговото село Кумогакуре и си мислеше за живота - какво е постигнал, какво му предстои...Използвайки великолепния момент и миг на размисли, Шисуй се възползва да се поотпусне малко подремвайки си за кратко за да може силите му да се върнат...И така след около половин час Шисуй се пробуди и последва звучна прозявка със широко разтягане на ръцете, като мързелива котка.: - Вече бе време да вземе нещата във свой ръце, като си направи своя индивидуална и импровизирана тренировка, съвсем мъничка.Като начало трябваше да се разкърши, че съня леко беше застопорил костите му, демек беше се схванал.Завъртайки ръцете си като перката на хеликоптер се започна и неговата стартова гимнастика преди физическите упражнения.След което направи същите тези перкови движения и със останалите крайници на тялото си - глава, крак, глезен, китки и всяка друга става и кост, която имаше нужда от раздвижване...Загрят и раздвижил кръвобръщението си, генина се намести за няколко обиколки на площадката, за да се стегнат добре крачните му мускули, имаше нужда, там беше най-слаб и трябваше да ги развие колкото може повече.Целия почервенял от физическото натоварване и печящото го слънце, генина протичваше съвсем безпроблемно пълната обиколка на площадката, поне за сега.За да е по активен във тренировката си, Шисуй правеше комбинации от няколко упражнения, като например докато правеше обиколки си правеше и гимнастика със ръцете, подскоци със крака и като цяло се получаваше едно добро раздвижване.На интервали правеше кратки спринтчета със няколко метра почивка.Когато почувства стабилна умора генина се запъхтя и дишаше тежко със дробовете си.Това го принуди да предприеме преждевременно спиране, за да продължи със следващите упражнения, вече същината от тренировката.И без това бягането му беше със цел раздвижване, което бе получил вече.Сега младия Учиха легна за няколко серии лицеви опори.Всеки тип лицева опора си имаше определена цел и знаеше това.Обикновенно използваше стандартната лицева опора, която натоварва цялото тяло от кръста нагоре и оформя мускулите на гърдите и ръцете.Подпря здравите си ръце към меката повърхност, като опъна цялата си мускулатура успоредно със земята.Това което правеше бившия академист при свойте лицеви опори бе да свие ръцете си във юмрук и да ги приближи максимално една до друга, като така ги поставяше мускулите си под максимално напрежение.Допълнително нажеженият пясък допринасяше за остротата на физическото упражнение.Първата серия нямаше да му излезе доста трудна, защото....ами беше си първа все пак.Вдишваше и издишваше със всяка бройка, като тихо, изсумтяващо си ги бройкаше, докато станат желаните петдесет лицеви опори.По предварителен план си беше преценил, че четери серии по петдесет за днес ще му бъдат достатъчни, като се има напредвид всички нужни фактори - време, атмосфера, продължителност, тип на тренировка и т.н.Отново легна във своята индивидуално измислена поза за напрежението върху мускулите и продължи със втората поред серия лицеви опори, като тя щеше да му дойде по трудна, но не по различна от предната.Отново си ги бройкаше, както секундите часовниковата стрелка си тиктакат.Когато привърши Шисуй се изправи, избърсвайки със ръкав потта от челото си, за да си отдаде десетина минутки на почивка за отдих.Безразбарното натоварване не водеше до нищо добро.Това го знаеше и момчето, поради което сега си взимаше нужните минути за рехабилитация ().Времето за отдих го използуваше за да отиде към изкуственото езерце и да се поосвежи.Приклекна със коляно , положено върху пясъка и със ръцете си разплиска малко вода към лицето си, размятайки косата си, която също се понамокри.Сега се чувстваше по-бодър,по-освежен и готов за следващия етап от своята практическа подготовка.Направи няколко рок завъртания със главата си,за да се изтръска буината му коса и се отпрати към своето любимо дръвче което заплю още с влизането на площадката и където си провеждаше тренировката.Идваше ред за по специфично напрегящите мускули серии от лицеви опори, който включваха две серии по една ръка - с лява една и с дясната също.Отново изпъна цялото си телосложение успоредно със земята , като със дясната си длан се подпираше да не загуби равновесие или позиция стойката му.Докато лявата си ръка я сложи под ключ свита отзад върху гръбнака му.След което се започнаха двете последни серии от лицеви опори.Задъхването и очестеното дишане бе нещо което се очакваше да се случи, като се има предвид трудноста и напрежението на това физическо упражнение.Скоро и водата която беше обсипала лицето и някой друга част на тялото на младиягенин се бе превърнало във мазна и отвратително миришеща пот.Потта на трудолюбието и ината да станеш възможно най-силен."дванадесет, тринадесет.....двадесет и две", бройкаше си ги звучно лицевите опори, за да не се обърка нещо реда на серииките и да трябва да започва отначало, което във този момент можеше да бъде твърде жестоко за белокоското.Усещаше слънцето на гърба си, катко би усетил товар предназначен за магаре, дископатията му можеше да се обади всеки момент...метафорично казано.Слънцето беше безплощадно както винаги, но това беше живота и тренировките в Кумо.Може би най-тежките във целия континент, защото температурите бяха нечовешко високи."Това което не те убива, те прави по силен", мисълта която го ангажираше да се мотивира и да се труди все повече и повече.Нямаше да се даде лесно на жегата и продължаваше със своята напрегнато трудна серия от лицеви опори , като продължаваше да си ги бройка, но вече по тихо и насечено "че-тири-де..сет..и..с-с-ед-ем..".Това показваше две неща.Че е доста изморен и е към края на своята серия, но трудното предстоеше, защото трябваше да направи и последната най-трудна за него серия..със лявата ръка...
- Петтттдесет.... - едвам взел си въздух успя да произнесе цифрата на последната лицева опора, което даде край и на тази серия - доста трудна и напрегната.
Бившия академист се преобърна по гръб върху горещия пясък и се виждаше по бързото движение на гръдния му кош, колко бързо и очестено беше неговото дишане.Единствената информация която може да се извлече от това е напълно ясно каква е.Беше се пренатоварил доста, дали вече от годинките цели 18 години :О, който пък не бяха кой знае колко...но не, вероятно ще е от продължителното време без тренировка.Имаше доста задачи който да свърши и да започне да взима мисй мисии, който неможеше да се избегна.Изправи се, като се подпираше със едната си ръка на капачката си, за да се приближи отново към изкуственото езерце.Трябваше му още освежаване, за да му е по леко и свободно при следващата си и последна серия лицеви опори.Тя щеше да бъде най-трудна, тъй като вече беше пренатоварен достатъчно.Отново като предния път приклекна до езерцето и със ръцете си разплиска вода по цялото си лице и глава, продължавайки към ръцете и дрехите си.Надигна телосложението си от водата, колкото и да нему се искаше, но трябваше да продължи със последната си серия от първото упражнение на днешната му програма.Въздишайки със отчаяното "Охх..", Шисуй се приближи към дървото , което спокойно можеше вече да го нарече че е неговата територия и залегна за последния си курс опори.Направи обичайното - разтла си тялото успроедно със земята, като се подпираше със лявата си длан,а пък дясната беше отзад зад гърба му свита във ключ.Сега се удари камбаната за начало на последната така жадувана серия...или по скоро нейния край, който се очакваше с нетърпение, но кога ли щеше да е този край.Ръката му беше свита във юмрук, за повече сложност във упражнението и горещите камъчета от пясъка буквално се впиваха във плътта му, което беше болезнено, но не и нетърпимо, поне засега.Бавно се сгъваше откъм лакътя за всяка своя лицева опора, като цялото тяло се понасяше.Изглеждаше така все едно тялото бе водено от цялата ръка.Както при предните серии и сега не бе забравил да си бройка опорите, като се чуваше хриптящите "двадесет и две, двадесет и три....".Умората си показваше своите инициали, но трябваше да издържи младия Шисуй, за да докаже пред себе си, че може да издържи на поставените от самия него предизвикателства и изпитания.След тази тренировка чернокосия сигурно щеше да е получил тен или изгаряния трета степен.Но това не го възпираше да приключи и последната си серия от лицеви опори, като победоносно се опита да изрече последните си три лицеви опори...
- Четеридесет и осем, четеридесет и девет....ПЕТДЕСЕТ!!! - директно тупна по гръб след което извика звучно своята последна и победоносна опора от последната серия.Факт.Първото упражнение видя своя край.Ди ЕНД.
Гледаше призрачно бледо към слънцето и си мислеше още колко ли му е нужно за да постигне това към което се стреми.Отговора му беше един единствен "колкото, толкова...".Въпроса е дали ще го разбере и кога.Изправи се от кръста нагоре, като разтла ръцете си като зомби върху пясъка.Дали пък не бяха тотално безжизнени от натоварената тренировка.Усмихнатата физиономия появила се по лицето на Учиха Шисуй единствено можеше да потвърди отговора "Едва ли".Сега бе време да мине към следващия етап на тренировката си върху физическите упражнения.И това беше коремните преси!.Дървото щеше да бъде идеалния инструмент за изпълнението им под максимален ефект и напрежение на коремните мускули.Със помоща на своя добър чакра контрол Генинът се изкачи по една от дърветата на площадката...неговото набелязано още отначало естествено, и се провеси по един от клоновете.Учихата сега след като висеше с главата надолу бе готов да започне със пресите, като се опитваше да се захване стабилно с краката за да не се отпусне.Това упражнени освен че щеше да подобри здравината на коремнтите мускули, щеше да помогне и за неговата издръжливост.Генджи започна своята първа серия коремни преси, като те се изпълняваха със скръстени ръце зад тила.Това бе един вид набиране,но малко поразлично, ефектно и натоварващо.Набираше се бързо и внимателно, за да не обърка бройката и да се налага да почва отначало.Неговот правило бе, ако обърка броенето да ги започва отначало.Нищо конкретно, просто дисциплина.Пръхтеше и се потеше след всяка изминала коремна преса.На всяка петдесета преса от серията триста коремни преси, която беше планувал променяше начина на изпълнение.Като първата беше напълно нормално за загрявка със скръстени ръце зад тила.Следващите бяха следователно - една сериика със завъртане надясно, една наляво и още три по същия начин, като този път беше без ръце зад тила, а със сложени пред главата си ръце(нещо боксьорско може се каже).Когато завърши със коремните преси Шисуй се отпусна на краката, висвайки с ръцете си надолу.Беше се замислил за отминалите моменти...обземаше го чувство на носталгия.Сякаш вчера беше дете и си играеше с приятелите си, когато си играеше на нинджи със свойте наи-добри приятели и радостно споделяха какво ще постигнат.И както всяко дете на Учиха мечтата беше чудата "Да пази беззащитните".Ха!Каква ирония, сегашната му цел беше досущ същата.Колко бързо минават годините си мислеше младия геннин, който тепърва щеше да навлиза във трудностите на истинския живот, изпълнения с предизвикателства живот.Детството му току що бе свършило сега, когато бе станал генин преди няколко часа.Скоро може би ще се наложи той самия да учи акадести да се държат, като истински нинджи (ахаха изказах се отново е ).Появи се една приятна усмивка по лицето на младия Учиха, когато си спомни какъв беше , докато родителите му се опитваха него да научат на тези неща....а сега...това бе преврата на живота.Не усещаш кога си порастнал и трябва да се държиш вече зряло, за да си пример за малките.Но за да бъде готов да води отбор, трябваше да бъде готов и да ги пази.Точно заради това сега трябваше да продължи със тренировката си за да бъде достатъчно силен да опази свойте бъдещи дечица...отбор...Шисуй затвори очи изпръхтя безразлично и със превъртане подскочи върху меката повърхност.Поизтупа се от натрупалия се прахоляк по дрехите му и с доста радостен тон се провикна..:
- Е да започваме тогава със нинджутсуто... - клепайки със клепачите Генина вдигна победоносно ръка...това изглеждаше толкова изкуствено...не приличаше на себе си.Изпъна и изпука хубаво всички кости на ръцете си, като застана до езерцето.Имаше си нещо наум...щеше да използва езерцето за своето следващо упражнение.Но той беше научил този тип чакра контрол, защо му беше точно сега.Пристъпи към водния мини басейн, като застана посредата му.Сключи едната си ръка във един напълно нормален символ, но който незначеше напълно нищо.Използваше го единствено за концетрация, да медитира.И факта че е върху водата значеше....че това е идеалната комбинирана тренировка.Ще балансира контрола и концетрацията си върху чакрата.Ако можеше да се прави това почти перфектно, то чакра контролът ти много лесно би се стабилизирал на по високо ниво.Отвори плавно очите си, като и в същото време стартираха не много стандартни движения за нинджа като Шисуй.. Правеше плавни движения във синхрон със краката, като се опитваше да вложи максимално налягане върху мускулите.От друга гледна точка, може да се каже, че движенията не бяха нестандартни, а по скоро удари цепещи въздуха, а не някой опонент.Идеална тренировка да свикнеш с тялото си, чакрата и ударите си..Тайджутсуто нему беше от силните страни и мислеше да поправи тази си грешка докато е още рано, като започнеше от тука.След десетина минути Шисуй спря за момент за да си съблече горната дреха, която я захвърли близо до езерцето.Потта сега очертаваше лъскаво всичките му мускули, като със движенията си показваше своята гъвкавост и мускулатура.Тази тренировка беше много старомодна , но и доста ефектна.Балансираше концетрацията и спокойствието.Тези качества са най-важните за една нинджа.Ако ги нямаш, то всички техники на света може просто да са ти в тежест..след още двадесетина минутки бившия академист привърши със своята рехабилитация на съзнанието, като отстъпи от езерцето, намятайки горницата си.Не обичаше да се разголва много, но понякога се налагаше.Произхождаше от дисциплинирано и културно семейство.Разкърши раменните си кости и сухожилия, със две завъртания в двете посоки на телосложението си от кръста нагоре.Сега след като беше свършил подготовката си за нинджутсу, чрез чакра контрол практиката, можеше да започне със подобряването на своя Катон, като научи някоя страхотна техника ,но в този момент младия Учиха усети страшна преумора и също така беше изразходвал доста чакра . Момчето се огледа но още не виждаше сенсей или въобще друг човек на площадката,затова той реши да си легне да поспи и се надяваше неговия сенсей да го сабуди като се появи . И така Шисуй се тръшна под едно дърво на сянка и заспа ...

Послепис : Подарък за админите от мен :*, че видях че никой не си е играл да прави така 3 дена съм си играл за нея ...

/+155 сила;
+45 издръжливост/

Докато спеше новоизлюпилия се генин една птичка го насра по косата и това го сабуди веднага.Момчето се стресна и скочи ,като застана в бойна позиция и като се пипна за косата усети птичето лайно.Без да се замисли много той съблече горната си дреха а след това и тениската и веднага се хвърли в езерцето да се измие от наакването и да се разхлади малко докато чакаше сенсея му да се появи , след 1 пълна обиколка на езерото Шисуй излезе от езерото и седна на брега като зачака сенсея му да се появи ...

Юруко Айки - капитан на втори отбор

Появи се пред Шисуй дребно момиче с много бледорозова коса и очи в меден, кафяв цвят.Кожата й беше сравнително мургава, почти шоколадова, нормално за този край, все пак основното население на Кумогакуре беше такова.Но имаше нещо интересно.Изглеждаше като 16-годишна, а всъщност беше на над 20-годишна възраст.На гърба й висеше огромно оръжие с много необичайна форма.

Шисуй се стресна като се появи така изневиделица момичето ,но когато видя красотата и той неможа да одръпне поглед от нея .Но коя е тя ?се замисли той ,сигорно е един от съотборниците ми ...Но все пак момчето не беше сигрно и трябваше да провери.Той се усмихна исправи се и хвана ръката на момиче като каза :
-Здравей богинйо на красотата Самотна ли си ? Как, като непрекъснато си в мислите ми и ако сърцето ти е затвор, то аз искам да съм затворник в него завинаги ! (holy fuck*ng crap) ...

Момичето наклони глава настрани и зацъка с език.
-Аз съм твоя сенсейка.Това е непристойно поведение.

След като Шисуй разбра че това е сенсейката за която му беше казано той се изчерви.Но след няколко секунди размишления които имаше той неможе да проумее как може да има толкова младда и красива сенсейка.Тя беше на неговата възраст а тя беше джоунин а той просто един генин който незнае нищо,тези мисли му свалиха самочуствието малко ,но генинът се усмихна и каза :
- Съжелявам сенсей че ви мисля за красива ,но каквото и да е поведението ми този факт няма да се промени,но няма значение аз се казвам Учиха Шисуй и днес преминах от академист в генин,но да преминем към важния въпрос искам да науча някоя огнена техника каква ще ми препоръчата и въобще знаете ли някоя техника огнена... - каза чернокосия убавец като се усмихна

-Защо не научиш Гоукакю но джутсу или не прочетеш някой свитък с огнени техники?Моите елементи са Райтон и Фуутон, за Катон зная много малко.

Добре сенсей ще проверя в библиотеката за огнени техники ,но преди това мисля да отида да страната на звука.Чух че там има повече и по добри съоражения от нашия магазин и мисля да се отбия при хокагето и да го помоля да ми позволи да напусна селото ...Каза Шисуй и тръгна към Хокагето ...

По пътя към площадката Микото бе казала на Шисуй на колко е години и че родителите й са мъртви, както и че предпочита да не стои прекалено близо до нея, защото не се чувства удобно. Естествено, спести огромна част от историята, но нямаше да тръгне да разказва миналото си на човек, който току-що е срещнала. След като свърши се обърна към момчето.
- А ти какво би казал за себе си? - позаинтересува се тя.

Русокосата се озова на площадката.Тя беше голяма.Имаше езера и дървета.Момичето се огледа за сенсей.

Пред погледа ѝ след минути се появи мъж с къса черна коса, висок около 1.80, носещ маска на лицето си.
- Ритору Шинджу, сенсей на Първи отбор на Кумогакуре! Ти си Ино Яманака, нали?

След малка почивка, Саске беше готов за тренировка. Трябваше да си намери занимание, докато получи информация за недовършената си мисия. През целия път от дома си до тренировъчната площадка, Саске си мислеше, само и единствено за боравенето с катана. Много искаше да се научи, как да я използва. Щом стигна до тренировъчната площадка се огледа за сенсея си.

-Да, аз съм Ино Яманака!Добър ден!Искам да разбера чакра елемента си.-каза момичето и широка усмивка се появи на лицето й.

Мъжът извади някакъв лист хартия от джоба си.
- Този лист е направен от специален тип дърво, изпълнено с чакра. Хартията реагира и на най-малкото количество енергия, в зависимост от природния елемент на шинобито, което я докосне. Реакциите са както следва:
- Katon: хартията ще се запали и ще се превърне в пепел;
- Fūton: хартията ще се раздели на две;
- Raiton: хартията ще се набръчка;
- Doton: хартията ще стане мръсна и ще се "разпадне";
- Suiton: хартията ще стане мокра/влажна.
За да разбереш своя елемент, прокарай чакра в този лист - каза сенсеят и ѝ подаде хартията.

Ино взе хартията.Тя се съсредоточи.Усети чакрата в корема си.Тя се опита да я прехвърли в ръцете си.Момичето си помисли : "Ако искам да разбера елемента си, трябва много да се старая.".Затвори очи и почувства силата в горните си крайници.След това удари силно в хартията.Отвори очи.Листа беше мръсен.Той се разпадна.

-Изглежда чакрата ти е от елемент Дотон.

-Супер! -каза момичето и се зарадва.
Тя искаше да има Дотон, защото това й беше любимия елемент от всичките.Ино се усмихна и реши, че трябва да потренира с елемента си, защото тепърва го усвои.Русокосата погледна към сенсея и добави:
-Сенсей, искам да се науча на техника свързана с елемента ми.

- Така ли? Ами, добре... За сегашното ти ниво, най-подходяща е Doton: Shinju Zanshu no Jutsu.

Когато Шисуй разбра че родителите на Микото са починали той свали усмивката от лицето .Момчето неискаше да започва тази тема и да човърка повече в раната ,защото знаеше колко болезнена е тази тема за момичето все пак и той е преживал същото като нея .Шисуй чу Микото като каза че не иска момчето да се доближава до нея затова той застана пред нея ,погледна я в очите и каза следните думи :
- Хей Микото не се притеснявай от мен аз не искам да нараня теб или чуствата ти аз искам просто да се опознаем ние сме в един отбор и ще си пазим гърбовете ,а ти ми нямаш никакво доверие... - Шисуй разбра че не е казвал нищо за себе си на нея ,но тя беше любопитна и искаше да знае ! А сега ... искаш да знаеш нещо за мен ами добре ! Не съм роден в Кумогакуре израстнах далече от тук всеки месец се местехме на различни места докато накрая не убиха майка ми и баща , но преди да стане това те ме пратиха на път за Кумо за да се развия и да опазя живота си !! Така го виждам аз . - Усмихна се момчето и стисна юмруци .. : - А сега или ми кажи нещо за себе си или да потренираме ... : Уверено с мазна усмивка каза Шисуй и зачака отговора на Микото като все още не спазваше разтоянието което тя държеше да има ...

Микото погледна Шисуй в очите.
- Искам да ти имам доверие, наистина... Просто не е толкова лесно. Не би ме разбрал - каза тя и след това добави. - Не мога да ти кажа повече за миналото си. Може би някой ден, но не и сега...
"Не бих казала на никой. Сигурна съм, че ако разбереш, ще се отвратиш от мен..." - добави после в ума си младата Учиха, докато гледаше замислено към земята с тъжни очи. След секунда вече бе прикрила тази тъга и каза:
- Мисля, че ще е по-добре да потренираме...

Шисуй гледаше втренчено в Микото и каза : - Няма да те приискам ,когато ти си решиш че си готова тогава ако искаш ще ми кажеш..... Каза момчето като се обърна и се огледа за сенсея като отново каза (не са спря) :
- Време е за тренировки ! Но къде е Юруку сенсей ,защо отново я няма ... е явно ще продължим да си говорим докато се появи сенсейката ...

Микото стоеше мълчейки. "Атмосферата е странна... Не знам какво да кажа..." - мислеше си тя, но реши да си признае, затова каза:
- Честно казано, вече не знам какво да попитам - след което се усмихна нервно.

След секунди пред тях се появи сенсеят им.
- Някой ми спомена името - каза тя шеговито и се засмя. - Как сте, отбор? Разбирате ли се добре?

» Тренировъчната площадка
» Тренировъчната площадка
» Тренировъчната площадка
» Тренировъчната площадка
» Тренировъчната площадка в академията